Решение № 10157 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10157 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело № 20251110150041 по описа за 2025 година

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че е сключил с ответника С. К. С. договор за продажба на топлинна енергия, по силата на който се е задължил и е доставял топлинна енергия в жилището му в гр.София, ж.к.К.С., бл.****, ****, **** през периода май 2022 - април 2024 г. и е извършвал услугата "дялово разпределение" за периода юни 2022 - април 2024 г. Ответникът се е задължил да плаща цената й и възнаграждение за услугата „дялово разпределение“, не е платил, изпаднал е в забава и е задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Сочи, че трето лице помагач – ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО ООД, е сключило договори с ищеца и с етажната собственост в сградата, в която се намира процесният топлоснабден обект на ответника. И това дружество се е задължило към тях да установява показателите за потребената топлинна енергия в индивидуалните измервателни уреди в жилището на ответника и да води топлинно счетоводство. Моли за осъждането на ответника да му плати следните суми:

1768,26 лв. – цена на топлинна енергия за периода май 2022 - април 2024 г.;

32,55 лв. - възнаграждение за услугата "дялово разпределение" за периода юни 2022 - април 2024 г.; 320,99 лв. – обезщетение за забава за периода 15.9.2023 24.7.2025 г., съответно 8,07 лв. – лихва за периода 15.8.2022 – 24.7.2025 г., както и обезщетение за направените по делото разноски.

Ответникът С. К. С. оспорва исковете по основание и размер. Позовава се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Трето лице помагач – ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО ООД – не взема отношение по исковете.

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото 1 доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът е предявил срещу претенциите си по реда на чл.410 ГПК, образувано е ч.гр.д. №5932/25 г. на РС-Бургас, издадена е заповед за изпълнение, срещу която длъжникът е възразил по реда на чл.414 ГПК и това обуславя интереса на ищеца да предяви и настоящите установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК.

Не се спори по делото и се вижда от приетия нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот от 15.8.1991 г. №102, том XXXXXVI, дело №10565/91 г. на СРС, че ответникът е придобил 1/2 идеална част от процесния топлоснабден обект. Видно от приетата по делото молба-декларация от 18.2.2000 г. от ответника до ищцовото дружество същият е поискал разкриване на партида на негово име, което по същество представлява предложение по смисъла по чл.13 ЗЗД за сключване на договор за продажба на топлинна енергия в процесното жилище. Несъмнено предложението е прието, което е вино от безспорните между страните обстоятелства относно доставянето на топлинна енергия от страна на ищеца, както и цената й, поради което следва да се приеме, че между страните най-късно към датата на подаване на молбата-декларация е действал договор за продажба на топлинна енергия по смисъла на чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЗД.

От приетия по делото протокол от общо събрание на етажните собственици на жилищната сграда, в която се намира жилището на ответника, се вижда, че третото лице помагач ДАЛСИЯ ЕЛВЕКО ООД е избрано да извършва услугата топлинно счетоводство.

Решението е последвано от договор между представителна етажната собственост и третото лице помагач за монтаж, на индивидуални топлинни разпределели и термостатни вентили и дялово разпределение. С договори между ищеца и третото лице помагач е договорена доставка и монтиране на елсктронни радиаторно разпределители и извършване на услугата Топлинно счетоводство в сграда етажна етажната собственост, акт за разпределение на кубатура, общи условия на ищеца за доставка на топлинна енергия.

При така установените факти, съдът стигна до следните правни изводи: Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 от ЗЕ. Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона.

Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже, че е платил задълженията си

Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от анализа на установените по делото факти – договора за продажба и молбата декларация показват, че страните са обвързани през исковия период от договор за продажба на топлинна енергия.

2

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, са безспорни. Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез топлоизмервателните уреди и общия топломер.

Възражението за погасяване на дълга за главница по давност е частично основателно. Съгласно чл.111, б. „в” ЗЗД периодичните вземания, каквито са процесните, се погасяват с тригодишна погасителна давност (в този смисъл е и задължителната съдебна практика т.2 от ТР 1/2009г.). С предявяването на иска давността прекъсва – 116 б. Б ЗЗД, и докато трае съдебният процес – не тече – чл.115, б.Ж ЗЗД. В случая искът е предявен на 27.10.2025г., следователно извън обхванатия от погасителната давност период са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 27.10.2022 г. (чл. 114, ал.1 ЗЗД). В случая това са вземанията за топлинна енергия за периода септември 2022 – април 2024 г., доколкото според общите правила по договора за продажба на топлинна енергия вземането за съответния месец става изискуемо с изтичането на 45 дневен срок от месечния отчетен период, за който се отнася, т.е. вземането за месец септември 2022 г. става изискуемо на 15.11.2022 г. /а вземането за предходния месец – август 2022 г., чиято изискуемост настъпва на 15.10.2022 г., т.е. преди 27.10.2022 г. и преди три години от подаване на исковата молба е в предходния период на погасените по давност вземания/.

Съдът въз основа на представените от ищеца фактури и счетоводни справки изчисли по реда на чл.162 ГПК, че за периода септември 2022 – април 2024 г. задължението на ответника е в размер на 1457,43 лв. В тази част искът е основателен и следва да уважи, а за разликата до пиния предявен размер и за периода май 2022 – август 2022 г. - да се отхвърли, защото, от една страна, ответникът не доказа да е платил непогасените по давност задължения, а от друга, ищецът не доказа да е предприел действия за спиране или прекъсване на давността в по-ранен момент от завеждането на исковата молба.

Относно иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на тази услуга и извършването й през исковия период.

Отхвърлянето на тази претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените правоизключващи и правопогасяващи факти.

Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.

В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. Не се спори между страните и се вижда от приетата експертиза и от приетите изравнителни сметки, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите, през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно 3 е извършвана услугата „дялово разпределение“.

Ето защо искът следва да се уважи за сумата от 27,97 лв. за периода септември 2022 – април 2024 г., който не е обхванат от давността по чл.111, б.Б ЗЗД по изложените по-горе мотиви във връзка с иска по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и – да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 32,55 лв. и за периода май 2022 – август 2022 г.

Относно исковете чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на ответниците - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.

В случая началото на забавата следва да се постави с изтичането на срока за извършване на отделните периодични плащания, който е определен с общите правила на договора за продажба на топлинна енергия - чл.33, ал.1 от Общите правила, според който клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят.

Ето защо, ответникът е в забава за плащане на процесните суми и това показва, че исковете за лихви са основателни за лихвите, които са кумулирани от основателните части от обуславящите ги искове, както следва:

Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ – за сумата от 242,73 лв., а искът чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – за сумата от 6,86 лв., а за разликите да пълните предявени размери – не са и следва да се отхвърлят.

Относно направените по делото разноски: Предвид частичната основателността на исковете, ответникът на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото разноски съразмерно на уважената част от исковете – 80,99 % от 92,60 лв., т.е. 83,24 лв.

Ищецът е останал не е платил пълния размер на половината от дължимата държавна такса за разглеждане на делото поради което съдът следва да процедира по реда на чл.77 ГПК и да го осъди да я плати – 42,60 лв.

Предвид изложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът С. К. С. с ЕГН ********** с гр.София, ж.к.Банишора, бл.41Б, вх.1, ап.71 и адрес на топлоснабдения обект в гр.София, ж.к.К.С., бл.****, ****, **** дължи на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК 831609046, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, плащането на следните суми:

- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 745,17 евро /1457,43/ лв., представляваща цената на топлинната енергия по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабдения обект с адрес гр.София, ж.к.К.С., бл.****, ****, **** за периода септември 2022 г. - април 2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д №5932/25 г. на РС-Бургас – 31.7.2025 г., до изплащане на сумата;

Разпечатката съдържа 38 от 53 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ba8594d-8a71-4be5-a937-4cc22975212b