Решение № 148 от 03.02.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. София, 03.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Надежда Махмудиева

Снежана Бакалова при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело № 20221000501728 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 260256 от 18.01.2022г., постановено по гр.д.№311/2021г., СГС е осъдил ЗК“Лев инс“АД, ЕИК121130788 да заплати на Р. Г. Х., ЕГН**********, по искове с правно основание чл.432 от КЗ обезщетение за претърпени : неимуществени вреди в размер на 20 000/двадесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 17.09.2020г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 80 000/осемдесет хиляди/лв., предявен като частичен от 250 000лв. ; имуществени вреди в размер на 7 237.16/седем хиляди двеста тридесет и седем цяло и шестнадесет/лв., съставляващи разходи за лечение , ведно със законната лихва върху тази сума от 17.09.2020г. до окончателното изплащане.

Срещу решението в частта, в която предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над 20 000лв., е постъпила жалба от ищeца Р.Х., в която се правят оплаквания за неговата неправилност. Присъденото от първоинстанционния съд обезщетение е в занижен размер, тъй като не е съобразено с действително получените увреждания от страна на пострадалия, продължителността на лечебния и възстановителен период, както и интензитета на търпените болки и страдания.От заключението по допуснатата по делото СМЕ се установява, че на пострадалия са били извършени четири оперативни интервенции, като предстои извършването на още две за 1 изваждане на металните импланти от дясното бедро и за изправяне на двете кости на лявата подбедрица.Едва след извършване на тези операции би могло да се направи прогноза за развитието на оздравителния процес при пострадалия.При проведения личен преглед от вещото лице е установено, че част от получените увреждания са останали все още невъзстановени. Пострадалият е с накуцваща походка, глезенната става и стъпалото на левия долен крайник са изместени навътре с 30 градуса по оста на крайника.Налице са множество оперативни белези по двата крайника.Лявата подбедрица е по-дебела с 3см., а лявата глезенна става извършва движения с обем по-малък от 25% от нормата.Дясната тазобедрена става извършва движения в обем по-малък от 10 градуса от нормата за сметка на външна ротация.Налице е псевдоартроза на ляв голям пищял в долна 1/3.От допуснатата СПЕ се установява, че от претърпения инцидент ищецът е получил силно стресово разстройство, като и понастоящем изпитва негативни емоции при припомнянето на свързаните с това обстоятелства, обусловени от невъзможността да упражнява предишни социални и спортни занимания.От изложеното следва, че присъденото от страна на първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.Не е отчетен момента на настъпване на застрахователното събитие и установените от законодателя лимити на отговорност на застрахователите по риска „Гражданска отговорност“.Неправилно е определен момента, от който застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху следващото се обезщетение.Същият следва да бъде от момента на сезирането му с искане за плащане – 03.08.2020г. в случая, а не от 17.09.2020г.Моли съда да отмени решението в обжалваната му част и постанови друго по същество, с което да присъди на ищеца допълнително обезщетение от още 60 000лв., ведно със законната лихва, считано от 03.08.2020г. до окончателното изплащане на сумата.Претендират се разноски.

В срок е постъпил отговор от ответника ЗК“Лев инс“АД, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

С определение №261943/24.03.2022г., постановено по гр.д.№311/2021г., СГС е оставил без уважение искането на ищеца за изменение на решението в частта за разноските.

Срещу определението е била подадена частна жалба, в която се правят оплаквания за неговата неправилност.В процесния случай съдът е приел, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение от ищеца е прекомерно, но без насрещната страна да е направила своевременно възражение за това/в последното с.з. е направено общо възражение за прекомерност, без да е направена обосновка за липсата на фактическа и правна сложност на спора/.В условията на евентуалност се оспорват предпоставките за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като обема на извършените по първоинстанционното производство процесуални действия е значителен.В полза на страната следва да се присъди пълния размер на заплатеното адвокатско възнаграждение.Моли съда да отмени обжалваното определение и присъди на страната разноски от още 1 012.7лв.

Ответникът ЗК“Лев инс“АД не е депозирал отговор на подадената жалба.

Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените 2 по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :

По подадената въззивна жалба :

Жалбата на ищеца е в срок и производството пред въззивния съд е процесуално допустимо.Разгледана по същество е основателна.

Атакуваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът е обвързан от направените оплаквания относно неговата неправилност.Постановеното решение е влязло в законна сила в частта, в която в полза на ищеца е било присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., поради което следва да се приеме, че е формирана сила на присъдено нещо по следните факти : виновният водач В. И. е имала качеството на застраховано лице по договор за задължителна застраховка „ГО“, сключен с ответника ; ищецът е пострадал при настъпилото на 09.04.2020г. ПТП, вследствие на което е получил претендираните в исковата молба травматични увреждания ; не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Пред въззивната инстанция се спори относно размера на следващото се обезщетение за неимуществени вреди.

Основателни са оплакванията на ищеца, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди е несъобразено с тежестта на получените травми, продължителността на лечебния и възстановителен период и неблагоприятната прогноза за пълно възстановяване на здравословното му състояние.

Между страните няма спор относно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка.От представената по делото медицинска документация и заключението по допуснатата по делото СМЕ, кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че вследствие на инцидента ищецът е получил следните увреждания : закрито счупване на дясната бедрена кост в горния й край; открито счупване на двете кости на лявата подбедрица. Закритото счупване на дясното бедро е довело до извършване на оперативно лечение и е причинило трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за около 5-6 месеца. Откритото счупване на лявата подбедрица е довело до провеждане на неколкократно оперативно лечение и е причинило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник от ПТП до сега. Обичайната продължителност при подобно счупване на бедрената кост е около 5-6 месеца, а при открито счупване на подбедрицата е около 10-12 месеца.При ищеца няма медицинска документация, от която да е видно колко точно е продължил оздравителния период за счупването на бедрото.Понастоящем това счупване е зараснало.Оздравителният период при счупването на лявата подбедрица не е завършил. Налице е усложнение при счупването на лявата подбедрица - на мястото на счупването на голямопищялната кост не е настъпило срастване, а се е образувала лъжлива става - псевдоартроза. В резултат на това костите и кракът са се изкривили и лявата глезенна става и стъпало са изместени навътре с 30 градуса по оста на 3 крайника.Налице и ограничение на движенията на лявата глезенна става с 25 % от нормата, като лицето е с накуцваща походка.Движенията на дясната тазобедрена става с 10 % от нормата.

На ищеца му предстоят нови операции за изваждане на металните импланти от дясното бедро и изправяне на двете кости на лявата подбедрица, изрязване на лъжливата става, костна пластика и фиксация с метални импланти на голямопищялната кост.Едва след извършване на тези операции може да се направи точна прогноза за развитието на оздравителния процес.Това определя оздравителен период при нормално протичане около 1 -2 месеца за първата интервенция и около 8-10 месеца за втората.

По делото е допусната СПЕ, заключението по която съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, от което се установява, че инцидента е обусловил интензивни и продължителни негативни последици върху психичното и психосоциално функциониране на ищеца. Той е възприел свързаните с претърпяното на 09.04.2020 г. ПТП обстоятелства и последвали нарушения на соматичното му здраве като силен стресор, довел до дистрес.Налице са били продължителни и интензивни усещания за соматичен дискомфорт.Като породени от негативния стресор емоционални състояния са подчертани: тревожност, потиснато настроение, загуба на контрол и себедетерминираност, повишена раздразнителност, чувство за социална изолация и нарушаване на привични активности.Понастоящем са налице негативни емоции при припомнянето на свързаните с инцидента обстоятелства, негативни емоционални състояния, обусловени от невъзможността да упражнява предишни социални и спортни занимания, изискващи натоварване на долните крайници, както и известен дискомфорт при шофиране. Като цяло обаче в психологичен аспект лицето е успяло да преработи стресогенната ситуация като е преминал през етапите на депресивната реакция и понастоящем при него не се отчита да е настъпило психично разстройство, обуславящо изразена дезадаптивност.

Пред въззивната инстанция са били изслушани двама свидетели, от показанията на които се установява, че непосредствено след инцидента пострадалият е бил на постелен режим, тъй като не е бил в състояние да се придвижва сам.Неговите приятели са направили техническо приспособление за да може да се изправя в леглото. Впоследствие е започнал да използва патерици.След катастрофата коренно е променил начина си на живот.Обичал е въздушните спортове и разходките сред природата, но в момента не е в състояние да ги практикува.Изпитва страх да се качи отново на мотор.

С оглед на множеството тежки увреждания, част от които са останали невъзстановени , както и предстоящите нови две операция, които ще доведат до продължаване на оздравителния период с до 10 месеца, съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 150 000лв. Това означава, че предявения частичен иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен в заявения размер, ведно със законната лихва, считано от датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на сумата.

Подадената жалба е основателна и в частта, в която се оспорва определения от 4 първоинстанционния съд момент, от който застрахователят дължи заплащането на законната лихва върху присъденото обезщетение.

Разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ предвижда, че законната лихва върху присъденото обезщетение следва да се присъди с изтичането на 15 работни дни от предявяване на претенцията, при условие, че със същата са представени всички необходими доказателства за установяване основанието и размера на претенцията.В процесния случай към претенцията за плащане са представени доказателства, от които се установява настъпването на застрахователното събитие и легитимацията на ищеца да претендира обезщетение за неимуществени вреди от претърпените травматични увреждания, поради което законната лихва се дължи, считано от датата на сезиране на застрахователя до окончателното изплащане на сумата.

Налице е несъвпадане на изводите на първоинстанционния и въззивния съд в частта, в която предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата от 20 000лв. до 80 000лв., както и в частта, в която е отхвърлен иска за заплащане на законната лихва върху главницата за периода от датата на сезиране на застрахователя - 03.08.2020г. до 16.09.2020г., поради което решението в посочената част като неправилно следва да бъде отменено и бъде постановено друго по същество, с което на пострадалия се присъди допълнително обезщетение от още 60 000лв., като се присъди законната лихва, считано от 03.08.2020г.