Решение № 447 от 24.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. П., 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ХРИСТО СТ. ТОМОВ при участието на секретаря ЖЕНИ Н. СТОЙЧЕВА като разгледа докладваното от ЕКАТЕРИНА Т. Г.А-ПАНОВА Въззивно гражданско дело № 20244400500499 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. От ГПК .

С решение № 32 от 25.03.2024 г по гр. дело № 487/22 г по описа на РС – Н. състав на същия съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от Д. Г. У. с ЕГН ********** против Ловно – рибарско дружество - Н. с ЕИК *** и В.З.Б. с ЕГН **********, председател на Ловно – рибарска дружинка - ***, гр. Б. искове за заплащане солидарно на сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и неудобство от лишаването на ищеца от хоби и недопускането му да участва в ловни излети, ловно – стопански мероприятия и общите събрания на ЛРД ***, за периода от 26.02.2022г. до подаване на исковата молба и за сумата от 50.00лв., представляваща обезщетения на претърпени имуществени вреди изразяващи се в заплатена ловна такса, за периода през който ищеца е изключен от ловните мероприятия, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска 11.11.2022г. до окончателното им изплащане.

Съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските.

1

Въззивна жалба е постъпила от Д. Г. У., в която се възразява, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилен извод относно липсата на незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган, както и че актът на ловната дружинка е нищожен и не е произвел действие. Възразява се, че не може да се черпят права от противоправно поведение на страните, цитира се правилника за действие на дружинката. Възразява се , че ответникът пред първата инстанция В.Б. е председател на ловната дружинка и именно той е свикал събранието, на което въззивникът е бил изключен. Възразява се, че е създадено едно нетърпимо фактическо положение,, при което въззивникът очевидно не може да се защити. Въззивникът оспорва изводите на съда и относно отговорността на Ловно рибарско дружество – Н. като възразява, че органите на сдружението не са създали ред за надлежно администриране на жалби и сигнали, а от друга страна е възложител на дейността на членовете на управителния съвет, както е и натоварено да осъществява дейности по ЗЛОД.

Въззивникът възразява, че по делото има и събрани гласни доказателства, които не са изцяло обсъдени и възприети от съда. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат изцяло предявените искове.

Въззиваемите страни оспорват въззивната жалба като неоснователна.

В.Б. твърди, че изводите на РС са правилни и твърденията на ищеца пред първата инстанция не са доказани. Ловно – рибарско дружество – Н. оспорва жалбата като възразява, че правилникът за дейността на дружинката не е акт, приет от дружеството, за да има обвързващо действие по отношение на него.

Възразява се, че управителният съвет е орган на сдружението, не е отделен правен субект, на който да се възложени определени дейности. Възразява се, че дори и да се приеме, че е налице условието на чл.49 от ЗЗД, то претенцията е недоказана относно претърпените вреди. Възразява се, че при редовен ловен билет, какъвто безспорно ищецът пред РС е имал, то той е могъл да ловува с която и да е друга дружинка. Претендира се потвърждаване на решението.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбата,взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази със законовите изисквания, намира за установено следното:

СПОРНИТЕ ВЪПРОСИ касаят наличието на условия за ангажиране 2 на отговорността за неимуществени и имуществени вреди ЖАЛБАТА Е ДОПУСТИМА И ОСНОВАТЕЛНА, НО НЕ ПО

СЪОБРАЖЕНИЯТА , ИЗЛОЖЕНИ В НЕЯ

РС е приел, че не се спори в процеса, че ищецът е член на ЛРД- Н. и ловец към Ловна дружина –Б. 3. Не е било спорно също, че на 26.02.2022г., се е провело ОС на дружинката, на която е било гласувано изключването на ищеца от същата. Не е било спорно също, че не е налице решение от УС на ОС на ответника ЛРДружество – Н. с което да бъде потвърдено изключването на ищеца от 26.02.2022г. Не се е спорило също, че ищецът е придобил право на лов, за което му е издаден ловен билет № 443310 по регистъра на ДГС/ ДЛС гр.Н., като ловният билет е бил ежегодно заверяван, вкл. до 25.10.2022г., т.к. ищеца е заплатил членският си внос. Спорно по делото е било лишен ли е ищеца от хобито му да ловува, и да участва в ловни излети на дружинката в която членува, за времето от 26.02.2022г. до подаване на ИМ в съда, довело ли е това до стрес и безпокойство у ищеца, който да подлежи на обезщетение от оветниците солидарно и в какъв размер.?!

За отговор на спорните въпроси, по делото са разпитани свидетелите Х.Л.К. и А.В.А. и двамата доведени от ищеца, от показанията на които се установява, че същият не е успял да се защити на събранието на 26.02.2022г., както и че ищеца е очаквал уикендите за да отиде на лов. Св.К. изнася в показанията си , че през месец август, отишъл с ищеца при председателя на ловната дружинкаф Б.3 – ответника Б., за да вземе бележка за лов, но той му отказал, защото е „изгонен“. Св.Л.Х., на длъжност технически сътрудник при първият ответник, изнася в показанията си, че в дружеството не се поддържа входящ и изходящ дневник, както и че ищецът е заявил пред нея единствено, че възнамерява да подаде жалба против изключването си, след което тя го е изпратила при председателя на дружеството. Ищецът по реда на чл.176 от ГПК, отговаря в с.з., че е оставил 3 бр. жалби на св.Х., подписани и подпечатани от нея, с екземпляр за него, който екземпляр държал в автомобила си, заедно с екземпляра от жалбата подписан от Председателя на дружинката в Б. – отв.Б., които обаче му били откраднати заедно с 3 автомобила.

РС е приел, че искът, предмет на производството по делото е подаден от надлежна страна - физическо лице, което има правен интерес от предявяване на искове за обезщетение на вредите, който счита че е понесъл от ответниците, от първият чрез бездействие, а от вторият чрез незаконосъобразно решение, изразяващи се в в безпокойство и неудобство от лишаването на ищеца от хоби и недопускането му да участва в ловни излети, ловно – стопански мероприятия и общите събрания на ЛРД ***, за периода от 26.02.2022г. до подаване на ИМ.

Съдът е приел, и че така предявените искове са допустим и, но неоснователени.

Според РС лицето претендира неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойство и неудобство от лишаването му от хоби и недопускането му в ловни излети и ловно – стопански мероприятия от ловната друживка Б. 3 от 26.02.2022г., когато бил изключен с решение на проведеното събранието на същата дружинка, за които действия или бездействия отговорност носи ЛР Дружество –Н., към което се числи дружинката, за което претендира заплащане на обезщетение в размер от 5 000лева., солидарно. Ищецът определя началото на периода, в които търпи неимуществени вреди към датата на изключването му от ловната - дружинка в която членува на 26.02.2022г., на проведеното общо събрание на същата, но среща бездействие от страна на ЮЛ с нестопанска цел – ЛР сдружение – Н., отговорен за тази дейност.

Ищецът е обжалвал тези действия на дружинката пред ЛРД –Н., но не може да представи доказателства за това, т.к., ответниците, не поддържат входящ и изходящ дневник.Освен това ищецът, също не може да представи доказателства за депозирането им, пред първият ответник, т.к съхранявал екземплярите на своите жалби, в автомобила си, който му бил откраднат, като доказателства за регистрацията на кражбата пред надлежните органи на МВР, кога е станала тя, къде и съответно вещите които са се намирали в нея, ищеца не представя по делото. Според РС за да е налице основание за ангажиране солидарно на отговорността на ответниците е необходимо - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице на ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. От 4 доказателствата по делото не може да се обоснове извод за изпълнена процедура по прекратяване членството на ищеца в сдружението на соченото основание – изключване, съгласно чл.13, ал.6, 7 8 и 9, 10 и 11 от Правилника за организацията на ловна дружинка Б. 3, съобразно чл.23а от ЗЛРД. Дружинка не е компетентна да изключва, ищеца в качеството му на ловец, поради което и нейният акт не е произвело никакво правно действие, т.к. е нищожен, а не незаконосъобразен, както се твърди в ИМ. На съдебен контрол, като незаконосъобразни, подлежат на обжалване само актовете на ОС на сдружението, но не и на дружинката. Следователно, според РС, в тази част на иска липсва първата и основна кумулативна предпоставка за уважаване на иск от за обезщетение по реда на чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД - липсва незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган, от който се твърди, че са произтекли вреди, доколкото няма обжалван, респ. отменен акт, решение на надлежният орган – това е УС на сдружението. Липсата на първата предпоставка от фактическият състав за уважаване на иска, обуславя отхвърляне на предявеният иск. Ищецът е твърдял, че е претъпял и вреди от това, че въз основа на взетото решени на 26.02.2022г. не е бил допускан, до лов и ловни дейности в същата дружинка. Съдът е приел, че не се установява от страна на ищеца, наличието кумулативно на необходимите предпоставки виновно и противоправно поведение от ответниците, в причинна връзка от което да са настъпили вреди, както и фактите, водещи до ангажиране на отговорност на възложителя-възлагане на работа на деликвента и причиняване на вредите при или по повод на извършването й, доколкото ловуването и ловните действия, представляват доброволно групиране на лица, а не задължение за членуване, придобили право на лов, и не е необходимо ищеца да е бил изключен от ловната дружина за да не бъде допускан до ловни мероприятия, а това зависи от волята на мнозинството в групата. Такава воля безспорно се установява от представените по делото писмени доказателства.

Относно претендираните имуществени вреди съдът е приел, че същите не са действително претърпени, предвид изложените от РС доводи, което води до извод за липса на предпоставките за осъждане на ответниците за така претърпените вреди.

РЕШЕНИЕТО на РС е недопустимо

5

Въззивният съд приема, че решението е постановено по нередовна искова молба. Видно от материалите по делото първоначалният съдия докладчик с разпореждане от 14.11.2022 г на л. 24 от делото е оставил без движение исковата молба само досежно внасянето на държавна такса, но не и относно нейното съдържание. Едва след размяната на съдебни книжа и постъпването на отговори по делото с разпореждане от 2.03.2023 г първоначалният съдия докладчик е приел в мотивите си, че е предявен иск по чл. 52 от ЗЗД, което не е правилната правна квалификация и е оставил без движение исковата молба относно уточняване на страните по нея и съдържанието на същата. На 3 април 23 г е постъпила уточняваща молба ог ищеца, в която се твърди, че „…искът е предявен срещу преседателя и членовете на ЛЗД Б. 3 и в частност ръководството на дружинката…“.

Твърдяло се е, че председателят на дружинката, както и всички нейни членове трябва да спазват Правилника за дейността на дружинката.Посочено е, че конкретните действия са посочени в исковата молба, не са конкретизирани други. Посочено е, че искът за имуществени вреди е предявен солидарно срещу Сдружение „ЛРД – Н.“ и председателя на дружинката. Поискано е съдебно удостоверение за установяване на пълните имена на един от ответниците. Производството е било прекратено , тъй като първоначалният съдия докладчик е приел, че нередовностите на исковата молба не са отстранени. Определението е било отменено от ОС – П. и делото върнато за по – нататъшни процесуални действия.

След връщане на делото исковата молба не е уточнявана повече и следващият съдия – докладчик, който е постановил и решението по делото е пристъпил към изготвяне на доклад по делото и разглеждане на същото по същество.