Определение № 2479 от 03.10.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2479 гр. София, 02.10.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Н. Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно частно гражданско дело № 20241000502382 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Чл.274,ал.1,т.1 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Д. П. срещу Определение № 9840 от

25.06.2024год. на Софийски градски съд по в.гр.дело № 11619/2023г., с което се връща насрещна въззивна жалба с вх.№ 249412/08.09.2023г. от В. Д. П. и се прекратява като недопустимо производството по отношение на нея.

Счита, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно поради съображения, които са подробно изложени в частната жалба. Иска се неговата отмяна и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по насрещната въззивна жалба.

Насрещната страна Институт по философия и социология, чрез процесуалния представител адв. Н. П. в срока за отговор е изразила становище по неоснователността на частната жалба.

Съдът като взе предвид изложените от жалбоподателя доводи и представените доказателства намира за установено следното :

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна.

Няма спор, а и се установява, че производството пред въззивния съд е образувано по насрещна въззивна жалба с вх.№ 249412/08.09.2023г. от В. Д. П. срещу Решение с № 13106/26.07.2023г. на СРС, 180с-в, в частта му с която е отхвърлен като неоснователен предявения от него иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ за вредите от незаконното уволнение, изразяващи се в оставането без работа вследствие на незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение от ответника.

1

Видно е от мотивите на съдебното решение първоинстанционния съд е приел за доказано обстоятелството, че ищецът е останал без работа по трудовото правоотношение през релевантия исков период от 6 месеца- от 18.02.2023г. до 17.08.2023г., както и че искът е доказан по основание, но предвид така направеното от ответника възражение за прихващане с изплатеното на основание чл.223, ал.3 от КТ и предвид липсата на основание за задържане на изплатеното обезщетение поради установената законосъобразност на уволнението е отхвърлил иска по чл.344, ал.1, т.3, вр. с чл.225, ал.1 КТ като погасен чрез прихващане със сумата от 15 399 лева, представляваща изплатено обезщетение по чл.223, ал.3 от КТ.

Видно от изложеното в обстоятелствената част на насрещната въззивна жалба ищецът не е изложил доводи и възражения относно порочността и неправилността на тези изводи на съда, а вместо това е заявил, че вследствие на признатото от съда за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение е продължил да търпи вреди от това и за един допълнителен период от 17.08.2024г. до 17.02.2024г., който е различен от първоначално предявения исков период от 6 месеца и в рамките на който е налице произнасяне от съда.

При тези фактически твърдения и при така заявения с насрещната въззивна жалба ищецът напрактика е предявил нов иск с основание и петитум различни от първоначалните, което е довело до последващо обективно кумулативно съединяване на искове, което на настоящия етап на производството по делото е недопустимо. Както правилно е разяснил и въззивният съд предвидената в чл.263, ал.2 ГПК процесуална възможност необжалвалата страна да подаде насрещна въззивна жалба в определения срок е обусловено освен от останалите предпоставки за предявяването на насрещна въззивна жалба и от изхода на първоинстанционното производство. А в настоящия случай, както се посочи по-горе, не се оспорват изводите на съда за основанието за извършването на компенсация с изплатеното обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ поради липсата на основание за изплащането му тъй като то предполагама правомерност на уволнението, каквато в настоящия случай не е налице, а се предявява по същество нова искова претенция за допълнителен период за който ищецът твърди, че продължава да търпи вреди от незаконното уволнение поради продължаващото му оставане без работа. Това както е заявил и съдът води до извода за недопустимост на въззивната жалба и е основание за оставянето й без разглеждане, както по същество е процедирал и съдът с обжалваното определение. Няма пречка основанието за това да бъде констатирано и по-късно, след постановяване на определението по чл.267, ал.1 ГПК като съдът ревизира при условията на чл.253 ГПК – поради грешка или пропуск, предходното си становище, че насрещната въззивна жалба е допустима, както в случая е процедирал и въззивният съд.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно.

Водим от гореизложеното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 9840 от 25.06.2024год. на Софийски градски съд по в.гр.дело № 11619/2023г., с което се връща насрещна въззивна жалба с вх.№ 249412/08.09.2023г. от В. Д. П. и се прекратява като недопустимо производството по отношение на нея.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3