Определение № 189 от 21.03.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 189 гр. Пазарджик, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Д.а

Иванина Игн. И.а като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д.а Въззивно гражданско дело № 20245200500313 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 и следващи от ГПК.

Постъпила е молба вх.№2555/06.03.2025 г. от адв. Б. Н. – пълномощник на С. А. С. и С. Х. С. за изменение на решение №25/29.01.2025 г. в частта за разноските. В молбата са изложени твърдения, че не са присъдени в пълен размер претендираните разноски, като с оглед изхода на спора пред настоящата инстанция, следвало да се присъдят такива и за първата инстанция. Моли за произнасяне в посочения смисъл.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от адв.Л. М. – пълномощник на Д. Т. К., в който се изразява становище за неоснователност на молбата, тъй като поисканите разноски не били включени в представения списък.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото, намира за установено следното:

Разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК предвижда възможност в срока за обжалване, а ако е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяване на решението, респ. определението, по искане на страните съдът да допълни или да измени постановения съдебен акт в частта му за разноските. В този смисъл, молбата за изменение, като подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и от надлежна страна, се явява процесуално допустима.

Производството по в.гр.д.№313/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик е образувано по реда на чл.258 и следващи от ГПК по въззивна 1 жалба на С. Х. С. и С. А. С. против решение №229/23.02.2024 г., постановено по гр.д.№1437/2023 г. на РС – Пазарджик. Претендирани са разноски за две инстанции.

С решение №25/29.01.2025 г. по в.гр.д.№313/2024 г. е отменено изцяло решение №229/23.02.2024г. по гр.д.№1437/2023 г. по описа на РС – Пазарджик, вместо което е отхвърлен предявения от Д. Т. К., ЕГН ********** против С. А. С., ЕГН ********** и С. Х. С., ЕГН ********** с правно основание чл.422 ГПК.

Осъден е Д. Т. К. да заплати на С. А. С. и С. Х. С. сумата в размер на 1 300 лв., представляваща сторени съдебни разноски във въззивното производство.

При тези обстоятелства, съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е основателна.

Неоснователно е възражението на ответната страна за липсата на списък по чл.80 ГПК за поисканите разноски, тъй като видно от данните по делото такъв е представен в първоинстанционното производство, видно от който се претендират:

- 1 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение от С. С. по ч.гр.д.

№247/2023 г. по опис на РС – Пазарджик.

- 1 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение от С. С. по гр.д.

№1437/2023 г. по опис на РС – Пазарджик.

- 1 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение от С. С. по гр.д.

№1437/2023 г. по опис на РС – Пазарджик.

В последното по делото заседание пред първата инстанция ищецът е заявил възражение за прекомерност, което следва да се обсъди при определяне размера на претендираните разноски за първата инстанция.

След постановяване на решение Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 е формирана и практика на ВКС – определение №350/15.02.2024 г. по ч.т.д.№75/2024 г. на ВКС, II т.о., определение №474/28.02.2024 г. по ч.т.д.№961/2023 г. на ВКС, I т.о. и др., според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и в приложение на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от 2 посочените в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед горното, настоящата инстанция счита, че разноските следва да се присъдят в следните размери:

За заповедното производство:

Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци, като възражението не е и необходимо да бъде обосновано. Не може обаче да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично предвидените случаи в Наредба №1/2004 г., освен това, както е посочено погоре съдът не е обвързан от минималните размери, посочени в наредбата, поради което следва да се определи по аналогия, като според настоящата инстанция справедливия и обоснован размер, възлиза на сумата от 400 лв.

За първата инстанция:

По отношение размера на претендираното адвокатско възнаграждение за първата инстанция, съдът намира, че не е прекомерно и следва да се присъди в пълен размер от по 1 400 лв. за всеки от ответниците. Правната сложност на делото в никакъв случай не може да бъде определена като ниска. Воденето на такова дело изисква предварителна подготовка, включваща запознаване с актуалната съдебна практика. Не трябва да се забравя, че адвокатът е квалифициран юрист и изпълнява обществено значима дейност, не помаловажна от тази на съдията и в случая не са изложени аргументи, за да бъде подценен квалифицирания адвокатски труд.

По изложените съображения, в полза на ответниците в първата инстанция следва да се присъди допълнително сумата от по 1 400 лв. за всеки от тях.

Воден от горното, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

3

ИЗМЕНЯ решение №25/29.01.2025 г., постановено по в.гр.д.№313/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като допълнително се присъдят следните суми:

ОСЪЖДА Д. Т. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. А. С., ЕГН ********** сумата от 1 400 лв. /хиляда и четиристотин лева/, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция.

ОСЪЖДА Д. Т. К., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на С. Х. С., ЕГН ********** сумата от 1 800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение за заповедното производство и за първата инстанция.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4