Решение № 196 от 14.04.2022, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 196 гр. Благоевград, 14.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ат. Пензов при участието на секретаря Мария Г. Исидорова като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно наказателно дело № 20211210201849 по описа за 2021 година Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Г. Й. СТ. с ЕГН ********** от .... против Наказателно постановление (НП) № 42-0001014 от 12.04.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр.София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗДвП; чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на жалбоподателя за вменено му административно нарушение по чл.89 т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „Глоба”, в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на на атакуваното наказателно постановление. Поддържа се, че жалбоподателят не е извършил вмененото му административно нарушение, както и че при издаване на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните права. Излагат се съображения, че обжалваното наказателно постановление не е връчвано на санкционираното лице, като същото разбрало за него едва след справка в НАП, порида което и намира жалбата си за допустима. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.

Жалбоподателят редовно призован се явява лично в съдебно заседание, представлява се от защитник – адвокат П.Н., чрез който поддържа жалбата, ангажира доказателства в подкрепа на тезата си и взема становище по същество, като развива съображения, че в случая не е извършван обществен 1 превоз на товари, в случая автомобил. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно постановление, както и се претендират направените по делото съдебни разноски.

Административно-наказващият орган не изпраща представител, но в нарочно писмо чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и счита същата за неоснователна. Застъпва, че атакуваното НП е законосъобразно, съобразено с материалния и процесуалния закона и като такова моли да бъде потвърдено. Прави се и възражение за прекомерност на адвокаткото възнаграждение, в случай, че съдът отмени наказателното постановление.

Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призована не взима становище по жалбата, не ангажира доказателства и становище по същество.

Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:

На 16.03.2021г. около 14.30 часа в гр.Благоевград, на КПП „Бело поле“ с посока на движението гр.Дупница, актосъставителят ИВ. Д. С. в присъствието на свидетеля АНДР. Г. Г., двамата служители на РД „Автомобилна администрация“ – София спрели за проверка товарен автомобил ДАФ с рег. № ..., управляван и собственост на жалбоподателя Г. Й.

СТ. с ЕГН **********. При извършената проверка на жалбоподателя и привозното средство било установено, че същото е с товар (автомобил), като проверяващите приели, че се извършва обществен превоз на товари от Благоевград до с.Бараково, видно от пътен лист от 16.03.2021г.

Проверяващите приели, че жалбоподателя, като водач на товарния автомобил от категорията N3, извършва превоз на товари, като в момента на проверката не представя Удостоверение за психологическа годност, поради което актосъставителят ИВ. Д. С. в присъствието на свидетеля АНДР. Г. Г., на място на проверката съставил АУАН № 288175 от 16.03.2021г. (лист 16 от делото) на жалбоподателя Г. Й. СТ., като квалифицирал нарушението по чл.89 т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Със съставеният акт бил иззет АУАН № 288097 от 16.03.2021г., съставен при същата проверка от свидетеля АНДР. Г.

Г.. Акта се връчил срещу подпис на жалбоподателя Г. Й. СТ., който не отразил обяснения и възражения по същия. Писмени възражения по акта не постъпили и в законоустановеният тридневен срок за това. Във връзка с така издадения Акт за установяване на административно нарушение, на 12.04.2021г. административнонаказващия орган – Директора на РД “Автомобилна администрация” - гр.София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗДвП; чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, издал Наказателно постановление № 42-0001014 от 12.04.2021г. (лист 14 от делото), с което за административни нарушения на чл.89 т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП наложил на Г. Й. СТ. с ЕГН ********** от ...., административно наказание „Глоба”, в размер на 2000.00 /две хиляди/ лева. НП е изпратено за 2 връчване на жалбоподателя с нарочно писмо-известие с изх. № 52-00-563374/1/ от 26.04.2021г. (лист 17 от делото) и с известие за доставяне № ИД PS2700 01HWBO3 (лист 21 от делото), което не било връчено и е върнато на административнонаказващия орган на 21.05.2021г. с отбелязване, че пощенската пратка е непотърсена. Повторно, НП е изпратено за връчване на жалбоподателя с нарочно писмо-известие с изх. № 52-00-56-3374/2/ от 10.06.2021г. (лист 18 от делото) и с известие за доставяне № ИД PS2700 01IKEB I (лист 20 от делото), което отново не било връчено на жалбоподателя и е върнато на административнонаказващия орган на 06.07.2021г. с отбелязване, че пощенската пратка е непотърсена.

Административнонаказващият орган приел, че НП е връчено редовно на 21.05.2021г., поради което след изтичане на седемдневен срок от тази дата, в който не потъпила жалба срещу НП, приел, че същото е влязло в сила на 29.05.2021г., поради което и направил съответното отбелязване за това върху невръченото редовно Наказателно постановление № 42-0001014 от

12.04.2021г. Впоследствие, след справка в НАП от страна на жалбоподателя, срещу процесното наказателно постановление постъпила в Районен съд – Благоевград процесната жалба с вх. № 9184/29.12.2021г.

Посочените в акта за нарушение фактически констатации се потвърждават с разпита на свидетелите АНДР. Г. Г. и ИВ. Д. С. , които потвърждават изцяло изложената в акта фактическа обстоятелства, както и това, че именно те са съставили и подписали АУАН, съставен във връзка с извършена проверка.

В хода на произвадството е разпитан свидетеля Б. Г., който с показанията си установява, че към момента на процесната проверка през месец март е бил заедно с жалбоподателя С., който го помолил да му помогне при натоварването на една кола, купе от кола. Отишли двамата с личния товарния автомобил на С. до с.Черниче, кадето натоварили автомобилното купе и тръгнали за дома му в с.Бараково. На прибиране били спряни за проверка от автомобилна администрация, които установили някакви нарушения. Свидетелят сочи, че от кабината видял, че на С. били написани актове за това, че вози автомобилното купе, свалили предният номер на товарния автомобил. Сочи също, че С. си представил доброволно документите на проверяващите, а превозваното автомобилно купе и до сега се намира в дома му в с.Бараково.

Представено е Решение № 1898 от 05.11.2021г., постановено по адм. Д.

№ 326 от 2021г. по описа на Административеин съд – Благоевград, влязло в законна сила на 03.12.2021г., от което е видно, че е отменена заповед за налагане на принудителна административна мярка № РД-14-964 от 16.03.2021г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Благоевград, с която на основание чл.106а ал.1 т.1 б.“а“ ш т.4 б.“б“ и ал.2 т.1 от ЗАвП е наложена принудителна административна мярка спиране от движение на товарен автомобил марка ДАФ от катнегория N3 с рег. № ... до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и 3 отнемане на предна регистрационна табела с рег. № ... и наоснование чл.106а ал.1 т.4 б.“б“ и ал.2 т.3 от ЗАвП е наложена принудителна мярка отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № STOYA803108GY9SZ06.

Представена е справка от НАП, ТД – Благоевград за задълженията на жалбоподателя Г. Й. СТ. към 22.12.2021г., от която е видно, че на стр.2 фигурира и задължението, представляващо глоба в размер на 2000 лева, произтичаща от процесното Наказателно постановление № 42-0001015 от 12.04.2021г. на РД „АА“ – София.

По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност – Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София, подписана от АНДР. Г. Г. и удостоверяваща процесуалната компетентност на актосъставителя.

Представени са, като писмени доказателства Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 г. на Министъра на транспорта, МТИТС и Заповед № 589 от 31.01.2020 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, които удостоверяват материалната компетентност на издателя на атакуваното Наказателно постановление.

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че разглежданата жалба е процесуално допустима, доколкото обжалваното наказателно постановление не е било връчено от санкционния орган, съгласно изискванията на ЗАНН и неправилно е било прието, че е влязло в законна сила и изпратено на НАП, след като на два пъти писмата за връчването му са връщани с отбелязване, че пратката не е потърсена, респ. не е връчена. От материално правна страна, съдът прие също, че с обжалваното наказателно постановление неправилно и незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за административно нарушение по чл.89 т.1 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ.

Обжалваното НП е издадено от компетентен органи и при спазване на установената за това императивна процедура. В тази връзка е видно, че НП притежава всички реквизити за такъв акт по ЗАНН, подробно, ясно и конкретно е описано вмененото нарушение, доказателствата, с които е установено последното, като НП и АУАН са надлежно връчени на жалбоподателя срещу подпис. Ето защо, всички възражения на жалбоподателя за нарушена процедура при издаването на НП, съдът приема за неоснователни и недоказани. Именно пълното описанието на административното нарушение в АУАН, и начина му на извършване, чрез бездействие, както и посочване на нарушените правни норми от съответният нормативен акт формират извод, че с връчване на АУАН за жалбоподателя е било ясно в какво именно е обвинен и въз основа на какви доказателства, което игнорира каквато и да било възможност за ограничаване правото му на защита. В случая са спазени всички срокове по чл.34 от ЗАНН при издаване на обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се 4 приеме, че са налице предпоставки за прекратяване на административнонаказателното производство поради изтекла давност.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Г. Й.

СТ. е ангажирана за вменено му административно нарушение по чл.89 т.6 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. Съгласно посочената разпоредба, по време на работа водачът при поискване от контролните органи представя документите по чл.100 ал.1 т.1 - 3 от ЗДвП, а именно: свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него; свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява, и за тегленото от него ремарке; документ за сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за моторното превозно средство, което се управлява, и за тегленото от него ремарке, и удостоверение за психологическа годност. От ангажираните по делото доказателства обаче, не се установи по категоричен и безспорен начин, че жалбоподателят С. е осъществил вмененото му административно нарушение, тъй като от една страна в случая не се касае за извършван обществен превоз на товари, а от друга не се установи жалбоподателя да извършва „превоз по време на работа“. В случая не се събраха доказателства, в частност – писмени такива, които да удостоверят по надлежния ред, че по време на проверката жалбоподателят е извършвал обществен превоз на товари по смисъла на пар.1 т.1 и т.2 от ДР на ЗАвП.