Решение № 1125 от 22.12.2022, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1125 гр. С., 22.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., XII-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: И.Рпри участието на секретаря В.П. като разгледа докладваното от И.Р- Гражданско дело № 20225530101812 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Ищецът В. твърди в исковата си молба, че бил потребител на ел.енергия за притежавания от него обект с ИТН - – - - -, чрез който обект била присъединена към електропреносната система П. -, която била собственост на ищеца, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на дружеството.

Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се осъществявало посредством собствения на дружеството трафопост на ниво средно напрежение (НН). Ответникът бил еднолично акционерно дружество, което притежавало лицензия за разпределение на електрическа енергия с № 140-07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР и осъществявало дейност по разпределение на ел.енергия и свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл. 41 от ОУ на договорите за пренос на ел.енергия през електроразпределителната мрежа на ответника/със старо наименование Е./, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2008 г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос на пренесената му електрическа енергия. През юни 2017 г. ищецът заплатил на ответното дружество следните суми, представляващи такса за достъп до ел. разпределителната мрежа, за обект с ИТН - – - -, които били собственост на ищеца: за май 2017 г. била заплатена сума от 532.28 лева по фактура № 8177642921/31.05.2017 г., която представлявала начислена от ответника във фактурата такса за достъп до разпределителната мрежа. По същата фактура заплатил на ответника и други начислени суми, за които към момента нямал претенции и те не били предмет на настоящата искова молба. Считано от 01.07.2008 г. с решение № Ц- 1

021/26.06.2008 г. на ДКЕВР, цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа. Съгласно нормативна уредба относима за процесния период, клиенти и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния ценови период, които заплащали на оператора на електроразпределителната мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна инстанция. За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен оператор съгласно договорите по чл. 12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в съответствие със СТИ и/или предоставена мощности местата на измерване, определени в съответствие с ПИКЕЕ и договорите по чл. 11, т. 1, 2 и 3, по утвърдените от КЕВР цени. Съгласно чл. 14 ПИКЕЕ, при отдаване на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа, към потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя (ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към електропреносната съответно електроразпределителната мрежа. Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, СТИ на електрическа енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното разпределително предприятие. В конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното разпределително предприятие и ищеца бил - - -, след който започвал собственият на ищеца електропровод/въздушно трасе, чрез който се захранвала П. -. Във връзка с изложеното относно мястото на измерване на използваната електрическа енергия, отправял няколкократни писмени искания до ответника за промяна на мястото и нивото на измерване. С писмо изх. № 1784/23.10.2008 г., в отговор на изпратено от ответника писмо, му изпратил писмо за промяна на мястото на измерване ведно с приложени документи, за следните обекти: Подстанция „Т." - извод „В." /т.е. за електропровод „В."/; Извод „Р."; В. – З.; ПС Х.. След получаване на това писмо от страна на ответника, по отношение на Извод Р. и В. – З. била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво СН. Ищецът бил собственик на - - - и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмото били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията. Още едно доказателство за това, че ответникът признавал собствеността на ищеца върху процесния обект, бил и факта, че било видно от процесната фактура, че ответникът спрял да начислява такса за пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение, собственост на ищеца - - - -. В абсолютно противоречие с горното, такса за достъп до електроразпределителната мрежа продължавала да се начислява от ответника 2 неоснователно. Бил собственик на - - - и прилежащия му електропровод, чрез който се захранвала П. -. Същите били собственост на ищеца от 29.12.1995 г., когато били включени в капитала му. Ответникът не бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не му дължал заплащане на такса пренос, която към процесния период ответникът не начислявал и съответно ищецът не му заплащал. Доказателство за това била и самата процесна фактура, в която липсвала начислена такса за пренос по ел. разпределителната мрежа. Логично, освен че не дължал такса пренос по ел. разпределителната мрежа, по същите съображения не дължал и такса достъп до електроразпределителната мрежа.

Заплащането на такса за достъп до електроразпределителната мрежа имало за цел да компенсира ел. разпределителното предприятие за загубите на ел. енергия по тази мрежа и за дейностите по поддръжката и ремонта й, които били за негова сметка. Освен това то заплащало и загубите на ел. енергия по нея чрез показанията на измервателна група, монтирана в началото й. В конкретния случай ел.разпределителното и ел. електроснабдителното предприятие нямало да генерират посочените по-горе разходи по електроразпределителната мрежа, и по-конкретно за -. От изложеното дотук безспорно се доказало, че ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп на ел. енергия на ниво средно напрежение през -. Дори и измервателната група да била монтирана на страна средно напрежение в ЗРУ, то ответникът нямал основание да калкулира на ищеца цена за достъп през ел. разпределителната мрежа на средно напрежение, защото в електропровода, започващ с -, нямало ел. разпределителна мрежа на ниво ниско напрежение.

Дори и да имало такава, тя не била собственост на ответника. Границата на собствеността били изводите на електропровода в ЗРУ на подстанция „Д." на ниво средно напрежение, но това не изключвало факта, че ищецът не дължал цена за достъп на ответника и същият я калкулирал недобросъвестно. Последният притежавал лицензия, но не притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на ищеца. Съгласно изричната разпоредба на чл. 18г от Правилата, цената за достъп се заплащала съгласно измереното количество на консумираната електрическа енергия в местата на измерване, определени съгласно ПИКЕЕ и договорите за продажба на ел. енергия. Буквалното тълкуване на цитираната норма налагал извода, че дължимостта на тази цена била пряко обвързана от спазването на изискването консумираната от потребителя електрическа енергия да бъдела измерена именно в местата, установени в посочените правила или уговорени от страните по сделката за продажба на електроенергия. Освен че било ясно и точно дефинирано в самата правна норма, това разрешение имало и своето логическо обяснение в спецификата и голямото обществено значение на дейностите по производство, разпределение, пренос и доставка на електрическа енергия. Цената за достъп до по електроразпределителната мрежа отразявали разходите, които се отнасяли към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходите, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната разпределителна мрежа, като целта била при формирането им да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното настъпване. С оглед именно на това специфично 3 предназначение на цената за достъп, като компонент на цената на електрическата енергия, правомерното поставяне на СТИ се явявало от решаващо значение за дължимостта на същите. Количеството консумирана ел.енергия, измерено в места, различни от уговорените от страните или от нормативно определените, не можело да бъде основа за изчисляване цената за достъп и цената за пренос. Следователно. Тези елементи от цената на електрическата енергия се явявали неопределяеми, от което произтичала съответно и тяхната недължимост. Поради това, за основателността на такава претенция било без значение обстоятелството, дали неправомерното поставяне на СТИ е довело до неправилно измерване, увреждащо потребителя. Поради безспорния факт, че присъединяването му било извършено чрез собствен на ищеца кабелен електропровод и с оглед разпоредбите на чл.

120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване било обусловено от границата на собственост на ел.съоръженията, тъй като именно на нея се поставяли и СТИ. Съгласно чл.

27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и тези на потребителя се определяла от начина на присъединяване и от вида на съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към електрическа уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл. 29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на мястото на търговско измерване била единствено границата на собственост на ел.съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към електропреносната или към електроразпределителната мрежа. При това положение за ищеца възниквал правен интерес да предяви срещу ответника иск за заплащане на платените суми за такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период, да бъдел осъден да заплати/върне/ недължимо платените му суми, които бил получил от ищеца. Настоящата искова претенция предявявал на основание чл.113 ГПК, пред съда по седалище на ищеца, защото нормата на чл. 113 ГПК била приложима по изложените в исковата молба съображения. Искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 532.28 лева, която била недължимо платена за такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение – - - -, с ИТН -, за периода 01.05.2017 - 31.05.2017 г., по фактура № 8177642921/31.05.2017 г., и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и разноските по делото.