Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 179 от 10.05.2023, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 689/2022
Вид
Протокол № 179
Подписан
10.05.2023
Състав
Ванухи Бедрос Аракелян, Анета Николова Братанова, Дарина Стоянова Маркова

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.22 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.267 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 179 гр. Варна, 09.05.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ванухи Б. Аракелян

Членове:

Анета Н. Братанова

Дарина Ст. Маркова при участието на секретаря Ели К. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20223001000689 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 14:20 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1 ГПК

Въззивникът „АПМ Варна“ ЕООД, ЕИК 201845490, редовно призовано на 28.03.2023г., представлява се от адв. К. Г., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Въззиваемите страни А. Н. И. и Ю. Б. И., редовно призовани на 28.03.2023г. чрез адв. М П, не се явяват, за тях се явява адв. И. А., редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

Адв. Г.: Да се даде ход на делото.

Адв. А.: Да се даде ход на делото.

Съдът, с оглед редовното призоваване на страните, не намира процесуални по хода на делото, поради което пречки

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА и ПИСМЕНИЯ ОТГОВОР в съответствие с постановеното определение по чл.267 ГПК с № 19/09.01.23г.

Адв.Г.: Запознат съм с определението, нямам възражения.

Ще сезирам съда с искане за отвод на настоящия съдебен състав. Съображенията ни за това са следните: Висящо е пред Апелативен съд – Варна в.т.д. № 329/2022 г., което разглежда правен спор между същите страни в процеса, по повод на същия предварителен договор и същата тази неустоична клауза и със същия съдебен състав. Обжалвано е решение, където на същата неустоична клауза, неустойката е предвидена в полза и в тежест на всяка една от страните по предварителния договор. За другото дело е присъдена в полза 1 на въззиваемите. Същото е спряно от Вас до влизане в сила на в.т.д. № 555/2021г., което е пред ВКС и все още няма произнасяне въпреки, че закритото заседание беше на първи март.

Адв. А.: Аз мисля, че поне едното от двете висящи производства няма пречка да бъде гледано, което би било първо по ред. Едва при второто разглеждане според мен има такава логика да се иска отвод на състава. Считам, че не са налице основанията предвидени в чл. 29 ГПК. В това конкретно дело, съдът няма основание да се счита заинтересован на каквото и да е основание. В единият случай се касае за неизпълнение на възложителя, а в другия случай се касае за неизпълнение от страна на изпълнителя. В случай, че и двете страни съдът прецени, че са в неизпълнение, няма пречка да се постанови решение, с което се уважат и двата иска. Това вече се е случвало, но на основание прихващане. Ние протестираме срещу този подход, защото считаме, че сме в пълното си право да искаме нашата неустойка, а другата е неоснователна, но това ще прецени съдът.

Съдебният състав, като взе предвид, че по в.т.д. № 329 по описа на Апелативен съд – Варна за 2022 г., не е формирал аргументи по съществото на правния спор намира, че не са налице условията визирани в чл.22 ГПК за отвод на настоящия състав, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането за отвод на съдебния състав по в.т.д. № 689 по описа на Апелативен съд – Варна за 2022г.

Адв.Г.: Поддържам въззивната жалба. Ще направя едно доказателствено искане. С определението си от 9.01.23 г. съдът е отклонил искането ни за приобщаване на решение № 235/19.07.2021г. по т.д.№ 7 по описа на ОС-Варна за 2021 г., решение № 192/15.12.2021г. по в.т.д. № 555/21г. и на решение по т.д. № 119/21 г. на ОС-Варна въпреки, че сме посочили основания за тяхното приобщаване по делото. В изключение по чл. 263 ГПК, доколкото обаче тези съдебни актове са били подробно разгледани от състава на Апелативен съд – Варна по в.т.д. № 329/22г. моля, същите да бъдат обявени за служебно известни на съда и ненуждаещи се от доказване.

Адв. А.: Поддържам отговора, оспорвам въззивната жалба на основанията, които подробно сме изложили. По отношение на искането за приобщаването на тези актове на съда, аз считам, че те наистина са служебно известни на съда, след като са вече посочени.

Съдът, по исканията по доказателствата направени от адв.Г. в днешното съдебно заседание предвид характера на исканите доказателства, а именно съдебни актове постановени от Апелативен съд – Варна по въззивни търговки дела, намира същите, че попадат в категорията на служебно известни на съда, с оглед на което О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ без УВАЖЕНИЕ искането за промяна на определение № 19/09.01.23 г. в частта, с която са отклонени исканията за прилагане на посочените копия от съдебните решения.

Адв. Г.: Представям и моля да приемете списък на разноските по чл. 80 ГПК.

Адв. А.: Не се противопоставям на посоченото възнаграждение, след като е в 2 границите на минималния размер. Ние разноски не можем да посочим, защото са запорирани сметките и имуществото на моите доверители и не разполагат с оперативни средства, включително и пенсията над минималната работна заплата се удържа от съдебен изпълнител по тези предварителни изпълнителни листи на осн. чл. 417 ГПК.

Съдът приканва страните към спогодба.

Адв.Г.: Многократно са правени опити за постигане на спогодба. Всякакви варианти сме опитали.

Адв. А.: Ако питате адвокатите е допустимо, но според страните не е. Въпросът е там, че те на истина са броили едни пари, за да придобият част от терена. Ние предлагахме да се възстановят сумите, да се прекратят делата, но винаги остава нещо неизказано. Делата ще се решат накуп, но там възникнаха и други неща – прехвърлиха се идеални части от едното, от другото, които пак са разрешими, но засега не можем да постигнем споразумение.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

Адв. Г.: Моля, да отмените решението на първоинстанционния съд по съображенията, които подробно сме изложили във въззивната си жалба. Решението влиза в пряко противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в тълкувателно решение № 1 от 2020 г. на ОСГТК, в следния аспект: Съгласно цитираното решение съдът може по свой почин да разгледа дали дадена клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави, но за да го направи или трябва да го каже на страните с доклада си по делото по чл.146 ГПК или ако е пропуснал да направи това, да чете отделно определение, като предостави възможност на страните да посочат необходимите доказателства. Освен това, считам, че неустойката по чл.10, ал.1 от Предварителния договор не е нищожна. За пръв път в настоящия съдебен процес се разглежда въпроса за нейната действителност въпреки многобройните решения постановени до този момент, тя е предвидена в полза и в тежест на всяка една от страните по предварителния договор и имаме вече постановени актове, с които въз основа на нея е извършено прихващане в полза на въззиваемите. Моля, да отмените решението, като ни присъдите сторените разноски.

Адв. А.: Поддържам наведените основания с отговора на въззивната жалба, както и всички доводи, доказателства и аргументи, които сме изложили в процеса пред първа инстанция и към настоящия момент. Считам, че възникването на правото да се получи някаква неустойка по един договор, изисква преди всичко страната да е изпълнила своите задължения коректно и безусловно. Нарушаването на това нейно задължение макар и с един час, поне такива решения има, което се счита, че е направило изпълнението безполезно е основание на изправната страна да поиска неустойка. Ние сме поискали тази неустойка в резултат на това, че в продължение на около две години не сме получили комплект документи, въз основа на които може да се започне строителство. След което те получиха 3 правото на неустойка въз основа на това, че не сме напуснали жилището, за да не го съборят. Това е известно. Ние сме направили възражение, че сме готови да напуснем жилището и да изпълним всички основания, които сме поели като ангажимент, но да получим някакви гаранции, че няма в следващите години да се забави строителството. Не ги получихме и съответно те прекратиха договора едностранно. От този момент нататък изпълнението на този договор стана невъзможно вече, не само безполезно, то стана и невъзможно. Имаме в първа инстанция друго дело, където това обстоятелство е прието от съда като ненуждаещо се от доказване. Безспорно е, че този договор е приключил предварително. В условията на тази фактическа обстановка, приложете правото.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с надлежен съдебен акт в определения от закона срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:55 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

4