Решение № 4911 от 15.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4911 гр. С., 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

ИНА БР. МАРИНОВА при участието на секретаря И. Ст. В.ева като разгледа докладваното от ИНА БР. МАРИНОВА Въззивно гражданско дело № 20251100509041 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца В. С. П. срещу решение № 5189 от 25.03.2025 г., постановено по гр. д. № 35841/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 117- ти състав. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, който се твърди да е постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго такова, с което да се уважи претенцията по чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК, като се измени режимът на лични отношения между бащата В. С. П. и детето С.В. П., определен със споразумение, одобрено с протоколно решение от 08.11.2021 г. по гр. д. № 60115/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 91- ви състав.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна П. П. Е. е депозирала отговор на въззивната жалба, в който с а изложени съображения за нейната неоснователност.

Претендират се разноски.

Съдът, като обсъди изложените във въззивната жалба доводи относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

1

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, поради което същата е допустима.

След извършена служебна проверка въззивният първоинстанционното решение е валидно и допустимо. съд установи, че

По правилността на решението въззивният съд установява следното:

Според чл. 59, ал. 9 вр. чл. 127, ал. 2 СК /ред. ДВ, бр. 47 от 23.06.2009 г./, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на един от родителите, по искане на дирекция „Социално подпомагане“ или служебно може да измени постановените порано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови.

Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата и е приложение на принципа за всестранната им защита, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Действително изборът на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради което същественото изменение в обстоятелствата е от естество да рефлектира върху ефикасността на избраните мерки, респективно да наложи изменението им съобразно с промяната в обстоятелствата. От значение по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 СК са всички промени в обстоятелствата, които се отразяват на положението на детето и на ефикасността на мерките, които го определят. Възможно е да се касае единствено за обстоятелства, които рефлектират върху рационалността на избраните мерки. Възникналите нови обстоятелства може да са от естество да влошават положението на детето при упражняващия родителските права или да подобрят положението му, ако тези права се предоставят на другия родител, респ. да подобрят положението на детето при промяна на мерките относно личните отношения с родителя, комуто не е възложено упражняването на родителските права. Изменението по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 СК се осъществява в случай на изменение на обстоятелствата, поради което предмет на установяване са именно тези факти, а крайният извод се съобразява при преценка на родителския капацитет на всяка от страните.

Не е спорно в производството, че страните са родители на детето С.В. П., родено на 03.10.2019 г., както и че след раздялата им с протоколно решение от 08.11.2021 г., постановено по гр. д. № 60115/2020 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 91- ви състав, е утвърдено постигнатото между тях споразумение по чл. 127, ал. 1 СК, по силата на което родителските права по отношение на детето С.В. П. са предоставени на майката П. П. Е. и на бащата В. С. П. е определен режим на лични отношения с подрастващата, както следва: всеки първи, трети и пети петък, събота и 2 неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя /с преспиване/; всяка втора и четвърта сряда от месеца от 18.00 часа до 21.00 часа /без преспиване/ ; по двадесет дни всяка година, от които десет дни през зимата и десет дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката П. П. Е.; за Коледните празници всяка година от 18.00 часа на 24-ти декември до 10.00 часа на 26-ти декември с преспиване детето ще бъде с неговата майка, а от 10.00 часа на 26-ти декември до 18.00 часа на 28-ти декември с преспиване детето ще бъде с бащата; за Новогодишните празници всяка година, считано от 18:00 часа на 30-ти декември до 10:00 часа на 01-ви януари, с преспиване детето ще бъде при майката, а от 10.00 часа на 01-ви януари до 18.00 часа на 03-ти януари с преспиване детето ще бъде с бащата; за Великденските празници всяка година, считано от 18.00 часа на Разпети петък до 15.00 часа в неделя, детето ще бъде при бащата с преспиване, а от 15.00 часа в неделя до 18.00 часа на първия понеделник след Великден с преспиване детето ще бъде при майката, като за всички тези празници не се прилага общият съботно-неделен режим, както и от 17.00 часа на 17-ти септември до 10.00 часа на 18-ти септември с преспиване, и за рождените дни на неговите родители от 17.00 часа на 2-ри юни до 10.00 часа на 3-ти юни с преспиване, от 17.00 часа на 3- ти декември до 10.00 часа на 4-ти декември с преспиване.

Установява се от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Д. С.а П., Р.В.З., П. А. Ев. и К. Г. Т., че страните са в конфликтни взаимоотношения и фиксираният с утвърденото от съда споразумение между страните режим на лични отношения на бащата с детето не е спазван регулярно. Установява се от показанията на свидетелите П. и Е., че по повод осъществяване на личните контакти на въззивника с детето С. между страните е възникнал конфликт, във връзка с който по гр. д. № 67623/2024 г. по описа на СРС, 37ми състав в полза на майката и на малолетната е издадена заповед за незабавна защита № 413 от 13.11.2024 г., по силата на която на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН бащата е задължен да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо въззиваемата и детето С. и на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 и т. 4 ЗЗДН на бащата е забранено да приближава на по- малко от 200 м от майката и детето, както и да осъществява контакт с тях. С цитираната заповед е определен режим на лични контакти на въззивника с детето, както следва – всяка втора и четвърта неделя от месеца с продължителност не повече от един астрономически час в детски контактен център във Фондация „Център отворена врата“ в присъствието на психолог и на майката. Установява се от изисканите от първоинстанционния съд справки, че по сигнали на страните в СРП са образувани множество преписки, по които са постановени откази за образуване на досъдебно производство.

Установява се от приетия в хода на въззивното производство като писмено доказателство доклад относно ползване на контактна услуга и осъществяване на срещи 3 между бащата В. П. и малолетното дете С. във връзка с издадената заповед за незабавна защита във Фондация „Център отворена врата“, че и двамата родители са подали заявление за ползване на социалната услуга, като е изготвен договор и са определени общо седем допълнителни дати за срещи към него, от които са осъществени две. В доклада е посочено, че на две от срещите майката не е довела детето и не е уведомила за това предварително центъра. Отбелязано е, че по време на срещите между детето и бащата се наблюдава топла, емоционална връзка, детето е спокойно и разговаря с баща си на различни теми, бащата подбира игри за възрастта на С. и умее да задържи вниманието й, като последната му казва, че иска да се виждат по- често. Посочено е още, че по време на втората осъществена среща майката е дошла заедно с баща си, който се е опитал да извика полиция и е нарушил процеса на работа в центъра без причина.

Установява се от представените по делото писмени доказателства, че с решение № 6059 от 09.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 8111/2025 г. по описа на СГС, е отменено решение № 11155 от 11.06.2025 г., постановено по гр. д. № 67623/2024 г. по описа на СРС, с което е оставена без уважение молбата на въззиваемата страна – лично и като майка и законен представител на малолетната С., за издаване на заповед за защита срещу въззивника и е отказано издаване на заповед за защита, като вместо него е постановено друго решение, с което е издадена заповед за защита срещу въззивника и същият е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на въззиваемата и детето С..

Установява се от представените пред въззивния съд заверени преписи от нотариална покана от 18.12.2025 г. и отговор на нотариална покана от 08.01.2026 г., че страните са постигнали съгласие режимът на лични отношения на въззивника с детето да продължи да се осъществява в рамките на контактен център.

При изслушването си от въззивния съд бащата споделя, че след прекратяване на действието на заповедта за незабавна защита, издадена срещу него в полза на ответницата П. Е. и детето С., същият продължава да не може да вижда подрастващата, като единствените срещи с нея са проведени в контактен център.

Посочва, че посещава дома на майката, за да осъществи определения му режим на лични контакти с детето, придружаван от свидетели, като позвънява и на тел. 112, но майката и детето не са на адреса. Заявява, че не комуникира с ответницата, тъй като го е блокирала навсякъде, а малолетната С. е възпрепятствана от майка си да общува с него. Твърди, че няма никаква информация за това къде учи детето и кой психолог посещава, за което е сигнализирал Държавна агенция за закрила на детето, но майката не е предоставила информация. Посочва, че работи от дома си, като работните му задължения се изразяват в изпълнение на задачи без точно фиксирано работно време.

Уверен е във възможността да разчита на подкрепа от своята сестра и родители, като изрично подчертава, че може да се справи с отглеждането на детето С..

4

Изслушана пред въззивния съд, майката споделя, че с детето С. не живеят в дома си, а при бабата по майчина линия. Като причина за това посочва нежеланието на малолетната да се прибере вкъщи, породено от страха, че баща й ще я вземе. Заявява, че въззивникът е виждал С. за последно през юли 2025 г. в контактен център преди срещите да бъдат прекратени поради негово оплакване във връзка с поддържаната там хигиена. Твърди, че е подала искане пред социалните служби детето и баща му да се виждат в контактен център, докато последното се успокои и психичното му състояние се стабилизира. Споделя, че малолетната С. не изявява желание да се вижда с баща си сама, защото се страхува от него, като предпочита това да се случва в контактен център. Сочи, че насърчава подрастващата да осъществява контакт с баща си и да се вижда с него, но тя не желае. Заявява, че работи в болница „Пирогов“ като медицинска сестра при сменно работно време /два работни дни от 8 ч. до 22 ч. и два почивни дни/.

Въз основа на заключението на приетата от въззивния съд съдебнопсихологична /СПЕ/ се установява, че и двамата родители притежават базисна годност да полагат самостоятелни и своевременни родителски грижи. При майката е детерминирано известно ограничение, изразяващо се в тип родителско поведение, при което се наблюдава нездравословен контрол на връзката на детето с другия родител и овластяване сам себе си като имащ еднолично право да решава кое е добро и кое лошо за детето, изхождайки единствено от своите лични възприятия, емоции и желания. При бащата също са констатирани известни занижения и дефицити, свързани със силно конфликтното и антагонистично взаимодействие с майката.