Решение № 6796 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6796 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110147025 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу ответника В.

З. А. (Т.) за сумата 2408,17 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва от 06.06.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 429,96 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.08.2023г. до 02.06.2025г., сумата 36,81 лева, представляваща главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва от 06.06.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 9,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 02.06.2025г., които суми касаят топлоснабден имот: ап. 29, находящ се в гр. София, жк. „Свобода“ бл. ..., аб. № 51718, и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 34437/2025г. по описа на СРС, 81 състав.

Претендират се и направените в производството разноски.

Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл.150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. В сградата, в която се намира топлоснабденият имот е въведена система за дялово разпределение, поради което се дължи и цена за услугата дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от публикуване на дължимите суми на интернет страницата на продавача. Съгласно приложимите общи условия сочи, че се дължи и обезщетение за забавено плащане.

1

Ответникът В. З. Т. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва, че е потребител на топлинна енергия, с доводи, че не е приела наследството на своя наследодател и поради това не е собственик на процесния имот. Оспорва, че количеството топлинна енергия, чиято цена се претендира, е правилно начислено, с оглед липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ. Оспорва, че е изпаднала в забава, тъй като ищецът не е изпълнил изискванията, залегнали в собствените му ОУ, а именно - да публикува сумите за претендираното количество топлинна енергия в сайта си. Оспорва, че дължи на ищеца суми за дялово разпределение, с оглед на обстоятелството, че същото е извършено не от него, а от третото лице – помагач „Нелбо“ АД. Оспорва, че е спазено спрямо нея изискването съгласно чл. 36, ал. 2 ОУ относно уговорения и съобщен на клиентите ред и начин на заплащане на услугата „дялово разпределение“. С депозираното в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възражение срещу издадената заповед за изпълнение, В. З. Т. е оспорила дължимостта на вземанията като погасени по давност. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца &. изразява не становище по основателността на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, намира следното:

По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 34437/2025г. по описа на СРС, 81 състав, по което на 08.07.2025г. е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК срещу В. З. Т. да заплати следните суми: сумата 2408,17 лева, представляваща дължима главница за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва от 06.06.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 429,96 лева, представляваща мораторна лихва върху горната главница за периода от 15.08.2023г. до 02.06.2025г., сумата 36,81 лева, представляваща главница за доставена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2022г. до 30.04.2024г., ведно със законна лихва от 06.06.2025г. до изплащане на вземането, сумата от 9,56 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2022г. до 02.06.2025г., които суми касаят топлоснабден имот: ап. 29, находящ се в гр. София, жк. „Свобода“ бл. ..., аб. № 51718.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока по чл.414, ал.2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо него в посочените размери, за които е издадена заповедта.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже погасяване на възникналите задължения.

2

Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на собственост/ползване.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.

Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената 3 й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

По делото безспорно се установява от представения Договор за продажба на държавен недвижим имот от 03.10.1969г. (л. 24-25), че В. З. Т. е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Свобода“, бл. ..., ап. 29. При наличието на доказателство за притежание на право на собственост върху целия имот и при липса на данни за извършено разпореждане с него се налага извода, че ответникът е изключителен собственик на топлоснабдения имот. Ето защо именно ответникът се явява легитимиран да отговаря за процесните вземания за цена на топлинна енергия и цена на услуга за дялово разпределение, касаещи процесния недвижим имот.

Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на &., съгласно представения протокол от общо събрание на етажните собственици (л.

32) Следва да се посочи, че оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.

По отношение на оплакванията на ответника, касаещи начина на определяне на количеството енергия, отдадена от сградната инсталация:

Разпоредбата на чл. 13, § 1 от Директива 2006/32/ЕО /отменена с 3 Директива 2012/27/ЕС/ предвижда задължение за осигуряване на индивидуални измервателни уреди при крайните потребители, само когато „това е технически осъществимо, финансово обосновано и пропорционално спрямо потенциалните енергийни спестявания при крайните потребители на електроенергия, природен газ, централно топлоснабдяване и/или охлаждане и гореща вода за битови нужди”. Следователно, задължението за поставяне на измервателни уреди на границата на собственост не е абсолютно, а при енергийните системи, които са били изградени преди 2006 г., следва да се вземе предвид доколко всяка индивидуална система позволява инсталиране на индивидуални измервателни уреди и дали това не би изисквало за потребителите прекомерни разходи спрямо ползите от индивидуално отчитане. ЗЕ – чл. 156, ал. 2, т. 3, също не предвижда задължение за инсталиране на измервателни съоръжения след общата за етажната собственост абонатна станция. Следователно не съществува общо нормативно задължение за поставяне на измервателни уреди за всеки потребител на 4 топлинна енергия.