Решение № 1549 от 05.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1549 гр. Пловдив, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20215330104567 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че по силата на договор за цесия от ******г., първоначалният кредитор „Геймийнг Машийн Технолоджи” ЕООД е продал на двамата ищци – „Бест Сърв Мастър“ ЕООД и „Тайбрек Уинър“ ЕООД вземането си за законна лихва, което има срещу ответното дружество, а именно сумата от общо 146 лева за периода 22.01.2019 г. – 19.03.2020 г., представляваща законна лихва върху сумата 1250 лева, съставляваща част от сумата 2123,57 лв. платена при липса на основание. Сочи се, че ответникът е уведомен за цесията с писмо, получено на ******г., поради което всеки от двамата ищци е кредитор на ответника за сумата от по 73 лева. Посочва се, че сумата 146 лева представлява законна лихва върху главница от 1250 лева, за която е установено със сила на пресъдено нещо, че е недължимо платена от „Геймийнг Машийн Технолоджи” ЕООД в резултат на извършена едностранна корекция на сметка. Твърди се, че търсената сума за законна лихва не е платена от ответното дружество, поради което ищците депозирали заявление по чл.410 ГПК, като била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 783/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Длъжникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което се иска да бъде установено съществуването на вземането.

1

Ответникът „ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД счита предявените искове за неоснователни, като оспорва същите по основание и размер. Твърди, че договорът за цесия от ******г., с който ищците се легитимират за титуляри на вземането в общ размер на 146 лева, представляващо част от законната лихва върху сумата от 1250 лева за периода 22.01.2019 г. – 19.03.2020 г., е нищожен поради накърняване на добрите нрави. Счита, че носител на процесното вземане е цедентът. Не оспорва, че с влязло в сила Решение № 1578/18.12.2018 г. по в. гр. д. № 2505/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, е признато за установено, че ответникът дължи на „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД, сумата от 1250 лева – платена без основание стойност на допълнително начислена ел. енергия, представляваща част от сумата 2123,57 лева, начислена по фактура от ****** г. Сочи, че в приключилото производство не е присъдена лихва за забава, тъй като такава не е претендирана. Относно присъдената главница заявява, че не е извършено плащане, тъй като на ******г. ответникът бил уведомен, че вземането в размер на 1250 лева е прехвърлено на „Дюс Адвантидж“ ЕООД, а ответното дружество не разполагало с банкова сметка, по която да преведе дължимата сума. Ответникът твърди, че първоначалният кредитор „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД е прехвърлил вземанията си на множество свързани лица с цел да се облагодетелстват с присъдени разноски по образуваните дела при събиране на вземането на отделни части. Поддържа, че със сключването на договора за цесия се нарушават принципите на справедливостта, добросъвестността и морала, а целта е несправедливо облагодетелстване. На следващо място счита, че ищцовата претенция е погасена по давност. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът намери за установено следното:

С решение № 1578/18.12.2018г. постановено по в.гр.д. № 2505/2018г. на Пловдивския окръжен съд е признато за установено, на осн. чл.422 ГПК, съществуването на вземането на "Гейминг машийн технолоджи" ЕООД против "ЕВН България електроснабдяване" ЕАД за сумата 1250 лв., представляваща част от цялата сума 2123,57 лв. с ДДС, начислена въз основа на констативен протокол от *******г. и отнасяща се за периода ****г. - ****г. и фактура № *****/******г., ведно с направените в заповедното производство в размер на 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско възнаграждение, за които е издадена заповед по чл. 410 ГПК с № 12211 от 19.12.2017г. по ч. гр.д. № 20074/2017г. /лист 49/. По делото не се спори, че решението е влязло в сила.

С договор за цесия от *****г. „Гейминг машийн технолоджи“ ЕООД е прехвърлил по равно на всеки от дружествата ищци по настоящото дело вземане в общ размер на 146 лв. представляващо законната лихва върху главница от 1250лв. за периода ****г. до ******г. Уговорената цена за прехвърлянето е 10 лв. / лист*/. Цесията е била съобщена на длъжника чрез известие по услугата „Телепоща“, като връчването 2 е извършено на ******г. / лист **/.

Според представените справки от търговския регистър се установява, че дружествата „Бест Сърв Мастър“ ЕООД и „Тайбрек Уинър“ ЕООД са свързани лица, като имат един и същ едноличен собственик и управител – лицето Г. С. К. / лист ** и **/ .

Установява се от представените с отговора на ответника доказателства, че „Гейминг машийн технолоджи“ ЕООД е извършило прехвърляне на части от вземането си за главница и разноските присъдено с посоченото по-горе решение на пловдивския районен съд на други няколко дружества, също свързани лица с едноличен собственик Г. С. К. Така на *****г. присъдената сума за разноски е прехвърлена на „Гранд Слам Мастър Про“ ЕООД; на същата дата вземането за главница е прехвърлено на „Дюс Адвантидж“ ЕООД; на ******г. вземането за законна лихва за периода от 18.11.2017г. до 21.01.2019г. е прехвърлено на „Сървис Уинър“ ЕООД; на ******г. вземането за законна лихва за периода от 18.11.2017г. до 21.01.2019г. е прехвърлено на „Сървис Уинър“ ЕООД / лист ** – **, **, **-** /. След прехвърлянията за така обособените отделни вземания, всички представляващи части от сумите присъдени със съдебното решение са подадени няколко заявления по чл.140 ГПК, съответно издадени заповеди за изпълнение / л.**, **-**, **/ .

На *****г. „Бест Сърв Мастър“ ЕООД и „Тайбрек Уинър“ ЕООД подали против ответника заявление за издаване на заповед по чл.410 ГПК за сумите по договора за цесия от *****г., претендирайки „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД да заплати по 73 лв. на всяко от двете дружества ведно с разноски, разделно на всеки от заявителите. По заявлението било образувано приложеното ч.гр. дело №783/2021г. на Пловдивския районен съд и издадена заповед за изпълнение за горепосочените суми, ведно с деловодни разноски.

При така установените факти се налагат следните изводи:

Вземането част от което е предмет на настоящия иск е за законна лихва върху главницата, присъдена с влязлото в сила решение по в.гр.д. № 2505/2018г. на Окръжен съд Пловдив. Това вземане не е било въведено като предмет на заповедното производство, във връзка с което е възникнал спора за съществуване на частичната претенция за главница от 1250 лв. Предявяването на тази претенция в отделно производство не е недопустимо, но нейното разделяне на отделни части, както и цедирането на две други лица е нелогично с оглед на интересите на кредитора – в случая обеднилото се дружество „Гейминг машийн технолоджи“ ЕООД. Това е така, защото този който е претърпял неосноватено намаляване на имуществото има интерес да възстанови празнотата колкото се може по-бързо. Ако лицето не желае да извършва допълнителни разходи по принудителното събиране на вземането, то би могло да прехвърли вземането, но логично е да го стори при известна еквивалентност на насрещната престация, в смисъл тя да покрива изцяло претърпяната загуба.

3

Отговорността за разноски по чл. 78 ГПК е подвид на отговорността за вреди, тъй като въпреки спецификите си, е въплъщение на принципната забрана да не се вреди другиму. Възникването на правото на разноски е обосновано от водене на съдебен процес, като цели възмездяване на онези разходи, които страната в полза на която е решен правния спор е направила във връзка с производството. Когато ищецът или ответникът по определено дело, получат съдебно решение в тяхна полза, това означава, че те са били добросъвестни в упражняване на техните материални и процесуални права. Поради това, ако ответникът по един основателен иск го признае и не е станал повод за завеждането му, тоест ако поведението му е било добросъвестно, той не следва да носи отговорност за разноски - арг. от чл.78, ал.3 ГПК.

От изложеното по-горе следва, че когато едно вземане, бъде разделено на части посредством прехвърлянето му на повече от едно други лица чрез договори за цесия, страните по този договор целят да ангажират отговорността на длъжника за разноски в размер превишаващ размера на цедираното вземане. Това е така предвид наличието на разпоредби, които регламентират минимални размери на дължимите държавни такси за разглеждане на правен спор и минимални адвокатски възнаграждения, които могат многократно да надвишават размера на цедираното вземане. Такъв тип поведение сочи на извод, че страните по договора за цесия действуват с намерение да увредят длъжника, като злоупотребяват с правото да се прехвърли едно вземане по реда на чл.

99 ЗЗД.

Злоупотребата с право е забранена. Тази забрана се извлича пряко от чл. 57, ал.2 КРБ, според който не се допуска злоупотреба с права, както и тяхното упражняване, ако тя накърнява права или законни интереси на други. Нормата е императивна и има непосредствено действие по силата на чл.5 ал.2 КРБ. Това означава, че когато правото на прехвърляне на вземане е осъществено в нарушение на забраната, установена в чл.57, ал.2 КРБ, сделката е нищожна по смисъла на чл.26, ал.1 предл. първо ЗЗД, като противоречаща на закона.

В настоящия случай съдът счита, че по настоящото дело се установи, че договорът за цесия, от които двамата ищци черпят права е нищожен, тъй като е сключен при злоупотреба с право. За наличието на намерение да се вреди, може да се съди и от останалите сключени от „Геймийнг Машийн Технолоджи” ЕООД договори за цесия. От тях е видно, че едно вземане, което подлежи на принудително изпълнение, бива разделено на части и прехвърлено на дружества, които се намират в свързаност помежду си.

Принципно длъжникът по прехвърленото вземане не разполага с възражения, произтичащи от договора за цесия. Това е така, защото когато плаща на легитимиран, съобразно договора за цесия кредитор, длъжникът се освобождава от дълга изпълнението му е точно по арг. от 72, ал.2 ЗЗД. Когато обаче, договорът за цесия е 4 сключен при злоупотреба с права, за длъжника е налице интерес да направи възражение за нищожността му, тъй като би понесъл загуби от това поведение – би понесъл отговорност за разноски по-голяма, ако вземането би било събрано в едно и също изп. производство.

С оглед изложеното съдът намира, че договорът за прехвърляне на вземането от който черпят права ищците по настоящото дело е нищожен, като противоречащ на закона съобразно чл.26, ал.1 предл. първо ЗЗД. Ето защо претенцията да бъде признато за установено съществуването на вземането на ищците за сумите предмет заповедта за изпълнение издадена по ч. гр.д.783/2021г. на Районен съд Пловдив е неоснователен и следва да се отхвърли.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 150 лв. за настоящото и 50 лв. за заповедното производство или общо 200 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска с осн. чл.422 ГПК във вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, предявен от „Бест Сърв Мастър“ ЕООД ЕИК:205676657 със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Дуган Хисар“ № 2, ет. Партер и „Тайбрек Уинър“ ЕООД ЕИК 205676689, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, ул. „Дуган Хисар“ № 2, ет. Партер против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК 123526430, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 относно признаване на установено, че „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД дължи както следва: 1. на „Бест Сърв Мастър“ ЕООД -73 лв. /седемдесет и три лева/ - обезщетение за забава за периода 22.01.2019 г. – 19.03.2020 г. върху главница от 1250 лева – недължимо платена сума от „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД на длъжника, което е прехвърлено с договор за цесия от ***** г.; 2. на „Тайбрек Уинър“ ЕООД - 73 лева /седемдесет и три лева/ - обезщетение за забава за периода 22.01.2019 г. – 19.03.2020 г. върху главница от 1250 лева – недължимо платена сума от „Гейминг Машийн Технолоджи“ ЕООД на длъжника, което е прехвърлено с договор за цесия от ****** г., за които е издадена заповед № 448/19.01.2021г. по ч.гр.д. №783/2021г. на Пловдивския районен съд.