Определение № 2784 от 26.08.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2784 гр. Пловдив, 26.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно гражданско дело № 20255300501970 по описа за 2025 година

Производство по чл.413/2/ вр. с чл.410 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, чрез процесуален представител юрисконсулт И. Т. срещу разпореждане №15083 от 23.05.2025г. постановено по ч.гр.д.

№9340/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, 9 гр.с-в, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Т. Н. с ЕГН ********** за вземания по сключен на 15.01.2024 г. договор за потребителски кредит №40022836711, а именно: за сумата 295,55лв.- неплатена главница, неплатено договорно възнаграждение в размер на 30,88 лв., дължимо от 5.8.2024 г. до 5.12.2024г., неплатено възнаграждение за услуга Фаст в размер на122,70 лв., неплатено възнаграждение за услуга Флекси в размер на 150 лв.,неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането – 30 лв., както и такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90кал.дни – 200 лв., 33,95лв.- лихва за забава от 6.03.2024 до 5.12.2024 г. и законната лихва в размер на 36,18 лв., дължима от 5.12.2024 до 21.5.2025 г. В жалбата са релевирани подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се иска отмяната му и връщане на делото на PC-Пловдив с указания за издаване на исканата заповед.Претендира за разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.413, ал.2 ГПК препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Районен съд-Пловдив е бил сезиран от „Профи

1 кредит

България" ЕООД със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника М. Т. Н. с предмет вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит, които са отхвърлени за посочените по горе суми.

От представения със заявлението договор за потр.кредит е видно, че е била предоставена в заем главница от 600 лв., при ГПР -48,36%, ГЛП – 40,90%, закупен е пакет от допълнителни услуги Фаст– за 270 лв.и Флекси за 330 лв.

За да откаже издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираните вземания, съгласно правомощията си по чл.411, ал.1 ,т.2 и 3 от ГПК за проверка за съотвествие на искането със закона и добрите нрави и за наличието на неравноправни клаузи в договора, сключен с потребител, районният съд е приел, че ГПР от -48,36% не е коректно посочен, тъй като в него не са включени сумите по закупения пакет от допълнителни услуги, с което се цели скрито оскъпяване на кредита, искането се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с потребител на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП или е налице обоснована вероятност за това.

Клаузата заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 и 5 от ЗПК, като се явява неравноправна на основание чл. 143, ал.1 вр. с ал.2, т.20 ЗЗП до колкото уговорения пакет от услуги представлява възможност и право, а не задължение за упражняване на права, които по закон са предоставени на кредитора, с което необосновано се оскъпява кредита.

Заповедният съд е приел, че в случая, клаузите на договора, уговарящи договорна лихва, процент на ГПР, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, са неравноправни, което сочило дължимост само на главницата. И тъй като по кредита била платена сумата 719,16лв. /в заявлението е посочено, че са платени 6 погасителни вноски по погасителния план по 119,86лв./, а е предоставената в заем главница е 600 лв., платеното от длъжника надвишва чистата стойност на кредита, заявлението е отхвърлено.

В ЧЖ са направени оплаквания, че заповедният съд няма правомощия да се произнася по валидността на сделката; съдът не следва да извършва преценка за неравнопавни клаузи, когато цената и възнаграждението са ясни и разбираеми; че договорното възнаграждение отговаря на законовите ограничения и не противоречи на добрите нрави; че съдебната практика, която приема, че законната лихва противоречи на добрите нрави когато е повече от 3-кратния размер е вече преосмислена с оглед изменението на ЗПК със ЗИДЗПК/ДВ,бр.35/22.4.2014 г., вл.с. от 23.7.2014 г./, т.к. в чл.19,ал.4 ЗПК е въведено ограничението на максималния размер на ГПР, който не може да бъде повече от 5 пъти законната лихва, съгласно §13 ПЗР на ЗИДЗПК – закона не се прилага за договори, сключени преди влизането му в сила.

Счита, че кредитора няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР при фиксиран лихвен процент.

Счита, че по законната лихва – в ТР №3/2017 г. на ОСГК на ВКС е казано, че размерът на вземането при предсрочна изискуемост по договор за кредит е дължим само непогасения остатък /главница/ и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната 2 изикуемост до датата на плащането.

По направените доводи, ПОС намира, че частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна.

Нормата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК задължава съда да извърши проверка дали искането на заявителя не е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и проверката за потребителска закрила, т.е. за съответствие на договорите с повелителни норми на закона, в конкретния случай с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

ПОС намира доводът на жалбоподателя, че заповедният съд е превишил своите правомощия и е нарушил съдопроизводствените правила за неоснователен. В съответствие с изрично предвиденото правомощие в съответствие с новата хипотеза на разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 ГПК / обн., ДВ, бр.100/2019г./ заповедният съд е изложил съображения за допуснатата обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор, сключен с потребителя, въз основа на която се основава искането. Налице е обоснована вероятност за договорена неравноправна клауза с потребителя, поради това, че уговореното заплащане на допълнително възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги по сключеното за това споразумение води до завишаване на общия размер на потребителските разходи по кредита и оскъпяване цената на предоставената от кредитора услуга, независимо от определения в ДПК ГПР в размер на -48,36%. Налице е обосновава вероятност за наличието на неравноправна клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП в сключения с потребителя ДПК, която съставлява „уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя“. В тази насока преценката в случая се извършва при условията на чл.145, ал.1 ЗЗП, доколкото реалната приложимост на предлаганите допълнителен пакет услуги по приложеното споразумение към ДПК и цената на отделните допълнителни услуги в клаузата им на тяхното описание не е ясна и разбираема, съобразно изискването на чл.145, ал.2 ЗЗП. С посоченото Споразумение за допълнителен пакет услуги въвеждането на заплащане за ползвани при условията на евентуалност услуги, свързани с приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства има характер на такса, за каквато с изричната разпоредба на чл.10 а, ал.2 ЗПК е въведена законова забрана за изискване от страна на кредитора и по своята същост представлява скрита възнаградителна лихва, при което ще се завиши посоченият ГПР. Горното води до нарушаване на чл.19,ал.4 от ЗПК, където е казано, че ГПР не може да бъде по-висок от 5 пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, т.е. не може да бъде по-висок от 50%. Съгласно чл.19,ал.5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.4 се считат за нищожни. Некоректният ГПР води до завишаване на общия размер на кредита/чл.11,т.7 и лихвения процент по кредита /чл.11,т.9/, а съгласно чл.22 от ЗПК – когато не са спазени изискванията на чл.11,т.7,9 и 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и потребителят връща само чистата 3 стойност на кредита /чл.23 от ЗПК/. Заявителят е претендирал неплатена главница в размер на 295,55лв, която сума не се уважава, тъй като длъжникът е платил по кредита сума, надвишаваща чистата стойност на кредита.

Ето защо по отношение на вземанията, предмет на ЧЖ, правилно РС е отхвърлил заявлението за издаване на заповед за изпълнение – жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Пловдивският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №15083 от 23.05.2025г. постановено по ч.гр.д.

№9340/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, 9 гр.с-в, с което е отхвърлено заявление вх.

№57512/22.5.2025 г. на „Профи кредит България" ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. С., *** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. Т. Н. с ЕГН ********** за вземания по сключен на 15.01.2024 г. договор за потребителски кредит №40022836711.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4