Решение № 260207 от 15.03.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 381/2021
- Вид
- Решение № 260207
- Подписан
- 15.03.2022
- В сила
- 05.11.2023
- Състав
- АТАНАС АНГЕЛОВ МАДЖЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 183, ал. 1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 265 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 78, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 142, ал. 6, т. 2 · Закон за устройство на територията
- чл. 154, ал. 2, т. 5 и 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 154, ал. 2, т. 5 и 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 301 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№…………/15.03.2022 г.
Гр. София
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Габриела
Владова, като разгледа докладваното от съдия Атанас Маджев т. д. № 381/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 286605/02.03.2021 г., подадена от „Я.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** срещу „С.и.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, р-н „Възраждане“, ул. *****.
Предявени за разглеждане при условията на кумулативно обективно съединяване са следните осъдителни искове:
1/ иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 50 940,00 лв., представляваща остатък от незаплатено възнаграждение по чл.
6, ал. 1 от договор за строителство от 12.07.2017 г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от 02.03.2021 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда – до окончателното погасяване на главния дълг и 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 26 487,92 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислена върху непогасения остатък от вземането за възнаграждение по чл. 6 от договор за строителство от 12.07.2017 г. за периода от 13.07.2017 г. до 02.03.2021 г.
В исковата молба се твърди, че ищец и ответник са встъпили в облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен на 12.07.2017 г. договор за строителство. В рамките на същото ищецът в качеството му на изпълнител приел по възлагане на ответника със собствен труд и материали да построи сграда в поземлен имот разположен в гр. София, кв. Дървеница и в частност да построи и предаде на „С.И.“ ЕООД срещу заплащане на определено възнаграждение – Апартамент В 402, със застроена площ от 176, чиято подробна индивидуализация е направена в исковата молба. Поддържа се, че ищецът изпълнил надлежно поетото от него задължение, като сградата, където се намира и недвижимия имот, била построена и въведена в експлоатация по установения нормативен ред с издаване на съответното разрешение за ползване. Сочи се, че ответникът-възложител се е обвързал със задължението да заплати за така възложената работа сума в размер от общо 209 780 лв. с вкл. ДДС, чието заплащане да се извърши на три вноски, както следва: сумата от 50 000 лв. – в деня на сключването на договора, сумата от 100 000 лв. – в срок до 30.10.2017 г. и сумата от 59 780 лв. – в срок до 31.12.2017 г. Възложителят обаче осъществил само частично плащане на уговореното възнаграждение за сумата от 158 840 лв., като това било направено с шест плащания в периода от 10.04.2017 г. до 23.12.2019 г. Оставала необслужена главница в размер на сумата от 50 940 лв. Това вземане не било погасено от възложителя независимо от настъпилия падеж за неговото плащане. Допълва се, че за срока на забавата, допусната от ответния-възложител, в правната сфера на ищеца възникнало и право на обезщетение в размер на законната лихва. Ищецът очертава, че забавата се отнасяла за следните периоди: 12.07.2017 г. – 31.10.2017 г. /забавена главница в размер на 12 761 лв./ с произтекло задължение за лихва за забава в размер на 313,23 лв.; 30. 10.2017 г. – 08.11.2017 г. /забавена главница в размер на 112 761 лв./ с произтекло задължение за лихва за забава в размер на 313,23 лв.; 08. 11.2017 г. – 31.12.2017 г. /забавена главница в размер на 97 159,35 лв./ с произтекло задължение за лихва за забава в размер на 1457,39 лв.; 31.12.2017 г. – 20.06.2019 г. /забавена главница в размер на 156 939,35 лв./ с произтекло задължение за лихва за забава в размер на 23 410,11 лв.; 20.06.2019 г. – 20.07.2019 г. /забавена главница в размер на 116 939,35 лв./ с произтекло задължение за лихва за забава в размер на 1 006,98 лв.; 20.07.2019 г. – 23.12.2019 г. /забавена главница в размер на 86 939,35 лв./ с произтекло задължение за лихва за забава в размер на 3 791,52 лв.; и 23.12.2019 г. – 02.03.2021 г. /забавена главница в размер на 50 940 лв./ с произтекло задължение за лихва за забава в размер на 5 999,60 лв., или общ размер на дължимото обезщетение за забава възлизал на сумата от 36 372,29 лв.
Настоява се за присъждането на разноски извършени от ищеца в пределите на настоящото производство.
В срока по чл. 367 от ГПК ответната страна – „С.И.“ ЕООД, чрез пълномощника си – адв. Т. депозира писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявените от ищеца осъдителни искове като неоснователни.
Поддържа се, че ответното дружество изцяло е изплатило дължимото вследствие на сключения договор за строителство с ищеца възнаграждение, като дори се касаело до плащане извършено над уговорения размер. Пояснява се, че задължение на „Я.“ ЕООД е било да изгради и предаде в напълно завършен вид апартамент 402 /в т.ч. врати, настилки, завършени инсталации/. Възразява се и за това, че договорът за строителство от 12.07.2017 г. не е подписан от пълномощника на управителя на дружеството-възложител – С.С., съответно се възразява по съдържанието на договора. По отношение начина на плащане на възложената работа и сроковете на нейното извършване се посочва, че действително общото уговорено възнаграждение, подлежащо на плащане от възложителя, възлизало на сумата от 174 817,00 лв., както и 20% ДДС върху тази данъчна основа, но се възразява по очертаните от ищеца срокове за разплащането на така уговореното възнаграждение. Ответникът застъпва тезата, че е изплатил целия размер на задължението си произтичащо от коментирания в исковата молба договор, като прави разбивка на осъществените от него погашения, а именно : на 10.07.2017 г.
– сума от 23 469,96 лв.; на 12.06.2017 г. – сума от 13 769,04 лв.; на 20.07.2017 г. – сума от 40 000 лв.; на 24.07.2017 г. – сума от 9 823,32 лв.; на 08.11.2017 г. – сума от 15 601,65 лв.; на 09.11.2017 г. – сума от 10 000 лв.; на 16.11.2017 г. – сума от 10 000 лв.; на 20.07.2018 г. – сума от 30 000 лв.; на 20.06.2019 г. – сума от 40 000 лв. и на 23.12.2019 г. – сума от 36 000 лв., или общо 228 663,97 лв. Ответникът отбелязва четири плащания в размер на общо 69 823,32 лв., които не се посочени от ищеца в ИМ /всички от 2017 г./, но настоява те да са произвели погасителен ефект по отношение обслужването на уговореното възнаграждение. Заявява се, че част от плащанията са осъществени, чрез предоставяне на пари в брой на лицето – М.К. /технически ръководител на обекта/, който в качеството на служител на ищеца впоследствие ги е предал на същия. Възразява се и по предявения за разглеждане акцесорен иск за присъждане на обезщетение за забава в плащането на главния дълг, като се сочи, че същия е неоснователен, заради несъществуването на главно вземане в полза на ищеца. В хипотеза, че бъде прието ищецът да е носител на заявеното за присъждане вземане, то ответника навежда възражение за съдебно прихващане с насрещно свое парично вземане, по което задължен е ищеца, произтичащо от допусната забава в изпълнение предмета на договореното. Позовава се на това, че в срок до 31.12.2018 г. възложеният за строителство недвижим имот /апартамент В 402/ е трябвало да бъде завършен до етап – издаден акт 15. Била допусната обаче забава от поне 1 година, доколкото до 26.03.2018 г. ищецът бил изгради сградата до етап – груб строеж, а едва през 2019 г. е бил издаден акт за установяване годността на сградата, съответно акт 16 е бил издаден на 06.01.2021 г. Според чл. 15 от договора за строителство страните били предвидили, че при забава на изпълнителя с повече от месец относно възложеното му изпълнение, то същия дължи на възложителя неустойка в размер на сумата в размер на ОЛП + 2 % върху стойността на дължимата и неплатена до този момент сума, а ако забавата продължи повече от 6 месеца, то за възложителя възниква правото да отстрани изпълнителя и да възложи изпълнението на недовършените дейности на други изпълнител, като наред с това неизправният изпълнител възстановява неусвоената сума, както и неустойка за забава в размер на 10 % върху неусвоената сума. Застъпва се, че в случая „Я.“ ЕООД е в положението на втората разписана хипотеза – допусната забава над 6 месеца. Подчертава се, че страните не са установили какво влагат под понятието „неусвоена сума“, както и начина на нейното формиране. Ответната страна смята, че формирането на размера на следващата ѝ се неустойка трябва да се подчини на правилото, че тя възлиза на 10% от общата уговорена стойност на възнаграждението, а именно 10 % от 209 780 лв., или 20 978 лв., съответно сумата от 115 379 лв., вкл. неустойка в размер на 10 489 лв. и 104 890 лв. – 50 % от цялата сума, която не е била усвоена при изпълнение на договора. На следващо място ответната страна формулира оспорване по отношение валидността на издадения на 27.11.2019 г. акт 15 на сградата при довод, че на същия е даден вид да е подписан от определени субекти, но в действителност три от лицата не са изпълнили подписите, които е даден вид да изхождат от тях. Това означавало, че включително и понастоящем изпълнение от ищеца – „Я.“ ЕООД не е налице, защото няма предаване на сградата, където е разположен апартамента с акт 15, поради нищожността на последния.
В срока по чл. 372 ГПК от ищеца е упражнено процесуалното му право по чл.
372 ГПК за подаване на допълнителна искова молба, като отчитайки въведените в отговора на ответника постановки и възражения ищеца е пояснил и допълнил първоначалната си искова молба. Дружеството настоява на обстоятелството, че на 12.07.2017 г. страните са се обвързали с договор за строителство сключен в писмена форма, като предметът му е този очертан в първоначалната искова молба, съответно, че след надлежното изпълнение на същия от страна на ищеца-изпълнител той е получил частично погашение от ответния възложител на вземането си за възнаграждение, като необслужения остатък от същото възлиза на сумата от 50 940 лв. Ищецът внася корекции в претенциите си за начислени обезщетения за забава в плащането на уговореното възнаграждение по облигационната връзка, като редуцира същото от първоначално заявения му общ размер от 36 372,29 лв. на сумата от 11 955, 20 лв. Опонира се по наведените от ответника допълнителни плащания в размер на сумата от 52 000 лв. и 4 000 евро, като се сочи, че ангажираните с отговора писмени документи не удостоверяват надлежно факта на подобно погасяване, защото в една част парите евентуално са били платени в полза на лице, което няма качеството пълномощник на изпълнителя, а по отношение на сумата от 40 000 лв. за която се поддържа да е издаден приходен касов 20.06.2019 г. се сочи, че последния не е подписан от законния представител на дружеството-ищец Ж.В.. Що се касае до сключването на договора за строителство от 12.07.2017 г. ищецът смята, че няма съществено значение, дали същия е подписан от законните представители на страните по него, защото предвид упоменаването му в платежните документи за осъществените във връзка с изпълнението му плащания, то същия е бил потвърден по чл. 301 ТЗ. Ищецът настоява, че между него и ответникът е бил сключен само един договор за строителство и това е именно този от 12.07.2017 г. По отношение процедурата по подписване на акт образец 15 от 27.11.2019 г. ищецът подчертава, че същият е бил предаден за събиране на подписите на инж. В.М., която е съпруга на С.С., защото ответното дружество се явява фирмата – проектант. В заключение ищецът счита, че е изпълнил в цялост задължението си построяването на съответния недвижим имот – апартамент, което го легитимира като носител на уговореното насрещно вземане за възнаграждение, част от което не е било заплатено от ответника.
В пределите на срока по чл. 373 ГПК ответната страна – „С.И.“ ЕООД, чрез процесуалния си представител – адв. Т. се е възползвала от правото си да подаде допълнителен отговор с оглед упражнената от ищеца допълнителна искова молба. С него са оспорени допълнителните доводи на ищеца развити в допълнителната искова молба, като отново е изказана позиция за неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Ответната страна поддържа тезата си, че е осъществила пълно погашение на паричните си задължения произтичащи от договора за строителство, сключен на 12.07.2017 г., като изтъква, че плащанията на сумите са извършени посредством лице, работещо за ответника – М.К., а по отношение сумата описана в приходен касов ордер от 20.06.2019 г., като дори самият ищец правел признание в обстоятелствената част на исковата молба. Въвежда се и твърдението, че ищецът не разполага със счетоводни документи относно всички извършени в негова полза плащания по коментирания договор, защото законният му представител – В.е отказвал да получава плащания по банков път, като показателен за това е и фактът, че данъчни фактури от ищеца са издадени само за признаваните за осъществени от ответника плащания, но не и за останалата част от поддържания за непогасен остатък, каквото задължение дружеството е имало според уговорките в договора. В това число тези фактури да се изпратят за плащане на възложителя – ответник. По въпросът свързан с надлежното подписване на изработения акт – образец 15, правейки анализ на изявленията на ищеца в ДИМ смята, че същият индиректно признава, че този акт не е подписан от посочените в първоначалния отговор трима инженери, което означавало, че същият е нищожен и не произвежда нормативно предвидените за неговото издаване правни последици. На следващо място не отговаряло на истината изнесеното от ищеца твърдение, че проектант на сградата, където се намира възложения за строителство апартамент е ответника и това било лесно установимо от приложените по делото писмени документи.
Разпечатката съдържа 23 от 108 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ba59812-5586-4e1c-8d01-ba454de5881c