Акт № 480 от 25.01.2016, Окръжен съд - Благоевград

Публикувай

Определение № 3866

Номер

3866

Година

25.8.2015 г.

Град

Благоевград

Окръжен Съд - Благоевград

На

08.25

Година

2015

В закрито заседание в следния състав:

Председател:

Миглена Йовкова

Секретар:

Николай Грънчаров

Димитър Беровски

Прокурор: като разгледа докладваното от

Николай Грънчаров дело номер

20151200500632 по описа за

2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал.1 т. 1 и следващите от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба от адв. Д. М. Ш., в качеството му на процесуален представител на К. Г. Ч.,Д. Г. Ч.,В. Г. Ф.,К. А. П.,З. А. Н.,Н.Г. Р.,И. Г. В.,М. Г. В.,В. Д. М.,Г. Д. М.,М. Д. Ат.- ищци и И. Г. И.- трето лице помагач по гр.д. № 975/2014г. по описа на РСГД, срещу Определение от открито съдебно заседание, проведено от първоинстанционния съд на 13.07.2015г. по цитираното гражданско дело по описа на РСГД, с което съдът е прекратил производството по делото, поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ГПК.

В частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното прекратително определение, като жалбоподателят моли въззивния съд да го отмени изцяло и да върне делото на първоинстнационния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Изложените доводи за незаконосъобразност се основават на твърдението за грешна преценка от първоинстанционния съд прекратил производството по гражданското дело, за процесуалната неприложимост на разпоредбата на чл. 226 от ГПК в особеното съдебно производство образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС. Излагат се правни съображения от процесуалния пълномощник на частните жалбоподатели, че характера и целта на производството по чл. 32 ал.2 от ЗС, не налагат отклонение от общите правила на ГПК, към което е направено и изрично препращане от законодателят, поради което разпоредбата на чл. 266 от ГПК е приложима и в производството, образувано въз основа на предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС. На второ място, изложени са аргументи с частната жалба, че третото лице приобритател на правото на собственост от първоначалните ищци по делото- И. Г. И. е конституиран по делото като трето лице помагач и следователно в производството участват всички съсобственици на имота, поради което не са налице основанията на закона за прекратяване на делото.

С писмен отговор по чл. 276 ал.1 от ГПК, депозиран от адв. И. Г. К., в качеството и на процесуален пълномощник на Б. И. Ч., ЕГН [ЕГН] и К. А. Ч., ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], Община Х., област Б., изказва становище че депозираната частна жалба срещу прекратителното определение на съда по гр.д. № 975/2014г. по описа на РСГД е допустима, но по същество същата е неоснователна. Изложени са с отговора съображения, че към момента на постановяването на обжалваното определение, първоначалните ищци по делото вече не са съсобственици на процесния недвижим имот, тъй като с Нотариален акт № 6, том ІІІ, рег. № 6074, дело № 371/13.03.2014г. по описа на Нотариус А. Х., последните са дарили притежаваната от тях идеална част от имота на трето лице-И. Г. И.. Молбата на третото лице преобритател– да встъпи в процеса като главна страна, на мястото на ищците праводатели, е била връчена на ответниците- Б. И. Ч. и К. А. Ч., които изрично не са дали съгласие третото лице да встъпи в процеса на мястото на първоначалните ищци по делото. С писмения отговор се изразява становище от адв. К., че в този смисъл предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС се явява недопустим, тъй като от една страна съдът вече не е сезиран от съсобственик на процесния недвижим имот, а от друга страна в самото производство вече участват като страни лица, които не са съсобственици на имота, а в особеното производство по предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, съсобствениците на имота са необходими другари. Отделно с писмения отговор са изложени от пълномощника на въззиваемите правни доводи, че процесуалната норма на чл. 226 от ГПК е неприложима в производството за съдебна администрация, като встъпването на третото лице приобритател на правата на ищците, въз основа на дарение извършено в хода на процеса по делото, следва да се извърши при участието на И. Г. И., но за това липсва съгласие по реда на чл. 222 от ГПК от ответниците по предявения иск- Б. И. Ч. и К. А. Ч.. Ето защо адв. К. моли въззивния съд да остави частната жалба без уважение.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.278 от ГПК, намира подадената частна въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същата отговаря на изискванията на закона и е редовна.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Въз основа на материалите по делото, въззивният съд установи от фактическа страна следното:

Пред РСГД е изпратена за разглеждане искова молба предявена от К. Г. Ч., Д. Г. Ч., В. Г. Ф., К. А. П., З. А. Н., Н. Г. Р., И. Г. В., М. Г. В., В. Д. М., Г. Д. М. и М. Д. Ат., срещу Б. И. Ч. и К. А. Ч., по предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, за разпределение правото на ползване на съсобствен на страните недвижим имот- УПИ ІХ, имот с пл. № 54, в кв. 14, по действащия план на [населено място], Община Х., област Б., ведно с построената в югозападната част на имота селскостопанска постройка, при квоти 1/ 2 идеална част общо за ищците и 1/ 2 идеална част за ответниците по делото. Въз основа на предявения иск е образувано гр.д. № 975/2014г. по описа на РСГД. Исковата молба е депозирана за разглеждане пред съда на 31.10.2014г.

В хода на производството по образуваното гражданско дело, въз основа на предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, ищците- К. Г. Ч.,Д. Г. Ч.,В. Г. Ф.,К. А. П.,З. А. Н.,Н. Г. Р., И. Г. В.,М. Г. В.,В. Д. М.,Г. Д. М.,М. Д. Атанасчикова, са прехвърлили правото си на собственост от 1/ 2 идеална част от процесния недвижим имот на трето лице- И. Г. И.. Видно от представения по делото- Нотариален акт № 6, том ІІІ, рег. № 6074, дело № 371/10.12.2014г. по описа на Нотариус А. Х., първоначалните ищци по делото са дарили собствената си идеална част от имота на И. Г. И..

С определение от открито съдебно заседание, проведено на 06.03.2015г., по образуваното въз основа на предявения иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС- гр.д. № 975/2014г. по описа на РСГД, на основание чл. 226 ал.2 във връзка с чл. 266 ал.1 от ГПК, по делото е конституиран като трето лице помагач- И. Г. И., от [населено място], като приобритател на правото на собственост по силата на договор за дарение на 1/ 2 идеална част от процесния недвижим имот, прехвърлена му в хода на процеса от първоначалните ищци по делото.

С писмена молба по първоинстанционното гр.д. № 975/2014г. по описа на РСГД от 13.03.2015г., третото лице помагач- И. Г. И., е поискал от съда разглеждащ делото, е направено искане от молителя, при изрично съгласие от страна на ответниците по делото- Б. И. Ч. и К. А. Ч., на основание чл. 222 от ГПК, И. Г. И. да замести в процеса първоначалните ищци по делото, като встъпи като главна страна на тяхно място. Ответниците не са дали съгласие пред първоинстанционния съд Б. И. Ч. да встъпи като главна страна и да замести в процеса първоначалните ответници по делото.

С обжалваното по настоящото дело определение от открито съдебно заседание, проведено на 13.07.2015г. по гр.д. № 975/2014г. по описа на РСГД, съдът е прекратил производството по делото поради недопустимост на предявения иск с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС. Видно от мотивите на съда, прието е че нормата на чл. 226 ал.1 от ГПК е неприложима в производството по съдебно администриране, образувано въз основа на искане по чл. 32 ал. 2 от ЗС. Първоинстанционният съдия е изложил съображения, че от една страна иска по чл. 32 ал. 2 от ЗС следва да е предявен от съсобственик на недвижимия имот, чието разпределение на ползването се иска да бъде администрирано по съдебен ред, поради което в настоящия случай не е налице надлежно сезиране на съда, а от друга- че в производството образувано по предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС следва да участват всички настоящия съсобственици на недвижимия имот, които са необходими другари.

При тука установеното от фактическа страна, въззивната инстанция намира оплакванията на жалбоподателите в частната жалба, въз основа на която е образувано настоящото въззивно производство, за основателни.

Видно от мотивите към ТР № 13 от 10.04.2013г. на ВКС по т.д. № 13/2012г. на ОСГК, прието е че с разпоредбата на чл. 32 ал.2 от ЗС не се въвеждат ограничения кои собственици могат да сезират съда с искане за разпределение на ползването на съсобствената вещ. Точно обратното- изрично установена е от цитираната разпоредба на закона процесуалната възможност иск по чл. 32 ал. 2 от ЗС да бъде предявен- „по искане на който и да е от съсобствениците”, независимо от размера на квотите от съсобствеността на предявилия искането пред съда. В настоящия случай безспорно е, че първоначалните ищци по делото- К. Г. Ч.,Д. Г. Ч.,В. Г. Ф.,К. А. П.,З. А. Н.,Н. Г. Р., И. Г. В.,М. Г. В.,В. Д. М.,Г. Д. М.,М. Д. Ат., се легитимират като собственици на 1/ 2 идеална част от съсобствения недвижим имот и следователно същите са надлежно легитимирани да предявят пред съда иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, който правилно е бил насочен срещу останалите съсобственици на имота- отвиниците Б. И. Ч. и К. А. Ч.. Не се налице основания за въззивната инстанция да счете, че се налице нередовности във връзка активната и пасивната легитимация по предявения иск, както и във връзка с ненадлежното предявяване на специалния иск за съдебно администриране, които са от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за правото на иск и за които съдът следи и служебно/ т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК/.

Не е спорно между страните по делото, че след завеждането на иска по чл. 32 ал.2 от ЗС и в хода на висящото производство за разпределение правото на ползване от съда по гр.д. № 975/2014г. по описа на РСГД, първоначалните ищци по делото са прехвърлили правото си на собственост от 1/ 2 идеална част от процесния имот, като са надарили с тази идеална част трето по делото лице- И. Г. И.. Въз основа на извършеното разпореждане и зачитайки извършеното дарение, първоинстанционният съд с изрично определение и на основание чл. 226 ал. 2 от ГПК е конституирал приобритателя по договора за дарение- И. Г. И., като трето лице помагач по делото. Извършеното в хода на висящото производство прехвърляне на права от първоначалните ищци по делото на трето лице, което първоначално не е участвало по делото, не е свързано с допустимостта на предявения иск с правно основание чл. 32 ал.2 от ЗС, поради което неправилно и незаконосъобразно първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, с мотива че предявения иск е процесуално недопустим.

Прехвърлянето на правото на собственост на идеална част от съсобствения недвижим имот от първоначалните ищци на лице, извън страните по делото, е въпрос относим към приложението на нормата на чл. 226 ал.1 от ГПК, според която разпоредба ако в течение на производството, спорното право бъде прехвърлено върху другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. По аргумент на съображенията изложени в мотивите на ТР № 13 от 10.04.2013г. на ВКС по т.д. № 13/2012г. на ОСГК, поради спецификата на производството образувано пред съда по предявен иск с правно основание чл. 32 ал. 2 от ЗС, приложими са в това производство всички правила на общия исков процес, включително и нормата на чл. 266 от ГПК. Не са налице според настоящия състав на ОСБ никакви основания за неприложимост на цитираната процесуална норма в специалното производство по съдебно администриране и разпределение на ползването на съсобствения недвижим имот от съда. Неоснователни са в този смисъл доводите на първоинстанционния съд, на които същият се основал за да счете че производството е недопустимо, тъй като в него могат да участват само действителните собственици на имота към момента на извършеното съдебно разпределение на ползването. Производството е могло да продължи и при участието на първоначалните страни по делото, като в последствие приобритателят- И. Г. И. е щял да бъде обвързан от мотивите на постановеното съдебно решение по делото.