Решение № 154 от 21.07.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 154 гр. Варна, 21.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Мария К. Терзийска при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20253001000324 по описа за 2025 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „Д. Б.: Живот и здраве“ АД, представлявано от юрисконсулт А. С., допълнена с молба от 02.06.2025 година, с която се претендира отмяна на решение № 24/29.04.2025 година по търг. дело № 69/2024 година на ТОС, в частта, с която страната е осъдена да заплати на Б. К. А. сумата над 90000 лева до пълния размер от 144000 лева , предявени като частични от претенция от 200 000 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинените на Б. К. А. неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания от смъртта на сина й К.А.Р. - *****, б.ж. на *****, поч. на *****, в резултат на ПТП, предизвикано на посочената дата на път III-204 в близост до ***** от водача на лек автомобил „БМВ“, модел „525 ТДС“ с per. № *****, управляван от М.А.Х..

Посочените в решението стойности следва да се считат за такива в евро с оглед принципа за автоматично превалутиране по заварени правни инструменти – чл. 11, ал.2 ЗВЕРБ.

Във въззивната жалба се оспорва размерът на следващото се обезщетение, като се поддържа, че същото не съответства на обема и интензитета на настъпилите увреждания, вкл. че е несъобразено с практиката при подобни произшествия. Твърди се и занижен принос на пострадалия за настъпването на вредите. Пострадалото лице е било в тежко алкохолно 1 опиянение, управлявало е превозно средство тип каруца без светлоотразителна жилетка, без светлоотразители. Претендират се разноски.

Насрещната страна се е възползвала от правото си на отговор в предвидения за това срок. Оспорва жалбата като неоснователна. Като неправилни определя доводите за несправедлив размер на обезщетение.

Позовава се на релевантна съдебна практика. Акцентира върху загубата на дете като обстоятелство, което влияе върху размера на обезщетението.

Позовава се на изслушаната по делото психологична експертиза и събраните гласни доказателства. Възражението за принос на пострадалия намира за недоказано, особено в претендирания от въззивника размер. Коментира данните от приетата автомобилна и медицинска експертизи. Несъобразената скорост на деликвента определя като основна за настъпилото произшествие.

Претендира отхвърляне на въззивната жалба и присъждането на разноски.

Жалбата е допустима, подадена от легитимирана страна, с интерес от обжалването. Жалбата е редовна и надлежно администрирана.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина. Налице е безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”.

Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Не се спори, че на *****, на път III 204 км. 29+790 в общ. Попово е настъпило ПТП с участието на л.а. марка „БМВ“, модел „525 ТДС“ с per. № *****, управляван от М.А., и каруца, управлявана от К.А.Р.. В резултат на ПТП настъпила смъртта на К.Р. – син на ищцата.

В хода на въззивното производство е постановена влязла в сила Присъда № 17/18.09.2025 год. по НОХД № 209/2025 год. по описа на ОС – Търговище, с която М.А.Х. е признат за виновен за настъпилото произшествие и последвалата смърт поради нарушение на правилата на чл. 10, ал.2, изр.2 ЗДвП, вкл. като поради това, че е управлявал л.а. без да има необходимата правоспособност по чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Влязлата в сила присъда произвежда обвързващо действие за гражданския съд, на основание чл. 300 ГПК.

Първият спорен въпрос пред въззивната инстанция е свързан с размера на определеното обезщетение по чл. 52 ЗЗД.

Ищцата е майка на починалия при ПТП К. Р., на *****дини към датата на инцидента. Работел като общ работник в гробищния парк, грижел се за собственото си семейство в *****.

2

Съгласно показанията на св.А.Ш.Ж. /съсед на ищцата/, отношенията на ищцата със сина й, се характеризирали със силна привързаност, обич, взаимност и уважение. Макар и ищцата да живеела в Германия, двамата непрекъснато поддържали контакт. К. често гостувал на майка си в Германия и оставал за около година – година и половина. Ищцата подпомагала финансово сина си, но възлагала и надежди за бъдеща подкрепа, гледане и издръжка при завръщането й в България. Според свидетелката ищцата не може да възприеме смъртта на сина си, плачела и го чакала. Поболяла се – физически и психически.

Показанията на свидетелката се подкрепят и от заключението на СПЕ, изготвено въз основа на видео интервю на освидетелстваната поради влошено здравословно състояние и трайно местожителство в Германия. Вещото лице – психолог е категорично, че ищцата изключително тежко изживява внезапната и насилствена кончина на сина си и е развила клиничната картина на сложно и продължително скръбно разстройство с ограничена емоционална адаптация. Симптоматиката /хроничен плач, безсъние, социална изолация, соматизация, идеи за безсмислието на живота, амбивалентност към лечението/ надхвърля „нормалната скръб“. По обективни причини заключението не съставлява категорична клинична диагноза, но същото следва да се кредитира като обосновано психологично мнение, изготвено въз основа на анализ на речта, афективните реакции и поведенческа динамика. В устните си обяснения вещото лице категорично и обосновано изключва възможността за манипулация от страната на освидетелстваната.

Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Поначало, причинените неимуществени вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени или поправени, а само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага, което придава на обезщетението характер не на компенсаторно, а на заместващо такова. Тази заместваща облага във всеки конкретен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените вреди следва да бъдат определени по тяхната афектационна стойност.

Съгласно ППВС № 4 / 1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди и др. За ориентир при определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъдат отчетени конкретните икономически условия и съответните нива за 3 застрахователно покритие към релевантния момент за определяне на обезщетението – настъпилото ПТП.

Въззивният съд съобразява следните релевантни предпоставки за определяне на дължимото обезщетение, изводими от събраните доказателства:

Починалият е син на ищцата, на *****д. Двамата са имали установени отношения на обич, уважение, разбирателство, взаимност и подкрепа.

Майката е възлагала е надежди за бъдещо съвместно съжителство. Понесла е изключително трудно насилствената загуба на сина си, а понесените болки и страдания надхвърлят обичайната траурна реакция. Същевременно следва да бъде отчетено, че починалият пълнолетен син е имал отделно местожителство и домакинство. Поддържал е близка, но преимуществено дистанционна връзка с ищцата. Последната е с постоянно местопребиваване в Германия от 2005 год., където живее заедно с дъщеря си и не е разчитала на сина си за ежедневни грижи.

При отчитане на посочените правоувеличаващи и правонамаляващи фактори, съдът определя справедливо обезщетение в размер на 80 000 евро. Така определеното обезщетение съответства и на икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, индиция за която са лимитите на застрахователно покритие.

По размера на съпричиняването:

В решаващите си мотиви ТОС е приел, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието, на участък с 200 м видимост. Скоростта на движение на лек автомобил „БМВ“, модел „525 ТДС“ с per. № *****, управляван от М.А. е била 106 км/ч, а на движещата се в същата посока каруца- 5 км/ч, при максимално разрешена скорост от 90 км/ч. Ударът е настъпил в задната лява част на каруцата, управлявана от загиналия при инцидента К. Р.. Съгласно САТЕ основна причина за ПТП е превишената и несъобразена с пътната обстановка скорост на лекия автомобил, който при скорост от 90 км/ч би имал възможност да предотврати удара. Управляваната от загиналия каруца се е движела най-вдясно на пътното платно и при равномерен ход на коня. Макар и в тежка степен на алкохолно опиянение - 2.72 промили, с поведението си пострадалият не е възпрепятствал движението, нито е имал възможност да предотврати удара със застигналия го лек автомобил. Липсата на светлоотразители на каруцата - чл.71, ал.1 от ЗДвП, както и на светлоотразителна жилетка на пострадалия - чл.106, ал.2 от ЗДвП, са фактори, които не са позволили на водача на лекия автомобил още по-рано да възприеме опасността в тъмната част на денонощието, предвид и насрещно движещия се на светлини микробус, да намали скоростта или да спре, избягвайки удара. По изложените съображения съдът е уважил възражението за съпричиняване в размер на 1/5 от общия вредоносен резултат.

Изводите на първостепенния съд относно определения размер на съпричиняване се споделят изцяло от настоящия съд при съобразяване на преимуществената вина на деликвента. Отделно от изложеното, решението на ТОС е влязло в сила по обективно съединения иск за заплащане на 4 обезщетение за претърпени имуществени вреди, поради което в тази част се ползва със сила на пресъдено нещо. Следователно - спорът относно вината на деликвента и нейният размер /респ. наличието и размерът на съпричиняването/ е разрешен с формираната сила на пресъдено нещо по уважената с влязло в сила решение претенция, поради което този спор не може да бъде пререшаван в настоящото производство. По изложените съображения съдът приема, че правонамаляващото материалноправно възражение за съпричиняване е основателно за 1/5.

При това положение предявената частична претенция е основателна до размер на 64 000 евро /4/5 от 80 000 евро/.

Разноски:

Първа инстанция:

С оглед променения изход от спора в полза на ответника следва да бъдат присъдени допълнително 49,44 евро.

Определеното възнаграждение в полза на адв.П.К. следва да бъда намалено съразмерно на приетата за неоснователна претенция или 10 471,52 лева или 5 354 евро.

Съобразно изхода от спора дължимите от застрахователя в полза на бюджета такси и разноски следва да бъдат намалени до размер на 5 405,74 лева /2763,93 евро/.

Въззивно производство:

На въззивника следва да бъдат присъдени разноски за въззивното разглеждане на спора съразмерно на приетата за основателна въззивна жалба и при съобразяване на обжалвания интерес пред въззивната инстанция. По съразмерност дължимите разноски съобразно представени списък по чл. 80 ГПК /1080 лева, равностойни на 552,20 евро – държавна такса/, ведно с юрисконсултското възнаграждение от 100 евро възлизат на 227, 39 евро.

На процесуалния представител на въззиваемата страна адв.П.К. следва да бъде присъдено възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното производство съразмерно на приетата за неоснователна въззивна жалба или 1200 евро с ДДС. Размерът се определя от съда при отчитане на минималните размери по НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. и при съобразяване на липсата на фактическа и правна сложност на производството пред въззивната инстанция.