Определение № 2690 от 17.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2690 гр. Пловдив, 16.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно частно гражданско дело № 20235300502972 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от адв.М. М. като пълномощник на К. Ж. против определение №8336/23.07.2023г. по гр.д.№17690/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в,с която се иска отмяна на обжалваното определение,като се сочи,че определеното адвокатско възнаграждение не е съобразено с предявените два кумулативни иска и моли да му се присъди възнаграждение за два иска заедно с начислено ДДС.Жалбоподателя моли да се отмени определението и да се постанови друго,с което да се присъди адвокатското възнаграждение с ДДС.

В срока не е постъпил отговор на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства с оглед становището на страните,установи следното:

Относно присъждането на разноските съдът е присъдил същите на жалбоподателя,а осъществената адвокатска защита е била по реда на чл.38 от ЗА поради причина,посочена в закона,а именно материално затруднено лице.Съгласно разпоредбата на пар.2 от ДР на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвиден различен режим за заплащане на адвокатското възнаграждение,ако адвоката е регистриран по ДДС или не е регистриран.Това е така,защото налице е услуга,която към момента на извършването й е безплатна,но в последващия момент за същата се дължи възнаграждение,което обаче не може да бъде освободено от заплащането на ДДС и тъй като сумата е облагаема с ДДС,то и този данък следва да бъде начислен върху възнаграждението.

При това положение разноските за адвокатско възнаграждение,което е определено 1 от съда съобразно НМРАВ следва да бъде с ДДС,както е сторил и районния съд при постановяване на акта си.

Относно определянето на по-високо възнаграждение за два иска,то настоящата инстанция намира,че исковата претенция е една,която е породена от един юридически факт,а именно прогласяване нищожността на две клаузи по договора за кредит,като меродавно за интереса на претенцията се явява сбора от претендираните суми.Първоинстанционния съд правилно е определил възнаграждението въз основа на сбора от сумите,като е начислил и ДДС върху възнаграждението,поради което частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение,а определението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Като взе предвид гореизложеното,съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определение №8336/23.07.2023г. по гр.д.№17690/2022г. по описа на РС-Пловдив,ХII гр.с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2