Решение № 5511 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5511 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Радостина Данаилова

Нели Маринова като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Въззивно гражданско дело № 20261100507902 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК .

Образувано е по жалба с вх.№52483/28.05.2026г. на длъжника по изпълнението Гейтит ООД срещу постановление, обективирано в съобщение с изх.№ 40200/12.05.2026г. на съдебния изпълнител ЧСИ М.П. по изп. дело № 202685104000873, с което се отказва прекратяване на изпълнителното дело по искане на длъжника.

Доводите на жалбоподателят са, че съдебният изпълнител не е изследвал представителната власт на лицето, действало от името на взискателя, че не е обсъдил представените доказателства за пълно плащане на задълженията по изпълнителния лист, тъй като са представени доказателства за плащането на сума, която надвишава вземането по изпълнителния лист, както и обстоятелството, че забавата в плащането се дължи на непредставяне на фактури.

Взискателят Етажна собственост, находяща се в гр.София, бул. **** не е взел становище.

В мотивите на ЧСИ се поддържат доводи, че делото е образувано въз на молба от упълномощен от Етажната собственост адвокат, като по представените доказателства за плащане взискателят е противопоставил възражение, че не касаят вземанията по изпълнителния лист, като нито самите платежни , нито от становището на взискателя може да се направи извод за погасяване на конкретни задължения. Останалите доводи във връзка с разноските съдът не обсъжда, тъй като нито жалбата е насочена срещу акт на 1 съдебния изпълнител относно разноските, нито се установява съдебният изпълнител да е бил сезиране с искане за преразглеждането им СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства, намира следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка, определянето на трето лице за пазач при неспазване на изискванията на чл.470 ГПК, както и в случаите на чл.486, ал.2 ГПК, отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение, както и разноските по изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).

Следователно жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на изпълнителното дело поради плащане съгласно чл.433, ал.1, т.1 ГПК, поради което и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя Етажна собственост, находяща се в гр.София, бул. **** въз основа на изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла на 24.07.2023г. в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за задължение в размер на 643,09 лв. за ремонт и управление за периода 01.10.2020 г. – 31.03.2023г.

Възражения относно представителната власт на действалото от името на взискателя лице нямат никакво отношение към основанията за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433 ГПК, а и на липса на представителна власт може да се позовава само представлявания – в случая останалите етажни собственици, различни от длъжника.

Представените от длъжника доказателства за плащане – платежни нареждания за кредитен превод, извлечения от онлайн банкиране, незаверени от банка, установяват единствено направеното от наредителя нареждане за плащане на сумите към обслужващата го банка, но не и заверяване на сметката на получателя, каквото е изискването на чл.75, ал.3 ЗЗД, а взискателят е възразил срещу твърденията за извършени плащания, поради което и изобщо не може да се приеме, че доказват плащане. Прекратяването на основание чл.433, ал.1, т.1 ГПК може да се основана само на безспорни доказателства, в противен случай е необходимо отричане на вземанията по исков ред.

Независимо от това, дори и да се приеме, че нарежданията доказват 2 плащания, то изпълнителният лист е издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, поради което и всякакви факти, настъпили преди влизане в сила на заповедта, са преклудирани и не могат да се съобразяват по аргумент от чл.424, ал.1 ГПК, включително от съдебния изпълнител.

Следователно плащанията на нарежданията от 08.07.2021г., 09.02.2022г., 08.06.2022г.и 28.06.2023г., които предхождат влизане в сила на заповедта за изпълнение, длъжникът не може да се позовава, нито в исков процес, нито пред съдебния изпълнител, тъй като е следвало да направи възражение срещу заповедта, след като твърди да е платил именно задълженията по нея.

Същевременно само в първите две от тези платежни нареждания /от 08.07.2021г. и 09.02.2022г./ в основанието за плащане са посочени освен номера на фактури и месеци. В никое от останалите платежни нареждания, включително и тези от датите, следващи влизане в сила на заповедта, в основанието не е посочено да касаят задължения за ремонт и управление за месеците, включени в периода по заповедта. В основанието за плащане са посочени номера на фактури, които не са представени, респективно няма как да се прецени изобщо за какви по основание, вид и период задължения са извършени плащанията, като няма съмнение, че етажните собственици имат ежемесечни задължения.

Що се отнася до доводите относно неиздаване на фактури относно задълженията по изпълнителния лист, то същите освен,че нямат връзка с предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело, влизат и в противоречие с твърденията за извършени плащания на задълженията с представените платежни нареждания, в които са посочени именно номера на фактури.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№52483/28.05.2026г. на длъжника по изпълнението Гейтит ООД срещу постановление, обективирано в съобщение с изх.№ 40200/12.05.2026г. на съдебния изпълнител ЧСИ М.П. по изп. дело № 202685104000873, с което се отказва прекратяване на изпълнителното дело по искане на длъжника.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4