Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1097 от 19.09.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 1235/2025
Вид
Решение № 1097
Подписан
19.09.2025
В сила
14.10.2025
Състав
Димо Цолов

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.143, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.39, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.3 и ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.165, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.11 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.15 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
  • чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
  • чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1097 гр. Варна, 19.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Валентина Ст. Батешкова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20253110201235 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от П. Г. Н., ЕГН **********, срещу Електронен фиш серия К №9708555, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 от Закон за движение по пътищата (ЗДвП), на въззивника е наложено административно наказание глоба в размер 100.00 лв.

Въззивникът счита процесния ЕФ за неправилен и незаконосъобразен и моли да бъде отменен. Твърди, че не е собственик на визираното в ЕФ превозно средство, както и че същото не му е предоставяно за ползване от неговия собственик, нито от друго лице.

Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли, ЕФ да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

С оглед събраните доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 05.08.2024 г. в 13.37 ч. в гр. Варна, по бул. „Васил Левски“ до бл.60-62 на кв. „Чайка“, в посока към бул. „Княз Борис I“, л. а. „Мерцедес С 500 4-матик“, рег.

№РВ3843ХХ, регистрирано като собственост на „Аутохаус България“ ЕООД, ЕИК 200771286, с управител Д.Р.К., ЕГН **********, бил установен чрез автоматизирано техническо средство ARH CAM S1, рег.№11743с9, да се движи със скорост 66 км/ч при налично общо ограничение на скоростта в съответния участък до 50 км/ч.

Въз основа на изготвена справка за собственост на л. а. „Мерцедес С 500 4матик“, рег.№РВ3843ХХ, спрямо управителя на „Аутохаус България“ ЕООД, ЕИК 200771286 - Д.Р.К., ЕГН **********, бил съставен ЕФ серия К, №9497389.

В последствие, въз основа на декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП от 12.09.2024 г., подадена от Д. К. пред ОД на МВР Варна, в която деклараторът посочил, че на 01.02.2024 г. е предал л. а. „Мерцедес С 500 4-матик“, рег.№РВ3843ХХ, на: “„Нитадор БГ“ ЕООД, ЕИК 205656932, П. Г. Н., с постоянен адрес в гр. Кубрат, ул. „Цар Освободител“ №50, притежаващ валидно свидетелство за управление на МПС“, както и че: “на 05.08.2024 г. в 1

13.37 ч., превозно средство №РВ3843ХХ, е било във владение на посоченото по-горе лице – „Нитадор БГ“ ЕООД“, издаденият ЕФ, серия К, №9497389 срещу Д.Р. К. бил анулиран и за съответното нарушение е издаден процесния ЕФ сер.К, №9708555 срещу въззивника.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи – ЕФ серия К, №9708555, справка АИС АНД, 1 бр. снимка на МПС, протокол рег.№819р-31169, справка за МПС, рег.№РВ3843ХХ, протокол от проверка №084-СГ-ИСИС от 20.06.2024 г., удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126, ведно с приложение, ЕФ серия К, №8981429, ведно със справка АИС АНД, декларация УРИ №819-000-48761 от 12.09.2024 г., ЕФ серия К, №9497389, свидетелство за регистрация – част II за л. а. рег.№РВ3843ХХ, Предварителен договор от 01.02.2024 г. между „Аутохаус България“ ЕООД и „Нитадор БГ“ ЕООД, ведно с приемо-предавателен протокол.

Съдът, предвид становището на жалбоподателя и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Съдът намира, че в хода на съдебното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В електронния фиш се съдържа надлежно описание на извършеното нарушение, касаещо обстоятелства досежно съставомерни признаци на същото, както и реквизитите, които същия следва да съдържа, съгласно нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, а именно: "териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане". Посочен е и съответния контролен орган, издал електронния фиш, а именно – ОД МВР Варна, което кореспондира на изискването на чл.39, ал.4 ЗАНН, според който електронния фиш се издава от овластените контролни органи.

Съгласно Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по т. д. №1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.

Видно от приложената към АНП снимка, изготвена от процесното техническо средство, същата съдържа отбелязване на датата и часа на извършеното нарушение, съответно са регистрирани от процесното техническо средство при извършеното измерване.

Същевременно, видно от отбелязаната върху снимката засечена скорост от техническото средство, а именно – от 69 км/ч, е съобразено възможното отклонение от 3 км/ч при извършеното измерване, доколкото в електронния фиш е отразена скоростта от 66 км/ч.

В действащата към датата на твърдяното нарушение редакция чл.189, ал.4 ЗДвП гласи, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и на нарушител се издава ЕФ за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Точка 65 (Нова – ДВ, бр. 9 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП определя, че "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закон за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно 2 средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На основание чл.165, ал.3 ЗДвП Министърът на вътрешните работи е и з д а л Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г., с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата се прави разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Анализирайки посочените нормативни разпоредби се налага извод, че към дата на установеното с процесния ЕФ нарушение - 16.01.2023 г., нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и санкционират, чрез издаване на ЕФ, чрез използване както на мобилни, така и на стационарни АТСС.

Ирелевантно за законосъобразността на електронния фиш е и обстоятелството, че във фиша не е посочен вида на използваното АТСС – мобилна или стационарна камера, както и обстоятелството, дали същата е преминала метрологичен контрол, тъй като това не са задължителни реквизити на ЕФ.

От доказателствата по АНП се установява, че контролните органи са изпълнили изискванията по чл.4 от Наредбата - контролът да се осъществява със АТСС, одобрени по реда на Закон за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология или от лица, оправомощени от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, удостоверено с представен протокол №22-СИСИС от 13.04.2022 г. от проверка на мобилната система.

Поради това и съдът намира, че са спазени изискванията на чл.4 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г.

Измерената скорост на движение на автомобила е 69 км/ч (видно от приложените доказателства – снимка), допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, поради което правилно във фиша е отразена скорост от 66 км/ч, след приспадане на допустимия толеранс, поради което не е налице процесуално нарушение визирано в жалбата.

Съгласно чл.189, ал.15 ЗДвП, снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в ЕФ.

С оглед на изложеното, съдът намира, че безспорно установено е по делото, че на процесната дата, час и място, с л. а. „Мерцедес С 500 4-матик“, рег.№РВ3843ХХ, е извършено описаното в ЕФ нарушение.

Въпреки това, приобщените доказателства не са в състояние да формират извод за правилно и законосъобразно определяне на въззивника П. Н. като адресат на админитстративно-наказателната отговорност за съответното нарушение.

Преди всичко, представената декларация от управителя Д. К. на дружеството – регистриран собственик на процесното МПС, реално не посочва въззивника П. Н. като лице, управлявало автомобила към датата и часа на процесното нарушение, защото е изрично отразено, че това МПС е предадено на 01.02.2024 г. (над шест месеца преди датата на нарушението) на юридическото лице „Нитадор БГ“ ЕООД като след данните за дружеството 3 са отразени и имената на въззивника П. Н., но от друга страна, със същата декларация се изтъква, че на датата на твърдяното нарушение – 05.08.2024 г. превозното средство е било във владение на дружеството „Нитадор БГ“ ЕООД, без да е посочен въззивника като лице, което да е управлявало тогава автомобила.

Също така, следва да се изтъкне, че в процесната административнонаказателна преписка не се съдържа кумулативно изискуемото, наред с декларацията по чл.189, ал.5 ЗДвП (към ДВ, бр.41 от 10.05.2024 г.) копие от свидетелството за управление на МПС на посоченото от декларатора лице, управлявало МПС към датата на нарушението.

При тези констатации съдът счита, че наказващият орган е следвало да остави в сила ЕФ, издаден спрямо управителя на дружеството – собственик на съответното МПС, доколкото същият не изпълнил задължението по чл.189, ал.5 ЗДвП, тъй като нито е посочил реално конкретно лице, което да е управлявало автомобила към датата на нарушението, нито е представил копие на свидетелство за управление на такова лице. Като не е сторил това, а е анулирал издадения ЕФ спрямо управителя на „Аутохаус България“ ЕООД и е издал ЕФ спрямо лице, на което Д. К. е декларирал, че е предоставено управление на превозното средство повече от шест месеца преди датата на нарушението, а не конкретно към датата и времето на твърдяното нарушение и за което няма представено копие от свидетелство за управление на МПС, наказващият орган е издал неправилен и незаконосъобразен санкционен акт, поради което същият подлежи на отмяна.

При този изход на спора, съобразно чл.63д, ал.3 и ал.4 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК и с оглед отправеното искане с представен списък на разноски и удостоверено плащане, в полза на въззивника следва да се присъди обезщетение за сторените разноски за възнаграждение на адвокат в претендирания размер 250.00 лв, който не надвишава установения минимум по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Електронен фиш серия К №9708555, издаден от ОД МВР Варна, с който за нарушение по чл.21, ал.1 ЗДвП, на П. Г. Н., ЕГН **********, е наложено административно наказание "глоба" в размер 100.00 лв, на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН.