Решение № 1192 от 20.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1192 гр. София, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Мариана Г.ева

Членове:

Виолета Йовчева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова като разгледа докладваното от Мариана Г.ева Въззивно гражданско дело № 20211100508292 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 28.03.2021г., постановено по гр. дело № 8465/2019 год. по описа на СРС, ГО, 170 състав, е уважен предявеният от Б. Г. СП. срещу Г.ф. иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 2 500 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди

- болки и страдания в резултат на получени травматични увреждания при ПТП, настъпило на 13.11.2017г. около 19, 30 часа в гр. София, на бул. „Околовръстно шосе“ в района на № 183 по вина на неустановен водач на неустановено МПС, ведно със законната лихва, считано от 12.10.2018г., като предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 2 500 лева до пълния претендиран размер от 25 000 лева.

Срещу решението, в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 2 500 лева до 10 000 лева, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца Б. Г.

СП.. Жалбоподателят поддържа оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Излага, че 1

СРС неправилно е определил размера на дължимото обезщетение, тъй като не е взел предвид всички събрани по делото доказателства. Навежда доводи, че по делото е установено причиняването на телесно увреждане на ищеца, което е довело до висок интензитет на болка. Тези увреждания се изразявали в контузия на раменна става и разкъсване на сухожилието на един от мускулите на ротаторния маншон в ляво. Счита, че всички писмени доказателства установяват еднозначно причиняването именно на тези две увреждания. По отношение на заключението на съдебно-медицинската експертиза се поддържа, че същото не изключва наличието на разкъсване на сухожилието.

Въпреки това първоинстанционният съд е приел, че такова увреждане не е доказано, съответно не е присъдил обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди. По тези съображения счита, че определеният размер на обезщетението не съответства на характера, степента и интензитета на претърпените болки и страдания и е силно занижен. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се уважи до размер на сумата от 10 000 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 от КЗ е постъпил отговор на въззивната жалба от Г.ф., с който същата се оспорва. Навеждат се съображения, че определеното от първоинстанционният съд обезщетение е в съответствие с представените и приети по делото доказателства. Счита, че предвид характера на конкретните травматични увреждания, които са сравнително леки и техния интензитет, обстоятелството, че за около един месец след инцидента въззивникът се е възстановил напълно както физически, така и психически, справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 2 500 лева, както правилно е приел първоинстанционният съд. По тези съображения е направено искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Решението, в частта, в която е уважен предявеният иск по чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал.1, т. 1 от КЗ до размер на сумата от 2 500 лева, е влязло в сила като необжалвано.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

2

Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ.

За да постанови решението първоинстанционният съд е приел, че за ищеца е възникнало правото да получи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на реализирано пътно-транспортно произшествие, в което същият е участвал. Обсъдил е представените писмени доказателства - констативен протокол за ПТП № К-853 от 13.11.2017г., съставен от дежурен ПТП при ОПП-СДВР, копие от медицински журнал и копие от рентгенографии, както и заключението на автотехническата експертиза, и е приел за установено, че на 13.11.2017г., в гр. София, около 19, 30 часа, неустановен автомобил и водач се е движил по ул. „Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“ в района на № 183 и поради несъобразена скорост и неспазване на дистанция е ударил лек автомобил „Пежо“ с рег. № ****, управляван от Д.И.

Д., който в резултат на удара е загубил контрол и е ударил лек автомобил „Ауди“, с рег. № ****, управляван от ищеца Б. Г. СП.. Автомобилът на ищеца се е отклонил наляво и се ударил в метална еластична преграда /мантинела/.

Пострадалият Б.С. подал молба до Г.ф. за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди, но с писмо от 12.10.2018г. ответникът постановил отказ по претенцията. Първоинстанционният съд е анализирал заключението на съдебно- медицинска експертиза, изготвено въз основа на медицинското направление от 17.11.2017г. за извършен четири дни след ПТП физикален преглед на пострадалия. В този медицински документ били установени клинични данни за травма на лява раменна става със значимо ограничени движения на лява ръка в раменната става по отношение на отвеждане – 90 градуса, при норма 180 градуса, и невъзможни движения на ръката за свиване напред и ротация и била поставена диагноза „Контузия на лява раменна става и руптура на горен над шипа на лопатката мускул“. Съдът е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице, изготвено на база изискани и представени на цифров носител рентгенографии на лява раменна става във фас и полупрофил, и е приел, че не се установяват данни за счупвания на раменната кост, както и данни за увреждане на раменната става, както и че контузията на раменната е причинила временно разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК - лека телесна повреда, която не води до трайно затруднение на движенията на ръката в раменната става за повече от 3

30 дни. При съобразяване на установеното увреждане – контузия на лява раменна става, без данни за счупвания на раменната кост и за увреждане на раменната става, както и без руптура на мускулно сухожилие, продължителността на болките и страданията за период от около 2-3 седмици, обстоятелството, че ищецът се е възстановил напълно от инцидента след около 1 месец, е приел, че справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществените вреди е 2 500 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По изложените във въззивната жалба доводи намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано моторно превозно средство/.

В чл. 558, ал. 5 КЗ е предвидено, че увреденото лице може да предяви претенцията си пред съда, ако Гаранционният фонд не е платил в срока по чл.

496 КЗ, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с размера на определеното обезщетение. В частност по делото са събрани доказателства, от които е видно, че ответникът е бил сезиран с искане за определяне и заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., във връзка с което на 12.10.2018г. е постановен отказ за изплащане и в този смисъл релевираната претенция е процесуално допустима.

Основателността на предявения иск е обусловена от установяването на следните правопораждащи факти: възникнали права на ищеца срещу причинителя на вредите на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т. е., че са настъпили твърдените вреди в резултат на процесното ПТП, които са причинени от неидентифицирано моторно превозно средство, с виновно и противоправно поведение на неговия водач.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 558, ал. 5, вр.

4 чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ до размер на сумата от 2 500 лева. Със сила на пресъдено нещо се ползва решението относно спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото. В основанието на иска се включва конкретният правопораждащ юридически факт, въз основа на който се поражда претендираното материално право. В конкретния случай постановеният от СРС съдебен акт се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на следните правопораждащи факти: противоправно деяние; вреди и причинно-следствена връзка между поведението на водача на моторното превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено (неидентифицирано моторно превозно средство). По делото е установено, че на 13.11.2017г., в гр. София, около 19,30 часа, неустановен автомобил и водач се е движил по ул.

„Околовръстен път“ с посока на движение от бул. „Симеоновско шосе“ към бул. „Черни връх“ в района на № 183 и поради несъобразена скорост и неспазване на дистанция е ударил лек автомобил „Пежо“ с рег. № ****, управляван от Д.И. Д., който в резултат на удара е загубил контрол и е ударил лек автомобил „Ауди“, с рег. № ****, управляван от ищеца Б. Г. СП..

Вследствие на сблъсъкът автомобилът на ищеца се е отклонил наляво и се ударил в метална еластична преграда /мантинела/. Не е спорно, че в резултат на произшествието на ищеца са причинени травматични увреждания, причинили болки и страдания на пострадалия.

Спорът между страните, въведен с въззивната жалба и само по отношение на който въззивният съд следва да се произнесе – арг. чл. 269, изр.

2 ГПК, се съсредоточава върху обстоятелството какви по вид травматични увреждания са причинени на ищеца и какъв е размера на дължимото обезщетение за неимуществените вреди.

В първоинстанционното производство е прието заключение на вещото лице Ц.Г. по съдебно-медицинска експертиза с № П-209/2019г. Това заключение е изготвено въз основа на представеното медицинско направление № 2232/17.11.2017г., издадено от Специализирана болница за активно лечение по ортопедия „Проф. Б. Бойчев“, гр. София, в което на ищеца е поставена диагноза: контузия на лява раменна става и руптура на горен над шипа на лопатката мускул. В документа са отразени клинични данни за травма на лява раменна става със значимо ограничени движения на 5 лява ръка в раменната става по отношение на отвеждане 90 гр., при норма 180 гр., както и невъзможни движения на ръката за свиване напред и ротация.

Вещото лице е посочило, е установеното състояние на травмата на ръката е с неуточнено по тежест разкъсване на мускул, което е изисквало проследяване и верифициране на увреждането с провеждане на образни изследвания /рентгенография в три проекции на ставата, ултрасонография или ЯМР/. Ако е налице пълно разкъсване на ставно сухожилие освен предписаното консервативно лечение, каквото е било назначено /ограничение на движенията, компреси с лед и аналгетици/, е необходимо след преглед и изследвания да се обсъди и оперативно лечение, както и физиорехабилитация и гимнастика. В заключението е посочено още, че тъй като след извършения преглед не е представена друга медицинска документация и няма данни за проведени изследвания, лечение и резултати, поставената в медицинското направление диагноза не може да се приеме еднозначно и не е възможно да се прецени тежестта на увреждането въз основа на медицински данни. Вещото лице е уточнило, че ако е налице такова пълно разкъсване на един от мускулите на ротаторен маншон, се причиняват затруднения на функцията на ръката и такава травма реализира критериите на медикобиологичен признак трайно /за повече от 30 дни/ затруднение на движенията на ляв горен крайник. Посочено е още, че на пострадалия е предписано консервативно лечение с криотерапия, физиотерапия и силно ограничен двигателен режим. Уточнена е и продължителността и интензивността на болките в случаите на травма с руптура на сухожилие на мускул от ротаторния маншон. Вещото лице е посочило, че при руптура на сухожилие е необходимо да се извърши допълнителен преглед с цел обсъждане необходимост от оперативно лечение или се налага имобилизация на ръката.

Разпечатката съдържа 38 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ba37d3a-6586-45d3-81c3-5dcd150ad1b1