Решение № 747 от 27.05.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 747 гр. София, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-10, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Желязкова при участието на секретаря АН.я Й. Груева като разгледа докладваното от Цвета Желязкова Търговско дело № 20231100901730 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба на “З.К.Л.И.“ АД срещу Гаранционния фонд.

Ищецът ЗК Л.И. АД твърди, че на 26.11.2016 г., управлявайки лек автомобил „Форд Мондео“ с временен регистрационен № ******* в нарушение на Закона за движение по пътищата, Б. А. А. предизвиква пътнотранспортно произшествие, при което причинява смъртта на три лица, сред които и Н. Т.П.. Посочва, че вината на водача е установена с влязла в сила Присъда № 72/12.07.2019 г. по НОХД № 324/2017 г. по описа на ОС – Велико Търново. Твърди, че към момента на настъпване на ПТП отговорността на водача е била застрахована по полица № BG/22/11602600835 със „ЗК Л.И.“ АД, считано от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 година.

Посочва, че родителите на починалия Н. Т.П. са завели срещу „ЗК Л.И.“ АД искови претенции за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди (гр. д. № 6347/2017 г. по описа на СГС, ГО), като с решение № 2041/06.08.2019 г. по в. гр.д. № 5773/2018 г. по описа на САС на Д.Г.П. е присъдено обезщетение в размер на 120 000 лева, а на Д.Г.П., М.Т.К. и Д.Н.П., в качеството на правоприемници на починалия в хода на процеса ищец Т.Н.П. - по 40 000 лева, ведно със законната лихва от 27.08.2017 година. Поддържа, че въз основа на изпълнителни листове, издадени от САС, са образувани изпълнителни дела № 20197280400504 по описа на ЧСИ Д.К., рег. № 728 с район на действие ОС – Велико Търново и № 20198400400930 по описа на ЧСИ М.Ц., рег. № 840 с район на действие СГС, по които са изплатени присъдените обезщетения. Сочи, че част от предмета на съдебното производство за ангажиране на отговорността на застрахователя е бил и 1 въпросът за застрахователно покритие по чл. 483, ал. 5 КЗ, като той бил разрешен с решение № 50013/24.03.2023 г. по т. д. № 855/2022 на ВКС, I ТО, в което се приема, че отговорността е на Гаранционния фонд.

Моли да бъде осъден ответника да заплати на основание чл. 499, ал.4 от КЗ сумата в размер на 40 000 лева — главница, представляваща изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Д.Н.П., законната лихва върху главницата в размер на 16 640,72 лева- от датата на плащането 07.10.2019 г. до 21.09.2023 г. – датата на предявяване на иска, сумата от 200 000 лева - изплатено застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Д.Г.П. в размер на 120000 лв., на М.Т.К. и Д.Г.П. по 40 000 лева, законната лихва върху главницата от датата на плащането - 01.10.2019 г. до 21.09.2023 г. в размер на 83 536,96 лева.

Ответникът Гаранционния фонд счита предявените искове за допустими, но неоснователни. Не оспорва, че с посоченото съдебно решение № 2041/06.08.2019 г. по в. гр.д. № 5773/2018 г. по описа на САС ищецът е осъден да плати посочените в исковата молба по настоящото дело суми. Сочи обаче, че съдебното решение не обвързва ответника, тъй като не е участвал в съдебното производство. Оспорва, че част от предмета на гр. д. № 6347/2017 г. по описа на СГС, ГО, е бил въпросът за отговорността по чл. 483, ал. 5 КЗ, както и че цитираното от ищеца решение 855/2022 г. на ВКС е задължителна съдебна практика. Твърди, че към датата на настъпване на вредоносноното събитие е бил налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на временните регистрационни табели, което обуславя ангажирането на отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ. Поради това и не са налице основание за ангажиране отговорността на ГФ.

Оспорва се и исковете за лихва, като се сочи, че ГФ би изпаднал в забава след покана, защото неговата отговорност не е деликтна. Прави се искане за конституиране на трето лице– помагач –виновния водач.

В допълнителна искова молба ищецът поддържа, че не е налице валидно застрахователно правоотношение по полица 2211600835/06.10.2016 г. по време на ПТП – 26.11.2016 г. във връзка с управлението на лек автомобил Форд Мондео, временен рег. номер *******. Сочи се, че в хода на производството по гр. д. № 6324/2017 г. на СГС преди изплащане на застрахователното обезщетение е възникнал спор между ГФ и застрахователя във връзка с отговорността. Увреденото лице било направило искане за изменение на иска, като е предявен иск при евентуалност срещу ГФ. Твърди, че временните регистрационни табели, за които е сключена застраховката, не са използвани в съответствие с чл. 30 на Наредбата на министъра на вътрешните работи № I – 45 от 24 март 2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, като това нарушение обуславя неналичието на застрахователно покритие. Счита, че цитираното решение 855/2022 г. на ВКС е задължителна съдебна практика на основание чл. 290 ГПК, още повече, че несъобразяването 2 с практиката по чл. 290 ГПК е основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи, че Гаранционният фонд дължи лихва от датата на плащане от страна на застрахователя, ако се установи, че отговорността за заплащане на застрахователно обезщетение е на ГФ, но застрахователят вече е платил.

В отговора на допълнителната искова молба поддържа депозирания отговор на исковата молба и посочва, че съгласно приложената по делото справка от Информационния регистър към ГФ за увреждащия лек автомобил има сключен договор за застраховка ГО, следователно застраховката е осигурявала покритие към датата на ПТП. С молба от 13.12.20243 г. ответникът уточнява искането за конституиране на трето лице – помагач – не наследниците, а виновният водач – Б. А..

Като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран Б.

А. А..

Третото лице-помагач не взема становище по спора.

Въз основа на събраните по делото доказателства, Съдът намира следното от фактическа страна:

С оглед приетото за безспорно по делото и с оглед правилото на чл.300 от ГПК, по делото се установява, че с присъда № 72/12.07.2019 г. по НОХД № 324/2017 г. по описа на ОС – Велико Търново, Б. А. А. е признат за виновен затова, че на 26.11.2016 г., около01:30 часа, управлявайки лек автомобил „Форд Мондео“ с временен регистрационен № ******* в нарушение на Закона за движение по пътищата – чл.21, ал.1 от ЗДвП е допуснал ПТП със спрелия в неговата пътна лента лек. Автомобил ВАЗ 2121, рег. номер *******, в резултат на което е причинил по непредпазливост смъртта на намиращите се на пътното платно зад лекия автомобил ВАЗ 2121 М.Н., Н. П. и Т.П., средна телесна повреда на Д.К. и на Т.К., като деянието е извършено в пияно състояние – концентрация на алкохол 1,28 на хиляда, установено по надлежния начин, поради което и на основание чл. 343, ал.4, вр. ал.3, предл.

1, и предл. 3, б „б“, предл. 2 вр ал.1, б „б“ и б „в“ вр чл. 342, ал.1, пр.3 от НК му налага наказание от дванадесет години лишаване от свобода.

Установява се, че към дата на настъпване на процесното ПТП е налице сключен договор за застраховка гражданска отговорност по полица № BG/22/11602600835 между М.Й. ЕООД и „ЗК Л.И.“ АД, считано от 07.10.2016 г. до 06.10.2017 година относно лек автомобил Форд Мондео, временен рег. номер *******.

Не се спори между страните и с оглед прието за безспорно между страните по делото се установява, че М.Й. ЕООД е дружество, осъществяващо внос и продажба на автомобили, както и, че това дружество е предоставило на Б. А. на 25.11.2016 г. процесния автомобил, за да осъществи предвижване на автомобила до работната площадка на дружеството в гр.

Лясковец.

Установява се, че предявени от родителите на починалия Н. Т.П. искове срещу „ЗК Л.И.“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е 3 образувано гр. д. № 6347/2017 г. по описа на СГС, ГО, като с влязло в сила решение № 2041/06.08.2019 г. по в. гр.д. № 5773/2018 г. по описа на САС на Д.Г.П. е присъдено общо обезщетение в размер на 120 000 лева, а на Д.Г.П., М.Т.К. и Д.Н.П., в качеството на правоприемници на починалия в хода на процеса ищец Т.Н.П. - по 40 000 лева, ведно със законната лихва от 27.08.2017 година.

С определение 614/17.11.2020 г. на ВКС, II ТО по т. дело 2882/2019 г. не е допуснато до касационно обжалване решение № 2041/06.08.2019 г. по в. гр.д. № 5773/2018 г. по описа на САС.

За безспорно е прието по делото, и се установява от представените писмени документи, че на ЗК Л.И. е заплатило на обезщетените лица присъдените обезщетения съгласно решението на САС, заедно със съответните лихви за забава и разноски по образуваните изпълнителни дела – изпълнително дело 20197280400505 на ЧСИ Д.К. и изп. дело 20198400400930 на ЧСИ М.Ц..

От данните по делото се установява, че ответникът ГФ не се бил страна по гр. дело № 6347/2017 г. по описа на СГС, ГО.

Установява се, че във връзка с предявени искове за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от наследниците на другия загинал в резултат на процесното ПТП - М.Н., е постановено решение 50013/24.03.2023 г. по т. дело 855/2022 г. по описа на ВКС, ТК, I TO. С това решение е даден следния отговор на материалноправния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване – „Не е налице застрахователното покритие по чл. 483, ал.5 КЗ, когато издадените временни табели с регистрационен номер на търговеца, извършващ внос и продажба на превозни средства, не са използвани в съответствие с чл.30 от Наредба на министъра на вътрешните работи № I –45 от 24 март 2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства( обн. ДВ бр.31/2000г. от 14 април 2000г.“.

По тези аргументи, ВКС е приел, че са неправилни изводите на апелативния съд за наличие на предпоставките за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на ЗАД Л.И. АД, с оглед липсата на застрахователно покритие на деликтната отговорност на водача на лекия автомобил „Форд Мондео.

Прието е, че са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.557, ал.1, т.2, б. „а“ КЗ за ангажиране на имуществената отговорност на евентуалния ответник Гаранционен фонд.

По повод предявени искове от увредени лица в резултат на смъртта на третия загинал в резултат на процесното ПТП (Т.П.) е постановено решение 89/07.07.2022 г. по т. дело 1146/2021 г. по описа на ВКС, ТК, I ТО, с което ЗК Л.И. АД е осъдено да заплати на тези лица обезщетение за неимуществени вреди във връзка със смъртта на Т.П..

4

При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от правна страна:

Предявени са искове по чл. 499, ал. 4 КЗ за възстановяване на сумата от общо 240 000 лв., заплатена като обезщетение за неимуществени вреди на Д.

П. и на наследниците на Т. П., обективно кумулативно съединен с иск по чл.

86, ал.1 от ЗЗД - за законната лихва от датата на плащане – 16 640,72 лв. за периода от 07.10.2019 г. до 21.09.2023 г., и 83 536,96 лв. за периода от 01.10.2019 г. до 21.09.2023 година.

Основният спорен въпрос по делото е относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на Гаранционния фонд при описаната фактическа обстановка.

Съгласно чл. 499, ал.4 от КЗ в случай на застрахователно събитие, за което има предявена претенция за заплащане на обезщетение пред застраховател или пред Гаранционния фонд и ако в хода на уреждане на претенцията възникне спор между Гаранционния фонд и застрахователя, сключил задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, относно това кой трябва да обезщети увреденото лице, обезщетението се заплаща от застрахователя. Ако впоследствие бъде установено, че отговорността е на Гаранционния фонд, той възстановява на застрахователя сумата, платена на увреденото лице, заедно със законната лихва от датата на плащането.

Следователно, фактическият състав по чл.499,ал.4 от КЗ включва следните елементи: - 1) наличие на предявена застрахователна претенция пред застраховател или Гаранционен фонд; 2) възникнал спор в хода на уреждане на претенцията между застрахователя и Гаранционния фонд кой следва да заплати обезщетението; 3) заплащане на обезщетение от застрахователя; 4) установяване на факта, че отговорността е на Гаранционния фонд.