Определение № 1017 от 13.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1017 гр. Благоевград, 13.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Гюлфие Яхова

Татяна Д. Богоева като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Въззивно частно гражданско дело № 20261200500868 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК във връзка с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е въз основа на подадена частна жалба с вх.

№11465/03.07.2026г. от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, представлявано от управителя Ю. К., чрез юрк. Гергана Николова Шопова, против Определение № 672/25.06.2026г., постановено по ч.гр.д № 1579/25 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 957 / 03.11.2025 година и производството по делото е прекратено.

В жалбата се сочи, че заявителят със Заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК е поискал да се издаде заповед за парично изпълнение срещу наследниците на Н. С. Р., като това е надлежно отбелязано в поле „Допълнителни изявления и допълнителна информация”. Посочва, че починалият длъжник е „потребител” на предоставените от дружеството ВиК услуги и същият дължи заплащане на същите, че дружеството-заявител не притежава възможността да конституира служебно наследниците на починалия длъжник, поради което е депозирано заявление, насочено срещу наследниците, съгласно разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите, който препраща именно към разпоредбата на чл. 410 от ГПК.

Твърди се в жалбата, че при депозиране на заявлението съдът е неглижирал изричното изявление на дружеството и описаното в графа „Допълнителни изявления и допълнителна информация” и е издал заповед за изпълнение на парично задължение срещу починалото лице. Връчване не е осъществено, като своевременно дружество е изискало удостоверение, посредством което да се сдобие с удостоверение за наследници на Н. С. Р.. Такова е издадено, 1 дружеството го е представило на съда, като е описало подробно срещу кои лица следва да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение, размера на дължимата главница и лихва. Именно след изричната молба на дружеството, районният съд е постановило обжалваното определение.

Заявителят и жалбоподател се позовава на приетото с т.4 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС като поддържа, че е следвало заповедният състав да остави заявлението без движение и да предостави срок за конституиране на наследниците на длъжника. Твърди, че заповедният съд не е съобразил, че заявлението е подадено срещу наследниците на Н. С. Р. и с обжалваното определение погрешно е обезсилил издадената заповед и е прекратено производството, а е следвало да се издаде заповед за изпълнение срещу лицата, описани в удостоверението за наследници, като същото е предоставено на съда.

Поддържа, че практиката е еднозначна - оставяне без движение на заявлението, сдобиване на удостоверение за наследници и уточняване на лицата, срещу които да бъде издадена заповедта за изпълнение на парично задължение. Твърди се, че в конкретния случай съдът е допуснал редица процесуални нарушения - издал е заповед срещу лице, което е починало преди депозиране на заявлението в съда, не е оставил без движение заявлението, а в последствие изцяло е отменил издадената заповед, без да даде възможност на дружеството да отстрани нередовностите.

Предвид изложеното се иска да се отмени Определение № 672/25.06.2026 г., постановено по ч.гр.д. № 1579/2025 г. на Районен съд гр.

Гоце Делчев, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение и е прекратено производството по делото, като вместо това се пристъпи към издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу наследниците на Н. С. Р., така както е описано в молба на дружеството, депозирана по частно гражданското дело:

М.А.К., ЕГН: **********, адрес: гр. Разград, ул. *** № 1, вх. В, ет.

4, ап. 6, който отговаря за У част от дълга или главница в размер на 521,56 лева или 266,67 евро за период от 27.01.2020 г. до 29.11.2024 г.; мораторна лихва в размер на 144,74 лева или равностойността в евро - 74 евро за период от 30.04.2020 г. до 30.09.2025 г.

А.Г.К., ЕГН: **********, адрес: гр. Русе, ул. *** № 6А, ет.3, която отговаря за 1/8 част от дълга или главница в размер на 130,39 лева или 66.67 евро за период от 27.01.2020 г. до 29.11.2024 г.; мораторна лихва в размер на 36,18 лева или 18,50 евро за период от 30.04.2020 г. до 30.09.2025 г.

А.К.А., ЕГН: **********, адрес: гр. Елин Пелин, Област София, ул. „***” № 14, ет.1, ап. 2, който отговаря за 1/8 част от дълга или главница в размер на 130,39 лева или 66.67 евро за период от 27.01.2020 г. до 29.11.2024 г.; мораторна лихва в размер на 36,18 лева или 18,50 евро за период от 30.04.2020 г. до 30.09.2025 г.

В.К.А., ЕГН: **********, адрес: гр. Варна, ул. „***” № 3, ет.4, 2 която отговаря за 1/8 част от дълга или главница в размер на 130,39 лева или 66.67 евро за период от 27.01.2020 г. до 29.11.2024 г.; мораторна лихва в размер на 36,18 лева или 18,50 евро за период от 30.04.2020 г. до 30.09.2025 г.

Е.К.А., ЕГН: **********, адрес: гр. Русе, ул. *** № 6А, ет.3, която отговаря за 1/8 част от дълга или главница в размер на 130,39 лева или 66.67 евро за период от 27.01.2020 г. до 29.11.2024 г.; мораторна лихва в размер на 36,18 лева или 18,50 евро за период от 30.04.2020 г. до 30.09.2025 г.

Благоевградският окръжен съд, в настоящия състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя в контекста на приложените към делото доказателства и се запозна с доказателствата по ч.гр.д. № 1579/2025г. по описа на РС-Гоце Делчев, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 275, ал. 1, във вр. чл. 413, ал. 2 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – е частично основателна.

Заявителя „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД Пловдив, с ЕИК:

115010670, седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „***“ № 250, общ. Пловдив, обл. Пловдив, представлявано от управителя Ю. Р. К., чрез пълномощник е подал заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК чрез електронен формуляр срещу длъжника Н. С. Р. ЕГН: **********, за заплащане на сумите: 1 043,13 BGN (хиляда четиридесет и три лева и 13 стотинки), представляваща главница – Неплатена сума за консумирана питейна и отведена канална вода за обект, находящ се на адрес : ЖК ***, бл.51, вх.Б, ап.13 , по партида на длъжника с абонатен №********** . за период от 27.01.2020 г. до 29.11.2024 г., ведно със законната лихва за период от 03.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 289,49 BGN (двеста осемдесет и девет лева и 49 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 30.04.2020 г. до 30.09.2025 г., както и направените в производството разноски.

Посочено е, че паричното вземане представлява задължение по сключен договор за предоставяне на комунални услуги и ОУ на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД Пловдив.

Посочена е банкова сметка в т. 4. 1 от заявлението.

В т. 5 от заявлението се излага допълнителна информация, че длъжникът е починал и заявлението е насочено срещу наследниците му, като е поискано да се издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу наследниците му съобразно т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Към заявлението са приложени като прикачени файлове: справка за неплатени задължения, ОУ на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД Пловдив, документ за внесена ДТ и пълномощно.

Видно от данните по делото РС – Гоце Делчев е издал заповед за изпълнение - Заповед рег. № 957/03.11.2025 г. за изпълнение на парично 3 задължение по чл. 410 от ГПК, с което е уважил изцяло искането на заявителя, като е разпоредил описаните в заявлението суми да бъдат заплатени от Н. С. Р.

ЕГН: **********, настоящ адрес гр. Пловдив, ж.к. „***“, бл.51, вх.Б, ап.13, общ. Пловдив, обл. Пловдив, като длъжник.

Във връзка с връчване на издадената заповед заповедния съд е получил информация, включително и с подадена от дружеството-заявител молба с вх.

№ 6545/25.06.2026г., че длъжника в производството Н. С. Р. ЕГН: **********, е починал на 05.06.2025 г.,препис извлечение от акт за смърт от 09.03.2020 г.

При тези данни Районен съд-Гоце Делчев е постановил обжалвания в настоящото производство съдебен акт - Определение № 672/25.06.2026г., постановено по ч.гр.д 1579/25 г. по описа на РС – гр. Гоце Делчев, с което е обезсилена издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК № 957 / 03.11.2025 година и производството по делото е прекратено.

Като мотиви за обезсилване на издадената заповед и прекратяване на производството съдът е изтъкнал, че заявлението е подадено срещу физическо лице - длъжник, което към момента на подаване на това заявление не може да бъде субект на процесуални правоотношения, съответно не е възможно и приемство в процеса по чл. 227 от ГПК чрез конституиране на наследниците, тъй като процесуално правоотношение с наследодателя въобще не е възникнало.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на въззивен контрол е определението на заповедния съд, с което е обезсилена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена срещу починало лице и е прекратено производството по делото, поради липсата на надлежна страна в процеса.

Постановеното определение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

Въззивният съд намира определението на първоинстанционния съд за частично неправилно.

Безспорно е, че със смъртта на едно лице то престава да съществува като правен субект и починалото лице няма процесуална правоспособност и дееспособност.

В случая обаче, макар и да не са посочени в заявлението поименно наследниците на починалия длъжник, заявителят изрично е посочил, че длъжници са неговите наследници и че се иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение именно срещу наследниците на Н. С. Р.

ЕГН: **********.

Така подаденото заявление е било нередовно и е следвало да се остави от заповедния съд без движение за посочване на три имена, адреси на всички 4 длъжници, както и да се конкретизира спрямо всеки от тях какво вземане се претендира. Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК, абсолютна процесуална предпоставка за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност от външна страна, като разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК постановява, че заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, и ал.3 от ГПК, с което се препраща към съдържанието на исковата молба. С изменението на чл.411, ал.2, т.1 от ГПК /ДВ бр.86/2017г./ е предвидена възможност за саниране на нередовностите в заявлението, като в случаите когато искането не съответства на изискванията за редовност, съдът дава на страната съответните указания.

Заповедният съд не е извършил преценка, относно редовността на заявлението, съобразно чл.411, ал.2, т.1 ГПК, в която норма е въведено задължение за съда да предостави на заявителя тридневен срок за отстраняване на нередовностите на заявлението, в случаите, когато то не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК, а е издал заповед за изпълнение срещу починалия длъжник.

В последствие, когато е установил, че длъжникът е починал, при връчване на заповедта е обезсилил издадената заповед срещу починал и е прекратил производството по делото.

В частта, с която заповедния съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение срещу починал съдът намира, че определението е правилно, поради следното:

Действително към датата на заявлението валидно процесуално правоотношение по отношение на длъжника Н. Р. не е могло да възникне, но такова не е и било поискано от заявителя, който изрично е посочил в заявлението, че иска издаване на заповед за изпълнение срещу наследниците на починалия. Доколкото обаче РС-Гоце Делчев, без да се съобрази с искането и без да остави без движение заявлението е издал заповед за изпълнение, но срещу несъществуващ правен субект, то същата е следвало да бъде обезсилена, тъй като не може да бъде поправена. Поправката касае поправяне на явна фактическа грешка, каквато към момента на издаване на заповедта не е била налице, тъй като заповедния съд е приел, че се издава срещу починалия. В разпоредбата на чл.415 ал.2 от ГПК, в отклонение от принципната забрана по чл.246 от ГПК за отмяна или изменение на решението от постановилия го съд, законодателят е предоставил правото на съда, издал заповедта за изпълнение, да я обезсили, от което следва, че това е една законодателно уредена възможност съдът постановил акта сам да го отмени. В тази връзка съдът намира, че издадената срещу починал заповед за изпълнение не би могла да стои и следва да бъде обезсилена, поради което неоснователно жалбоподателя иск атакуваното определение да бъде отменено в тази му част.