Определение № 628 от 17.06.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. София, 14.06.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Даниела Врачева

Георги Ушев като разгледа докладваното от Георги Ушев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600427 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.243, ал.7 и 8 от НПК.

С определение от 20.12.2023 г. по ЧНД № 7030/2023г. , Софийски градски съд е отменил постановление на Софийска градска прокуратура от 03.11.2023 год., за прекратяване на наказателното производство ДП № 15180/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 200465/2022 год. по описа на Софийска градска прокуратура, водено против неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.4 НК и делото е върнато на СГП.

Срещу определението на Софийски градски съд е постъпил протест от прокурор при Софийска градска прокуратура, с който се иска отмяна на атакуваното определение и потвърждаване на постановлението на СГП от 03.11.2023 год. за прекратяване на наказателното производство. В протеста се твърди, че атакуваното определение е незаконосъобразно и необосновано и изложеното в него за немотивираност на прокурорския акт не отговаря на истината. Изразява се убеждение, че фактите са изяснени, но липсват събрани категорични доказателства за извършено престъпление.

Софийски апелативен съд, като се запозна с протеста, както и с приложените по делото материали, намира следното:

Протестът е депозиран от легитимиран субект, съобразно нормата на чл.243, ал.7 от НПК, в законоустановения срок и срещу подлежащ на протестиране съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество, е неоснователен.

Досъдебното производство е образувано с постановление на прокурор при Софийска районна прокуратура от 25.08.2021 г. за това, че на на 27.02.2017г. в гр. София, противозаконно са придвоени чужди движими вещи – сумата от 87 000 лева, собственост на А. П.-Д. Ч., които са владени на 1 правно основание, като обсебването е в големи размери - престъпление по чл.206, ал.3, пр.1, вр.ал.1 НК.

С постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура от 23.02.2022г. делото е прието по компетентност от СГП, като е продължило да се води за това, че през 2012г. в гр. София са били придвоени чужди движими вещи – сумата от 87 000 лева, собственост на А. П.-Д. Ч., които са владени на правно основание, като обсебването е в особено големи размери, представляващо особено тежък случай - престъпление по чл.206, ал.4 НК.

След проведено разследване и разпити на всички относими към конкретния случай свидетели, както и събиране на необходимите писмени доказателства, прокурорът от СГП е счел, че по делото липсват достатъчно доказателства за осъществен състав на престъпление от общ характер, поради което е съставил постановлението за прекратяване на наказателното производство от 03.11.2023 год., което пък СГС, с определение от 20.12.2023 г. е отменил, като е счел, че прокурорът неправилно е приложил закона. СГС е приел, че по делото са събрани необхидимите и относими към случая доказателства. Критики към прокуратурата в това отношение не са отправени.

Тези доказателства обаче се интерпретирани по един начин от наблюдаващия прокурор при СГП и по съвсем различен начин от съдията от СГС, контролиращ акта му.

Според САС, изводът, че не се налага събиране на допълнителни доказателства, за да се прецени осъществен ли е състав на престъпление от общ характер, е правилен. Възприетата в определението СГС фактология се споделя напълно от въззивната инстанция, тъй като тя е направена на базата на прецизен анализ на събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите А. П.-Д. Ч. и К. Ч., чиито показания са кредитирани изцяло и частично показанията на свидетелите И. С., К. М., Я. К., Е. Г., както и на писмените доказателства по делото – преди всичко справките от банки за превод на сумата от 87 000 лева, нотариални покани, нотариално заверена декларация и друга кореспонденция.

От значение за настоящия случай са преди всичко безспорно установените по делото обстоятелства, че на 21. 10. 2010г. свидетелката А. Д. наредила превод от 87 000 /осемдесет и седем хиляди/ лева по клиентска сметка BG********** в „Райфайзенбанк“ АД, открита на основание чл.39 от Закона за адвокатурата от свидетелката И. И. С., като адвокат, за клиент А. Д..

Лично адв. С. написала и предала на листче на Д. номера на сметката, по която трябва да преведе парите, на среща между двете свидетелки в кантората на С.. Тази сума била преведена във връзка с дело с неплатени осигуровки, което свидетелката А. Д. се опА.вала, че би могло да се развие срещу нея.

Такова производство не се развило срещу нея, нито е установено за някакво друго дело, касаещо А. Д., да е имало нужда да се използват средствата от тази сметка от адвокат И. С.. На 17. 04. 2012г., И. С. наредила паричната сума в размер на 87 000 /осемдесет и седем хиляди/ лева към своя лична банкова сметка с посочено основание „довнА.не на депозит“. На 15.05.2013 г. банковата сметка BG********** била закрита, а останалата парична сума в нея, натрупана от лихви, С. превела отново по своя банкова сметка.

2

Според разпоредбата на чл.39 от Закона за адвокатурата, сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране. Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента. Съгласно закона, по клиентската сметка могат да се превеждат суми за заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента, за заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката или за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката. Допустимо е средствата да се използват и за други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.

Законът предвижда за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида, като съществува задължение до 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата. Такъв отчет никога не е бил предоставен от адвокат И. С., въпреки изричното искание на А. Д., отправено чрез нотариална покана.

При така установените факти, логично СГС е стигнал до извода за съставомерност на действията на адв. И. С. за деяние по чл.206, ал.4 НК.

Безспорно, тя е владеела чуждите движими вещи - сумата от 87 000 лева на правно основание - договор за правна помощ. Този договор, както правилно отбелязва и контролираната инстанция, по съществото си е договор за поръчка и може да се сключи и неформално. За наличието на такъв договор между св. А. Д. и адв. С., във връзка с предоставяне на правна помощ за казус с неплатените осигуровки, по делото има събрани доказателства. Това обстоятелство не се отрича и от свидетелката И. С.. Тази сума е била присвоена от последната, тъй като тя се е разпоредила с нея, като на 17. 04.

2012г., я е превела в своя лична банкова сметка с посочено основание „довнА.не на депозит“, без да е имала законно основание за това. Налице е и критерият „особено големи размери“, тъй като сумата от 87 000 лева към момента на деянието е надхвърлял двукратно 140 МРЗ за страната. Правилни са изводите на СГС, че деянието представлява „особено тежък случай“, както поради размера на настъпилите вредни последици, така и поради механизма на извършване на обсебването – описан подробно в мотивите на контролирания акт. Касае се за адвокат, към който доверително се е обърнал клиент и то след лична трагедия, за да получи правна помощ и съдействие по проблем, който е имал основания да счита за действителен. А след превеждане на сумата, адвокатът я е присвоил и е преустановел разговорите с клиента.

3

Като неоснователни се преценяват изложените в частния протест доводи. Невярно е твърденито в протеста, че съдът е приел безкритично и е обосновал определението си единствено въз основа на показанията на св. А.

П. Д. – Ч., която е и жалбоподател. СГС основателно е приел нейните показания за правдиви, тъй като те се подкрепят от показанията на св. К. Ч., както и от писмените доказателства по делото – преди всичко справките от банки за превод на сумата от 87 000 лева – първо от Ч. към клиентската сметка, после от клиентската сметка към лична сметка на С.. Тези доказателства и според настоящия съдебен състав се преценяват за достатъчни, за да обосноват извършено престъпление по чл.206, ал.4 НК. В протеста прокурорът се опитва неубедително да обори достовеността на тези доказателства, търсейки в тях несъществуващи противоречия. По делото е установено, че досъдебно производство срещу Ч. не е водено. Няма доказателства С. да е извършила разходи за дело, водено срещу Ч.. Присвоена е цялата сума от 87 000 лева, а не част от нея, което се претендира и в показанията на Ч. и Ч.. А изминалият 12 годишен период от извършване на присвояването не променя установените факти по никакъв начин и не може да бъде аргумент на прокурора да приложи правилно закона.

На второ място - невярно е твърденито, изложено в протеста, че в атакуваното определение съдът не е дал задължителни указания за прилагане на закона. В края на определението си СГС е посочил: „съдът намира, че атакуваното прекратително постановление трябва да бъде отменено, а делото върнато на прокурора с указания да приложи правилно материалния закон /предвид, че по делото има събран в достатъчен обем доказателствен материал и не се налага извършване на допълнителни действия по разследването/.“ Очевидно е, че с оглед събраните по делото доказателства, да се твърди, че липсва извършено престъпление, е неправилно приложение на материалния закон. В определението на СГС, както и в настоящото, бяха изложени достатъчно аргументи в тази насока. А написаното в протеста, че прокуратурата е извършила преценка, че събраните по делото доказателства не са достатъчни да обосноват ясно обвинение и да позволят защитата му пред съда, е лишено от всякаква логика, след като самият съд отменя постановлението за прекратяване на прокурора с аргумента, че по делото има достатъчно доказателства за извършено престъпление.

При тези съображения, определението на Софийски градски съд от 20.12.2023 г. по ЧНД № 7030/2023г., с което е отменил постановление на Софийска градска прокуратура от 0 3.11.2023 год., за прекратяване на наказателното производство ДП № 15180/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 200465/2022 год. по описа на Софийска градска прокуратура, водено против неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.4 НК и делото е върнато на СГП, следва да бъде потвърдено.

4

Предвид изложеното, Апелативният съд - София

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски градски съд от 20.12.2023 г. по ЧНД № 7030/2023г., с което е отменил постановление на Софийска градска прокуратура от 0 3.11.2023 год., за прекратяване на наказателното производство ДП № 15180/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. № 200465/2022 год. по описа на Софийска градска прокуратура, водено против неизвестен извършител за престъпление по чл.206, ал.4 НК и делото е върнато на СГП.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5