Определение № 261 от 21.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно частно търговско дело № 20235001000369 по описа за 2023 година

Производството е по чл.274 и сл.от ГПК.

С определение №522/10.05.2023г., постановено по т.д. №68/2023г.

/постановено по реда на чл.374 от ГПК/ по описа на Окръжен съд Пловдив, е прекратено производството по т.д. №68/2023г. на ПОС XIX с., в частта по предявените от „И.“ ЕООД ЕИК .... гр. П. и П. В. М. ЕГН ********** от гр. Р. против „А. А“ ООД ЕИК ... с. Б., област П., отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от 5 000лв., представляваща част от вземане в пълен размер от 90 000лв. по запис на заповед, издаден на 20.01.2020г. в с.Б., община Р., Фуражен цех, от „И.“ ЕООД ЕИК ...., авалиран при условията, при които задължението е поето, от П. В. М., с падеж на предявяване 31.07.2020г.

Против така постановеното определение в прекратителната му част е подадена частна жалба от ищците „И.“ ЕООД и П. В. М.. Жалбоподателите считат, че определението е неправилно, като е извършен коментар на решаващите изводи на първостепенния съд за недопустимост на предявения иск за сумата от 5 000лв. Иска се отмяна на определението в обжалваемата му и обжалвана част.

Като се запозна с приложените към делото доказателства, Апелативният съд намира частната жалба за допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, а по същество - неоснователна по следните 1 съображения:

Определението №522/10.05.2023г. в обжалваната му прекратителна част е с характер на акт по проверка допустимостта на предявения иск - чл.130 от ГПК.

Исковата молба, с която е сезиран първоинстанционният съд, е предявена от „И.“ ЕООД и П. В. М. срещу „А. А“ ООД. Същата съдържа изложение на обстоятелства за успешно проведено заповедно производство от страна на ответното дружество срещу ищците по реда на чл.417 от ГПК за сумата от 5 000лв., представляваща част от вземане в пълен размер от 90 000лв. по запис на заповед, издаден на 20.01.2020г. от „И.“ ЕООД, авалиран от П. В. М.. Издадената Заповед №2381/02.03.2021г. по ч.гр.д. №2936/2021г. на ПРС за изпълнение на парично задължение за сумата от 5 000лв., ведно със законна лихва върху главницата от 17.02.2021г . е възразена в срок само от длъжника /авалист/ П. М., вследствие на което е образувано исково производство по реда на чл.422 от ГПК – гр.д. №9652/2021г. по описа на ПРС.

С постановеното по делото решение №3358/18.10.2022г. положителният установителен иск за сумата от 5 000лв. /част от вземането по записа на заповед в общ размер 90 000лв./ е уважен. Решението е обжалвано от П. М., като по въззивната жалба е образувано в.гр.д. №313/2023г. по описа на ПОС.

Твърди се, че макар че исковият съд по чл.422 от ГПК е приел, че записът на заповед не е подписан от издателя му, решаващите мотиви за уважаване на положителния установителен иск са изведени от невъзможността менителничният поръчител да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да противопостави самият хонорат. В исковата молба се поддържа твърдението, че записът на заповед е нищожен, тъй като не е подписан от лицето, сочено като негов издател. Искането, с което е сезиран съдът, е да се признае за установено, по отношение на „А. А“ ООД, че записът на заповед за сумата от 90 000лв. е нищожен, поради липса на форма и не е породил задължение за плащане на сумата по него за издателя и авалиста – ищците „И.“ ЕООД и П. В. М.. С уточняваща молба /след обездвижване на исковата молба/ е уточнено, че ищците не предявяват искове за прогласяване нищожност на записа на заповед, а за недължимост на сумата по него, поради това, че ефектът страда от порок във формата му – не е издаден от лицето, посочено като негов издател.

2

За да приеме частична недопустимост на така предявения иск – за сумата от 5 000лв., първоинстанционният съд се е позовал и на служебно извършената проверка за наличието на образувано заповедно и исково производство по чл.422 от ГПК за сумата от 5 000лв. /част от задължението по записа на заповед в общ размер на 90 000лв./, факти за което са изложени и в самата искова молба /посочени по-горе/. Приел е, че тези факти налагат извод, че за вземането от 5 000лв., представляващо част от вземане в пълен размер от 90 000лв. по процесния запис на заповед, е налице висящо съдебно производство по гр.д. №9652/2021г. на ПРС спрямо ищеца П. В. М., поради което производството по т.д. №68/2023г. в тази част се явява недупостимо по смисъла на чл.126 ал.1 от ГПК. Налице е както идентичност в страните, независимо от процесуалното им положение - тук П. М. е ищец, а по гр.д. № 9652/2021г. на ПРС е ответник, така и идентичност в предмета, независимо от начина на предявяването му с положителен или отрицателен установителен иск, защото се цели установяване на едно и също и то е дължи ли П. М. или не на „А. А“ ООД сумата от 5 000лв. по записа на заповед.

Първоинстанционният съд е извел и аналогични изводи за недопустимост на производството за вземането от 5 000лв., представляващо част от вземане в пълен размер от 90 000лв. по процесния запис на заповед спрямо ищеца „И.“ ЕООД, но не поради висящо съдебно производство по гр.д. №9652/2021г. на ПРС спрямо този ищец, а поради приключил спор по ч.гр.д. №2936/2021г. на ПРС за този ищец, доколкото „И.“ ЕООД не е подало възражение по чл.414 от ГПК, поради което за този ищец издадената Заповед №2381/02.03.2021г. за незабавно изпълнение на парично задължение е влязла в сила и като такава тя има както изпълнителна сила, така и преклудира спора за дължимост на сумата.

Правилно първоинстанционният съд е възприел недопустимост на отрицателния установителен иск за сумата от 5 000лв. с оглед наличието на висящ спор по положителен установителен иск /по чл.422 от ГПК/ по отношение на ищеца П. М. и с оглед непререшаемост на спора по отношение на ищеца „И.“ ЕООД по смисъла на чл.299 от ГПК.

Явно е, че ответникът по настоящия иск е упражнил успешно правата си по реда на заповедното производство по отношение на сумата от 5 000лв., част от вземането 90 000лв. по записа на заповед от 20.01.2020г. Разпоредбите 3 на гл.37-ма от ГПК характеризират този вид производство като факултативно, едностранно, но и строго формално производство. Когато има издадена заповед за изпълнение на парично задължение, независимо дали е на основанието по чл.410 или по чл.417 от ГПК, защитата на длъжника може да се реализира само с подаване на възражение по чл.414 от ГПК, иницииращо състезателното исково производство по чл.422 от ГПК и продължаващо заповедното производство. Именно по този процесуален ред могат да се противопоставят всички възражения на длъжника и да се извърши преценка по основателността на тези възражения. Неподаването в срок възражение по чл.414 от ГПК /какъвто е случаят с ищеца „И.“ ЕООД/ преклудира възможността да се предявят каквито и да е възражения в по-късен момент, чрез отрицателен установителен иск за същите суми. Общият отрицателен установителен иск в случая е недопустим, доколкото съществува специален ред за оспорване вземането по издадената заповед за изпълнение.

Изключение предвижда само нормата на чл.424 от ГПК, но при изрично предвидените в нормата специални предпоставки за допустимост, какъвто не е настоящият случай. Освен това длъжникът следва да разполага с процесуалната, включително и материалноправна възможност да противопостави своите възражения по отношение на правопораждащия вземането юридически факт, с каквато възможност в пълния й обем менителничният поръчител не разполага, а висящото исково производство по установителния иск по чл.422 от ГПК е отрицателна предпоставка за упражняване правото на отрицателен установителен иск. Ето защо доводите на жалбоподателите, за достигане на правен абсурд при евентуално уважаване на отрицателния установителен иск не намират опора в нормативната уредба, като предметът на този отрицателен установителен иск ще обхваща сумата извън процесните 5 000лв., присъдени по реда на заповедното производство, при стабилизирана заповед за изпълнение на парично задължение с инкорпорирано разпореждане за незабавно изпълнение – по отношение на ищеца „И.“ ЕООД и при наличие на висящо исково производство за установяване съществуване на вземането – по отношение на ищеца П. М..

По изложените съображения частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а определението – предмет на тази жалба - в частта с която е прекратено производството по делото, следва да 4 бъде потвърдено.

Водим от горното, Пловдивският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №522/10.05.2023г., постановено по т.д.

№68/2023г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в обжалваната част, с която е прекратено производството по т.д. №68/2023г. на ПОС XIX с., в частта по предявените от „И.“ ЕООД ЕИК .... гр. П. и П. В. М. ЕГН ********** от гр. Р. против „А. А“ ООД ЕИК ... с. Б., област П., отрицателни установителни искове за недължимост на сумата от 5 000лв., представляваща част от вземане в пълен размер от 90 000лв. по запис на заповед, издаден на 20.01.2020г. в с.Б., община Р., Фуражен цех, от „И.“ ЕООД ЕИК ...., авалиран при условията, при които задължението е поето, от П. В. М., с падеж на предявяване 31.07.2020г.

Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5