Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 821 от 16.03.2026, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 861/2025
Вид
Решение № 821
Подписан
16.03.2026
В сила
16.03.2026
Състав
Йонита Цанкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 22 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 23 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 171, т. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 171, т. 1, б. "б" · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 172, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 174, ал. 3, пр. 1 · Закон за движението по пътищата
  • § 6, т. 25 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 821

Плевен, 16.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - XI състав, в съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ЙОНИТА ЦАНКОВА

При секретар ВЕНЕРА МУШАКОВА като разгледа докладваното от съдия ЙОНИТА ЦАНКОВА административно дело № 20257170700861 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.

Със Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1772-000149/22.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на младши полицейски инспектор в 1 РУ – Плевен към ОДМВР - Плевен е наложена ПАМ „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ на И. Х. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Плевен, [улица].

Недоволен от заповедта е останал жалбоподателят И. Х. К., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Плевен, [улица], който чрез адв. П. А. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК е подал настоящата жалба с твърдения за липса на компетентност на издателя на заповедта и нарушение на материалния закон, като се отрича жалбоподателят да е имал качеството на „водач“ по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Сочи се, че жалбоподателят е бил „поканен“ да му бъде извършена проверка с техническо средство в моментът, в който автомобилът е бил спрян, поради което се отрича съставомерността на соченото в обжалваната ЗППАМ административно нарушение. Сочи се, че жалбоподателят не е бил „водач“ на автомобила, но се е съгласил да му бъде извършена проверка с дрегер и такава е била извършена два пъти, но резултатите на били отчетени. Сочи се, че след като жалбоподателят не е бил „водач“ не е бил длъжен да се съгласява да му бъде правен тест за употреба на алкохол, не се е съгласил и да му бъде извършена последваща проверка отново с дрегер, както и не е отишъл да му бъде извършено медицинско изследване за концентрация на алкохол в кръвта. В заключение се моли съда да отмени оспорената заповед. Жалбоподателят не претендира разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. А., който поддържа жалбата, като излага подробни аргументи в съдебно заседание и в писмена защита. Съдът е уважил искането на жалбоподателя за представяне на записите от авто и боди-камерите по време на проверката, които са представени от ответника и прегледани в съдебно заседание на 16.02.2026 г. В същото съдебно заседание жалбоподателят не е довел допуснатите по негово искане двама свидетели, като е заявил, че се отказва от същите, поради което съдът е заличил допуснатите по искане на жалбоподателя двама свидетели.

Ответникът младши полицейски инспектор в 1 РУ – Плевен към ОДМВР – Плевен, се явява лично в първото заседание, като намира жалбата за неоснователна, а обжалваната заповед за законосъобразна, като не се явява във второто съдебно заседание, в който е даден ход на делото по същество. Ответникът не претендира разноски, каквито не са и направени.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

При цялостната проверка на законосъобразността на процесния ИАА, на основание чл. 146 и чл. 168 от АПК съдът намира същият за законосъобразен.

Заповедта е изадена от материално и териториално компетентния орган съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и т. 1.10 на Заповед № 316з-2561/04.07.2022 г. на Директора на ОДМВР – Плевен /на л. 19 от делото/, както и служебно изисканото и представено от ответника удостоверение на л. 38-гръб от делото, видно от което издателят на заповедта А. В. М. заема длъжността младши полицейски инспектор в група „Териториална полиция“ от сектор „Охранителна полиция“ към Първо районно управление-Плевен при ОДМВР – Плевен и към датата на издаване на обжалваната заповед – 22.10.2025 г. е заемал същата длъжност.

Относно спазването на установената форма съдът намира, че заповедта е издадена в установената от закона форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59 от АПК. Видно е, че процесната заповед отговаря на всички изисквания съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК-съдържа наименование на органа, който я е издал, наименование на акта, адресат на акта, фактически и правни основания за издаването на ИАА, които с оглед предмета на заповедта за налагане на ПАМ не следва да бъдат по-подробни, като съдържа и разпоредителна част, а също и реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 7 и т. 8 от АПК.

Следва да се отбележи, че мотивите на заповедта могат да се излагат и отделно в самата административна преписка, поради което и при наличие на посочване в заповедта на АУАН № GA3953116/22.10.2025 г. /на л. 10 от делото/, който представлява част от административната преписка, както и талон за изследване /на л. 11 от делото/, справка за нарушител /на л. 14-17 от делото/, също част от административната преписка, същите съставляват и мотиви на заповедта.

Оспорената заповед съдържа достатъчно мотиви с оглед приложимата материалноправна норма на чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП, а именно в заповедта е посочено: „на 22.10.2025 г. около 20,45 часа в гр. Плевен, на ул. Шипка като водач на МПС – Х. С. К. Х. 2.5Т с рег. № [рег. номер], държава България, при обстоятелства: На 22.10.2025 г. около 20,45 ч. в гр. Плевен [улица] с посока на движение към ул. Сан Стефано, като водач на товарен автомобил Х. С. К. Х. с регистрационен номер [рег. номер], отказва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARPM-0777 или изследван с доказателствен анализатор. Издаден талон за медицинско изследване с бланков номер 296751 и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер [рег. номер]“, с което виновно е нарушил чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

При това положение установи се по делото, че заповедта отговаря на всички изисквания за форма съгласно чл. 146, т. 2, във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, отделно мотиви могат да се съдържат и в административната преписка, като в самата заповед е препратено към АУАН № GA3953116/22.10.2025 г. /на л. 10 от делото/.

Ето защо при липса на каквото и да било нарушение относно реквизитите за форма на това основание искането за отмяна е неоснователно.

По отношение на изискването на чл. 146, т. 3 от АПК съдът съобрази, че не всяко нарушение на административнопроизводствените правила води до отмяна, а единствено съществено такова. По делото, видно от приложената административна преписка, не се установи съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Отделно съдът служебно е събрал доказателства, като е изискал и допълнителни доказателства за компетентност на издателя на заповедта.

Няма спор, а и се установява от всички писмени доказателства, че оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на ПАМ № 25-1772-000149/22.10.2025 г. по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП на младши полицейски инспектор в 1 РУ – Плевен към ОДМВР – Плевен е издадена след съставяне на АУАН № GA3953116/22.10.2025 г. /на л. 10 от делото/, по повод констатираното със същия административно нарушение.

По отношение на довода на жалбоподателя, че липсва фактическият състав за прилагане на ПАМ, като в жалбата се отрича извършването на административното нарушение, съдът служебно извърши проверка и за наличие на основанието по чл. 146, т. 4 от АПК, като констатира, че заповедта съответства на материалния закон.

Жалбоподателят отрича да е имал качеството на „водач“ по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП. Отделно, жалбоподателят твърди, че е бил „поканен“ да му бъде извършена проверка с техническо средство в моментът, в който автомобилът е бил спрян, поради което се отрича съставомерността на соченото в обжалваната ЗППАМ административно нарушение.

Според съда тези доводи не жалбоподателя се опровергават от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, както и от веществените доказателства, които се непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира, като видно от всички доказателства заедно и поотделно установява се фактическата обстановка, описана в мотивите на обжалваната заповед.

Видно от разпита на актосъставителя - свидетеля В. К. Л., който е пряк очевидец на описаното в обжалваната заповед нарушение, както и видно от разпита на свидетеля А. Н. К., който също е очевидец и свидетел при съставянето на АУАН, безспорно се установява, че двамата патрулиращи полицаи свидетелите В. К. Л. и А. Н. К. са се движили с патрулен автомобил, като по време на движението са „засекли“ управлявания точно от жалбоподателя К. товарен автомобил Х. С. К. Х. 2.5Т с рег. № [рег. номер], като двата автомобила са се движили един срещу друг и са се засекли на кръстовище, като патрулният автомобил се е движил по [улица], а управляваният от жалбоподателя товарен автомобил Х. С. К. Х. 2.5Т с рег. № [рег. номер] се е движил срещу патрулния автомобил по ул. Ген Радецки“. Патрулиращите полицаи са пуснали „светлинен и звуков сигнал, защото той тръгна по [улица]към улица „“Сан Стефано“ и спря пред едни гаражи вдясно пред № 9.“ Показанията на двамата свидетели-очевидци напълно се потвърждават от преглед на видеозаписите от авто и боди-камерите относно извършената проверка на 22.10.2025 г. около 20,45 ч. в гр. Плевен [улица].

Видно от всички писмени, гласни доказателства и видеозаписите от авто и боди-камерите, безспорно се установява, че жалбоподателят К. е управлявал процесния товарен автомобил, като именно по време на управление на същия е бил възприет от двамата патрулиращи полицаи свидетелите-очевидци В. К. Л. и А. Н. К., които са се движили с патрулен автомобил точно срещу управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, след което са последвали управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, подали са светлинен и звуков сигнал, едва след което жалбоподателят е спрял управляваният от него товарен автомобил, като го е спрял точно на посочените в АУАН и ЗППАМ място-адрес, като едва след спирането от движение на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил е започнала самата проверка.

Ето защо неоснователно е възражението на жалбоподателя, че той не е имал качеството на „водач“ по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП, както и че процесният товарен автомобил не е бил в движение.

Безспорно е установено от всички писмени, гласни доказателства и видеозаписите от авто и боди-камерите, че както жалбоподателят е имал качеството на „водач“, като лично той е управлявал товарният автомобил, така и товарният автомобил е бил в движение, като дори се е движил точно срещу патрулният автомобил на двамата свидетели-очевидци, които са се усъмнили по начина на движение на управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, поради което са го последвали, патрулният автомобил се е движил след автомобила на жалбоподателя, наложило се е двамата свидетели-очевидци да подадат светлинен и звуков сигнал, за да спрат от движение управлявания от жалбоподателя товарен автомобил, който е спрял едва след подаден светлинен и звуков сигнал, като е спрял точно на посочения в ЗППАМ адрес, който впоследствие се оказва, че е адресът на жалбоподателя.

Безспорно е установено от всички писмени, гласни доказателства и видеозаписите от авто и боди-камерите, че жалбоподателят е бил сам в управлявания от него товарен автомобил и след спирането на същия двамата патрулиращи полицаи се приближават до мястото на водача-жалбоподателя, след което жалбоподателят слиза от предна шофьорска седалка, заобикаля целият товарен автомобил отзад и с трудност успява да отвори другата врата на седалка до водача, откъдето да извади документите за проверка.

Безспорно е установено от всички писмени, гласни доказателства и видеозаписите от авто и боди-камерите, както и от справката за нарушител на л. 14-17 от делото, че жалбоподателят е наказван многократно за нарушения по ЗДвП, като срещу него има издадени 33 броя АУАН и 32 броя наказателни постановления, както и 9 броя електронни фишове, както и 5 броя ЗППАМ, като свидетелят Л. сочи, че: „в нашите масиви, ако сте изискали такава справка, той няколко пъти е хващан за употреба на алкохол. Аз това съм го видял. Преди да му съставя АУАН аз съм си извършил проверка и след като го видях как слезе и усетих мирис“,...“усетих мирис и направо исках да го тествам“.