Присъда № 61 от 02.04.2025, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 231/2025
- Вид
- Присъда № 61
- Подписан
- 02.04.2025
- В сила
- 22.04.2025
- Състав
- Анна Костадинова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 151, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 152 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 6 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.58а · Наказателен кодекс
- чл.63, ал.1, т.3 · Наказателен кодекс
- чл.69 · Наказателен кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.371 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.372 ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ
РП – Сливен е внесла обвинителен акт против подсъдимия Н.И.Н. за извършено престъпление по чл.151, ал.1, вр.чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Производството се движи по реда на глава 27 от НПК. Съдът след като изслуша становището на защитника и на самия подсъдим и след като установи, че неговите самопризнания се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, премина към процедурата по чл.371 т.2 от НПК.
В с.з. представителят на РП – Сливен поддържа обвинението така, както е предявено, като го счита за доказано по безспорен начин. Моли съда да наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца след редукцията по чл.58а от НК, изпълнението на което да се отложи за изпитателен срок от една година .
В с.з. подсъдимият, редовно призован се явява лично и с упълномощен защитник. Признава се за виновен и дава съгласието си делото да се разгледа по реда на глава 27 от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2, а именно признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Защитникът му не оспорва фактическата обстановка по обвинителния акт и правната квалификация и също изразява съгласие делото да се гледа по реда на глава 27 от НК. Моли съда да наложи на подсъдимия наказанието предложено от РПС..
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Подс. Ненов е бълг. гражданин, с начално образование, неженен, учащ, неосъждан.
През м. юли 2024 г. подсъдимият Н.И.Н., роден на 05.01.2009 г., се запознал с пострадалата М.Д.Д., родена на 25.11.2010 г., във „Фейсбук“.
Двамата започнали кореспонденция по между си. Още в началото постр. М.Д. казала на подс. Нено Ненов, че е на 13 години. Няколко дни те комуникирали чрез приложението „Фейсбук“, като накрая решили да се срещнат на живо.
Първата им среща се състояла на неустановена дата през м. юли 2024 г. в училищния двор в с. Селиминово. След нея двамата започнали да се срещат редовно там. Всеки път, щом се видели, подсъдимият и пострадалата се прегръщали и целували. Толкова много се харесвали, че решили да заживеят заедно. Уговорили се постр. М.Д. да избяга от дома си и да отиде да живее при подс. Нено Ненов в гр. Шивачево.
Така на неустановена дата през м. юли 2024 г. пострадалата се обадила 1 на подс. Нено Ненов и му казала, че е готова да заживее с него. Той тръгнал с автобус от гр. Ш.за с. С.. Там, в центъра на селото, го чакала пострадалата.
Двамата тръгнали за гр. Ш.отново с автобус. Когато стигнали дома на подс.
Н.Н. в гр. Шивачево, ул. „Иглика“ № 39, неговите родители вече спели.
Подсъдимият и пострадалата отишли в стаята му. Там по взаимно съгласие за пръв път осъществили полов акт. И двамата до сега не били имали сексуални контакти с други партньори, но били добре запознати с това какво представлява сексът от порно филми и клипове, които били гледали в Интернет и от разговорите на тази тема със свои приятели.
След осъществяване на половия акт подс. Н.Н. и постр. М.Д. видели, че по чаршафа, с който било застлано леглото на подсъдимия, имало кръв. Това било доказателство за девствеността на пострадалата. На следваща сутрин родителите на подсъдимия - свидетелите М.Х.Й.и И.Н.Г. видели непознатото момиче в дома си. Те попитали пострадалата коя е, а синът им отговорил, че това е приятелката му и че искали да живеят заедно. Постр. М.Д. се представила и казала, че е на 13 години. Св. М.Й. и св. И.Г. изразили несъгласие пострадалата да остане в дома им и помолили да си тръгне. Св.
М.Й. поискала телефонния номер на майката на пострадалата. След като го получила, тя се свързала със св. Д.А.И. Двете жени разговаряли за създалата се ситуация и св.М.Й.поискала от св. ДД.И. да прибере дъщеря си. Чувайки разговора, подс. Н.Н.показал на родителите си изцапания с кръв чаршаф. Той им заявил, че вече са правили секс с постр. М.Д. и че тя е била девствена.
Тогава св. М.Й.и св. Д.И. се разбрали пострадалата да остане в дома на подсъдимия в гр. Ш..
Така в течение на около 10 дни пострадалата била в дома на подсъдимия.
Двамата редовно правели секс, като всеки път по взаимно съгласие.
Последния им полов акт бил на 07.08.2024 г.
След два дни - на 09.08.2024 г. подсъдимият и пострадалата се скарали и подс. Нено Ненов я изгонил от дома си. Постр. М.Д. отишла в дома на сестра си в гр. Ш., която живеела недалеч от дома на подсъдимия. От там се обадила на родителите си и поискала да я приберат в с. С.. Тъй като баща й нямал нито СУМПС, нито автомобил, с който да отиде до гр. Ш., се обадил на ЕЕН 112 и подал сигнал, че дъщеря му живеела от около 2 месеца на адреса на подсъдимия в гр. Шивачево и желаел тя да се прибере в дома си. На подадения сигнал се отзовал св. К.Щ.Н - командир на отделение при РУ - Твърдица, заедно със свой колега. Те установили, че пострадалата не била на адреса на подсъдимия в гр. Ш., ул. „Иглика“ № 39, а в къщата на сестра си. Отвели я в РУ - Твърдица и я предали на родителите й.
След този случай подс. Н.Н. и постр. М.Д. повече не се били виждали и прекъснали всякакви контакти по между си.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към 2 предмета на делото. Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, приобщени по съответни процесуален ред.
Съдът кредитира и обясненията на подсъдимия, дадени от него в хода на досъдебното производство, като на основание чл.372 ал.4 от НПК приобщи към доказателствата по делото, тъй като подсъдимият призна вината си и изрази съгласие да не се събират доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът по реда на чл.283 от НПК присъедини към доказателствата по делото и всички писмени материали, приложени към дознанието.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи :
С деянието си подсъдимият Н.И.Н. е осъществил състава на престъпление по чл. 151, ал.1, вр. чл. 63 ал.1 т.3 от НК, за времето от неустановена дата през месец юли 2024 г. до 07.08.2024 г. в гр. Ш., общ. Т., в условията на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, се съвкупил неустановен брой пъти с лице, ненавършило 14 годишна възраст - М.Д.Д. от с. С., общ. С., родена на 25.11.2010 г., като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152 от НК.
Съгласно задължителната съдебната практика, продължавано престъпление по чл. 151, ал. 1 от НК може да има само когато две или повече деяния (съвкупления) са осъществени с едно и също лице. Подс. Нено Ненов е реализирал процесното деяние в условията на продължавано престъпление когато две или повече деяния, които осъществяват по отделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Поради изложеното погоре не е налице забраната на чл. 26, ал. 6 от НК и институтът на продължаваното престъпление е приложим в настоящия случай.
Подсъдимият Ненов е бил непълнолетен към момента на извършване на престъплението, но притежавал нормална психика, не е страдал от психическо заболяване към момента на извършване на деянието, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение.
От субективна страна - деянието е извършено от подс. Н.с форма на вината „пряк умисъл". Същият е съзнавал, че М.Д. не била навършила 14 годишна възраст, но въпреки това осъществил множество съвкупления с нея.
Непълнолетният Ненов е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите обществено-опасни последици и е искал настъпването им.
3
По отношение на малолетното лице М.Д., не са били употребени сила и заплашване, както и не е била приведена в безпомощно състояние от извършителя. Същата не била лишена от възможност за самоотбрана, а доброволно и съгласувано с подсъдимия е осъществила сексуален контакт с него
Като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът прие изразеното съжаление за случилото се, чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия, съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на наказанието. Съдът определи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от НК, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на основание чл.58а от НК намали с 1/3 и постанови наказанието от четири месеца лишаване от свобода да се отложи за изпитателен срок от една година. Подс. Н.е неосъждан и като прецени, че за поправянето и превъзпитанието му не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното наказание, съдът на основание чл.69 от НК отложи негово изпълнение.
Така наложеното на подсъдимия наказание, съдът счита за справедливо и за отговарящо в максимална степен на обществената опасност на деянието и дееца.
Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4