Решение № 1273 от 23.10.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 3075/2026
- Вид
- Решение № 1273
- Подписан
- 23.10.2026
- Състав
- Албена Славова
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.2 т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63 ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 118, ал. 4, т. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1273 гр. Варна, 23.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Албена Славова при участието на секретаря Елена Ст. Пеева като разгледа докладваното от Албена Славова Административно наказателно дело № 20263110203075 по описа за 2026 година
УСТАНОВИ:
Производството е образувано по жалба на „*, представлявано от Сергей Орловский, подадена чрез адв. Р. Д., против НП № *, с което на основание чл. 185 ал. 1 във вр. с ал.2 от ЗДДС на дружеството е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 512 /петстотин и дванадесет/ евро, за извършено нарушение на чл. 26, ал.1 т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС.
В депозираната жалба се излага становище, че обжалваното НП е незаконосъобразно, неправилно и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че нарушението се явява неконкретизирано като се констатира и нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН, доколкото в АУАН и НП не е посочена нарушената законова разпоредба, а именно – не е посочено която от отделните точки, предвидени в нормата чл. 118, ал. 4, от ЗДДС следва да се съблюдава от търговците. Според въззивника, в случая е неприложима разпоредбата 1 на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, тъй като допуснатата нередовност в акта е такава, че лишава жалбоподателя от правото му да разбере нарушението, за което е привлечен към административнонаказателна отговорност. Навеждат се доводи, че неправилно наказващият орган е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Въззивникът счита, че случаят следва да бъде определен като маловажен, доколкото дружеството не е нанесло щета на бюджета, нарушението е извършено за първи път и е отстранено непосредствено след установяването му, още преди издаването на процесното наказателно постановление. Адресира се до съда искане за отмяна на обжалваното НП. Претендира се присъждане в полза на въззивника на сторените от същия съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се представлява от адв. Д., която поддържа жалбата с наведените в нея основания. В заседание по същество се придържа към аргументите във въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, се представлява от юк Петрова, която в съдебно заседание оспорва жалбата. В заседание по същество пледира, че от приложените писмени и гласни доказателства безспорно е установено описаното в НП нарушение. Счита, че при издаване на АУАН и НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Навежда доводи, че в приложения по преписката касов бон не е конкретизиран вида, количеството и стойността на стоките, с оглед на което е допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18.
Процесуалният представител на АНО счита, че в случая не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, доколкото деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите нарушения от същия вид. Моли съдът да постановите решение, с което да отхвърли жалбата, да потвърди обжалваното НП и в полза на НАП да се присъди юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение.
В хода на съдебното производство са разпитан в качеството на свидетели актосъставителят – М. Т. и свидетелят по акта – Д. Г.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП, както и списък с разноски, договор за правна защита и съдействие и документ за заплатена държавна такса.
Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:
На 24.05.2026 г., в 11.18 ч. служители на* – свид. Г. и свид. Т., извършили проверка в търговски обект – сладкарница * находяща се на бул. *, стопанисвана от *.
В хода на проверката служителите на НАП извършили контролна покупка на 3 бр. кафе еспресо, 2 бр. минерална вода, 1 бр. газирана вода и 3 бр. торти, за което бил издаден ФКБ № 0011399/24.05.2026 г. от ФУ модел MY POS Carbon fiscal с № на ФУ 2
BN023108 и № на ФП 51024365. При проверка на касовия бон било констатирано, че в същия липсва наименованието и вида на закупените артикули съотв. същите били изписани като пет артикула, с обозначението „F&B". С оглед описаните факти, служителите на НАП констатирали, че дружеството-жалбоподател, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не е изпълнило задължението си, произтичащо от Наредбата да издава фискални касови бележки от регистрираното и въведено в експлоатация в обекта фискално устройство, които да съдържат задължителните реквизити съгласно чл. 26 ал.1 т.7 от посочения подзаконов нормативен акт.
Във връзка с констатациите от извършената проверка е съставен протокол за извършена проверка в обект сер. АА № *.
С оглед установените при проверката факти, свид. М. Т., на длъжност „инспектор по приходите“ в НАП, съставил на дружеството жалбоподател АУАН № *г. , за нарушение на чл. 26 ал.1 т.7 от Наредба Н-*г.
Срещу съставения акт в законоустановения срок е постъпило възражение, с което не се оспорва фактическата обстановка в акта, но с оглед инцидентния характер на нарушението и липсата на вредни последици от същото се иска дружествотожалбоподател да не бъде санкционирано.
Въз основа на акта е издадено обжалваното НП, в което за описаното в акта нарушение, на основание чл. 185 ал. 1 вр. с ал. 2 от ЗДДС е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател като на същото е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 512 евро.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели, които в съдебно заседание излагат обстоятелствата установени при извършената проверка, така както са посочени в обжалваното НП. Съдът намира показанията на актосъставителя и свидетеля по акта за логични, последователни, непротиворечиви и съответстващи на останалата доказателствена съвкупност по делото. Същите кореспондират и на писмените доказателства по делото приобщени чрез АНП и по-конкретно с приложената към същите КЛЕН за дата 24.05.2026 г. и фискален касов бон № 0011399/24.05.2026 г. Горепосочената фактическа обстановка не е се оспорва и от въззивника.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно 3 наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.
Административно - наказателното производство се е развило в рамките на давностните срокове, визирани в нормата на чл. 34 от ЗАНН.
Материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя следва от така представената Заповед №*, В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл.
57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Съдът не споделя доводите на въззивника за допуснато в хода на административнонаказателното производство съществено процесуално нарушение. В АУАН и НП се съдържа описание на фактите, относими към съставомерните признаци на деянието. Посочена е и нарушената правна норма, а именно чл. 26, ал.1 т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/. Доколкото нормата на чл. 118 ал. 4 от ЗДДС не съдържа правилото за поведение, което е нарушено, а е посочена единствено с оглед уреденото препращане към това правило от посочения нормативен акт към подзаконовия нормативен акт, който е дерогиран, цитирането на конкретната точка, уреждаща препращането не е ограничило правото на защита на въззивника.
Като разгледа въззивната жалбата по същество, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано по този закон лице е длъжно да отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от съответното устройство. Съгласно чл. 118, ал.
4, т. 4 от ЗДДС, министърът на финансите издава Наредба, с която се регламентира издаването на фискални касови бележки от фискално устройство. В приложение на тази разпоредба е издадена Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства.
По силата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от цитираната наредба фискалната касова бележка от ФУ трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на стоката/услугата. Съгласно посочената норма, в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с 4 различни цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност. От събраните по делото доказателства става ясно, а не се оспорва и от жалбоподателя, че в издадения от въведеното в обекта фискално устройство ФКБ № 0011399/24.05.2026 г. на стойност 17,90 евро не са се съдържали задължителните реквизити съгласно нормата на чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, относно закупените стоки, описани надлежно в протокола за проверката, като същите били посочени като пет артикула с обозначението „F&B"“, съотв. липсвало наименованието на тези артикули.
Същественото изискване на закона е на фискалната касова бележка да бъде отпечатано разбираемо наименование на вида стока или услуга, както и нейното количество и стойност. Не е задължително на касовата бележка да бъде изписано пълното търговско наименование на всяка стока, нейният производител, модел, размер или каталожен номер, но наименованието не трябва да бъде толкова общо, че от него да не може да се установи какъв вид стока или услуга е продадена.
Като не е спазил изискването на нормата на чл. 26 ал. 1 т. 7 от Наредбата, въззивникът безспорно е осъществил нарушение на цитираната разпоредба.
Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, е ирелевантна причината поради която е допуснато нарушението, след като същата няма обективен и непредотвратим характер. Поради изложените съображения при преценка на обществената опасност на деянието не се съобразява субективна страна на същото поради отсъствие на такава, с оглед на което доводите за липса на виновно поведение, сочени от въззивника са несъстоятелни.
Правилно е определена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на въззивника, а именно чл. 185 ал. 1 вр. с ал. 2 от ЗДДС, доколкото конкретното нарушение е предвидено в хипотезата на ал. 2 от посочената разпоредба, а санкцията – в ал. 1 от същата.
Неоснователни са доводите на въззивника за приложимост на нормата на чл. 28 от ЗАНН към случая. Преценката за маловажност на случая не се обуславя само от липсата на ощетяване на фиска или инцидентния характер на нарушението.
Обстоятелството, че деянието не е довело до не отразяване на приходи, е отчетено от административнонаказващия орган при прилагането на санкционната норма, поради което не може да бъде взето предвид отново при индивидуализацията на наказанието.