Решение № 2629 от 12.12.2019, Административен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2629/12.12.2019г. гр. Пловдив, 12.12.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, V състав в публично заседание на 21,11,2019 година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТОИЛ

БОТЕВ при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 1050 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215 от Закона за устройство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Жалбоподателят

- „ОДРИН 8“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Густав Вайганд“ № 14, представлявано от управителя Г.Н.Б. е обжалвал Заповед № ДК-10-ЮЦР-46/19.08.2016г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл.

216,ал.6, във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК е прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 378/15.12.2010г. на Главен архитект на Община Пловдив заедно с одобрените инвестиционни проекти и извършената със Заповед № 3/06.01.2014г. презаверка на разрешение за строеж, за строеж „Общежития“, находящ се в УПИ

II-522.3590-обществено обслужващи дейности, кв.165 – нов /279-стар/ по плана на Централна градска част, гр.Пловдив, с възложител на строежа „ОДРИН 8“ ЕООД.

Жалбоподателят моли да се прогласи нищожността на оспорената заповед , алтернативно да се отмени като незаконосъобразна. Прави възражения за нарушение на чл.59,ал.2, т.4 и т.8 от АПК поради неясно посочени фактически и правни основания и поради липса на подпис. Твърди да са нарушени административнопроизводствените правила. В нарушение на чл.26 от АПК протестът не бил връчен на дружеството жалбоподател и така то било лишено от възможност за защита. Самият протест бил недопустим поради липсата на обоснован важен държавен или обществен интерес, а от тук и поради липса на материална легитимация за прокурора да започне производство по чл.216 от ЗУТ. Липсвала и компетентност на органа издал акта, по аргумент от разпоредбата на чл.156 от ЗУТ и наличието на влязло в сила разрешение за строеж. Навежда доводи и за материална незаконосъобразност, тъй като прогласеното за нищожно разрешение за строеж не е нищожно. Оспорва констатациите на административния орган и твърди, че имотът, по отношение на който е издадено разрешението за строеж не е недвижима културна ценност.

Твърди, че дори и да са налице описаните в оспорената заповед пороци при издаване на разрешението на строеж и одобряването на инвестиционните проекти, то те не са непреодолими и не водят до нищожност.

В настоящото съдебно производство представя писмени доказателства и защита / л. 849/

, претендира разноски и твърди , че към настоящия момент министър на културата не е издал „ краен акт –заповед или друг акт по см. на чл. 21 от АПК , ведно с графична част към него за обявяване и определяне границите на групови паметници на културата , историческа зона „Филипопол-Триминциум-Пловдив“ в гр. Пловдив и ансамбли. Становището си мотивира с отразеното в приложените съдебни актове на АССГ и на ВАС.

Ответникът -

Началник на РДНСК-ЮЦР, чрез процесуалния си представители юрисконсулт И. и А., оспорват жалбата и молят за отхвърлянето й. В писменото становище / л. 837-842/ излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата , като претендират и разноски.

Заинтересованата страна - Главен архитект на

Община Пловдив намира жалбата за основателна. Излага доводи, че спорното разрешение за строеж е издадено от компетентен орган в законоустановената форма, при спазване на материалния закон и при правилно прилагане на административнопроизводствените правила. Твърди, че и към настоящия момент не е безспорно установено дали процесният имот има статут на недвижима културна ценност. Аргументира, че липсата на съгласуване с Министерство на културата не е порок, който да води до нищожност.

Моли да се отмени оспорваната заповед.

Окръжна прокуратура Пловдив - дава становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Настоящото съдебно производство е повторно такова, след като с решение № 1310 от 20.07.2017 г. по адм. дело № 2272/2016 г. по описа на настоящия съд е отхвърлена жалбата на „Одрин 8“ ЕООД против Заповед № ДК-10-ЮЦР-46/19.08.2016г. на Началника на РДНСК-ЮЦР, с която на основание чл.

216,ал.6, във връзка с чл. 149, ал. 5 от АПК е прогласена нищожността на Разрешение за строеж № 378/15.12.2010г. на Главен архитект на Община Пловдив заедно с одобрените инвестиционни проекти и извършената със Заповед № 3/06.01.2014г. презаверка на разрешение за строеж, за строеж „Общежития“, находящ се в УПИ II-522.3590-обществено обслужващи дейности, кв.165 – нов /279-стар/ по плана на Централна градска част, гр.Пловдив, с възложител на строежа „ОДРИН 8“ ЕООД.

По реда на касационното обжалване с решение №

4074 от 29.03.2018 г., ВАС, ІІ отделение по адм. дело

№ 10132/2017 г., е отменил горното решение и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав, като е приел, че са налице допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 171 на АПК, които са довели до неизясняване на факти, имащи съществено значение за изясняване на обективната истина, поради което делото е върнато за ново разглеждане.

В мотивите си ВАС е посочил , че действително разрешението за строеж се ползва със стабилитет след изтичане на сроковете за оспорването му съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ и не подлежи на отмяна по реда на извънредните способи, като в случая то не е отменено служебно от началника на РДНСК - Южен централен район или по искане за заинтересовано лице по реда на чл. 156 във вр. с чл. 149, ал. 5 ЗУТ.

Принципът за стабилност на разрешенията за строеж не изключва общите правила на АПК. Правилно съдът е приел, че в правомощието на контролния орган за отмяна на акта, предоставено му съгласно чл. 216, ал. 6 във вр. с чл. 156 ЗУТ, се обхваща и преценката за нищожност на същия при наличие на основанията за това. В случая е прието, че разрешението за строеж е издадено при пълна липса на условията и предпоставките, предвидени в приложимите материално-правни норми, лишено е от законово основание, поради което не може да породи предвидените правни последици.

ВАС е посочил , че изискване за законосъобразност на одобрения инвестиционен проект и разрешението за строеж е съответствието им с подробния устройствен план съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1, т. 2 и чл. 148, ал. 4 ЗУТ, като по делото не е установено кой е действащият подробен устройствен план - ПЗ за УПИ, собственост на жалбоподателя и какви са предвижданията за него. В зависимост от предвиденото строителство - изцяло ново с премахване на съществуващите сгради или със запазването им, следва да се извърши преценка за тежестта на пороците, констатирани в оспорената заповед. Засиленият стабилитет на строителното разрешение съгласно чл. 156, ал. 5 ЗУТ цели предвидимост и сигурност на инвестиционния процес. По принцип несъответствието с предвижданията на ПУП може да съставлява основание за унищожаемост на административния акт, но не и за неговата нищожност.

Посочено е , че между страните няма спор, че не е налице съгласуване на одобрените инвестиционни проекти и разрешението за строеж с Министерство на културата. Спори се относно статута на съществуващите в УПИ сгради, които при реализирането на разрешеното строителство ще бъдат премахнати.

ВАС е посочил и че не е установено по безспорен начин наличието на идентичност между някоя от находящите се в имота на жалбоподателя сгради с описаната в представените по делото декларационни актове и писма с оглед твърденията в жалбата, че липсва такова съответствие с посочения в тях "тютюнев склад с местонахождение кв. 284/620". При така установеното противоречие относно данните за местонахождението на сградата, декларирана като недвижима културна ценност, респ. попада ли в границите или в охранителна зона на групова недвижима културна ценност, съдът е следвало да укаже на страните, че не сочат доказателства за изясняване на този факт, което има съществено значение за извеждане на правните изводи относно нейния статут и необходимостта от съгласуване на разрешението за строеж и одобрения инвестиционен проект с Министерство на културата съобразно изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 5 и чл.

148, ал. 4 ЗУТ. Тези факти могат да се установят със съдебно-техническа експертиза, която съдът е следвало да назначи служебно .

ВАС е посочил, че при новото разглеждане на делото следва да се назначи СТЕ, като вещото лице след като се запознае с материалите по делото, включително представените в касационното производство, и направи оглед на место, да отговори на посочените по-горе въпроси и след изясняване на горните факти и обстоятелства, съдът следва да извърши преценка налице ли са пороци на издаденото разрешение за строеж, ведно с одобрените инвестиционни проекти и заверка, които да обуславят нищожността на същите.

В настоящото съдебно производство страните като цяло са за изпълнение задължителните указания на ВАС , като представителя на РДНСК е поискал първо да се установи кой е действащия ПУП, дали сградите са паметници на културата и е оспорил истинността на приложеното / на лист 798/ удостоверение с № 5578 от 09.08.2010 г.

Съдът е задължил общината и същата с писмо / л.235-249/ е представила заверени копия на:

1 Заповед № ОА-2047/15.07.2008 г., издадена от Главния архитект на Община Пловдив;

2. Презаверка на Виза за проучване и проектиране от м.09.2010 г., издадена от В.И.Д. Главен архитект С.П., съгласно Заповед № ОА-2047/15.07.2008 г. наГлавния архитект на община Пловдив;

3. Молба с вх.№ 10 Ф6804/04.10.2010 г., подадена от “****” ЕООД, представлявано от А.М.Н.за презаверка на издадената виза ;

4. Виза за проучване и проектиране от м.09.2010 г., издадена от В.И.Д. Главен архитект С.П., съгласно Заповед № ОА-2047/15.07.2008 г. на Главния архитект на община Пловдив ;

5. Заявление с вх. № 10 Ф 6299/08.09.2010 г., подадено от “****” ЕООД, представлявано от пълномощника – Г.Б.за издаване на виза за проучване и проектиране за ПИ с ИД *** по КК и КР на гр.Пловдив ;

6. Заповед № 10 ОА 1826/18.08.2010 г., издадена от Кмета на Община Пловдив, текстова и графична част ;

7. Разписен списък към Заповед № 10

ОА 1826/18.08.2010 г., издадена от Кмета на Община Пловдив.

Община Пловдив е представила и Заповед № 1155/29.11.1982 г. на Изпълнителния комитет на Общински народен съвет – Пловдив /текстова и графична част/; Заповед № 10 ОА 1165/04.06.2010 г. на Кмета на Община Пловдив (текстова и графична част) ; , както и Разписен лист към горната Заповед .

На стр.255 е приложена текстовата част на Заповед №10ОА1165/ 04.06.2018 г. на Община Пловдив, като тя е подписана от зам.кмета. Съдът е задължил Община Пловдив да представи доказателства за териториална и материалната компетентност на лицето одобрило тази заповед.

Съдът е задължил Министерство на културата да изпрати доказателствата за съгласуване с Министерство на културата, одобрените инвестиционни проекти и разрешение за строеж.

Община Пловдив е представила

/ л. 271-436/ изисканите в т.1, 2 и 3 от молбата на юрк.И. документи, както и документите по т.1 и 2 от допълнителната молба на юрк.И. , Заповед № 10 ОА-1826/18.08.2010 г. с доказателства в 58 точки и Заповед № 10-ОА-1165/04.06.2010 г. с доказателства в 51 точки.

Съдът повторно е задължил Министерство на културата да изпрати заверено копие от Протокол № 5/22.05.2000 г. на НСОПК.

С молба

Министерство на културата изпращат / л. 444-457/ заверени копия от документи, а именно:

1. Протокол за сформиране на комисия в изпълнение на Заповед № 1035/01.08.1984 г. на НИПК.

2. Приложение към горецитирания протокол – писмено предложение от арх.П.Д..

3. Писмо № 395/13.02.1985 г. на д-р арх.Т.К.– директор на Национален институт за паметниците на културата – Комитет за култура, с приложение от четири страници.

Съдът за последен път е задължил МК да представи в цялост списъка на паметниците на културата с изх. № 395/13.02.1985 г. на Национален институт за паметниците на културата.

Това е изпълнено , като с писмо, / л. 464-505/ Националния институт за недвижимо културно наследство изпраща ИСКАНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО МОЛБАТА НА РДНСК - ЮК И. : т.4. Копие от Протокол №5 от 22.05.2000г. на Националния съвет за опазване на паметниците на културата (НСОПК), утвърден от министъра на културата за обявяване на "Историческа зона "Филипопол-Тримонциум-Пловдив" за групов археологически и архитектурно-строителен паметник на културата, включително и приложения към него - текстова и цветна графична част - извадка от съхранявания в НИНКН: Национален регистър на недвижимите културни ценности по чл. 65 от ЗКН /ДВ бр.19 от 2009 г. с изм. и доп./ /Приложение №1/ т. 5.