Решение № 541 от 07.06.2023, Районен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Кюстендил, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Андрей Н. Радев при участието на секретаря Янка Ян. Ангелова като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело № 20221520100293 по описа за 2022 година

Е. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „*** ***“ № * е предявил против Е. Й. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, кв. „***“ № ***, вх. *, ет.*, ап. * иск да бъде признато за установено по отношение на ответника, че учреденото в полза на последния право на строеж вурху собственото на ищеца дворно място, представляващо УПИ IV-2311, в квартал 129 по плана на гр. ***. за построяване на масивни гаражи със застроена площ от 105 кв.м., отредено за реализиране в югозападната част на процесния имот, е погасено по давност за нереализираната част от суперфицията от 29,00 кв.м., учредена с Нотариален акт № 9, том V, рег. № 11174, дело № 666 от 2005г. на нотариус с рег. № 325 на НК с район на действие – РС – Кюстендил.

В срока по чл.131 ГПК ответникът сочи на допустимост, но неоснователност на заявената претенция.

В същия срок, и при условията на евентуалност, ответната страна е депозирала насрещна искова молба, приетета за съвместно разглеждане в настоящото производство, с която се иска да бъде осъден Е. А. Д., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, ул. „*** ***“ № *, да заплати на Е. Й. А., ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, кв. „***“ ***, вх. *, ет.*, ап. *, сумата в размер на 5400,00 лв. (пет хиляди и четиристотин лева), представляваща сторени в процесния имот подобрения, изразяващи се в изградени в същия огради, настилки и гаражна врата.

В срока за отговор на насрещната искова молба ответникът по насрещния иск я оспорва, като навежда правоизключващите си и правопогасяващи 1 възражения.

В открито съдебно заседА.е исковата молба, ведно с отговора на насрещната искова молба се поддържат от ищцовата страна, а ответникът оспорва иска, като поддържа и депозирА.я насрещен такъв.

Съдът, след като взе предвид доводите на стрА.те, и като обсъди събрА.те по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно по делото, а това се установява и от събраните в същото доказателства, в т. ч. представеното заверено копие на Нотариален акт за учредяване на право на строеж № 9, том V, рег. № 11174, дело № 666/2005г., че на 11.11.2005г. в полза на ответника А. е учредено от собствениците на УПИ, представляващ парцел IV, имот планоснимачен № 2311, в квартал 129 по утвърдения с Решение № 61/26.03.2004г. на ОС при Община Кюстендил план на гр. Кюстендил, целия от 608 кв.м., право на строеж съгласно одобрени строителни книжа на масивни гаражи със застроена площ от 105 кв.м., което да бъде реализирано в югозападната част на посочения имот.

На 13.01.2006г. процесният недвижим имот УПИ, представляващ парцел IV, имот планоснимачен № 2311, в квартал 129 бил прехвърлен в собственост на ищеца в настоящото дело (спр. заверено копие на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 17, том I, рег. № 0198, дело 16 от 2006г.).

Понастоящем недвижимият имот е такъв с идентификатор ***, видно от Скица на поземлен имот № 15-1215152/08.11.2021г., в която като собственик на имота е отразен ищеца по главния иск, а като титуляр на правото на строеж за 105 кв.м. – ответника А..

От представените по делото Писмо от началник на отдел „Управление възнаграждения“ на Социално осигуряване, Социално-осигурителен институт, Областен център на Еврора/02.08.2019г. до Е. Д. и второ такова от 30.07.2019г. до Л. Д.а се установява период на заетост от същите съответно:

01.12.2001г. – 30.06.2019г. и 02.01.2004г. – 30.06.2019г.

За изясняване на делото от фактическа страна е допусната и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от в. л. Н. Г., данните от която установяват, че в имот с идентификатор *** и по-конкретно, в отстъпената за застрояване в границите на последния площ в размер на 105 кв.м. има застроени два гаража с обща площ от 76 кв.м. В оставащите 29,00 кв.м. от площта с отстъпено право на строеж има изградена площадка, оградена с прозирна метална ограда върху бетонова основа, в която е обособен открит паркинг с осигурен достъп от двукрила входна врата, затворена с верига и катинар. Отделно, експертът е оценил стойността на извършените през 2006 – 2007г. строителни работи от Е. А. на сума от 3558,73 лв. при наложено овехтяване от 35 %.

В устно изложената пред съда част вещото лице е посочило, че не се изисква разрешение за строеж за прозирна ограда, а само строителен 2 протокол от инженер геодезист. Твърди, че оградата по отношение на външните граници на парцела се възприема за законна, но откъм стопанската постройка „такъв вид огради по принцип не се разрешават в парцелите“. Сочи още, досежно овехтяването, че същото се налага върху готова продукция, което на свой ред включва както материали, така и изработка. Заключението е оспорено от процесуалния представител на ответника по главния иск, но не са предприети действия по предоставяне допълнителна задача на вещото лице, предвид посочените от последното варианти в устно изложената пред съда част в изложения контекст.

Приети са и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е. В. и Е. Р..

Св. В. твърди да познава ответника А. от 1990 г. Знае за притежавани от същия гаражи в кв. „Запад“ – срещу поликлиниката. Освен гаражите, срещу тях имало и празно място, където А. паркирал колите си. По данни от ответника, св. заявява, че и на празното място трябвало да се изгради гараж, но А. изчаквал, за да строи заедно със съседа си, с който се договорили да имат обща стена.

В показанията си св. Р. сочи, че познава А. от над 30 години. Знае за гаражите на Е., тъй като се намирали точно пред блока му. Е. имал четири гаража, три от които били негови и един, който не бил негов, а най - вдясно оставала една клетка. В последната също следвало да се изгради гараж, но заради уговорка за общо стрителство със съседа от другата страна, датираща от преди повече от десет години, А. изчаквал с изграждането на последния гараж.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на посочените доказателства.

Други доказателства не се ангажирирани.

При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

По главния иск с правно основА.е чл. 67, ал.1 от ЗС:

Съгласно разпоредбата на чл. 67 ЗС правото на строеж се погасява в полза на собственика на земята ако не бъде упражнено в 5-годишен срок.

Този срок е давностен както последователно е разяснявал ВКС, както в ТР № 1/4.05.2012 г., т. д. № 1/2011 г., ОСГК, така и в други свои решения - Р № 150/24.06.2014 г., гр. д. № 2082/2014 г., III г. о., и др. В т. 2 на соченото тълкувателно решение изрично е посочено, че срокът по чл. 67 от ЗС е давностен и започва да тече от момента, в който договорът за учредяването му породи действие. Всъщност, соченият тълкувателен акт разгрничава различни хипотези с оглед характера на суперфицията, като настоящият състав намира като краен резултат началният момент на течение на давностния срок в случая да съвпада с учредяването на суперфицията на 11.11.2005г. Това е така и доколкото от данните по делото може да се съди за 3 това, че още към този момент, както се сочи и в самия нотариален акт, са били налице одобрени строителни книжа, като суперфициарят е бил във възможност да започне строителство още към него момент. За това, че същият не е бил възпрепятстван да го стори свидетелства и реализираното суперфициарно право за част от площта, отстъпена за осъществяването му в периода 2006 – 2007г., а именно – такава от 76,00 кв.м. с изградени върху същата два масивни самостоятелни гаража (спр. приетата по делото съдебнотехническа експертиза). Установеното от събраните гласни доказателствени средства, че нереализирането на правото в пълен обем се дължи на уговорка на суперфициаря с трето лице за общо строителство, не съставлява обективна пречка да се реализира последното, поради което и съдът го намира за неотносимо към правния спор.

Началото на давностния срок може да се отчита от по-късен момент само ако собствениците на земята недобросъвестно са създавали пречки за реализирането на правото на строеж. В този случай те не могат да се ползват от своята недобросъвестност. По настоящето дело обаче не са въведени подобни твърдения с отговора на исковата молба, още по-малко пък и се установяват подобни обстоятелства.

Ирелевантно е и това дали уредителите на суперфицията впоследствие са прехвърлили собствеността върху земята на друго лице (какъвто именно е и настоящият случай), доколкото новият собственик (ищец в настоящото) трябва да търпи ограниченията в правото на собственост, установени от праводателите му.

С оглед гореизложеното съдът намира, че началният момент на течение на давностния срок по см. на чл. 67 от ЗС досежно процесното право на строеж, учредено в полза на А., съвпада с момента на учредяване на суперфицията, а именно – 11.11.2005г. Тоест, същият изтича на 11.11.2010г.

Преди крайния момент на давностния срок се установи по делото реализиране на правото на строеж в обем, съставляващ 76,00 кв.м. от общо отстъпената площ от 105,00 кв.м. за осъществяването му. Досежно остатъка от площта от 29,00 кв.м. приетата по делото съдебно-техническа експертиза, вкл. в графичната си част, установи в същия да има изградена площадка, оградена с прозирна метална ограда върху бетонова основа, в която е обособен открит паркинг с осигурен достъп от двукрила входна врата, затворена с верига и катинар.

По повод последното и съставлява ли същото реализирано право на строеж, съдът намира следното: собственост върху сграда, построена въз основа на учредено право на строеж, може да възникне само ако тя е обособена като вещ, за да може да бъде годен обект на вещни права според изискванията на съответните строителни норми /ЗУТ/. Съгласно чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Тоест, завършването на грубия строеж е този момент, 4 в който се придобива собственост за обектите в сградата. Относно наличието на понятието "груб строеж" е налице законово определение по смисъла на § 5, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ, съгласно което "Груб строеж" е сграда или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или с различна степен на изпълнени довършителни работи. От този момент се счита, че е възникнал обектът на суперфициарна собственост.

В настоящия случай, както съдът посочи, за площ от 29,00 кв.м. от общо отстъпената такава от 105,00 кв.м. върху която да се реализира отстъпеното за суперфициаря право, не се установи изграждането да е такова, съставляващо груб строеж по смисъла на горепосочената разпоредба. И експертът по делото, и събраните в хода на съдебното дирене гласни доказателствени средства, установиха в посочената част от 29,00 кв.м. да е налице открит гараж, съставляващ клетка, ограден с прозирна ограда с осигурен достъп от двукрила входна врата. Последното без съмнение не съставлява груб стоеж, поради което съдът намира правото на строеж да не е реализирано, както към датата на изтичане на давностния срок, така и понастоящем. Ето защо, може да се направи извод, че процесното право на строеж се е погасило, считано от 12.11.2010 г. в полза на собственика на земята и ищец в настоящото – Е. Д.

(при липса на каквито и да е наведени данни за спиране или прекъсване течението на давностния срок). Тоест, като последица от горното, обосноваващо основателност на заявената главна претенция, правото на строеж като погасено по давност ще се върне в патримониума на собственика на земята и той ще придобие и подобренията върху нея.

По предявения в условията на евентуалност иск с правно осн. чл. 72 от ЗС С оглед гореизложените мотиви, обосноваващи основателност на заявената главна претенция, настоящият състав намира, че се сбъдна вътрешнопроцесуалното условие за произнасяне и по заявената в условията на евентуалност, под формата на насрещен иск, претенция с правно осн. чл.

Разпечатката съдържа 37 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8ba010e0-89d9-41cc-86c6-6bd163b5f6db