Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1628 от 24.06.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно частно гражданско дело 729/2025
Вид
Определение № 1628
Подписан
24.06.2025
В сила
24.06.2025
Състав
Веселка Георгиева Узунова, Даниела Дончева Михова, Радостина Петкова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.419, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.420 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.25а · Наредба за заплащането на правната помощ

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1628 гр. Бургас, 24.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселка Г. Узунова

Членове:

Даниела Д. Михова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно частно гражданско дело № 20252100500729 по описа за 2025 година Производство е образувано по частна жалба вх.№ 13923/27.03.2025 г. по описа на БРС, подадена от А. С. Т. и С. Н. Т., двамата от ***, против „Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК рег.№ 701/28.02.2025 г. по ч.гр.д.1409/2025 г. по описа на БРС“.

В жалбата за изложени оплаквания, че разпореждането за незабавно изпълнение е незаконосъобразно, тъй като длъжникът А. Т. С. изцяло е изплатил дължимата сума по Договор за кредит експресо № 310634 на Банка Сосиете Дженерал Експресбанк АД през 2019 г. Твърди се, че с Покана изх.№ 2984-07/27.04.2017 г. за доброволно изпълнение на задълженията по този договор, кредиторът Банка Сосиете Дженерал Експресбанк АД го е обявила за предсрочно изискуем. Сочи се, че съгласно чл.14 от Договора за кредит длъжникът е дал съгласие всички дължими суми по кредита да се удържат от сметката му и след обявяването на кредита за предсрочно изискуем /на 27.04.2017 г./ Банката е удържала по 300 лв месечно от сметката на длъжника, поради което оставащата към 27.04.2017 г. дължима сума по кредита в размер на 6 434,39 лв, е погасена изцяло до м.юни 2019 г.

На второ място се твърди, че видно от датите на Погасителния план и датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем /2017 г./, към м.02.2025 г. задължението е и изцяло погасено по давност. Позовава се на ТР № 3/21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС.

Претендира се съдът да отмени Разпореждането за незабавно изпълнение и да постанови спиране на изпълнението, както и да присъди на жалбоподателите направените съдебно-деловодни разноски в настоящото производство в размер на 500 лв за платен адв.хонорар, и 15 лв за платена държавна такса, ведно със законната лихва до окончателното им изплащане.

Ответникът по частната жалба "Банка ДСК"ЕАД представя в законовия срок писмен отговор, с който оспорва жалбата като недопустима, а 1 по същество – и като неоснователна. Твърди се, че доколкото вземането на „Банка ДСК“ ЕАД срещу жалбоподателите А. С. Т. и С. Н. Т. произтича от Договор за потребителски кредит, сключен между „Експресбанк“ АД, гр.Варна /със старо наименование „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД/, с универсален правоприемник „Банка ДСК” АД, и е предявено от заявителя „Банка ДСК ЕАД“ по реда на заповедното производство, чрез подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.2 от ГПК на основание извлечение от счетоводните книги, проверката на заповедния съд е ограничена върху това, дали съществува право за принудително изпълнение дали е налице предвиден от закона (чл.417 от ГПК) и редовен от външна страна документ и дали удостоверява изпълняемото право годно за принудително изпълнение. С оглед обстоятелството, че заявените в частната жалба възражения за погасяване на задължението, са възражения по същество и са предмет на исково производство, се твърди, че жалбата е недопустима, тъй като заповедният съд е длъжен да провери редовността на постъпилите документи само от външна страна, като чл.419, ал.2 от ГПК изрично предвижда, че частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл.417 от ГПК. По същество се твърди, че частната жалба е неоснователна, тъй като представеното извлечение от счетоводните книги е документ по чл.417, ал.1, т.2 от ГПК, съдържанието му е достатъчно изчерпателно, за да бъде годен документ по смисъла на чл.417, ал.1, т.2 от ГПК, представлява редовен от външна страна документ и удостоверява изпълняемото право годно за принудително изпълнение, тъй като изискуемостта на вземането по процесния Договор за потребителски кредит ЕКСПРЕСО № 310634/05.07.2012 г. е настъпила на 05.07.2020 г., поради настъпване на краен падеж на потребителския кредит - крайната дата, съгласно договора за кредит.

Претендира се частната жалба да бъде оставена без разглеждане като недопустима, евентуално да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Заявено е възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК на претендирания от жалбоподателите адвокатски хонорар и се иска последният да бъде намален до предвидения в закона минимум. Изложени са подробни съображения, вкл.за липсата на доказателства за реалното му заплащане от жалбоподателите.

Претендират се разноски за въззивното производство, в т.ч.юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв на основание чл.78, ал.8 от ГПК съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните по жалбата, намира за установено следното:

С оглед изложените в частната жалба оплаквания и искания, съдът намира, че производството е по реда на чл.419, ал.1, вр.чл.417, т.2 от ГПК - за отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК рег.№ 701/28.02.2025 г. по ч.гр.д.1409/2025 г. по описа на БРС.

Частната жалба е подадена на 27.03.2025 г., а разпореждането за незабавно изпълнение е връчено на жалбоподателите на 20.03.2025 г. - в законовия 1-месечен срок по чл.419, ал.1 ГПК. Жалбата е насочена против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

По отношение на допустимостта на жалбата и във връзка с наведените от 2 заявителя възражения, следва да се посочи, че според настоящия състав, независимо, че изложените от жалбоподателите конкретни оплаквания касаят друго (исковото производство), доколкото частната жалба е насочена против акт на съда, за който законодателят е предвидил възможност за обжалване, тя е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна по следните съображения:

С атакуваното разпореждане на заповедният е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на кредитора против длъжниците за посочените по-горе суми.

Жалбоподателите считат, че издадената заповед за НИ е незаконосъобразна – тъй като след обявяване от Банката на кредита за предсрочно изискуем (на 27.04.2017 г.), Банката е удържала от сметката на длъжника по 300 лв месечно, поради което, според длъжника, дължимата от него към 27.04.2017 г. сума по кредита в размер на 6 434,39 лв, е била погасена изцяло до м.юни 2019 г. На следващо място се твърди, че към м.февруари 2025 г. задължението е изцяло погасено и по давност, съгласно ТР № 3/21.11.2024 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът намира, че съгласно чл.419, ал.2 ГПК, частната жалба може да се основе само на съображения нередовност на документа по чл.417, т.2 ГПК от външна страна - че извлечението от сметка на банката няма изискуемите форма и съдържание и не съдържа данни, удостоверяващи подлежащо на изпълнение вземане, което не се установява по делото. В проверка на редовността от външна страна на представеното извлечение от счетоводните книги на Банката по партидата на кредитополучателя А. Т. и на съдлъжника С.

Т. и дали същото удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, настоящият състав намира, че същото е редовно от външна страна и удостоверява подлежащи на принудително изпълнение парични вземания срещу длъжниците, тъй като съдържа необходимите реквизити – посочен е кредитополучателя, банката – кредитодател, договора за банков кредит, броя на вноските, които не са издължени на договорените дати, общия дължим размер на сумата, в т.ч.неиздължена главница, периода към който се дължи, размера на договорната и просрочената лихва и периода, за който се търси, датата на изискуемостта.

Съгласно задължителната съдебна практика по чл.290 ГПК, извлечението от счетоводните книги е редовно, ако съдържа посочената погоре информация; в него е посочено, че вземането на банката е станало изискуемо тъй като вземанията по договора са с настъпил падеж, т.е.че са изискуеми като просрочени вземания поради изтичане на крайния срок на договора (в случая това е станало на 05.07.2020 г. с настъпване на крайния падеж на вноските по договора) и подлежат на принудително изпълнение.

От приложения договор издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит на физически лица от 05.07.2012 г. е видно, че между страните е уговорен номинален лихвен процент от 13,95%, увеличен с с надбавка от 8 пункта на година, с ГПР към момента на сключване на договора – 16,23%, с обща дължима сума – 23 003,01 лв към момента на сключване на договора; приложен е погасителен план за периода -05.07.2012 г. да 05.07.2020 г. Тъй като ГПР и включеният в него ГЛП са под 50%, няма данни за прекомерност на лихвата, съгласно нормите на ЗПК; от приложения 3 погасителен план, договора и ОУ не се установява да са налице неравноправни клаузи по отношение на лихвения процент.

Останалите оплаквания в заявлението - че с удържани от сметката на длъжника суми след обявяването на кредита за предсрочно изискуем на 27.04.2017 г., оставащата дължима сума към този момент е била погасена преди подаване на заявлението; както и че към момента на подаване на заявлението вземането е погасено по давност, могат да бъдат направени в исковото производство по чл.422 ГПК (длъжниците са подали своевременно възражение по чл.414 ГПК), но не и в заповедното производство по чл.417 ГПК, в което съдът няма право да проверява дали вземането действително съществува, а дали е представен документа по чл.417, т.2 ГПК, дали той е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника.

Ето защо, като констатира, че извлечението по чл.417, т.2 от ГПК е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжниците - жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Предвид оставянето на частната жалба без уважение, на основание чл.78, ал.3 и чл.78, ал.8 от ГПК, вр.чл.25а от Наредба за заплащането на правната помощ, на въззиваемия следва да се присъди юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.

За пълнота следва да се посочи, че по искането, изложено в частната жалба, съдът да постанови спиране на изпълнението, компетентен да се произнесе е заповедният съд, съгласно чл.420 ГПК.

Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 13923/27.03.2025 г. по описа на БРС, подадена от А. С. Т. и С. Н. Т., двамата от ***, против разпореждането за незабавно изпълнение, постановено със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК рег.№ 701/28.02.2025 г. по ч.гр.д.1409/2025 г. по описа на БРС.

ОСЪЖДА А. С. Т. с ЕГН ********** и С. Н. Т. с ЕГН********** да заплатят на

"Банка ДСК"ЕАД, ЕИК: 121830616 юрисконсулско възнаграждение в размер на 50 лв.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4