Решение № 568 от 28.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 568 гр. Варна, 28.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Виляна Н. Михалева като разгледа докладваното от мл.с. Виляна Н. Михалева Въззивно гражданско дело № 20243100500926 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, чрез юрк. Л., срещу постановление за разноски от 22.04.2024 г. по ИД №643/2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг. №895 КЧСИ, район на действие: ОС – Варна, с което е оставено без уважение възражението на длъжника за намаляване поради прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя К. М. Д., ЕГН **********, в изпълнителното производство в размер на 3240 лв., както и срещу определения размер на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт. Жалбоподателят „ЗАД Армеец“ АД поддържа, че не били представени доказателства за реално плащане на адвокатското възнаграждение, затова липсвало основание то да се приеме за събиране.

Счита, че предвид положения от адвоката труд, средните пазарни цени и нищожността на НМРАВ приетия от съдебния изпълнител адвокатски хонорар в полза на взискателя бил необоснован. Евентуално, в случай че при определяне на размера се прилагала НМРАВ, поддържа, че приетото адвокатско възнаграждение е завишено предвид липсата на фактическа и правна сложност на изпълнителното производство. Отправя искане за отмяна на обжалваното постановление.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК взискателят К. М. Д., е депозирал писмено възражение, чрез адв. А., с което изразява становище за неоснователност на депозираната жалба. Навежда доводи, с които обосновава правилност и 1 законосъобразност на обжалваното постановление, и отправя искане за оставяне на жалбата без уважение.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Людмил Станев е приложил към жалбата копие от изпълнителното дело, както и мотиви на обжалваното действие, в които се поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 28.03.2024 г. под дело №643/2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с рег. №895 КЧСИ, район на действие: ОС - Варна, по искане на К. М. Д., ЕГН **********, и въз основа на изпълнителен лист №107 от 12.03.2024 г., издаден по гр. д. №743/2021 г. по описа на ОС - Варна, с който длъжникът „ЗАД Армеец“ АД е осъден да заплати на К. М. Д. следните суми: 68583,38 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на л. а. марка „Мерцедес“, модел „****“, с рег.

№*******, до окончателното й изплащане.

В молбата за образуване на изпълнителното производство е отправено искане за събиране на сумите по ИЛ, заедно с разноските в изпълнителното производство в размер на 48 лв. - държавна такса за образуване на ИД, и 240 лв. - адвокатски хонорар, както и сумата от 5 лв. - държавна такса за ИЛ.

Отправено е искане и за налагане на запор на банковата сметка на длъжника.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, видно от който взискателят е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС за образуване на изпълнително дело, процесуално представителство, защита и съдействие.

С разпореждането за образуване на изпълнителното дело ЧСИ е разпоредил изпращане на съобщение до НАП и връчване на ПДИ.

ПДИ е връчена на длъжника на 03.04.2024 г. за следните суми: 68583,38 лв. за главница, 245 лв. за разноски по ИД, както и такси по ТТРЗЧСИ в размер на общо 4856,96 лв., от които по т. 26 в размер на 4767,52 лв. с ДДС, към 15.04.2024г.

На 17.04.2024 г. е депозирана молба от взискателя за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника поради непогасяване на задължението в срока за доброволно изпълнение, като към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 15.04.2024 г., от който е видно, че на 15.04.2024 г. взискателят е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв. с ДДС за налагане на запор на банкова сметка на длъжника.

На 22.04.2024 г. длъжникът е уведомен за приетото за събиране адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв.

На 22.04.2024 г. е наложен запор върху банковата сметка на длъжника в „Централна кооперативна банка“ АД. На същата дата в резултат от наложения запор е постъпила по сметка на ЧСИ сума в размер на 76888,79 лв.

С разпореждане от 19.04.2024 г., изпратено на длъжника на 22.04.2024 г. и представляващо постановление за разноски, съдебният изпълнител се е произнесъл по молба на длъжника от 19.04.2024 г., като е оставил без уважение искането му за редуциране на адвокатския хонорар, дължим на взискателя, и разпоредил да се отрази в деловодната програма, че т. 26 не се 2 дължи върху адвокатски хонорар.

На 23.04.2024 г. са издадени две сметки за дължимите по ТТРЗЧСИ такси и разноски. По т. 26 върху материален интерес от 68583,38 лв. /погрешно посочен като 68588,38 лв./ е начислена такса в размер на 3963,34 лв. без ДДС.

Общата сума по двете фактури в размер на 4868,89 лв. е преведена по сметка на ЧСИ на 23.04.2024 г.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът е легитимиран да обжалва постановлението за разноски, като според чл. 436, ал. 2 ГПК жалбата следва да бъде подадена в двуседмичен срок от деня на съобщението. Според приетото в т. 2 от ТР № 3/10.07.2017 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС на обжалване по чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението.

В настоящия случай жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащи на обжалване действия, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

В настоящия случай, като съобрази, че съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника и че по изпълнителното дело са приложени доказателства (договори за правна защита и съдействие) за действително извършени разноски съобразно приетото в т. 1 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк. д. №6/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС, настоящият съдебен състав намира, че на взискателя К. М. Д. се дължат разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, а на съдебния изпълнител – такси по т. 26 ТТРЗЧСИ.

От длъжника е релевирано възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на възнаграждението, заплатено от взискателя в размер на 3240 лв. Същото е основателно.

В настоящия случай, в молбата за образуване взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането му – запор върху банкова сметка, каквото е и задължението му по чл. чл. 426, ал. 2 ГПК.

Длъжникът не е погасил задълженията си към взискателя в срока за доброволно изпълнение по чл. 428 ГПК, затова с нова молба взискателят е отправил отново искане за налагане на запор върху банкова сметка. Щом в молбата за образуване на изпълнителното производство взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ за събиране на вземането му, който не е бил приложен докато тече срока за доброволно изпълнение, необходимост от нова молба с посочване на същия изпълнителен способ след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е била налице. Повторното посочване на неприложен, но поискан, изпълнителен способ с молба от 17.04.2024 г. не съставлява действие с цел удовлетворяване на парични вземания. Представителството на адвоката на взискателя по делото се ограничава само до подаване на молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ, за което според Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ) му се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. без ДДС или 240 лв. с ДДС.

Като съобрази, че с решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС, с което е прието, че чл. 101, §2 ДФЕС, вр. чл. 4, §3 ДЕС, трябва да се тълкува 3 в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл. 101, §1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, настоящият съдебен състав намира, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Както се посочи по-горе представителството на адвоката на взискателя по делото се ограничава само до подаване на молба за образуване на производството и посочване на изпълнителен способ. От материалите по изпълнителното делото, както и от служебно извършена справка, се установява, че адвокатът е депозирал пред ЧСИ кратка молба с искане за образуване на изпълнителното дело, за чието изготвяне не се е изисквала усилена подготовка и запознаване с делото предвид обстоятелството, че адвокатът е защитавал интересите на доверителя си пред три съдебни инстанции. Изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност. Длъжникът е застрахователно дружество с открита банкова сметка, затова в срока за доброволно изпълнение не са предприети действия по проучване на имуществото му и не са приложени изпълнителни способи, а след изтичане на този срок принудително изпълнение е насочено именно срещу банковата сметка. Ето защо съдът приема, че за извършените от адвоката на взискателя действия се дължи възнаграждение в размер на 200 лв. без ДДС или 240 лв. с ДДС.

Вследствие на горното, съдът приема, че заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 3240 лв. с ДДС е прекомерно и подлежи на редукция. Възражението за прекомерност за основателно и дължимото от застрахователното дружество адвокатско възнаграждение следва да се намали на сумата от 200 лв. без ДДС или 240 лв. с ДДС.

По отношение на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съдът съобрази, че същата се дължи върху събраните от съдебния изпълнител суми, с изключение на сумите, събрани за адвокатско възнаграждение. В случая, на 22.04.2024 г. ЧСИ е събрал сумата за главница, посочена в ПДИ – 68583,38 лв. Доколкото събирането е валидно, на съдебния изпълнител се дължи таксата по т. 26 ТТРЗСИ, чийто размер, изчислен въз основа на събраната сума е 3963,34 лв. без ДДС или 4756,01 лв. с ДДС.

Тъй като именно тази сума е събрана принудително за удовлетворяване на вземането на съдебния изпълнител, съдът намира, че таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е законосъобразно изчислена и събрана от съдебния изпълнител, поради което жалбата в тази й част е неоснователна.

По изложените съображения съдът намира жалбата на длъжника за частично основателна - отказът на съдебния изпълнител да намали адвокатското възнаграждение на взискателя поради прекомерност като незаконосъобразен следва да бъде отменен, а разноските за адвокатско възнаграждение изменен, докато в останалата част жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горното, съдът

4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски от 22.04.2024 г. по ИД №643/2024 г. по описа на ЧСИ Людмил Станев, с peг. №895 КЧСИ, район на действие:

ОС – Варна, с което е оставено без уважение възражението на „ЗАД Армеец“ АД, ЕИК 121076907, за намаляване поради прекомерност на приетото за събиране адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя К. М. Д., ЕГН **********, в изпълнителното производство в размер на 3240 лв. с ДДС, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: