Определение № 2009 от 28.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2009 гр. София, 28.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно частно наказателно дело № 20261100602593 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7, във вр. с ал. 6 от НПК.

Относно сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 243 ал. 5 от НПК следва да се отбележи, че съдията докладчик е бил в платен годишен отпуск в периода 23,04,2026. до 22,05,2026г.

Образувано е по протест на прокурор при Софийска районна прокуратура срещу Определение от 23.02.2026г. по ЧНД № 6433/2025г. по описа на Софийски районен съд, с което е отменено постановление от 03.07.2025г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК по ДП № 15027/2023г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 6731/2023г. по описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

В протеста се посочва, че първоинстанционното определение е неправилно и необосновано, поради което се моли да бъде отменено и да се постанови ново, с което прекратителното постановление да бъде потвърдено. Изтъква се, че с надлежно постановление, А.В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 206 от НК и след събиране на доказателства по реда на НПК производството по делото е било прекратено. Според прокурора с определението си СРС се е произнесъл по жалбата на пострадалата Е. С. като е надвишил правомощията си с правото да се упражни съдебен контрол върху прокурорски акт. Посочва, че съдебният акт е лишен от правни изводи, които са задължителни в това производство и, че съдът е следвало, анализирайки доказателствата, да се произнесе по въпроса дали е налице престъплението, за което е привлечен да отговаря обвиняемия.

Изтъква, че съдът се е произнесъл по престъпление, за което е образувано ДП – чл. 209 от НК, т.е. не е бил наясно с това за какво прекратително производство се отнася 1 постановлението на прокурора. На следващо място се сочи, че прокурора ясно и точно е посочил доказателствата, анализирал ги е и е направен извод за несъставомерност на деянието по чл. 206 от НК. Прокурорът в СРП се е позовал на извода, че от доказателствата по делото може да се направи извод не за престъпно деяние, а за гражданскоправен спор, какъвто вече се води между обвиняемия и пострадалата. Намира за необоснован извода на СРС, че в случая липсват доказателства и не са положени усилия за разследване на престъпно деяние. Според прокурора определението на СРС е насочено към решаване на един гражданскоправен спор и с дадените указания се прави опит прокуратурата да влезе в ролята на „изпълнител“ на изпълнител на съдебни решения и да замести дейността на съдебния изпълнител. Окачествява като абсурдни дадените указания за издирване на картини в художествените галерии, тъй като според прокурора няма гаранция, че ако бъдат изпълнени тези указания, въпросните вещи ще бъдат намерени. Моли да се обърне внимание, че основния извод в прекратителното постановление касае съставомерността на деянието по чл. 206, ал.1 от НК и за да продължи наказателното производство трябва да е налице съставомерност на деянието, в което е обвинен В.. Посочва, че в определението си СРС не е дал становище по въпроса за приложението на материалния закон и за съставомерността на това деяние. Отбелязва, че следва да се има предвид, че договорът за консигнация, сключен между обв. В. и пострадалата С. дава право обвиняемото лице да се разпорежда с движимите вещи предоставени му на консигнация. Намира за абсолютно безпочвени и без доказателства по ДП твърденията, че прокурорът е нарушил задълженията си по чл. 13, чл. 14 и чл. 22 от НПК. Обобщава, че прокурорът в прекратителното постановление е изложил задълбочени и обосновани мотиви относно липсата на съставомерност на деянието по чл. 206 ал 1 от НК и се е позовал на клаузите в договора за консигнация, от където следва основният важен извод за това, че по силата на този договор обвиняемото лице има право да се разпорежда с картините и, тъй като е подписала този договор пострадалата е уведомена предварително и е дала съгласие за това. В заключение моли да се приеме, че определението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което да бъде потвърдено постановлението за прекратяване на наказателното производство.

От приложените по делото материали по отношение на връчването на първоинстанционния съдебен акт, видно е, че същият е получен в Софийска районна прокуратура на 06.03.2026 г.

Протестът е депозиран на 13.03.2026г. в СРС, тоест в рамките на законоустановения седемдневен срок, уреден в чл. 243, ал. 7 от НПК. В допълнение, Съдът е сезиран от лице, притежаващо необходимата процесуална легитимация. С оглед изложеното, Съдът намира протеста за процесуално ДОПУСТИМ.

След запознаване с материалите по делото, Съдът намери за установена следната фактическа обстановка, която за настоящата инстанция е безспорна:

Досъдебно производство № 15027/2023 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 6731/2023 г. по 2 описа на СРП е образувано на 03.02.2023г. по сигнал на Е. С. С. за това, че за периода 22.09.2022г. в гр. София, с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбудил и поддържал заблуждение у Е. С. С., с което била причинена имотна време в размер на 71 000 евро – престъпление по чл. 209, ал.1 от НК.

С постановление от 25.02.2025г. в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК е бил привлечен А.Я. В..

В рамките на разследването са били събраните следните доказателства и доказателствените средства: копие на договор за консигнация от 21.09.2021 г. и приложение № 1 /л. 6-7/; брачен договор на Е. С. С. и А.Б.С. /л. 17/; справка от писмена кореспонденция /л. 22/; разписка от 16.11.2021 г. за получаване на сумата от 9000 лева в изпълнение на комисионен договор от 21.09.2021 г. /л. 28/; запис на заповед от 01.11.2022 г. /л. 39 и л. 53/; заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение /л. 50-51/; платежно нареждане за държавна такса по заповедно производство /л. 54/; молба от Е. С. С. за образуване на изпълнително дело /л. 55/; изпълнителен лист № 19861 от 04.09.2023 г. /л. 56/; заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК за сумата от 80 000 лева /л. 57-58/; декларация за разкриване на банкова тайна /л. 88/; съобщение от ЧСИ до 06 РУ СДВР /л. 89/; справка от Търговски регистър относно „Уондър Мюзик ейджънси“ ЕООД /л. 95-96/; справка от НБД „Население“ за А.Я. В. /л. 97/; справка за трудови договори /л. 98/; справка НОИ /л. 99/; справка от Регистър на банковите сметки и сейфове /л. 100/; справка Агенция по вписванията /л. 101 104/; решения на ВКС и определение на СГС /л. 109-114/; искова молба /л. 115/; решение /л.

118-120/; уведомление от ЧСИ и разписка /л. 121 и гръб/; покана за доброволно изпълнение /л. 122/; уведомление от ЧСИ и разписка /л. 127 и гръб/; запорно съобщение /л. 134-135/; справка от НАП и от банка /л. 136-137/; запорно съобщение /л. 158/; справка ЦКБ /л. 159/; удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки /л. 140-143/; запорно съобщение /л. 144-145/; отговор относно запорно съобщение от „Айкард“ АД /л.

146/; запорно съобщение /л. 148/; уведомление /л. 149/; покана за одброволно изпълнение /л.

150-154/; справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ /л. 156-158/; писмоотговор от „Изипей“ АД с извлечение /л. 165-167/; писмо-отговор от „Айкард“ АД /л. 166/; писмо отговор от „ПИБ: АД с извлечение /л. 168-169/; писмо-отговор от „Изипей“ АД /л. 171 с извлечение от микросметка /л. 170-173/; писмо-отговор от „УниКредит Булбанк“ АД /л.

174/; справка за подадени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ /л. 208-212/; справка АИС МВР /л. 213/; справка ГД „ИН“ /л. 214/; разписка за връчване на А.В. на постановление на прокурор при СРП от 03.09.2024 г. /л. 215/; справка НОИ /л. 227-228/; справка за съдимост /л.

238/; протокол за вземане на сравнителни образци от подпис /л. 14/; протокол за вземане на образци от почерк за сравнително изследване /л. 15/; протоколи за вземане на образци от подпис и от почерк за сравнително изследване /л. 26-27/; показания на свидетеля Е. С. С. /л.

12, л. 16, л. 38, л. 49, л. 225/; показания на А.Я. В. /л. 25, л. 48, л. 87, л. 226/; 1 брой флашпамет /л. 8/; Графическа експертиза с протокол № 401/2023 г. /л. 65-68/; Съдебно-оценителна експертиза (СОЕ) /л. 176-183/;

С постановление от 03.07.2025г. наказателното производство е било прекратено на 3 основание чл. 243, ал.1, т.ч, вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Прокурорът е извел фактическа обстановка, от която е направил извод за липса на престъпление. Мотивите, които е изложил в тази насока са свързани с обстоятелството, че според прокурора, в настоящият казус се касае за гражданско правоотношение, което е във фазата на изпълнителното производство.

Прокурорът застъпва извод, че при наличието на данни за издаден изпълнителен лист в полза на Е. С. очевидно не става въпрос за умисъл към обсебване, а за забава на изпълнение по Договор за консигнация. На следващо място счита, че е налице именно гражданско правоотношение поради обстоятелството, че взаимоотношения между обв. В. и св. С. произтичат от граждански договор – за консигнация, т.е картините са били предоставени по законен начин. Изтъкнато е, че пострадалата е имала възможност да развали договора пред гражданския съд, но не го е сторила, а връщането на картините може да стане чрез разваляне на договора по съдебен ред или чрез изпращане на нотариална покана, каквито действия липсват. Посочва се, че липса противозаконен отказ от страна на обв. В. за връщане на картините. С гореизложеното прокурорът обосновава извода си наличието единствено на гражданскоправен спор, липса на престъпление, поради което и е прекратил досъдебното производство.

Прекратителното постановление е било обжалвано пред СРС, който с определение от 23.02.2026г., постановено по ЧНД № 6433/2025г. по описа на Софийски районен съд, го е отменил, а делото е било върнато на СРП за продължаване на процесуално-следствените действия съобразно указанията на съда. След подробен доказателствен анализ и изведена на базата му фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че в хода на разследването в досъдебното производство не са били предприети всички възможно и необходими процесуално-следствени действия, чрез които делото да се попълни с достатъчно доказателства, въз основа на които да се направят обосновани фактически констатации, респ. да се приложен правилно материалният и процесуалният закон. Поконкретно съдът е приел, че в хода на разследването не са били предприети действия за установяване и онагледяване на съдържанието на преодставената от св. С. 1 бр. флаш памет, на която се съдържат снимки на процесните произведения и цялата кореспонденция между В. и С.. Според първоинстанционния съд по този начин би било възможно да се възприеме видът на конкретните произведения на изкуството, което от своя страна да послужи за тяхното издирване и установяване, а от да се проследи евентуалната верига от продавачи и купувачи на картините, респ. да се установи разпоредил ли се е В. с картините, кога и в чия полза.Съдът допълва още, че в тази насока е възможно да се изиска информация от различни галерии в страната чрез изпращане на процесните изображения и запитване дали някой от тях са предлагани за продажба, а в случай на положителен отговор делото би могло да се попълни с информация относно евентуално извършените продажби и веригата от съпричастни към тях лица. Според СРС при този подход е възможно да се провери извършено ли е престъплението, за което В. е бил привлечен в качеството на обвиняем. С цел попълване на доказателствената маса, съдът е посочил още, че могат да се съберат допълнителни гласни доказателствени средства, както и да се осъществят евентуални действия по реда на чл. 160 и чл. 161 от НПК. Също така първоинстанционният съд е 4 установил липса на мотиви в постановлението и, че то не съдържа изискуемия по процесуалния закон доказателствен анализ.