Решение № 9685 от 07.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9685 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110164711 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .

Ищeцът предявява искове за признаване за установено, че не дължи чрез принудително изпълнение, на ответника *** – взискател и присъединен, на основание чл.429 ГПК, взискател ***, сумата от 20000лева – .главница, сумата от 1148,82 лева лихва от 25.2.2009г. до 27. 7.2009г., сумата от 425 лева държавна такса, 212,71 лева юрисконсултско възнаграждение – вземане на *** по изпълнителен лист, издаден против длъжник ЕГ „Бригада –Радослав Б.“ и ищеца, поръчител, поради изтичане на погасителна давност. Сочи, че не са извършвани никакви изпълнителни действия, прекъсващи давността, от 21.3.2014г.

Ответникът, ***, в срока за отговор, сочи, че на 13.10.2009г. *** е извършила плащане по банкова гаранция реф. №590/760/68/4.12.2008г., служеща за обезпечение на вземанията на *** по договора за кредит, за сума от 14000лева, с която сума са погасени част от задълженията по изпълнителния лист, поради което и на основание чл.429,ал.1 ГПК, *** е конституирана като взискател по изпълнителното дело№ 204/2013г. при ***.

Ответникът счита предявения иск за недопустим, като иск за установяване на факт с правно значение, както и поради липса на интерес – сочи се,че ищецът не оспорва да е длъжник на Банката, като Банката не е отричала извънсъдебно факта на изтичане на погасителна давност. Сочи се, че Банката не е кредитор за част от вземанията, поради соченото плащане.

Във връзка с изложеното, ***, в срока за отговор, сочи, че признава иска за горницата над 14000лева.

Ответникът ***, в срока за отговор, счита искът за недопустим, като сочи, че изпълнителното дело е било прекратено, на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, като този 1 ответник не е изисквал извършване на изпълнителни действия против ищеца. Сочи, че с изрична молба, е уведомил ЧСИ, че оттегля искането си за конституиране като взискател.

При условията на евентуална допустимост на иска против него, се прави признание на иска.

И двамата ответници правят искане по чл.78, ал.2 ГПК.

В първото по делото о.с.з., ищецът конкретизира претенцията си по отношение на *** – до размера на 14000лева – сумата по банковата гаранция.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

По делото е отделено за безспорно, че : на 12.9.2008г . между ***, и длъжник ***. – кредитополучател, и поръчител – ищецът, е сключен договор за кредит. На 28.7.2009г. по гр.д.№281/2009г. на РС Сливница, е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК против ЕТ и ищеца, за сумите: 20000лева главница по договор за кредит, сумата от 1148,82 лева лихва от 25.2.2009г. до 27. 7.2009г., сумата от 425 лева държавна такса, 212,71 лева юрисконсултско възнаграждение, в полза на ***, въз основа на него, против длъжника и поръчителя е образувано изпълнително дело, прехвърлено като ИД 204/2013г .

По делото е представено изпълнително дело № 510/05г. по описа на ***, образувано по молба вх.№ 06134/19.10.2009г. на ***, против *** и ***., въз основа на посочения по – горе изпълнителен лист. На 24.3.2010г. по това изпълнително дело е подадена молба от ***, с която ЧСИ е уведомен за извършено частично плащане на вземането на кредитора *** на сумата 14000лева, въз основа гаранция за обезпечаване на кредита на ***.. В молбата се прави искане за извършване, в полза на ***, на същите изпълнителни действия, които взискателят *** е посочил или възложил на ЧСИ, както и искане, всички суми, събрани по изпълнението, да се превеждат по сметката, посочена от ***, съгласно постигнатата между двете банки договореност. На молбата е налице резолюция от ЧСИ, „ за сумата 20000лева се конституира като нов взискател „ББР“ АД“.

До ЧСИ по електронна поща, от *** е подадена молба на 28.3.2012г. за налагане на запор на трудово възнаграждение на С. С. в Поделение за товарни превози, като ЧСИ е разпоредил да се наложи запор и да се изготвят справки за недвижими имоти. След постъпване на справката, ЧСИ е уведомил *** за имот на С., както и за дължимите такси по изпълнението. С молба от 5.4.2013г. *** е поискала налагане на възбрана върху сочения имот, която е наложена по искане на ЧСИ на 11.6.2013г..

На 3.9.2013г. от *** е направено искане за преобразуване и изпращане на изпълнителното дело на ЧСИ при СОС *** № 864, тъй като е възбранен имот на територията на СлВп – град Сливница. На 25.9.2013г., *** е разпоредил изпращането на изпълнителното дело на ***, при когото е образувано изпълнително дело № 20138640400204.

На 19.3.2014г., по молба на *** до ЧСИ е разпоредено налагането на запор върху пенсията на С. С.. На 4.4.2014г .ЧСИ е уведомен от НОИ, че считано от м.4.2014г. от 2 пенсията на ищеца С. С. ще се удържа 130,13 лева месечно, с уведомление от 7.7.2014г.- в размер 133,65 лева месечно от 8.2014г.

На 13.10.2014г. „ББР“ АД“, е подал молба за конституирането им като взискател, с представяне на гаранция. В молбата, този ответник прави искане за конституиране в изпълнителното производство, против ***.

На 20.10.2014г. „ББР“ АД“, е подал молба до ЧСИ, с която сочи, че се прави уточнение, че искането е за принудително събиране при съобразяване датата на настъпване и обхвата на суброгацията на вземането на ББР АД за непогасени главници, лихви върху нея, разноски, от длъжника *** и от всички други евентуални солидарни длъжници и поръчители, посочени в изпълнителния лист.

На 19.11.2014г. *** е изпратил уведомление до „ББР“ АД“, с което уведомява този ответник, че го е конституирал като взискател за сумата 14000лева, и дължи такси по изпълнението. До длъжниците по изпълнението също са изпратени уведомления от ***, за конституирания от него взискател „ББР“ АД“.

От превежданите суми от НОИ, ЧСИ е извършил разпределения на няколко пъти. На 12.12.2014г., 7.5.2015г, 15.12.2015г. е разпределяна, от постъпилата от НОИ сума и на ***, и на ББР АД.

На 8.1.2016г. при ЧСИ е постъпило уведомление от НОИ, че получаваната от С. С. пенсия е под минимално определения размер по чл.446,ал.1 ГПК.

На 25.7.2016г., е подадена молба от „ББР“ АД за включване в разноските по изпълнителното дело на сумата 552,08 лева, както и за извършване на изпълнителни действия, и превеждане на постъпващите суми по посочена сметка на адвокатско дружество.

ЧСИ е уведомил адвокатското дружество да заплати такса за искана справка, като на 22.3.2017г. от „ББР“ АД е подадена молба за изготвяне на справка за банкови сметки и налагане на запори върху тях. ЧСИ е извършил исканите справки, като е уведомил на имейл пълномощника за дължимите такси за налагане на запори.

ЧСИ е изпратил имейл през 2018г. до пълномощника на ББР АД, с който се сочи, че отново се препраща имейл от 2017г., както и че следва да се има предвид, че не са искани изпълнителни действия от началото на 2017г.,“ като съгласно чл.433,ал.1,т.8 ГПК, по делото може да настъпи перемпция“.

На 21.6.2019г. до ЧСИ е изпратен имейл от юрисконсулт при „ББР „ АД, с искане да се посочи, дали е конституиран по изпълнителното дело като взискател, дали са настъпили основания за перемиране на основание чл.433,ал.1,т.8 ГПК, има ли опасност от настъпването им. На 21.6.2019г.ЧСИ е отговорил на искания имейл, че ББР АД е взискател по изпълнителното дело, че са настъпили основания за перемиране, както и се иска информация дали има директни плащания от длъжниците, с оглед непоискването, от страна на взискател, на изпълнителни действия. На имейла е отговорено за едно от трите изпълнителни дела, за които е питането от 21.6.2019г., но отговорът не е относим към ИД № 204/2013г.

3

На 13.8.2019г. ЧСИ е адресирал до *** имейл, с искане да се посочи, дали от ЕТ и ищеца С. има извършвани извънсъдебни плащания, за да се направи преценка по чл.433,ал.1,т.8 ГПК.

На 26.10.2022г. от НОИ е постъпило уведомление до ЧСИ, че от пенсията на С. се удържа сумата 28,49 лева, считано от 1.11.2022г., а на 17.1.2023г. – че пенсията е с размер под минималния по чл.446,ал.1 ГПК. НОИ сочи, че удръжките ще се възобновят, ако пенсията надвиши минимума, освен ако се получи съобщение за вдигане на запора от ЧСИ.

По настоящото производство, препис от исковата молба е връчен на ответника „ББР“ АД на 17.1.2023г., а на *** – на 20.12.2022г.

По изпълнителното дело, ББР АД е подал на 16.2.2023г- молба до ЧСИ, с която сочи, че иска да „оттегли конституирането си като взискател по изпълнителното дело“. Посочено е, че считано от 1.1.2023г., по решение на Надзорния съвет на банката, се оттегля конституирането.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявените отрицателни установителни искове се основават на твърдения, че процесните суми са недължими тъй като вземанията са погасени по давност, в рамките на които основания съдът дължи произнасяне. Вземането по изпълнителния лист, не попада под посочените в чл.111 ЗЗД вземания, поради което и за тях се прилага общото правило на чл.110 ЗЗД, и главницата за вземане по договор за кредит се погасява с изтичане на 5 години от изискуемостта й. По делото няма данни за подадено възражение. Искът по чл.439 ГПК, се основава на факти, настъпили след издаване на заповедта и изпълнителния лист.

По отношение на процесуалната легитимация, съдът намира следното.

Изпълнителното производство е образувано въз основа изпълнителен лист, издаден в полза на *** за сумата: 20000лева главница, законна лихва от 28.7.2009г. до плащане на вземането, 1148,82 лева лихва от 25.2.2009г. до 27.7.2009г., сумата 425 лева държавна такса и 212,71 лева юрисконсултско възнаграждение. С плащането, от страна на ББР АД в полза на *** на сумата 14000лева, видно от отговора на ***, са погасени „част от задълженията, присъдени с процесния изпълнителен лист“. ББР АД е направил искане за конституиране по изпълнителното дело, основавайки се на чл.74 ЗЗД, което е уважено.

Следователно, изпълнителното производство се е провеждало при двама взискатели – *** и ББР АД /за сумата 14000лева- платеното, до размера на което е и суброгацията/, като доводите на ответниците за недопустимост на иска, са неоснователни.

Видно от гореизложеното, ответникът ББР АД е оттеглил искането си за конституиране като взискател по изпълнителното дело, с молба от 16.2.2023г, подадена в срока за отговор по настоящото дело. Ответникът ***, въпреки неколкократните искания от ЧСИ да посочи, дали има доброволни плащания по кредита, с оглед перемпцията, не е изпращал до ЧСИ отговор, и по този начин е запазил формалната висящност на 4 изпълнителното производство. Ето защо, към 30.11.2022г. – датата на предявяване на иска, е налице формално висящо изпълнително дело, и искът е допустим, като предявен от лице, имащо правен интерес от водене на делото,и по висящо изпълнително дело.

За целите на настоящото производство, възраженията на ответниците следва да се разгледат с оглед искането по чл.78,ал.2 ГПК.

Относно въпроса дали давността за вземането е изтекла, са приети две Тълкувателни решения на ВКС. С т.14 от ТР № 2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. на ОСГКТ на ВКС се прие, че „Подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД.“, както и че постановките на ППлВС № 3/1980г. / в рамките на изпълнителния процес, давност не тече, а същата е спряна/, са изгубили сила.

С ППВС № 3/18.11.1980 г. се приемаше, че след образуването на изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира на осн. чл. 116, ал. 1, буква “ж” ЗЗД .

С Тълкувателно решение по т.д.№ 3/2020г. от 28.3.2023г. на ОСГКТ на ВКС, се прие, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/ 1980 г.