Определение № 520 от 17.10.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 520 гр. С., 17.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Яника Т. Бозаджиева

Членове:

Мариета Неделчева

Виктория Р. Стоилова като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно частно наказателно дело № 20251800600735 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 345 вр. с чл. 341, ал. 2 вр. с чл. 249, ал. 3 вр. с чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена частна жалба от адв. П. Й., защитник на подс. А. О. Н., закрепено в протокол с № 364 по НОХД № 546/2024 г. по описа на РС - С., касаещо произнасяне по реда на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

С атакуваното определение съдът е констатирал, че в хода на досъдебното производство по делото не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата А. – К. О. Н. и е отказал да върне обвинителния акт на прокуратурата. В жалбата адв. Й. сочи, че внесения от РП – Е. п. обвинителен акт не може да изпълни своето предназначение да формулира обвинението, с което се поставят рамките на доказване предмета на делото и осъществяването на правото на защита в съдебната фаза, тъй като в обстоятелствената му част не са конкретизирани в достатъчна степен правно значимите факти, очертаващи предмета на повдигнатото обвинение и той не отговаря на изискванията, визирани в разпоредбата на чл.246 от НПК.

Защитникът изразява становище, че приетата в обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка във връзка с претендираното нарушение на правилата за движение по чл.16, ал.1 от ЗДвП е неясна и 1 непълна. Този свой извод адв. Й. прави въз основа на обстоятелствата, които сочи, че не са намерили място в обвинителния акт, а именно, че липсват изложени факти, касаещи видимостта, тъй като деянието е извършено в тъмната част на денонощието, които са относими към твърдяното нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимата. Излагат се аргументи, че прокурорът не е изложил в обвинителния акт и какво е било отстоянието от мястото на удара на предните части на всеки от автомобилите към момента на създаване на опасност за по-нататъшното им придвижване и взаимното им разположение, което е в пряка връзка с предотвратимостта на удара за всеки от водачите. Твърди, че тези обстоятелства са фактически и те трябва да намерят своето изложение, тъй като са пряко относими към правилното установяване на мястото на удара и съответно данните, обусловили заключението на вещите лица в този му вид и възприетото от тях и СОП становище за механизма на реализираното ПТП.

Адв. Й. излага също аргументи, че в обвинителния акт не е описано приетото от прокурора досежно съществените за този вид престъпления данни за метеорологична обстановка и особеностите на пътното платно, както и наличието/липсата на пътни знаци със зона на действие в района на ПТП, която неяснота води до неяснота относно условията, при които е настъпило ПТП.

Твърди се наличието на противоречие в обвинителния акт по отношение на извършеното от подс. А. – К. Н. нарушение на правилата на движение по пътищата, като недопустимо в обстоятелствената част са визирани едновременно навлизане в лентата за насрещно движение при липса на необходимост от това, и неизпълнение на задължението за контрол на автомобила. Сочи се, че така формулирано фактическо обвинение вменява противоречиви, обективно несъвместими действия на подсъдимата, с които е нарушила правила за движение, което прави обвинението неясно.

На следващо място като допуснато съществено процесуално нарушение в обвинителния акт защитникът сочи липсата на факти, свързани с появата на насрещно движещия се автомобил, за мястото на ПТП с уточняване на ширина и дължина на уличното платно, както и опасните зони. Адв. Й. намира, че посочването само на скоростите на превозните средства непосредствено преди и в момента на удара не е достатъчно, а се посочват 2 скоростите на превозните средства от момента, в който е възникнала пътнотранспортната ситуация. Защитникът сочи още, че посочването само на района на възникналото ПТП не е достатъчно. Точната локализация на мястото на произшествието се извършва с помощта на данните от протокола за оглед, който от своя страна следва да включва понятия като ориентир или базов ориентир, мерна линия, граници и размери на платното за движение.

Защитникът намира, че тези уточнения е следвало да фигурират още при внасянето на обвинителния акт в съда. Като недостатък на обвинителния титул адв. Й. изтъква и обстоятелството, че в него липсва отразяване на опасната зона за спиране на превозните средства, която представлява пътят, изминат от превозното средство от момента на възприемане на опасност от водача до окончателното му аварийно спиране. В тясна връзка с опасната зона за спиране са и въпросите относно момента на възникване на опасността и момента, в който водачът е задължен да извърши реакция или маневра с оглед избягване на опасността. Адв. Й. твърди, че особеното в конкретния случай е, че сблъсъкът е челен, което поставя с още по-голямо ударение необходимостта да се посочи точно, в кой момент всеки един от участниците в движението е забелязал другия, каква е била опасната зона на спиране и от кой момент е било възможно да се извърши реакция за предотвратяване на удара. Намира, че без тези основни понятия обвинителния акт се явява непълен. Излага аргументи, че в обстоятелствената част на обвинителния акт е дадено едно общо описание на пътния инцидент, без да се посочват физически параметри с горепосочените данни. При това положение обаче защитникът поставя въпроса с кое конкретно действие подсъдимата е нарушила всяко едно от вменените й с обвинителния акт нарушения на ЗДвП.

С оглед на гореизложените аргументи адв. Й. иска въззивният съд да отмени обжалваното определение и да върне делото на РП – Е. п. за изправяне на допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимата А. Н..

Съдът след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното:

Съдебното производство по НОХД № 201/2025 г. по описа на РС – Е. п. е било образувано въз основа на обвинителен акт, с който е повдигнато 3 обвинение на А.К. О. Н. за извършено престъпление по чл.343, ал.3, буква „а“, вр. с ал.1, буква „б“ вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че: На 20.09.2023 г., около 22.00 часа, на третокласен път SPO 1232, в района между с. Л. и с. Гара Е. п., област С., при управление на моторно превозно средство – собствения й лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „А-180 ЦДИ“, с регистрационен номер ..., движещ се в посока към с. Л., нарушила правилата за движение по пътищата, регламентирани в Закона за движение по пътищата:

- чл.21, ал.1 „При избиране на скоростта на движение на водача на моторното превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта км/ч: Пътното превозно средство от Категория В, извън населено място 90 км/ч“ като не избрала скорост на движение на управлявания от нея автомобил до 90 км/ч, а управлявала автомобила със скорост 97 км/ч.

- чл.16, ал.1: „ На пътното платно с двупосочно движение на вода на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две пътни ленти – да навлиза и да се движи в лентата на насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“, като е навлязла в лентата за насрещно движение, без да е налице движещо се в същата посока пътно превозно средство, което да налага извършването на изпреварване и без да са налице: препятствие, повреди на пътното платно за движение или неподвижен участник в движението, които да налагат извършване на заобикаляне, като по непредпазливост причинила средни телесни повреди на повече от едно лице:

- на С. С. Н. – средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от 7-8 месеца, изразяващо се в счупване на костите на лявата подбедрица, средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от 9-12 месеца, изразяващо се в задна луксация на лява тазобедрена става, средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на снагата за срок от 1,5-2 месеца, изразяващо се в счупване на 2, 3, 4 и 5-то ребро в дясно по средната мишнична линия и средна телесна повреда – счупване на челюст, изразяващо се в счупване на долна челюст в областта на дясната долна челюстна става, - на Т. М.П. – средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на левия горен крайник за срок от 1-1,5 месеца, изразяващо се в счупване на втора и трета предкиткова кости на ляв горен крайник, средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на десния горен крайник 4 за срок от 1-1,5 месеца, изразяващо се в счупване на четвърта и пета предкиткови кости на десен горен крайник и средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на левия долен крайник за срок от 3-3,5 месеца, изразяващо се в счупване на 2,3, 4 и 5-та предходилни кости на лявото ходило.

-на М.Т. П. – средна телесна повреда – трайно затруднение на десен долен крайник за срок от 3-4 месеца, изразяващо се в счупване на лъчевата кост на дясната предмишница в областта на гривнената става, средна телесна повреда – трайно затруднение на движението на десен горен крайник за срок по-голям от 30 дни /тридесет/ дни, изразяващо се в счупване на бодилестия израстък на лакътната кост на дясната предмишница, средна телесна повреда – трайно затруднение движението на десен горен крайник за срок от 1-1,5 месеца, изразяващо се в счупване на лявата петна кост, като деянието е извършено след употреба на наркотични вещества – амфетамин, установено по надлежния ред – със съдебна химико-токсилогична експертиза рег. № И5100 от 27.05.2024 г. на Специализирана химикотоксилогична лаборатория към Военномедицинска академия – С..

В разпоредително заседание, проведено на 02.10.2025 г. по реда на чл.

248 от НПК, съдът е отхвърлил възраженията на защитника на подс. А. Н. относно допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, като е счел, че такива не са допуснати в хода на досъдебното производство.

Въззивният съд установи, че депозираната частна жалба е допустим, тъй като е подадена от процесуално легитимирано да стори това лице – защитникът на подс.А. Н. – адв. Й., и в определения в разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК срок. По същество основните оплаквания, заложени в частната жалба са основателни, поради което същата следва да бъде уважена.

Изпълнителното деяние на водача на ППС при осъществяването на състава на престъпление по чл.343 във вр. с чл.342, ал.1 от НК се изразява в нарушение на конкретни правила за движение по пътищата. Поради това нормите, определящи съставите на престъпленията по чл.342 и чл.343, са банкетни и се запълват от съответните правила, които уреждат движението по пътищата, като прокурорът при изготвянето на обвинителния акт и съдът при постановяване на съдебния акт, с който се решават въпросите по чл.301, ал.1, т.1 и т.2 от НПК са длъжни да изяснят и посочат кои правила за движение по 5 пътищата виновно са били нарушени от подсъдимия в качеството му на водач на моторно превозно средство и са в причинна връзка с произшествието и неговите последици.

Известна е постановката, че обвинението е единство от факти и право.

Това означава, че в случай на повдигнато обвинение за престъпление по чл.343 от НК, изискването за посочване на обстоятелствата, обосноваващи наличието на всеки един елемент от състава на престъплението касае и фактическите обстоятелства, обосноваващи нарушението на конкретните правила за движение по пътищата. Следователно в обстоятелствената част на обвинителния акт е необходимо да са описани фактическите обстоятелства по извършване на нарушението, запълващо бланкетната норма на чл.343 от НК.

Според изложеното от прокурора в обвинителния титул обвинение наказателната отговорност на подс. А. Н. следва да бъде ангажирана за извършени две нарушения на правилата за движение – такива по чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.16, ал.1 от ЗДвП. По отношение на първото твърдяно от прокурора нарушение на правилата за движение липсват изложени каквито и да било твърдения това нарушение да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото пътно транспортно произшествие, респективно лишава подсъдимата от възможност да се брани по така повдигнатото й обвинение след като фактите не са й известни. В крайна сметка с оглед липсата на такива фактически твърдения не става ясно допринесло ли е превишаването на скоростта от 7 км/ч към настъпването на произшествието в правия участък от третокласния път SPO 1232, в района между с. Л. и с. Гара Е. п., област С., и не става ясно защо тази норма е включена в повдигнатото на подс. Н. обвинение.