Решение № 31 от 22.01.2025, Районен съд - Червен бряг

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. гр. Червен бряг, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Илия Ол. Милев при участието на секретаря Силвия Г. Лилова като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело № 20244440101392 по описа за 2024 година на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по глава втора от Закона за зашита срещу домашното насилие.

Производството по делото е образувано по изпратена по подсъдност от Плевенски районен съд молба по ЗЗДН на Н. В. Ц., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

***********, лично и в качеството на майка и законен представител на детето й А. Ц. П., с ЕГН ********** против Ц. И. П., с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: гр.

Червен бряг, обл. Плевен, ул. *********** - бивш съпруг, с когото са разведени от месец септември 2023-а година. От тогава насам, последния не преставал да я тормози.

В молба молителката акцентира на две дати: 14.10.2024 г., когато от ****** гр. Луковит уведомили молителката, че насрещната страна Ц. П. звъни и ги притеснява, че ако не предоставят информация за детето им - щял да ги съди; и 18.10.2024 г., когато след проведена срещна с насрещната страна в *********-Плевен, с молителката се свързал Директора на Центъра и в присъствието на инспектор, заявил, че преустановяват поведенческите терапии с детето, докато родителите не си изяснят отношенията.

Преповтарят се и твърденията за това, че молителката упражнява родителските права спрямо детето А., а насрещната страна подавала множество жалби и сигнали, както и че същия не заплащал лечението на детето.

Молителката счита, че с нищо не е провокирала психическата агресия спрямо нея и моли съда за защита. Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме, че срещу нея и детето й е упражнено домашно насилие, като моли да й бъде издадена Заповед за незабавна 1 защита, със следните мерки: 1. Задължаване на ответника да се въздържа от домашно насилие по отношение на молителката и детето й; 2. Забрана на извършителя на домашно насилие да приближава пострадалата и детето й, жилището в което живеят на адрес: гр.

Червен бряг, обл. Плевен, ул. ***********, нейната месторабота в *********** гр. Плевен и местата за социални контакти и отдих - ********* център гр. Плевен, ДГ ******* гр. Червен бряг и ****** - Луковит. Към молбата е приложена декларация за извършено от Ц. И. П. домашно насилие спрямо Н. В. Ц., с ЕГН ********** от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул.

***********.

Молбата е регистрирана в съда на 08.11.2024 г. От изложеното в нея се установява, че молителя е възприел спрямо него и детето й да е извършен акт на домашно насилие на 18 октомври 2024 г. С първоначалната молба е направено искане за издаване на заповед за незабавна защита, включваща мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН.

При тези фактически твърдения, съдът намира, че страната формално е посочила, че домашното насилие следвало от поведението на бащата на детето, който на 18.10.2024 г. предизвикал отказа на **********-Плевен да продължи терапиите с детето, както и че на 14.10.2024 г. многократно се обаждал.

С определение № 587/08.11.2024г. по описа на Районен съд-Червен бряг, настоящият състав е уважил молбата на Н. В. Ц., с ЕГН ********** с правно основание чл.18, ал.1 ЗЗДН и е издал Заповед за незабавна защита с № 15/08.11.2024г. срещу ответника. Със заповедта съда е постановил мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН и която заповед е със срок до приключване на производството по гр.д.№ 1392/2024 г. по описа на РС-Червен бряг, респективно съгласно чл.19 от ЗЗДН - до издаване на заповед за защита или до отказ на съда.

МОЛИТЕЛКАТА – редовно призована не се явява лично, представлява се от адв. М. М. от АК - Велико Търново, който поддържа молбата. Позовава се на писмени и гласни доказателства. Твърди, че срещу Н. Ц. и А. П. е извършен акт на домашно насилие, изразяващ се в постоянен психически тормоз към тях от Ц. П.. Твърди като безспорно установено, че прекратяването на процедурите на А. са по вина на неговия баща, с натиска който той упражнявал. Претендира съдебни разноски.

ОТВЕТНИКА – редовно призован се явява лично и с адв. Д. П. от АК – София. Адв. Д. П. оспорва изцяло молбата, както по допустимост, така и по основателност на същата.

Позовава се на множество писмени доказателства. Претендира разноски. Ц. П., в съдебно заседание, се явява лично, като оспорва искането и обяснява причините, довели до агресивното му поведение. Изразява становище, че от около година не е виждал детето си, опитвал се да комуникира с молителката, но същата забранявала какъвто и да било контакт с нея и детето и твърди, че не е извършил, каквото и да е деяние спрямо Н. и А., което да бъде прието като акт на домашно насилие.

СВИДЕТЕЛЯТ - Г. И. – Твърди в проведеното открито заседание, че работи в областна дирекция на МВР-Плевен и с заповед на директора е бил назначен да отговаря по закона за домашното насилие. Преди около 2 месеца дошла при него молителката, която била 2 обезпокоена. Споделила, че има дете със заболяване и се лекува в центъра в гр. Плевен.

Също така молителката Ц. споделила, че съпруга й е ходил във въпросния център, държал се агресивно, грубо с персонала и искал информация за това, какви грижи се полагат за детето.

Въпросите служители в центъра били стресирани, от поведението на Ц. П.. В присъствието на свидетеля И., г-жа Ц. провела разговор с директорката на центъра, като последната споделила на високоговорител, че е силно обезпокоена и докато не си оправят отношенията със съпруга й, няма да работят с детето. Ц. си направила консултация със свидетеля И. по отношение на домашното насилие. И. твърди, че не е виждал лично ответника Ц. П., не е присъствал и в Центъра, където ходи за лечение детето А.. Цялата информация по случая узнал от думите на г-жа Ц..

СВИДЕТЕЛЯТ - В. Ц. - Директор на „Център *********“ в гр. Плевен твърди, че по инициатива на бащата преди около две годни, са дошли двамата родители с детето, за извършването на терапии на А.. Детето към настоящия момент не посещава центъра по инициатива на майката, тъй като бащата се обадил на свидетеля Ц., за да попита и да му бъде предоставена информация за детето. Служители от центъра уведомили и майката за това. След като г-жа Ц. разбрала, че бащата иска информация за детето, започнала да обижда, да заплашва със съд служителите и спряла детето от посещения на центъра.

СВИДЕТЕЛЯТ - П. М. - Директор на ДГ ***** гр. Червен бряг, твърди в проведеното открито заседание, че детето А. към този момент не е в ДГ *****. Към 10.12.204г. детето било отписано от майката. Бащата провеждал телефонни разговори с психолога на детската градина и с г-жа М.. Свидетелят М. опитвала да отговаря по всяко време на въпросите и на майката и бащата. Не може да каже конкретна причина, защо майката е отписала детето от повереното и детско заведение.

СВИДЕТЕЛЯТ - В. В. - Социален работник в ****** - Луковит. В. твърди, че А. всеки вторник и четвъртък от 15.07.2024г. насам посещава центъра в Луковит. Бабата и дядото по майчина линия водили детето до центъра. Детето изглеждало добре, чисто, пременено, посещавало графика. Познавала само майката на А., но от колеги разбирала, че бащата звънял постоянно за информация за състоянието на детето. Самата В. също разговаряла с бащата, за това, какво е развитието и какво е състоянието на А..

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.1 от ГПК прие за установено от правна и фактическа страна следното:

ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА:

Искът е допустим. Безспорно по делото, като неоспорено от страните е, че молителката е бивша съпруга на ответника и ответника Ц. П. е баща на детето А. П.. Делото се води между надлежни страни и при наличие на правен интерес – защита срещу действия на домашно насилие на лице от кръга на посочените в чл.3 от ЗЗДН. Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗСДН и следва да бъде разгледана. С оглед на материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд – гр. Червен бряг.

3

ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Разгледана по същество същата е неоснователна.

Страните не спорят относно обстоятелството, че бракът им е прекратен с развод с Решение № 1142/20.09.2023 г. постановено по гр.д. № 852/2023 г. на Районен съд - Велико Търново, като по отношение на малолетния А. Ц. П., с ЕГН **********, са предоставени родителските права на майката Н. Ц., определено е местоживеене на детето да бъде при нея, а на бащата е определен режим на лични контакти.

В депозираната молба за защита от домашно насилие и в приложената към нея декларация по ЗЗДН, се излагат твърдения за извършено от Ц. И. П. домашно насилие, изразяващо се в психически тормоз чрез подаване на жалби, сигнали до различни институции, обаждания и притеснения към служители в детската градина, в която учел А. и центровете за лечение, които посещавал, като ответника твърдял, че ако не предоставят информация за детето им щял да ги съди. Молителят Н. В. Ц., счита, че чрез горните действия Ц. И. П. е осъществил актове на домашно насилие.

По делото с молбата са приложени и приети – Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН; Множество писмени доказателства - протоколи и съдебни решения от водени между страните бракоразводно дело и такова по ЗЗДН, както и гласни такива, чрез разпит на водени от страните свидетели, чийто показания съдът кредитира с доверие, въпреки близкото познанство, тъй като свидетелстват за различни периоди и са резултат от техни лични възприятия и оценка на случилото се около тях.

Описаните действия, извършени от страна на ответника, обективирани като психически тормоз чрез подаване на жалби, сигнали до различни институции, обаждания и притеснения към служители в детската градина, в която учел А. и центровете за лечение, които посещавал, не могат да бъдат характеризирани като психическо и емоционално насилие спрямо ищцата и детето й. В тази насока съдът съобрази обстоятелството, че конкретни данни в тази насока не се съдържат не само в депозираната от страна на ищцата молба и в декларацията по чл.9, ал.2 от ЗЗДН, но и в ангажираните от страните гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите. Съдът намира, че твърденията на свидетеля И., служител в областна дирекция на МВР-Плевен и отговарящ по закона за домашното насилие, следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото са последователни, почиват на неговите преки възприятия на случващото и се подкрепят и от останалия, събран по делото доказателствен материал. В същото време обаче голяма част, от твърденията на молителя за упражнен психически тормоз от ответника се опровергават с показанията на свидетелите Ц. и В..

Директорите на заведенията за лечение на деца, с такъв род заболяване, са били поставени в ситуация, в която да избират дали да дават информация на бащата за състоянието на детето, дали да се съобразяват със забраните от майката за това, или да изпълняват основната си работа, а именно да се грижат за състоянието на повереният им за лечение А.. Показанията на Ц. и В., с които се изказват притеснения за състоянието на детето, именно от поведението и на двамата родители, съдът кредитира като обективни и достоверни. Същите са последователни и достатъчни, за да се направи извода, че в продължителност от време са опитвали да направят всичко възможно, информация за състоянието на А. Ц. П. да имат и 4 двамата родители, независимо от това, че родителските права на малолетния А. са предоставени на майката.

Независимо от изложеното съдът съобрази и обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН самата декларация се явява доказателствено средство, като съгласно разпоредбата на чл.13, ал.3 от същия закон, съдът издава заповед за защита дори и само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3, когато няма други доказателства. В този случай обаче, настоящия съдебен състав намира, че писмените доказателства и разпитите на свидетелите, не потвърждават по безспорен начин изложените в декларацията факти и обстоятелства. Имайки предвид, че от разпитите на свидетелите става ясно, че оказаното психическо насилие не е осъществено спрямо молителката и детето й, а същото се изразявало в искана информация от бащата, относно здравословното му състояние, се налага извода, че същото не осъществява признаците на домашно насилие, извършено спрямо дете, по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. В този смисъл съдът съобрази и данните по делото относно влошеното здравословно състояние на детето, което неминуемо изисква спокойно и уравновесено отношение към неговата личност, с оглед на което поведението и на двамата родителя би могло да има трайно въздействие върху неговата личност и развитие.