Решение № 332 от 11.05.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 332 гр. Бургас, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100500410 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е постъпилa въззивна жалба, подадена от ответника “ПРЕСТИЖ ХОЛИДЕЙС” АД, ЕИК: 102968139, подадена чрез адв. Детелина Потерова- БАК против решение № 2615 от 21.11.2025г. по гр.д. № 6023/2025г. по описа на РСБургас, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е ПРИЗНАТО за незаконно и ОТМЕНЕНО дисциплинарното уволнение на ищеца В. Е. С., ЕГН: **********, с адрес с. Г., ул. К., № *, извършено със заповед № 9/09.06.2025 г. на изпълнителния директор на ответника „ПРЕСТИЖ ХОЛИДЕЙС“ АД, ЕИК – 102968139, с която на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.190, ал.1, т.2 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение. Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 800 лева разноски по делото, както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд сумата от 80 лева, представляваща дължима държавна такса за уважения иск.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение с твърдения, че същото е неправилно. На първо място се възразява против фактическия извод на съда, че трудовото правоотношение между страните е възникнало на 15.05.2025г., като се счита, че този извод е неправилен и противоречащ на доказателствата по делото, вкл. и на собствените твърдения на ищеца, че не е започнал работа при ответника, позовавайки се на чл. 63, ал. 3 от КТ. Въззивникът оспорва възприетата от районният съд фактическа обстановка, като излага твърденията си за установената според него въз основа на доказателства фактическа обстановка.

Подчертава, че е налице несъответствие между отбелязаното в трудовия договор и 1 обективната истина, като твърди, че въпреки отметката за постъпване на работа от ищеца на 15.05.2025г., всъщност последния е започнал фактически по-рано и на 15 май той не е присъствал на работното си място, защото го е напуснал внезапно преди началото на работния ден. По тези съображения в жалбата се сочи, че първоинстанционния съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилна оценка на доказателствата- противоречиво и непълно.

Счита се, че неправилно съдът не е кредитирал свидетелските показания относно фактическото постъпване на ищеца на работа на 13.05.12025г., позовавайки се на забраната на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК с мотив, че за доказване на постъпването на работа законът изисква писмен документ. Излага се, че ищецът не оспорва самото съществуване на трудовото правоотношение между страните, а оспорва законосъобразността на уволнението си чрез предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, независимо, че в определен контекст твърди, че то не било възникнало поради липса на постъпване на работа от страна на ищеца. Въззивникът заявява, че правилното на чл. 64, ал. 3 от КТ за изискуемост на писмен документ за доказване на началото на изпълнението на трудов договор не следва да се тълкува изолирано и формално, особено когато са налице противоречиви доказателства и доколкото самият ищецът твърди, че на 15.05.2025г. не е постъпвал на работа. Оспорват се също изводите на съда относно законосъобразността на уволнението, като се твърди се, че в случая безспорно е установено, че се касае за отсъствие на работника от работа в два последователни дни -15 – 16 май 2025г., като се възразява против приетото в обжалваното решение, че на 15 май не е налице неявяване, понеже ищецът формално се бил явил на работа и чак след това напуснал. Счита се, че това е прекалено формален подход, който не отчита същината на нарушението. Подчертава се, че в случая е налице нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ- неоправдано неявяване на работа в продължение на два поредни дни, като се възразява, че не може да се счете, че не е налице този фактически състав на нарушението, тъй като на 15 май ищецът се е явил за кратко, поради което тази дата не следва да се взема предвид като неявяване.

На следващо място се сочи, че е надлежно спазена процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – чл. 193, чл. 194 и чл. 195 от КТ, която се описва хронологично в жалбата. Акцентира се на факта, че ищецът сам е поискал да напусне още на 15.05, подавайки молба за освобождаване с мотив, че не е съгласен с условията на работа, наличие на психически тормоз, стрес и възлагане на задачи извън компетентността му. Подчертава се, че това поведение свидетелства, че ищецът сам е пожелал прекратяване на трудовото правоотношение и поражда у работодателя основателно очакване, че ищецът няма желание да продължи да изпълнява трудовите си функции. Излага се, че вместо да изчака произнасяне от ответника по молбата на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение, която с последващо писмо от 20.05.2025г. не е приета от работодателя, ищецът самоволно преустановява явяването си на работа, допускайки дисциплинарно нарушение. Наред с това се акцентира, че ищецът без да е оспорил първоначално заповедта за уволнение е изразил готовност да заплати в полза на работодателя обезщетение по чл. 221, ал. 2 от КТ, което според въззивника означава, че ищецът е признал законосъобразността на уволнението си. По подробно развитите в жалбата съображения моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което иската претенция да бъде отхвърлена като неоснователна Претендира присъждане на разноските по делото и пред двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемиятищец В. С., подадена чрез адв. Е. Т.- Кацева- САК, в който се излагат съображения за 2 неоснователност на въззивната жалба. Позовавайки се на нормата на чл. 63, ал. 4 от КТ се излагат доводи за недопустимост на свидетелските показания за установяване постъпването на ищеца на работа, цитирайки съдебна практика на ВКС в този смисъл.

Независимо от това, въззиваемият счита, че ангажираните от ответника свидетелски показания чрез разпит на св. Владева са заинтересовани, доколкото същата е в икономическа зависимост спрямо ответника, поради което показанията й следва да се ценят при условията на чл. 172 от ГПК. Наред с това се излага, че показанията й не само, че не се подкрепят от доказателствата по делото, но са в пълно противоречие с тях, доколкото в двустранно подписания трудов договор между страните изрично е отбелязано, че ищецът е постъпил на работа на 15.05.2025г. а ответника не му е начислил трудово възнаграждение. Възразява се, че изнесеното от разпитаната свидетелка Владева не може да се счита като начало на изпълнение на трудовия договор. Акцентира се на обстоятелството, че вписването на трудовия договор в НАП не установява постъпване на работа в по-ранен момент. Заявява, че данните по делото сочат, че ищеца се е явил на работа на 15.05.2025г. и не е извършил твърдяното в заповедта за уволнение нарушение. Сочи се, че не е налице признаване от ищеца на законността на уволнението, тъй като в молбата си той е отправил запитване за предоставяне на банкова сметка не е изложил никакво волеизявление относно законността на уволнението. Освен това се сочи, че предварителен отказ от субективни права би бил недопустим, доколкото отказ от процесуално право може да се осъществи само във висящо съдебно производство. Що се касае до приложенията към молбата от 15.10.2025г. счита, че същите не представляват документи, доколкото не носят подпис, а представляват разпечатани листи с неясен произход. По отношение на фиша и ведомостта се заявява, че същите съставляват едностранно изготвени от ответника, изгодни за него документи, които не носят подписа на ищеца, поради което и нямат доказателствена сила. В случай се тези приложения се приеме от съда, че имат доказателствената стойност се излагат възражения- че ведомостта като счетоводен документ няма изискуемите реквизити и не е годно доказателствено средство и, че щом се твърди, че ищецът и преди е работил за ответника защо начисленото възнаграждение не е заплатено. По подробно изложените в писмения отговор съображения моли за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноските за настоящата инстанция.

По делото е постъпила частната жалба от “ПРЕСТИЖ ХОЛИДЕЙС” АД против определение № 7113 от 22.12.2025г. по гр.д. № 6023/2025г. по описа на РСБургас, постановено в производство по чл. 248 от ГПК в осъдителната му част, с която постановеното по делото решение е изменено, като в полза на ищеца е присъдена допълнително сумата от 160 лв. ДДС, явяваща се разликата над първоначално присъдената сума за адвокатско възнаграждение от 800 лв. до сумата от 960лв. с ДДС.

В частната жалба се изразява недоволство от определението по чл. 248 от ГПК в обжалваната му част с мотив, че е неправилно, с твърдения, че в договора за правна защита и съдействие не е уговорено, че възнаграждението е без ДДС. Моли за отмяната му в частта, в която е присъдено ДДС върху адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 276 от ГПК насрещната страна В. Е. С. е депозирал писмен отговор на частната жалба, в която изложил съображения нейната неоснователност, с мотив, че непредставянето на нарочно доказателство за регистрацията на адвоката по ЗЗДС не е пречка за отказ от съда за присъждане на ДДС върху адвокатското възнаграждение. Моли за оставяне на жалбата без уважение.

По делото е постъпила и частна жалба от ищеца В. Е. С. против определение 3

№ 7113 от 22.12.2025г. по гр.д. № 6023/2025г. по описа на РС-Бургас, постановено в производство по чл. 248 от ГПК в отхвърлителната му част, с която е оставено без уважение искането му за присъждане на възнаграждение в останалата част над присъдения от 960 лв. с ДДС до претендирания размер от 1800 лв. Счита, че възнаграждението неправилно е намалено, като се претендира присъждането му в пълния поискан размер.

В срока по чл. 276 от ГПК насрещната страна “ПРЕСТИЖ ХОЛИДЕЙС” АД е депозирал писмен отговор на частната жалба, в която оспорил същата като неоснователна. Споделя извода на първата инстанция, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, а извършените от адвоката процесуални действия са стандартни. По подробно изложените се сочи, че възнаграждението е правилно намалено до присъдения размер, поради което се иска жалбата за увеличаването му да бъде оставена без уважение.

Бургаският окръжен съд, взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред районният съд е предявен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяната му като такова на дисциплинарното уволнение на ищеца В. Е. С., извършено на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.2 от КТ, със заповед № 9/09.06.2025г. на изп. директор на ответното дружество -работодател.

Ищецът твърди, че на 12.05.2025г. между страните е сключен безсрочен трудов договор, по силата на който се е задължил заема длъжността „Главен готвач“ в предприятието на ответника, с уговорката да постъпи на работа на 15.05.2025г или в едноседмичен срок от връчването на екземпляр от трудовия договор. Излага, че след сключване на трудовия договор са му станали известни условията на работа, с които той не е бил съгласен, поради което не се е явил в уговорения срок да постъпи на работа. Сочи, че на 20.05.2025г. работодателят му е изискал да даде писмени обяснения за причините за неявяване на работа в течение на два последователни дни на 15 и 16.05.2025г., като впоследствие със заповед от 09.06.2025г. работодателят е издал заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца, връчена му чрез куриер.

Ищецът счита уволнението си за незаконно като възразява, че процесното трудово правоотношение не е възникнало, поради това, че не се е явил да постъпи на работа в срока по чл. 63, ал. 3 от КТ. Оспорва вписването в трудовия договор на обстоятелството, че на 15.05.2025г. се е явил на работа да заеме длъжността, на която е бил назначен, като сочи, че това е добавка към текста на договора, която не изхожда от него, като счита, че същевременно същата противоречи на твърденията на работодателя, че не се е явил на работа в този ден. В случай, че съдът приеме, че между страните е възникнало трудово правоотношение, моли да се счита, че ищецът се е явил на работа на 15.05.2025г., поради което не е извършил соченото от работодателя нарушение на трудовата дисциплина. Иска се отмяна на уволнението и обективиращата го заповед като незаконно, както и присъждане на направените по делото разноски.