Акт от 11.11.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41881 гр. София, 11.11.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. Т. Гражданско дело № 20261110124466 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

1/Предявен е установителен иск по чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК от М. С.

Т. срещу „Сити кеш“ ООД за прогласяване нищожност на Договор за обезпечен потребителски кредит №13227930/23.06.2025 г.; под евентуалност по чл. 26, ал. 4 от ГПК на клаузите на чл. 6 и чл. 7, ал. 5 от договора.

2/Предявен е осъдителен иск по чл. 55, ал.1, пр. I от ЗЗД от М. С. Т. срещу „Сити кеш“ ООД за заплащане на сумата 1643,29 евро – платена при липса на основание по Договор за обезпечен потребителски кредит №13227930/23.06.2025 г., ведно със законната лихва от 27.08.2026 г. до окончателното й изплащане.

В искова молба са изложени фактически твърдения, че от М. С. Т. като потребител-кредитополучател, и „Сити кеш“ ООД са сключили договора за потребителски кредит за заемна сума 6400лв., при ГПР 57,51 %, с уговорка по чл.6 от договора в срок от шест дни, считано от усвояване на средствата потребителят да предостави обезпечение поръчител, като при неизпълнение дължи неустойка от 2363,23 лв. Сочи се, че още преди да изтече срока по чл. 6 и в деня на подписване на договора за заем, страните са сключили споразумение за консолидиране на плащания №13227930, съгласно което сумите по договора за кредит- главница, лихва и неустойка подлежат на връщане на 23 седмични вноски, всяка в размер на 418 лева. Пояснява се, че към датата на подаване на искова молба ищцата е изплатила на ответното дружество сума в общ размер на 4915,56 евро, от която 4488,12 евро са изплатени на каса на ответното дружество, а сумата от 427,44 евро е изплатена чрез рефинансиране по Договор за обезпечен потребителски кредит № 1441982/23.12.2025 г. Поддържа, че неустойката за недадено обезпечение е разход по кредита, който не е обявен и на осн. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК договорът е недействителен; отделно оспорените клаузи са неравноправни и не са индивидуално уговорени. При условията на чл.

23 от ЗПК поддържа, че сумата 1643,29 евро е недължимо платена.

Ответникът оспорва исковете с доводи, че са спазени всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, както и с тези на ЗПФУР, по реда на който е сключен процесния договор; нищожността на отделна договорна клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може да се прилага и без нея; кредитодателят е длъжен да 1 посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора, а неустойката е проявление на свободата на договаряне между страните, като в настоящия случай била уговорена като плащане, в случай че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитодателя след сключване на договора; неустойката не е включена в ГПР и няма основание да бъде включена - неустойката е индивидуално договорена между страните, като клаузата е напълно ясна и разбираема, би била дължима след сключване на договора и само в случай че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си; клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави; по осъдителната претенция не спори, че е получил сумата 1643,29 евро над чистата стойност на кредита. Твърди, че производството се води за генериране на съдебни разноски чрез злоупотреба с правото на иск.

На основание чл. 146, ал. 1, т.3-4 от ГПК, съдът обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между М. С. Т. и „Сити кеш“ ООД е сключен Договор за обезпечен потребителски кредит №13227930/23.06.2025 г.; в ГПР не е включена стойността на неустойката за недадено обезпечение; аритметично, ако сумата за неустойка се включи в ГПР, то същият ще надвиши 50 %; ответникът е получил сумата 1643,29 евро над чистата стойност на кредита.

На основание чл. 154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В доказателствена тежест на ищеца по исковете с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22 от ЗПК е да установи пълно и главно наличието на сключен договор, в противоречие със ЗПК, съобразно изложеното в искова молба. В тежест на ответника е да установи, че клаузата за неустойка е индивидуално уговорена.

За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД необходимо е да се установи, че 1/процесната сума е излязла от патримониума на ищеца; 2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите две предпоставки. В случай, че бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което се указва, че не сочи доказателства. Указва на ответника, че не сочи доказателства по твърдението му за злоупотреба с право от ищеца.

Представените от страните документи са допустими и относими. Искането на ответника съдът да събира докателства по твърдението му по чл. 3 от ГПК е неоснователно и в противоречие с чл. 8, ал.2 от ГПК.

Искането по чл. 213 от ГПК на ответника не е основателно с оглед различния стадий на всяка производство, което се води между страните. Искането по чл.

140, ал. 5 от ГПК в конкретния случай не следва да се уважава, доколкото ще се затрудни разглеждане на делото в разумен срок.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 140, ал. 5 и чл. 213 от ГПК на ответника.

ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.

УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проект за доклад по делото, както и да предприемат съответните процесуални 2 действия в срок най-късно в насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.

ДОПУСКА за приемане представените от страните документи като писмени доказателства.

ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 195 от ГПК и искане на ответника за служебни справки и събиране на доказателства по възражението по чл. 3 от ГПК.

УКАЗВА на „Сити кеш“ ООД, в едноседмичен срок от получаване на съобщението, да внесе държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК – за служебно изготвяне на препис на отговор на искова молба с приложения за връчване на ищеца, сумата 1,05 евро по сметка на Софийски районен съд и представи в този срок доказателство, като в платежния документ е вписано основание-номера на делото. При неизпълнение на указанията в цялост и в срок за сумата 1,05 евро за дължима по делото държавна такса по чл. 23, т. 3 от ТДТГПК, във вр. чл.102з, ал. 3 от ГПК ще бъде осъден, на осн. чл. 77 от ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.12.2026 година от 10,20 часа, за които дата и час да се призоват страните чрез пълномощник, вкл. по реда на чл. 38а, ал. 3 от ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните, а на ищеца и препис от отговор на искова молба,с приложения.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3