Решение № 1316 от 31.10.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1662/2022
- Вид
- Решение № 1316
- Подписан
- 31.10.2022
- В сила
- 23.12.2022
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Красимир Тодоров Василев, Мирела Огнянова Кацарска
Цитирани разпоредби
- чл.263 · Граждански процесуален кодекс
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.240 · Закон за задълженията и договорите
- чл.284 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1 пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1316 гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – *****, I СЪСТАВ, в публично заседА.е на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: С. В. П.
Членове:
Кр. Т. В.
М. Огн. К. при участието на секретаря Ц. Н. Цв. като разгледа докладваното от Кр. Т. В. Въззивно гражданско дело № 20223100501662 по описа за 2022 година
Производството е въззивно, и е образувано по въззивна жалба от Г. А.
Г., чрез адв.М. против Решение № 1102 от 18.04.2022 година, постановено по гр.дело № 15 812/2021 година, по описа на ВРС, 48 състав, с което са били отхвърлени исковите претенции, както следва, - по чл.240 от ЗЗД, по чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД и по чл.59 от ЗЗД:
По предявения от Г. А. Г., ЕГН ********** срещу Г. К. П., ЕГН ********** иск с правно основА.е чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева претендирана като дължима по договор за заем, заплатена по банков път на 31.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.10.2021г. до окончателното заплащане;
По предявения от Г. А. Г., ЕГН ********** срещу Г. К. П., ЕГН ********** иск с правно основА.е чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева преведена на ответника без основА.е по банков път на 31.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.10.2021г. до окончателното заплащане;
По предявения от Г. А. Г., ЕГН ********** срещу 1 Г. К. П., ЕГН ********** с правно основА.е чл.59, ал. от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева преведена на ответника по банков път на 31.10.2016г., с която 1 ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда 29.10.2021г. до окончателното заплащане, както и в частта, с която е бил осъден въззивника да заплати в полза на Г. К. П., ЕГН ********** сумата от 900 (деветстотин лева), представляща направени в производството разноски, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
В жалбата се сочи, че решението на първата съдебна инстанция се явява неправилно и несъобразено с наличните по делото доказателства.Излага се, че по делото е безспорно установено предаването на сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, която е била преведена по личната банкова сметка на въззиваемия; твърди се още, че са били допуснати съществени нарушения на съдо – производствените правила, като не е бил допуснат свидетел в полза на въззивника – в този ред на мисли се твърди, че съдът е допуснал решаването на спора без да се съобрази с доказателства.По същество се настоява съдът да отмени атакуваното решение и да уважи исковата претенция.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на адв.К., която представлява въззиваемия П. се настоява съдът да потвърди решението, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседА.е пред ВОС, въззивника е редовно призован, не се явява, но чрез адв.М. /ВАК/ поддържа въззивната си жалба и моли съдът да я уважи.
Адв.К., които представлява въззиваемата страна моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се запозна с материалите по делото и застъпените от стрА.те становища, ВОС намери за установено следното:
Пред решаващия съд съдебното производство е било образувано по подадена искова молба от страна на Г. А. Г. против Г. К. П., гр. В., с която е предявен иск с правно основА.е чл.240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева по договор за заем, заплатена по банков път на 31.10.2016 година, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.10.2021г. до окончателното заплащане.В исковата молба се излага, че в условията на евентуалност била предявен иск, с правно основА.е чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева преведена на ответника без основА.е по банков път на 31.10.2016г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 29.10.2021г. до окончателното заплащане. И още един, също в условията на евентуалност - с правно основА.е чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 10 000 лева преведена на ответника по банков път на 31.10.2016г., с която ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда 29.10.2021г. до окончателното заплащане.
Съобразно твърденията в молбата, ищеца сочи, че се зА.мава от 2013 година с изкупуването на катализатори, чрез фирма „Го-Кат В.“ ЕООД. По негово предложение от 2016 година е привлякъл към фирмата и Й. Г. У. и Г.
К. П..Ищеца сочи, че многократно е предоставял лични зами на тези лица, 2 конкретно на Г. К. П.; излага още, че са се уговорили всяка преведена в заем сума да се връща от заемателя обратно по банковата сметка, от която му е преведена, в едномесечен срок, считано от получаване, както и че нито една от отпуснатите суми не е била върната.Сочи, че на 31.10.2016 година е предоставил на П. сумата от 10 000 лева и че същата до момента не е била върната.Той моли също така, при положение, че не се установи, че сумата е дадена по договор за заем, то евентуално предявява иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, евентуално чл.59 ЗЗД.
Исковата претенция е била оспорена от ответника, които сочи, че стрА.те са били съдружници в „ГОФОР-КАТ“ ООД и между тях редовно са се извършвали парични преводи във връзка с дейността на дружеството, която е била свързана с изкупуване на катализатори. Твърди, че стрА.те в момента са във влошени отношения, която е и причината за предявяване на настоящия иск. Излага, че ищецът никога не му е давал пари на заем и винаги е работил с лични средства, като между стрА.те е имало уговорка да изкупува катализатори за сметка на ищеца да му ги предава. Сочи, че в тези случаи ищецът му е превеждал парична сума, с която да изкупи катализаторите, след което му ги е предавал. Счита, че не е налице валиден договор за заем и поради това, че не е дал съгласието си да върне дадената сума, който е елемент от фактическия състав. Не оспорва, че е получил паричната сума, но е налице основА.е за получаването и́ , а именно договорките между стрА.те във връзка с търговските им отношения. Оспорва исковете по чл.55 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД. Възразява, че сумата му е била преведена във връзка с договорни отношения за извършване на конкретна поръчка - да закупи от името и за сметка на ищеца употребявА. катализатори от автомобили и след това да му ги предаде.
Запознавайки се със съвкупните по делото доказателства, ВРС е достигнал до извода, че е неоснователна нито една от предявените претенции.
Пред ВОС по искане на стрА.те бяха разпитА. свидетелите Н. А. Ш. и Й. Г. У..Първия свидетел, воден от въззивника сочи, че познава стрА.те отдавна и че те са съграждА..Заявява, че освен професионални има и лични отношения с ищцовата страна, „че е осъществявал юрист консулска дейност на фирмата му и че нееднократно е получавал заеми от него.Твърди, че многократно ищеца е предоставял заеми на своите съдружници, макар изрично да сочи, че няма преки впечатления от това.Изяснява метода на работа във дружеството - „Го фор кат“ събира и транспортира отпадъци, за което има и разрешително от РИОСВ – В., както и е регистрирано в публичния регистър за търговци и брокери. Дейността е събиране и транспортиране. ОргА.зацията по събирането и транспортирането като цяло е оргА.зирана от Г. Г., а шофьор - куриерите взимаха и доставяха отпадъците.
При събиране и транспортиране контрагентът е този, с който Г. Г. е подписвал с генератора на отпадъци като автосервизи, които създават отпадъци, а приемащата страна беше площадката за третиране и рециклиране.
Шофьор - куриерите са отивали на место до генератора на отпадъци, давали са пари, които са получавали по банковата сметка от дружествената банкова сметка. Ако останат някакви налични средства, те са ги връщали обратно в 3 дружеството. В тези случаи винаги предаващият е бил генераторът на отпадъци, а приемащата страна е винаги площадка за рециклиране и оползотворяване на отпадъци.
Свидетеля разяснява още, че преводите са били осъществявА. по банков път, но и че ищеца е давал също така пари на ръка на шофьора и че шофьорът по банков път да плаща на генератора на отпадъци; също сочи, че имало случай в които директно се е заплащало на контрагента по банков път на фирмата, а понякога, когато не е могло да се окачестви и да се договорят за цени, се е превеждало на шофьор - куриера, който на място окачествява стоката и я заплаща.При положение, че останат средства те е следвало да бъдат връщА..Свидетеля сочи още, че ищеца е контролирал и оргА.зирал целия процес; че е възможно е да имало случаи, в които площадката да предаде пари на шофьора, който после ги внася в сметка на дружеството, но това са единични случаи, защото в по-голямата част сумите са били големи и са се превеждали по банков път.Свидетеля сочи, че не е присъствал конкретно на даване на финансови средства за ответника.Ш. излага, че в момента работи за дружеството „Мива“, което е свързано с дружеството „Го кат“ на ищеца.
Свидетеля У. – разпитан за въззиваемия, излага, че потърпевш от същия вид дело, заведено от ищеца против него.Сочи, че е бил съдружник в „Го фор кат“ ООД, работейки в град П., където е имало база, с основни задължения да закупува стока на място в базата в П. и да обработва материала, който се носи от другите съдружници. Касаело се е за отработени катализатори, каквато е била дейността на фирмата.Свидетеля сочи, че парите за закупуване на стоката ги превеждал Г. Г. по лични сметки от фирмената сметка и неговата лична сметка, за да се преведат повече пари, защото лимитите за парите са малки, затова се превеждали пари от неговата лична сметка и от фирмената към нашите лични сметки, за да можем да теглим повече пари и е с по-малка такса.
Парите са били превеждА., за да се закупи стока - катализатори от П., Ст. З.; оттам катализаторите са идвали в базата в П., там се отчитали, приемали, описвали по списък че финансовите средства се харчели за тази стока, която е закупена с тях. Свидетеля У. обръща внимА.е, че Г. Г. се зА.мавал с парите, когато се продадат катализаторите и че той самия е връщал пари в стока, не в пари; че дивиденти не са разпределяли.У. излага още, че ищеца е бил този, които е определял начина на работа, т.е. е бил главният съдружник с мажоритарен дял. Свидетеля излага, че не знае ищеца да е раздавал заеми – че в преводите е било посочено / поне до него/ „захранване“ и „служебен аванс“ .
При тези данни виждането на съда е следното:
ВРС е изложил конкретни мотиви за същността и правната природа на Договора за заем, и настоящата съдебна инстанция не намира за необходимо да ги преповтаря.Основния въпрос по настоящото производство е дали предоставената сума от 10 000 лева представлява заем, доколко съществуват доказателства за това и с оглед изяснената методика на работа в Дружеството 4 бил ли е върнат той.В съответствие с практиката на ВКС на Р.Б. Решение № 390 от 20.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 134/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И. не може да се приеме, че всяко плащане на суми от едно лице на друго става въз основа на сключен договор за заем между тях. Правните субекти си предават парични суми на различни основА.я. Може предаването на сумата да е свързано с погасяване на предходен дълг, да е изпълнение на задължение по сключен друг неформален договор (напр. парична вноска по договор за гражданско дружество) и т.н. При наличие на различни хипотези относно факта на плащането не може от самия факт на предаването на сумата, при липса на други данни, да се презумира, че стрА.те сключват договор за заем. Аналогично е положението, когато едно лице издава разписка, че дължи определена сума пари. При липса на други данни не може да се презумира от самия факт на признА.ето на задължението, че то е възникнало от заемен договор. Възможно е това задължение да произтича от друг източник и ищецът не е освободен от задължението да установи този източник с допустимите от закона доказателствени средства.
Единственото доказателство в настоящото производство за наличието на заемно правоотношение, представлява твърдението на ищеца в Исковата молба, други в тази насока липсват.Недвусмислено е било установено по делото, че системата на работа в Дружеството „Го-Фор-кат“ е включвала превеждането на суми по личните сметки на съдружниците, с които те са закупували катализатори, представяли са ги на нарочни сметосъбиращи площадки и получените средства за възстановявали по сметка на ищеца.В конкретния случай тази схема е била надлежно разяснена както от свидетеля У., разпитан в полза на въззиваемия, така и от свидетеля Ш..М. последния да сочи, че ищеца системно е давал пари на заем на съдружниците си и на част от персонала, то също той изрично твърди, че не е ставал свидетел такъв да е бил предоставян на въззиваемия Г. К. П. , и съдът цени тези показА.я като достоверни, доколкото кореспондират с останалия доказателствен материал.В частта обаче, с която този свидетел сочи, че ищеца е предоставял заеми на останалите, ВОС приема, че те не следва да се кредитират, доколкото какви са отношенията между ищеца и другите съдружници не е предмет на изследване по това производство, и още повече самия свидетел е в близки отношения с ищцовата страна; продължава да работи опосредено за него в дружество „Мива“, което е част от собствеността на ищеца. От друга страна съдът цени като достоверни и кореспондиращи на останалите доказателства показА.ята депозирА. от свидетеля У.; тези показА.я са недвусмислени и разкриват не само схемата на работа в Дружеството, но и действителните отношения между стрА.те; провала на общата им дейност и най – вече факта, че предоставяните средства в никакъв случай не са представлявали заем, а средства за закупуване на катализатори.Заемът е реален договор, при който едната страна предоставя на другата заместими вещи, а получателят се задължава да ги върне. Този договор не предпоставя предходни правни отношения между заемателят и заемополучателят. Доказването му става чрез възпроизвеждането пред съда (пряко или с поредица изключващи друга възможност косвени факти) на изявлението на получателя, че получава 5 определена сума пари със задължението да ги върне.В случая ответната страна не е признавала, че е получила определена сума пари със задължение да ги върне, а е заявила, че не дължи тези пари, по простата причина, че не заем и че са били отпуснати за закупуването на катализатори, а отделно от това са били и върнати /виж л.39/.Нещо повече – предоставянето на сумата от 10 000 лева по сметката на ответника не е отразено като „Заем“, а е посочено, че се касае за „Захранване на сметка“ т.е.доказателства за поемане на такова задължение по делото не са ангажирА.. Поради това искът е недоказан и като такъв следва да се отхвърли, както правилно е сторил и ВРС.
Разпечатката съдържа 32 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b9e920a-b70d-44e4-8210-522b3435beda