Решение № 7821 от 18.11.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№

______

Гр.София,

18.11.2019 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

IV-Д въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВEТОМИРА КОРДОЛОВСКА

БИЛЯНА КОЕВА при секретаря Екатерина

Калоянова като разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 14343 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

С решение № II -60-169 от 09.05.2018 г., постановено по гр. д. № 13638/2011 г. на СРС-ГО, 60 състав, „Б.Л. Л."

АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, е осъдено да заплати на О.Н.И., с ЕГН **********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв. С., на основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, сумата от 19 098,30 лв./деветнадесет хиляди и деветдесет и осем лева и 30 ст./, - платена без правно основание, с преводно нареждане за кредитен превод № 42417106003257 от 17.06.2010 г., изд. от „С.Ж.Е." АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2011 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1003,82 /хиляда и три лева и 82 ст./лв.

- разноски по делото. Със същото решение съдът е отхвърлил предявения от О.Н.И. срещу „Б.Л. Л."АД иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 800 лв. - претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 19 098,30 лв. за периода от 17.06.2010 г. до 23.02.2011 г.

С решението са отхвърлени и предявените от „Б.Л. Л." АД срещу О.Н.И. насрещни искове, с правно основание чл. 59 от ЗЗД, както следва: за сумата от 7 888,64 лв. - претендирана като обезщетение в размер на средната наемна цена за ползване на л.а. марка „КИА“, модел „Cee'd“, с шаси №U5YFF24427L022989 и с двигател № D4FB7Z011406, сив на цвят, за периода от 22.06.2010 г. до 13.01.2011 г. и за сумата от 10 361,21лв. - претендирана като обезщетение в размер на средната наемна цена за ползване на л.а. марка „КИА", модел „Черато“, с шаси № KNEFE222265278704 и с двигател № G4ED6H060407, червен на цвят, за периода от 22.06.2010 г. до 16.03.2011 г.

Недоволен от така постановеното решение в ЧАСТТА, с която е уважен искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и в ЧАСТТА, с която се отхвърлят предявените от ответника насрещни искове с правно основание чл. 59 от ЗЗД, е останал ответникът „Б.Л. Л." АД, който в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва при твърденията, че решението в обжалваните части е необосновано, неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила. По-конкретно се поддържа, че по делото не е имало спор, че ответникът е ползвал за исковия период процесните автомобили. Първоинстанционният съд при изготвяне на доклада по чл. 146 ГПК не е указал в тежест на ищеца да докаже факта на ползването им от ответника по насрещния иск с правно основание чл.59 от ЗЗД - О.Н.И.. Моли решението да бъде отменено в частта, в която на осн. чл.

55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „БЛ. Л.“ АД е осъдено да заплати на О.И. сумата в размер на 19 098 лева, а в случай че остави решението в тази му част в сила, моли съдът да уважи предявените насрещни искове с правно осн. чл. 59 ЗЗД. Претендира разноски.

Въззиваемият О.Н.И. в срока по чл.263, ал.1 ГПК оспорва жалбата по съображения, подробно изложени в депозирания писмен отговор, като моли обжалваният съдебен акт да бъде потвърден. Претендира разноски.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - само в обжалваната му част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата. При тези правомощия и като съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото, съдът намира следното:

От първоначалния ищец О.Н.И. е предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД, за заплащане от ответника „БЛ. Л." АД на сумата от 19 098,30 /деветнадесет хиляди и деветдесет и осем лева и 30 ст./ лв. - платена без основание, с преводно нареждане за кредитен превод № 42417106003257 от 17.06.2010 г., изд. от „С.Ж.Е." АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.03.2011 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл.86 от ЗЗД се иска осъждането му за заплащане на сумата от 800 лв. - претендирана като обезщетение за забава върху главницата за периода от 17.06.2010 г. до 23.02.2011 г.

Решението в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от О.Н.И. срещу „Б.Л. Л."АД иск, с правно основание чл. 86 от ЗЗД, за сумата от 800 лв. - претендирана като обезщетение за забава върху главницата от 19 098,30 лв. за периода от 17.06.2010 г. до 23.02.2011 г., като необжалвано е влязло в законна сила.

От ответника по първоначалния иск „Б." АД са предявени насрещни искове срещу първоначалния ищец О.Н.И., с правно основание чл.59 от ЗЗД, както следва: за сумата от 7888,64 лв. - претендирана като обезщетение в размер на средната наемна цена за ползване на л.а. марка „КИА“, модел „Cee'd“, с шаси №U5YFF24427L022989 и с двигател № D4FB7Z011406, сив на цвят, за периода от 22.06.2010 г. до 13.01.2011 г. и за сумата от 10 361,21лв. - претендирана като обезщетение в размер на средната наемна цена за ползване на л.а. марка „КИА", модел „Черато“, с шаси № KNEFE222265278704 и с двигател № G4ED6H060407, червен на цвят, за периода от 22.06.2010 г. до 16.03.2011 г.

От фактическа страна не се спори, а и при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че:

С договор за Л. № К729 от 04.04.2007 г. „Б."АД, в качеството му на Л.одател, се е задължил да предостави на „Е.О.“ ЕООД, в качеството му на Л.ополучател, лек автомобил марка „Киа“, модел „Cee'd“, с шаси №U5YFF24427L022989 и с двигател № D4FB7Z011406, сив на цвят, за временно ползване, за Л.овия период от 60 месеца и срещу заплащане от дружеството-лизинополучател на Л.ова цена в размер на 13 992,93 евро.

С договор за Л. № К951/06.11.2007г. „Б."АД, в качеството му на Л.одател се е задължил да предостави на „Е.О.“ ЕООД, в качеството му на Л.ополучател, лек автомобил марка „Киа“, модел „Черато“ с шаси № KNEFE222265278704 и с двигател № G4ED6H060407, червен на цвят, за временно ползване за Л.овия период от 48 месеца и срещу заплащане от дружеството-лизинополучател на Л.ова цена в размер на 9912,08 евро.

С преводно нареждане за кредитен превод №42417106003257 от 17.06.2010 г., изд. от „С.Ж.Е." АД, О.Н.И. е превел по сметка на „Б."АД сумата от 19 098,30 лв., с основание за превода „закупуване на автомобили по прекратени договори на „Е.О.", с БЛЛ № К729 и № К951.

С констативен протокол от

28.01.2011 г. №5, том 1, рег. № 320 по описа на нотариус Т.А., рег. № 272, с район на действие СРС, е отразена осъществена среща между О.Н.И. и негов пълномощник с представители на „Б."АД по покана на ищеца с цел да му бъдат прехвърлени два автомобила – л.а. марка „Киа“, модел „Черато“, с рег. № ***** и л.а. марка „Киа“, модел „Сийд“, с рег. № *****, или в случай на непрехвърляне на собствеността да му бъдат върнати 19 098,30 лв., ведно с посочени лични вещи, като в протокола са отразени изявленията на страните и по-конкретно, като изявление на представител на ответното дружество е вписано, че собствеността върху автомобилите ще бъде прехвърлена, ако бъде заплатена от ищеца пълната им стойност, която приблизително е определена на 12 000 лв., а по отношение на искането за връщане на платената от О.И. сума от 19 098,30 лв. е заявено, че същата може да бъде върната след приспадане на средностатистически наем по тарифа на официална рент-а-кар компания, действаща на територията на Република България за срока на ползване на процесните автомобили.

С 2 броя фактури №№ 48676/22.02.2010 г. и 48675/22.06.2010 г., изд. от „Б."АД и с получател О.Н.И., са фактурирани стоки, както следва: в първата фактура - л.а. „Киа-Черато", по Л.ов договор без посочен номер, на стойност 8 550,23 лв. с ДДС и по втората фактура - л.а. „Киа Сийд“ по Л.ов договор без посочен номер, на стойност 10 548,07 лв. с ДДС.

С уведомление за просрочени задължения, покана за предаване на автомобил на съхранение и прекратяване на договор за неизпълнение с изх. № 8943/02.02.2010 г. по 4 бр. Л.ови договора, между които и № К729 и № К951, ответникът е уведомил „Е.О." ЕООД за наличието на неплатени просрочени задължения към „Б.“ АД в размер на 12 792,44 лв. с ДДС /към 01.02.2010 г./ като е определен срок до 10.02.2010 г. за изпълнение на задължението за плащане на Л.овите вноски и начислени неустойки, след изтичането на който, и при неплащане, „Б."АД прекратява едностранно посочените Л.ови договори. Уведомлението е връчено на „Е.О." ЕООД на 05.02.2010 г. чрез управителя му /известие за доставяне от 05.02.2010 г./.

По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите - С.С.и Ц.Ш., от чиито показания се установява следната фактическа обстановка: Свидетелят С.Д.С., който е помощник-нотариус при нотариус Д.С., е завил пред първоинстанционния съд, че е присъствал в офиса на „Б."АД през зимата на 2011 г. за съставяне на констативен протокол, който касаел взаимоотношения между ответника и Л.ополучателя като е потвърдил, че той е съставил констативен протокол от 13.01.2011 г. и не помни да е бил канен в офиса на ответното дружество за прехвърляне на МПС и пред него не се е водил разговор в тази връзка. Свидетелят Ц.Ш. е заявил пред първостепенния съд, че работи като технически директор при „Е.О." ЕООД, както и че от дружеството се ползвали два автомобила - „Киа Сийд" и „Киа Черато", които се управлявали от служители, вкл. и от него по служебни поводи. Свидетелят е пояснил, че той е возил и управителката на дружеството.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице И.П., се установява, че: за автомобил „КИА", модел „Сийд" за периода от 22.06.2010 г. до 13.01.2011 г. /за 6м. и 21 дни/ дневната цена за ползване на автомобила е 24,07 евро с ДДС, а месечната наемна цена е в размер на 601,80 евро; за автомобил „Киа Черато“ за периода от 22.06.2010 г. до 16.03.2011 г. дневната цена за ползване на автомобила е в размер на 20.06 евро, а месечната наемна цена е в размер на 601,80 евро.

От заключението на повторната съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице К.М., се установява, че за периода 22.06.2010 г. - 18.01.2011 г. дневната наемна цена за ползване на л.а. „Киа Сийд“ е в размер на 27 евро с вкл. ДДС, а за периода от 6 м. и 21 дни общата наемна цена възлизала на 5 427 евро; за л.а. „Киа Черато", за периода 22.06.2010 г. до 16.03.2011 г., дневната наемна цена е в размер на 16.66 евро, а за целия период от 8 месеца и 24 дни общата наемна цена възлиза на 4400 евро. Съгласно заключението на вещото лице К.М., по договор за Л. № К729 от 04.04.2007 г. цялата сума, която е платена от дружеството-Л.ополучател е в размер на 26 847,93 лв., като е останала неиздължена сума в размер на 5993,42 лв., а по договор за Л. № К951 от 06.11.2007 г. цялата сума, която е платена от дружеството-Л.ополучател е в размер на 18 316,07 лв., като е останала неиздължена сума в размер на 4947,54лв. В допълнителното заключение вещото лице К.М. е посочила, че в платените суми от дружеството-Л.ополучател, съответно по договора за Л. № К729 от 04.04.2007г. – сумата от 26 847,93лв. и № К951 от 06.11.2007г. - сумата от 18 316, 07 лв., не са включени плащанията, направени от О.И. на сумата от 19 098, 34 лв.

Въз основа на горната фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи:

По кондикционния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД за връщане на даденото при начална липса на основание в тежест на страната, която е получила плащането, е да установи основанието, на което то е извършено. В случая, видно от представеното преводно нареждане за кредитен превод №42417106003257 от 17.06.2010 г., изд. от „С.Ж.Е." АД, О.Н.И. е превел по сметка на „Б." АД сумата от 19 098,30 лв., с основание за превода „закупуване на автомобили по прекратени договори на „Е.О.", с БЛЛ № К729 и № К951. От събраните по делото доказателства не се установява наличие на основание за плащането, направено с преводното нареждане от страна на ищеца в полза на ответното дружество по първоначалния иск. Въпреки наведените твърдения за сключване на договори за покупко-продажба на двата леки автомобила, същите не се подкрепиха с доказателства по делото. Събраните по делото гласни доказателства също не установяват наличие на такова основание.