Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2916 от 28.09.2020, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 960/2020
Вид
Решение № 2916
Подписан
28.09.2020
Състав
Емилия Топалова, Петър Узунов, Александър Трионджиев

Цитирани разпоредби

  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.271 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.77 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.10 ал.1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл.71 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87 ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 т. 5 и т.14 · Закон за защита на потребителите
  • чл.143 ал.2 т. 5 и т.14 · Закон за защита на потребителите
  • чл.145 · Закон за защита на потребителите
  • чл.146 ал.1 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147 ал.1 и 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.147 ал.1 и 2 · Закон за защита на потребителите
  • чл.3 · Закон за кредитните институции
  • чл.10 ал.1 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.11,т.12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.11,т.12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.11 ал.1 т.11,т.12 и т.20 · Закон за потребителския кредит
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер 2916

25.09.2020 г.

Град Благоевград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Благоевград

Трети въззивен граждански състав

На 17.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Петър Узунов

Емилия Топалова

Александър Трионджиев като разгледа докладваното от Емилия Топалова Въззивно гражданско дело № 20201200500960 по описа за 2020 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на БНП П.П.Ф. С.А.“,клон България ,ЕИК ...,със седалище и адрес на управление:гр.София ,ЖК“М. 4“,Бизнес парк София,сграда 14 ,подадена чрез упълномощен процесуален представител и насочена против отхвърлителната част на решение №4049/26.05.2020г. на РСБлагоевград по гр.д.№638/2018г.

В жалбата се твърди,че първоинстанционното решение е незаконосъобразно в обжалваната му част,тъй като е постановено при неправилно приложение на чл.10 ал.1 от ЗПК.Европейското право -директива 2008/48/ЕО не съдържа изискване за минимален размер на шрифта ,на който е съставена писмената форма на кредитен договор на хартиен носител.Поддържа се ,че РСБлагоевград неправилно е приложил и други норми от ЗПК-чл.11 ал.1 т.11,т.12 и т.20 от ЗПК .Иска се отмяна на решението на БлРС в обжалваната му част и постановяване на друго ,с което предявените искове по реда на чл.415 ал.1 ГПК да бъдат уважени изцяло.Претендират се разноските.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от особения представител на въззиваемата ,в който жалбата е оспорена като неоснователна.Иска се от въззивния съд да потвърди решението на първата инстанция в обжалваната му част.

Във въззивното производство не са събирани нови доказателства.

1

Въззивната жалба е процесуално допустима ,тъй като е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна в производството при наличие на правен интерес и е насочена срещу обжалваем съдебен акт на първоинстанционен съд.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция ,очертани в чл.269 ГПК,при извършената служебна проверка Благоевградският ОС намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част,а по повдигнатите в жалбата въпроси за правилността му приема следното:

Съдът е сезиран с искове ,предявени по реда на чл.415 ал.1 ГПК от „БНП П.П.Ф. С.А.“ чрез клона в България ,който е кредитор-небанкова институция по смисъла на чл.3 ЗКИ за установяване съществуването на парични вземания по договор за паричен кредит с въззиваемата П.Т. ,сключен на 03.01.2014г.

Поради изпадане в просрочие кредиторът-ищец се е снабдил по чгр.д.

№3524/2017г. по описа на РС-Благоевград със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за парични вземания срещу длъжника ,произтичащи от кредитния договор за главница в размер на 12 094,06лв,възнаградителна лихва -4841,38лв за периода от 05.10.2016г. до 05.01.2021г.,и за мораторна лихва в размер на 1352,53лв за периода от 05.11.2016г. до 11.12.2017г.

Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 ГПК и ответницата не се е явила да я получи заповедният съд е приложил разпоредбата на чл.415 ал.1 ГПК и е дал указание на кредитора в месечен срок от съобщаването да предяви иск за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.С предявените искове кредиторът е изпълнил в срок указанието на заповедния съд и претендира установяване на вземанията по заповедта за изпълнение при твърдения и изложени обстоятелства за настъпила предсрочна изискуемост на вземанията,обявена на длъжника чрез връчената му покана .

От събраните доказателства,обсъдени поотделно и в съвкупност,се установява от фактическа страна следното:

На 03.01.2014г. между страните е сключен договор за потребителски кредит PLUS-10532988,по силата на който дружеството –въззивник се е задължило да предостави на ответницата кредитни средства в размер на 15000лв,средства за заплащане на застрахователна премия в размер на 3276.00лв за застраховка „Защита на плащанията“ при годишен лихвен процент 18,85%,ГПР-21,63% и задължение на клиента да получи кредитна карта.Срокът за връщане на кредитните средства е уговорен до 05 януари 2021г. Кредитополучателят- ответницата П.Т. се е задължила да погаси кредита на 84 погасителни вноски

,всяка в размер на 361,77лв, съгласно погасителен план инкорпориран в подписания от нея кредитен договор.Съгласно чл.2 от кредитния договор размерът на предоставения заем е равен на сумата ,посочена в полето „Общ размер на кредита“ ,в което е 2 отразена сумата 15000лв.Посочената сума в поле “Застрахователна премия“ е в размер на 3276.00лв ,която е разделена на равен брой вноски, съответстващи на броя погасителни вноски и е част от всяка месечна погасителна вноска.В същата договорна клауза е посочено задължение на кредитополучателя да заплати еднократна такса за усвояване на кредита в размер на 375.00 лв ,която се заплаща при усвояване на кредита като кредиторът удържа таксата от общия размер на кредита.В условията по кредитния договор няма указание за какво се отнася тази еднократна такса за усвояване на кредита.В чл.5 на кредитния договор е уговорено,че при забава на една или повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва ,действаща за периода ,върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с разноски за събиране на вземането ,извършени по преценка на кредитора.При просрочие на две или повече месечни вноски ,считано от падежната дата на втората непогасена вноска ,вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в пълен размер ,вкл.с дължимото обезщщетение за забава и всички разноски по събиране на вземането,без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.Тоест ,по договора предсрочната изискуемост при просрочие на две вноски настъпва автоматично.Размерът на разноските за събиране на вземането се определя от управителния орган на дружеството-кредитор и се публикува на интернет –страницата на компанията.Законната лихва е посочена в размер на 10% ,съобразно ПМС №***г. При използване на уговорената в чл.6 от договора възможност за отлагане на падежа на която и да е погасителна вноска, кредиторът може да изиска такса в размер на 5% от отложените плащания.Ако не е платена пълната погасителна вноска на падежа,с платената сума се погасяват задълженията в последователност: разноски/вкл. за събиране на вземането/, лихва,главница -чл.7 от договора. В чл.11 на кредитния договор е посочено ,че той се прекратява с изпълнението на всички задължения от кредитополучателя или при предсрочното им изпълнение ,както и при упражняване на правото на отказ от договора при условията на чл.12.В раздел „Удостоверявания“ декларативно е вписано условието,че с подписването на договора кредитополучателят удостоверява,че е информиран за условията и покритията на застраховката „защита на плащанията“ и е приел общите условия на тази застраховка .С исковата молба кредиторът е представил и е приет като доказателство по делото сертификат № PLUS10532988,приподписан от кредитополучателката ,с който застрахователите „Кардиф Животозастраховане“,Клон България и „Кардиф Общо застраховане“,Клон

България се съгласяват да застраховат кредитополучателя по приложени Общи условия на застраховката „Защита на плащанията“ по застрахователни покрития „защита на плащанията“, „смърт“ ,“инвалидизация над 70%“ и „Безработица в резултат на уволнение“ ,а при настъпване на застрахователно събитие по покритите рискове –да изплатят застрахователно обезщетение на бенефициента по застраховката в 3 лицето на кредитодателя-ищец.По делото не са представени общите условия по застраховката „защита на плащанията“ ,за която се отнася обсъдения погоре сертификат.

Установява се от неоспореното заключение по извършената в първата инстанция ССЕ,че след удържане на еднократната такса за усвояване на кредита -375лв от размера на договорените кредитни средства -15000лв, на 06.01.2014г. ищецът като кредитодател е изплатил на ответницата 14 625лв по банков път –чрез паричен превод по нейна банкова сметка в „ПИБ“АД.Вещото лице сочи ,че ответницата е платила по процесния договор за кредит сумата от 11 980,29лв ,от която 214,23лв са отнесени за погасяване на разходи за събиране на вземането ,а към 5.11.2016г. останалата платена сума е отнесена за погасяване на възнаградителна лихва ,застраховка и главница . В справка 07 от заключението е извършено преизчисление на дълга към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК- 22.12.2017г.

Посочено е ,че остатакът за плащане от главницата възлиза на 11 411,60лв, възнаградителната лихва /до 5.11.2016г./- 205,81лв ,дължимата сума за застраховката до 05.11.2016г. е в размер на 78лв .В същата справка вещото лице сочи,че платената от ответницата сума в общ размер на 11 980,29лв кредиторът –ищец е отнесъл за погасяване на главницата до размер на 3 588,40лв, договорната лихва /до 05.11.2016г.- до размер на 6890,66лв, обезщетение за забава за периода от 05.02.2014г. до 05.11.2016г.-23,98лв ,обезщетение за забава върху главница от 11 411,60лв-1271,12лв за периода 06.11.2016г.-11.12.2017г.,застраховка-1287лв за просочения период от 5.10.2016г. до 5.11.2016г. и разходи за събиране на вземането-214.23 лв.

С обжалваното решение РС-Благоевград е приел,че процесният кредитен договор е нищожен на основание чл.22 във вр. с чл.10 ал.1 от ЗПК,тъй като е съставен в писмена форма на хартиен носител с шрифт с размер 10 при изискване в закона -чл.10 ал.1 от ЗПК размерът на шрифта да не е по-малък от 12. Предвид прогласената нищожност на кредитния договор ,на основание чл.23 от ЗПК първоинстанционният съд е приел в обжалваната част на решението,че ответницата дължи връщане само на чистата стойност на кредита,без лихва и др.разходи .

Като съобрази доводите на въззивника и на особения представител на въззиваемата по повдигнатите във въззивната жалба въпроси по съществото на спора , и предвид установените от фактическа страна данни

Благоевградският Окръжен съд приема следното:

Решаващият извод на първоинстанционния съд за недействителност на целия кредитен договор на основание чл.22 във вр. с чл.10ал.1 ЗПК не се споделя от въззивния съд ,тъй като посочените разпоредби от ЗПК не са били въведени в дeѝстващото законодателство към момента на сключване на 4 договора .Нищожността на договор се преценява в съответствие с действащата към момента на сключването му нормативна регламентация.Процесният кредитен договор е сключен на 03.01.2014г.,а изискването по чл.10 ал.1 ЗПК за големината на шрифта ,с който е изпълнена на хартиен носител писмената форма на договора е въведено с изменението и допълнението на ЗПК ,извършено със ЗИД на ЗПК -Обн.ДВ бр.35/23.07.2014г. В §13 от ПЗР на ЗИД на ЗПК е посочено ,че разпоредбите на този закон не се прилагат за договорите за кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, освен по отношение на такси, обезщетения или неустойки по § 9,т.3 от този закон.Следователно ,въведеното с изменението на чл.10 ал.1 ЗПК изискване за големината на шрифта,на който е изписана писмената форма на договора, както и последиците от неспазването му по допълнения чл.22 ЗПК не намират приложение за процесния договор.От друга страна, в приложимите за потребителските договори,какъвто е процесния договор за потребителски кредит Директива 2008/48/ЕО и Директива 93/13/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета не се поставя изискване за големината на шрифта,с който е изпълнена писмената форма на договора на хартиен носител.Втората от посочените директиви съдържа изискване към съставените в писмен вид потребителски договори да са съставени на ясен и разбираем език –чл.4 и чл.5. В практиката на СЕС последователно е застъпено разбирането,че изискването договорните клаузи да са изразени на „ясен и разбираем език“ трябва да се разбира в смисъл ,че налага в договора прозрачно да е изложено функционирането на механизма,посочен в съответната клауза ,както и отношението между този механизъм и предвидения в други клаузи така ,че потребителят да може да прецени въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици от договора / решение от 20.09.2017г. на СЕС по дело С-186/16, т. 47 от решение на СЕС от 09.07.2020г. по дело С-452/18 /.Съгласно отговора на четвъртия въпрос по преюдициалното запитване –т.50 от решение на СЕС от 09.07.2020г. по дело С-452/18 преценката за неравноправния характер на договорна клауза трябва да се направи към момента на сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства,за които доставчикът на потребителската услуга или продавачът е могъл да знае в този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение ,тъй като дадена договорна клауза може да е носител на 5 неравнопоставеност между страните ,проявяваща се едва в хода на изпълнение на договора .В т.66 и т.67 от Решение на СЕС/четвърти състав/ от 16.07.2020г. по съединени дела С-224/19 и С-259/19 се посочва,че изискването за съставяне на потребителските договори на ясен и разбираем език ,съдържащо се в чл.5 от Директива 93/13/ЕО се прилага за всички случаи ,вкл.когато дадена клауза попада в приложното поле на чл.4 §2 от Директивата и дори,ако съответната държава не е транспонирала тази разпоредба.Това изискване не се свежда само до разбираемостта на една клауза от формална и граматическа гледна точка, а системата на защита на потребителя,въведена с посочената Директива се основава на идеята,че потребителят е в положението на по-слабата страна в отношенията с продавача/доставчика ,по –специално по отношение на степента му на информираност .Поради това изискването за съставяне на договорите на ясен и разбираем език трябва да се тълкува разширително, т.е. че съответните клаузи не само трябва да са разбираеми от формална и граматическа гледна точка,но и за потребителя да са разбираеми механизмите ,от които за него се формират икономическите последици от договора .Изискванията в чл.5 от Директива 93/13/ЕО са транспонирани в законодателството на Република България-чл.147 ал.1 и 2 от ЗЗП,чл.145 ЗЗП,които са приложими като част от действащ закон към момента на сключване на процесния договор за потребителски кредит. В светлината на даденото тълкуване на Директива 93/13/ЕО от СЕС ,в разглеждания казус с оглед поставените в жалбата въпроси въззивната инстанция приема следното: