Решение № 10240 от 28.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10240 гр. С, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТ при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТ Гражданско дело № 20251110104661 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Д. И. Д. с ЕГН ********** и адрес: гр. П, ж.к. Т № 19, вх. А, ет. 2, ап. 6, с която е предявен осъдителен иск срещу СО за сумата 1200 лева, част от вземане в пълен твърдян размер от 15000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от непозволено увреждане – ухапвания от безстопанствено куче на 03.07.2024 г. около 18-19 часа, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 24.01.2025 г. до окончателното погасяване.

С исковата молба се твърди, че на 03.07.2024 г. около 18-19 часа ищецът, помощник – локомотивен машинист в товарни превози на БДЖ, след приключване на маневра на локомотива заедно с други две лица тръгнал към главния портал на базата, когато се появили няколко видимо безстопанствени кучета, едно от които, бяло на цвят, започнало да го хапе и му нанесло няколко рани. Намесили се присъствалите други служители и трето лице от близка бензиностанция. В последствие ищецът получил медицинска помощ и бил неработоспособен в периода от 03.07.2024 г. до 25.09.2024 г. От инцидента ищецът претърпял силни болки в резултат на получените физическите наранявания и получил тежка психологическа травма, за което му били предписани и приемал медикаменти. Поддържа и че дори към подаване на исковата молба продължава да има болки, не се е възстановило напълно движението му и се налага да използва болкоуспокоящи.

Ответникът СО оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че не е налице реализирано противоправно действие или бездействие от служител на ответника, доколкото е изпълнила възложените й по закон задължения. Твърди, че се работи активно по общинска 1 програма за овладяване на популацията на бездомните животни и съществуването на безстопанствени кучета на територията на СО, поради което не може да се ангажира отговорност за вреди от непозволено увреждане. Оспорва фактическите твърдения на ищеца по отношение времето, мястото и начина на настъпване на инцидента. Навежда възражение, че инцидентът е станал в частен имот, а не на територията на СО, поради което собственикът на имота, респ. работодателят на ищеца е следвало да осигури безопасността.

Поддържа възражение, че е налице трудова злополука. Оспорва кучето да е било безстопанствено. Оспорва нараняванията да са в причинна връзка с инцидента, тъй като не са характерни за ухапване от куче.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства приема фактическа страна следното: от

Не е спорно между страните, че към 03.07.2024 г. ищецът е изпълнявал длъжността помощник – локомотивен машинист в Товарни превози при БДЖ. Установява се от показанията на свидетелите БВН и ПДП, че заедно с ищеца и КЧ на посочената дата след приключване на работната им смяна оставили локомотивите в базата на Лукойл и се отправили към изхода.

Според показанията на свидетеля БВН на около 200 м от изхода вървели той, св. ПДП и КЧ, а зад тях на около два метра – ищецът. Свидетелят чул, че ищецът извикал, поради което се обърнал към него назад и видял, че голямо бяло куче, без каишка или марка, го е захапало за крака, като имало още няколко кучета. С другите колеги се върнали да му помогнат, размахали ръце, кучето го пуснало и отишло при глутницата, а те продължили към изхода, където ищецът отишъл да разговаря с пазача, който се намирал в кабинката си, след което си тръгнали. На място свидетелят видял, че по чорапа на ищеца има кръв, а ищецът бил пребледнял. След инцидента ищецът не бил на работа около четири месеца, в които разговаряли един-два пъти по телефона, като ищецът му споделил, че имал разкъсване на тъканта и много се е уплашил. От показанията на свидетеля Н се установява, че е виждал тези кучета, около 6-7 на брой, и друг път в базата и са преминавали покрай тях, но не са ги закачали. Според свидетеля тези кучета пребивават на това място, като са си завзели територия около мястото за зареждане на гориво, без да имат обособени места и не е виждал някой да ги храни. Според свидетеля кучетата са улични и влизат и излизат в нефтобазата, тъй като има порта, но под нея има пространство. След инцидента отново имало кучета.

От показанията на свидетеля ПДП, колега на ищеца, се установява, че след оставяне на локомотивите в базата се насочили към изхода, като ищецът вървял последен зад свидетеля.

Свидетелят чул, че ищецът извикал. Обърнал се и видял, че около ищеца имало 4-5 кучета, като едното от тях, светло и едро, го захапало за крака в областта между коляното и глезена.

След като се развикали кучето пуснало ищеца и започнало да лае. Според свидетеля посоченото се случило на около половин километър преди изхода на базата, където са пазачите, като никой от тях не се появил на място. След ухапването ищецът имал рана, но сам ходел и не са му помагали да продължи движението си с тях към изхода. Същите кучета свидетелят виждал и друг път в района на Лукойл, но не е виждал да имат къщички и 2 купички за хранене, като според него в района има бездомни кучета.

Установява се от представените амбулаторни листове от 12.07.2024 г./л.10/, от 02.08.2024 г. /л. 26/, 25.09.2024 г./29/ и на 21.10.2024 г. /л. 11/, че на посочените дати ищецът е посещавал доктор ДА, специалист психиатър, като е съобщавал за тревожност, страх и нарушение в съня във връзка ухапване от куче от 03.07.2024 г., като след преглед същата му е предписвала медикаментозна терапия с оглед констатирана отчетена остра първоначална стресова реакция, след отминаването на която не е установено подобрение в състоянието, а продължаване на фобийните преживявания и възпроизвеждане на стресовото изживяване.

Видно от представените болнични листове /л. 12-15 и л. 20/ на ищеца е определена временна неработоспособност с диагноза: „открита рана на неуточнена област от тялото“ и с режим на лечение – домашен – амбулаторен в периода от 04.07.2024 г. до 25.09.2024 г. С решение № 01425 от 22.10.2024 г. е потвърден един от болничните листове /този от 29.07.2024 г./.

Видно от лист за преглед на пациент от 03.07.2024 г. /л. 15/ на посочената дата ищецът е прегледан от д-р ВП в МБАЛ Р. А АД и е констатирано обективно състояние – охлузване по дясната подбедрица., като по снетите данни от ищеца е отбелязано, че е ухапан от куче.

Установява се от съдебномедицинско удостоверение № 156/2024 г., че при преглед на ищеца на 08.07.2024 от д-р РС – началник на Съдебномедицинско отделение при МБАЛ „Рахила А“ АД , гр. П е констатирано наличие на три охлузвания по дясната подбедрица както следва: охлузване по предно вътрешната повърхност на дясна подбедрица в долна трета, покрито с надигната кафеникава коричка, изклющена по периферията с диаметър около 0,3 см и подобни охлузвания – едно на 5 см под него и едно по външната повърхност на дясната подбедрица в долната трета с диаметър 0,4 см. Констатирано е, че охлузванията са причинили на ищеца – болка.

На 28.08.2024 г. ищецът е прегледан от специалист ортопед, травматолог, който в съставения амбулаторен лист /л.26/ е снел анамнеза за наличие на оток, болка и невъзстановена опорна функция на десния крайник. Видно от описаното обективно състояние, специалистът е констатирал наличие на инфламация и едем в областта на заднолатералната част на дясната подбедрица, с наличие на секреция, палпаторна болка, зачервяване, локално повишена температура и липса на възможност за осъществяване на десностранен моно-педален стоеж.

По жалбата на ищеца от 09.07.2024 г. при 02 РУ – СДВР е образувана пр. № 22600013381/2024 г. Видно от приложените по делото жалба и от пострадало лице и обяснение, депозирани от ищеца пред 02 РУ същият е посочил, че на 03.07.2024 г. около 18-19 часа е бил ухапан от бяло, средно на ръст куче на територията на ПСБ – „Лукойл Илиянци“, като помощ му оказали колегите, а по-късно се появил служител, пазач, когото кучетата слушали, който ги извикал с него. Ищецът посочил, че му е направен медицински преглед и след консултация с адвокат подава жалбата, за да бъде установено чие е кучето, което го е нахапало.

Във връзка с образуваната преписка, на 08.08.2024 г. е извършена проверка от ст.

3 инспектор при Столичен инспекторат на място в Петрола база Илиянци – Лукойл в присъствие на свидетели и на ръководител регионално звено Лукойл България, за която е съставен констативен протокол № КП – 24-0024695, в който е отбелязано, че по време на проверката на територията на базата не е установено бяло средно на ръст куче, а само едно безстопанствено черно куче, като по данни на охраната бяло куче не е виждано в района.

По заведената пр. № 226000-13381/2024 г. по описа на 02 РУ - СДВР е образувана пр. пр. 42910/2024 г. по описа на СРП, като с Постановление за отказ да се образува досъдебно производството от 03.09.2024 г. е прието, че не са налице данни за престъпление по чл. 325в, ал. 1 НК, тъй като не е установено на лицето да е причинена средна или тежка телесна повреда.

С разпореждане № 36895 от 25.07.2025 г. на гл. инспектор при ТП на НОИ – С – град /л. 162/ злополуката е приета за трудова, като според писмо от БДЖ – Товарни превози ЕООД от 12.12.2025 г. /л. 166/ на ищеца не е начислено и не е изплатено обезщетение, свързано с нея. На ищеца не се установява да е изплатено и застрахователно обезщетение от Дженерали Застраховане АД съгласно писмо от 09.12.2025 г. /л. 168/.

При така събраните доказателства съдът намира за установено, че на 03.07.2024 г. гр. С на територията на ПСБ – „Лукойл“ Илиянци в гр. С, ж. к. Илиянци, ищецът е ухапан от куче, от което ухапване са му причинени три повърхностни охлузвания на долната третина на дясната подбедрица, за лечение на които е ползвал отпуск за временна неработоспособност в периода от 04.07.2024 г. до 25.09.2024 г. В резултат от преживяното ищецът е получил стресово разстройство и безпокойство, за диагностициране и лечение на които е посещавал специалист в периода от 12.07.2024 г. – 21.10.2024 г. и му е предписвано лечение с медикаменти.

За установяване твърдението си, че не е налице бездействие от страна на негови длъжностни лица, ответникът СО е представил Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на СО 2012 – 2016 г. - проект, Решение № 38 на Столичния общински съвет за продължаване срока на програмата, Справки за дейността на ОП „Екоравновесие“ за периода от 2008 до 2011 г., Справка за 2015 – 2024 г. и от януари до април вкл. 2025 г. , годишен отчет на директора на ОП „Екоравновесие“ за дейността на предприятието за 2020 г. и за 2021 г. Представен е и Договор № СОА25-ДГ55-356/13.06.2025 г. за възлагане на обществена поръчка с наименование: Извършване на преброяване на безстопанствените кучета на територията на СО“ /л.130/ и приемопредавателен протокол за удостоверяване на резултатите от преброяването /л. 138/, както и Доклад на Фондация „Четири лапи“ за проведено преброяване на безстопанствени животни на територията на СО от 15.01.2016 г. /л.139/, Отчет на СО за изпълнение на Националната програма за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на Р България за 2024 г. /л. 157/.

При така установената фактическа обстановка и след преценка твърденията и възраженията на страните съдът приема от правна страна следното:

Предявени са активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание 4 чл. 49 във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите. Фактическият състав на деликта е налице, когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение на лице, при или по повод изпълнение на работата му, поставена от възложителя.

За да бъде ангажирана отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е необходимо наличието на следните предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице - пряк изпълнител на работата с необходимите елементи (деяние, вреда - имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа - чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него (арг. ППВС № 9/1966 г.). Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.