Решение № 79 от 13.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. Велико Търново, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ ИЛИЕВА при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ ИЛИЕВА Гражданско дело №

20244110100425 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правното основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК.

Ищецът излага твърдения, че с ответника са били сключени договор за мобилни услуги от 03.08.2020г., като на същата дата бил сключен и договор за лизинг на посочено в исковата молба мобилно устройство. Сочи се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите, поради което те са прекратени едностранно на 09.12.2021г. Ищецът заявява, че към 15.12.2021г. ответникът е имал задължения за предходни периоди в размер на 270,85лв., по посочени в исковата молба фактури, включващи предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 15.11.2021г.-14.12.2021г. в размер на 183,95лв., от които 78,32лв. по договор за лизинг от 03.08.2020г. и 105,63лв. по договор за лизинг от 07.07.2020г. Сочи се, че като последица от неизпълнение са начислени договорени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на 274,11лв. Ищецът заявява, че вземанията си в общ размер 728,91лв. ,включваща 78,64лв.-абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги и по допълнително споразумение към него, за периода 15.07.2021г.-14.08.2021г.; сумата 108,27лв., абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги и по допълнително споразумение към него, за периода 15.08.2021г.-14.09.2021г.; сумата 77,85лв.- абонаментни такси и такса за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги и по допълнително споразумение към него, за периода 15.09.2021г.-14.10.2021г.; 6,09лв.-частично 1 непогасена вноска по договор за лизинг от 03.08.2020г.; 183,95лв.— дължими лизингови вноски за периода 15.11.2021г.-14.12.2021г.; сумата 274,11лв.- неустойки за предсрочно прекратяване на услуги се снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда 1 указания заявителят предявява установителен иск. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от общо 728,91лв..главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело № 3105/2023 г. по описа на ВТРС. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от особения представител на ответника, назначена по реда на чл.47 ал.6 от ГПК, в който исковите претенции са оспорени като неоснователни, по съображения изложени в отговора. Сочи се, оспорва, че ответникът има неизпълнение задължения по договорите, по които се претендират, както и че е ползвал услугите, които са му начислени по процесните фактури.

Оспорва, че процесните договори са предсрочно прекратени едностранно от ищеца и претендираните неустойки са недължими. Прави искане за отхвърляне на исковете.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен в заверен препис договор за мобилни услуги, сключен на 03.08.2020г. между ищцовото дружество в качеството оператор и ответника в качеството потребител, като предмет на договора е предоставяне от страна на ищцовото дружествооператор мобилни услуги, при стандартен месечен абонамент в размер на 15,99лв. с ДДС.

Представено е и допълнително споразумение от 07.07.2020г. към договор за мобилни услуги и договор за лизинг от 07.07.2020г., съгласно който е предоставен на абоната мобилен телефонен апарат.

Видно от договора за лизинг общата цена на лизинговата вещ е 347,07лв. с ДДС, като на основание договора лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски в размер на 15,09 лв. с ДДС всяка.

В договора е посочено, че в случай на прекратяването му през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/и, посочени в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок ,като сума не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС. В случай, че е направена отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на устройството/в брой и без абонамент/съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатена от него при предоставянето му, какъвто съответства на оставащия срок на договора.

По делото са представени фактури, по които ищецът претендира вземанията си по 2 горепосочените договори, които фактури са издадени в периода м.август 2021г.-м.ноември 2021г., а именно: фактура № 7323869675/15.08.2021г. за отчетен период 15.07.2021г.14.08.2021г. на стойност 78,64лв., представляваща сума включваща месечни абонаменти такси и услуги и лизингова вноска; фактура №7325219445/15.09.2021г., издадена за отчетен период 15.08.2021г.-14.09.2021г. включваща месечни абонаменти такси, услуги и лизингова вноска на стойност общо 186,91лв.; фактура №**********/15.10.2021г., на обща стойност 264,76лв., включваща месечни абонаментни такси и лизингова вноска за мобилен апарат; фактура №7327923261/15.11.2021г. за отчетен период 15.10.2021г.-14.11.2021г. на обща стойност 270,85 лв., включваща месечна абонаментна такса и лизингови вноски и фактура №73292211521/15.12.2021г.за отчетен период 15.11.2021г.-14.12.2021г., включваща вноска за лизинг, задължения за презходен период и неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на общо 728,912лв.

На 25.10.2023г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника К. К. Н.. Въз основа на заявлението е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 26.10.2023г. по ч.г.гр.д.№3105/2023г. на Великотърновски районен съд против длъжника К. К. Н. за заплащане на сумата в размер на 728,91 лв. – главница, представляваща неизпълнени парични задължения на длъжника, произтичащи от следните договори между него и „************************** Договор за мобилни услуги от 03.08.2020г., Допълнително споразумение от 07.07.2020г. към договор за мобилни услуги и Договор за лизинг от 07.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.10.2023г. до изплащане на вземането, както и направените разноски по делото за сумата 25 лв. държавна такса и 480.00 лв. - адвокатско възнаграждение с ДДС.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда на заявителя указания, последният предявил настоящите положителни установителни искове.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че процесните фактури са намерили отражение в счетоводните регистри на ищеца.От страна на ответника не са направени плащания за погасяване на задълженията, обективирани в процесните фактури. Вещото лице е посочило, че към датата на изготвяне на заключението дължимите от ответника суми са в размер на 728,91лв., от които 274,11лв. е размера на начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договора.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК са допустимипредявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК.

3

Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане.

В настоящото производство ищецът предявава искови претенции за установяване дължимост на вземания за стойността на месечните абонаментни планове, за стойност на предоставени услуги, извън абонаментния план за процесния период, за лизингови вноски и за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите.

Между страните не е спорно и от представените по делото доказателства се установява, ч е ищецът и ответника са били в облигационни правоотношения, регулирани от Общи условия, като ответникът е имал качеството абонат и потребител на услуги от мобилния оператор, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните съобщения. По силата на договора за мобилни услуги от 03.08.2020г. и допълнително споразумение от 07.07.2020г. ищецът се е задължил да предоставя на ответника, в качеството му на абонат и потребител на мобилни услуги, договорените основни и допълнителни електронни съобщителни услуги по предпочетените тарифни планове за предоставените телефонни номера. От своя страна, ответникът е поел задължение да заплаща за срока на договорите съответната месечна абонамента такса. Уговорената в договора абонаментна такса представлява минималната цена, която абонатът следва да заплаща всеки месец през действието на договора, за това, че операторът е поддържал своите телекомуникационни системи в изправност и по начин, че да не се възпрепятства достъпа на абоната до използването на предоставените услуги, поради което съдът приема, че същата се дължи независимо от това дали абонатът реално ги е потребил. В настоящото производство от страна на ответника не оспори сключването на договора за мобилни услуги, запознаването с Общите условия, поради което съдът приема, че доколкото по делото не са ангажирани доказателства за обратното, договорът за мобилни услуги валидно е обвързвал страните по него и ответникът дължи заплащането на абонаментните такси по този договор за отчетните периоди, независимо дали е ползвал мобилни услуги и независимо от техния обем. Падежът на тези задължения е настъпил на посочените във фактурите дати. По отношение на използваните услуги, извън месечния абонамент, видно от представените доказателства, са предоставени услуги на абоната по сключените договори и след като същите са били предоставени на абоната, то той дължи заплащането им. В случая ищецът е изпълнил задължението си да издаде процесните фактури, в които е посочил стойността на фиксираната абонаментна такса, на използваните услуги, извън месечния абонамент, като към всяка от фактурите има приложение с детайлна информация за всеки от посочените компоненти. Падежът на тези задължения също е настъпил на посочените във фактурите дати, като по делото не са ангажирани доказателства за заплащането им, поради което съдът намира, че ответникът дължи на ищеца сумата 190,12 лв., включваща абонаментни такси и предоставени услуги извън абонаментния план, за 4 процесния период.

Относно сумата от 283,47 лева без ДДС за незаплатени лизингови вноски исковата претенция също е основателна. Мобилното устройство е предоставено съобразно подписания между страните договор за лизинг от 07.07.2020 г. и е получено от клиента, което е удостоверено от подписа му под договора. Условията за предоставяне на устройството, продажната цена и начинът на плащане, както и придобиването на устройството се съдържат в приложения договор за лизинг, в който е уговорено заплащане на 23 месечни лизингови вноски / за срока на договора/ в посочения размер при фактурирането на месечните сметки на абоната съобразно договора за предоставяне на мобилни услуги. Видно от приложената фактура е заключението на съдебно-счетоводната експертиза ответникът не е заплатил лизингови вноски в общ размер от 264,68 лева. Няма доказателства ответникът да е възразил пред оператора относно тази стойност, както и няма доказателства, че е платил начислените суми, представляващи дължими лизингови вноски, което води до извод за основателност на исковата претенция за неизплатени лизингови вноски, включени в процесните фактури.