Решение № 1558 от 19.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1558 гр. София, 18.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Гюлсевер Сали като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20241100500967 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№47073/28.06.2023 год., подадена от длъжника М. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. *******, срещу действие на ЧСИ, изразяващи се в наложени запори от 07.06.2023 г. върху банкови сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД и „К.Б.С.Б.Б.“ АД, приложени и изпратени в съобщение до длъжника с изх. №26376/07.06.2023, получено на 27.06.2023 г. по изпълнително дело № 20188630403280, на ЧСИ С.Х., с № 863 на КЧСИ. С жалбата е направено и искане за прекратяване на делото по отношение на М. С. Ч. на основание изплащане на дълга, заради който е образувано изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че ЧСИ е предприел незаконосъобразно принудително изпълнение, като, въпреки погасяване на дълга още през 2019 год., респ. възникване на основание за прекратяване на изпълнителното дело, през 2023 год. е пристъпил към нов запор на банкови сметки на длъжника и пристъпване към принудително изпълнение на негово движимо имущество. Според жалбоподателя извършените плащания, за които е представил необходимите доказателства, са достатъчни за погасяване дълга на взискателя, включително и разноските към ЧСИ. Претендира и несъразмерност на наложените в изпълнителното производство мерки спрямо размера на дължимото към взискателя.

Направила е искане за освобождаване от заплащане на такси и разноски по чл.83, ал.2 ГПК.

Моли съда да отмени отказа на ЧСИ, като постанови спиране и прекратяване на принудителното изпълнение, а жалбата да уважи като основателна и обоснована.

1

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ******* в срок е депозирал писмени възражения на подадената жалба, като оспорва същата като недопустима, неоснователна и необоснована. Твърди, че жалбоподателя е пропуснал преклузивните срокове на процесуалния закон, в рамките на които може да обжалва действията на ЧСИ. Допълнително основание за недопустимост посочва и липсата на изричен акт, в който да се отказва спиране или прекратяване на изпълнителното производство. Неоснователността на жалбата обосновава с това, че от представените по делото писмени доказателства – платежни нареждания, извлечения от сметки и прочее, ставало ясно, че извършените плащания не биле достатъчни за погасяване на дълга. Въвежда и твърдението, че не отпада необходимостта от заплащане на разноски пред ЧСИ, които биле в тежест на длъжника, като се позовава на чл.79 ГПК. Моли съда да потвърди отказа на ЧСИ и да остави жалбата без уважение.

В представените по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ С.Х., с № 863 на КЧСИ поддържа, че обжалваният отказ е правилен и законосъобразен. Моли жалбата да се остави без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Изпълнително дело № 20188630403280, на ЧСИ С.Х., с № 863 на КЧСИ, е образувано въз основа на молба, вх. № 56584/06.12.2018 г., от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *******, срещу М. С. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ул. *******, за принудително събиране на присъдената в полза на взискателя сума съгласно изпълнителен лист от 10.08.2018 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 21.11.2013 год. по ч.гр.д. №18686/ 2013 год. по описа на СРС, 59 състав за 2013 год. във връзка с решение №213885/14.09.2017 год. и решение №293957/14.12.2017 год. по гр.д. №9098 по описа на СРС, 59 състав за 2014 год. и решение №5709/29.08.2018 год. по в.гр.д. №5878 по описа на СГС за 2018 год. С молбата се иска проучване имуществото на длъжника, като наред с това се възлага и извършването на действия по изпълнението по реда на чл. 18 от ЗЧСИ.

Представен е изпълнителен лист /ИЛ/ от от 10.08.2018 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 21.11.2013 год. по ч.гр.д. №18686/ 2013 год. по описа на СРС, 59 състав за 2013 год. във връзка с решение №213885/14.09.2017 год. и решение №293957/14.12.2017 год. по гр.д. №9098 по описа на СРС, 59 състав за 2014 год. и решение №5709/29.08.2018 год. по в.гр.д. №5878 по описа на СГС за 2018 год, видно от който длъжникът е осъден да заплати на взискателя сумата 1505, 76 лв., представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода м.11.2010 год. до м.04.2013 год., ведно със законната лихва от 18.11.2013 г. до окончателното плащане, сумата от 239,74 лв. – представляваща лихва за забава върху вземанията за топлинна енергия, за периода от 31.11.2010 год. до 21.10.2013 год.

По изпълнителното дело е изпратено съобщение за образуване на длъжника от 20.12.2018 год. с изх. №71724, като същото е получено лично от длъжника на 10.01.2019 год.

Запорни съобщения, посочени и цитирани в изпратеното съобщение за образуване на 2 изпълнително дело, от същата дата са изпратени и на банки, както следва: „Първа инвестиционна банка“ АД, „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД и „Централна кооперативна банка“ АД за налагане на запор на сметки, банкови сметки, касетки и вземания, както и запорно съобщение до работодателя СО, район „Слатина“ за налагане на запор върху получаваното трудово възнаграждение.

На основание чл.458 от ГПК държавата чрез Национална агенция по приходите (НАП) е присъединен взискател по изпълнителното дело №20188630403280 за съобщените вземания към длъжника в размер на 84, 38 лева (удостоверение на НАП вх.№8430 от 08.02.2019 год.)

В резултат на предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело постъпват суми в размер на 1213,54 лева, както следва: 814,84 лева са постъпили на 07.01.2019 год.; 316,16 лева са постъпили на 23.01.2019 год.; 82,54 лева са постъпили на 08.10.2019 год. в резултат на наложения запор на банкови сметки в „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

С молба с вх.№915/07.01.2019 год. длъжникът претендира, че е платила на взискателя на дата 05.01.2019 год. три суми: 1505,76 лева, 239,74 лева и 1 100,61 лева, като към молбата прилага три вносни бележки. Изпратени са за становище от взискателя, тъй като не попадат в хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК. Съобщението с платежните документи е изпратено на 08.01.2019 год., като „Топлофикация София“ ЕАД подава отговор на 29.03.2019 год., като посочва кои от задълженията и в какъв обем счита за погасени с получаването на посочените суми, както и остатъкът, който следва да му се плати, а именно: 108 лева за такси, 784, 97 лева – остатък от законна лихва и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

В мотивите си ЧСИ се позовава и на чл.79 от ГПК и на съдебната практика по приложението му за да обоснове дължимост на сумите за разноски в изпълнителното производство, като въвежда и твърдението, че извършените до момента плащания не са достатъчни за да погасят пълния дълг и разноските. Отрича да е нарушена разпоредбата на чл.442а, ал.1 от ГПК досежно съразмерността на наложените обезпечителни мерки и предприети изпълнителни действия по отношение на длъжника съобразно размера на дълга.

На 07.06.2023 год., с оглед приемане, недостатъчно плащане, са изпратени запорни съобщения до „К.Б.С.Б.Б.“ АД и „Юробанк България“ АД за налагане на запор на сметки, банкови касетки и вземания за остатъка от дълга по изпълнителното дело, който се твърди да е 380,99 лева. В резултат на наложения запор на банкови сметки в „Юробанк България“ АД на 20.06.2023 год. е постъпила сумата от 360,31 лева.

Въз основа на горните фактически констатации, настоящият състав намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител, което подлежи на съдебен контрол по арг. чл. 435, ал. 1 ГПК.

Във връзка с възражението на взискателя – „Топлофикация София“ ЕАД, че жалбата е подадена след преклузивните срокове, установени в ГПК, съдът намира следното.

Съгласно разпоредбата на чл.436, ал.1 ГПК жалбата се подава в двуседмичен срок, като началният момент е поставен в зависимост от това дали лицето е присъствало при извършване на действието и било ли е призовано или не. В настоящия случай, срокът за длъжника тече от получаване на съобщението за извършеното действие. Наложените запори са от 07.06.2023 год., като длъжникът е уведомен за налагането им с получаване на съобщение от 27.06.2023 год. Жалбата във връзка с така извършените изпълнителни действия е подадена и входирана на 28.06.2023 год. Двуседмичният срок и следвало да 3 изтече на 11.07.2023 год., следователно жалбата е подадена в срок.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Погасяването на дълга се установява по делото, от една страна, чрез представените от страна на длъжника – платежни нареждания от 05.01.2019 год., приложени към молбата за прекратяване на производството от 07.01.2019 год., които възлизат на сумата от 2 846,11 лева, от друга страна, чрез представените извлечения от банкова сметка към „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, видно от които по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 1213,54 лева. Резултатът от предприетите изпълнителни действия и от извършеното плащане от страна на длъжника, независимо че част от сумите са постъпили направо по сметка на взискателя, а останалата част по сметка на ЧСИ, е пълно погасяване на дълга, за който са наложени запорите. В запорните съобщения е посочена сумата от 3 152,31 лева, като същата е раздробена на съставните й части и коя част какво задължение погасява. Сборът от платежните нареждания и извлечението от банкова сметка на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД възлиза на 4 059,65 лева. Без значение е обстоятелството, че суми са постъпили по сметка на взискателя след образуване на изпълнителното дело и посочване изрично специална банкова сметка на ЧСИ, по която да се превеждат суми, след като взискателят е потвърдил плащането. Със становището, което е представил на 29.03.2019 год., в което е актуализирал дълга на длъжника съобразно извършените плащания, взискателят е признал, че плащането към него е валидно извършено. По отношение на възражението, че длъжникът е задължен и за разноските на основание чл.79 от ГПК, в мотивите си ЧСИ е изложил подробна разбивка на таксите – основание, размер, вид (пропорционална и т.н.), като е посочил и сборът от сумите, възлизащ на 523,10 лева. Постъпилите суми са достатъчни да покрият и тези разноски, а и дори надвишават сумата.

Предвид гореизложеното, следва извода, че всички предприети след погасяване на дълга изпълнителни действия, а именно запор от юни 2023 г. върху вземанията по банковите сметки на длъжника при „Юробанк България“ АД и „К.Б.С.Б.Б.“ АД и насрочения за 21.07.2023 год. опис на движимо имущество от от съдебния изпълнител се явяват незаконосъобразни, след като към деня на налагането им, задължението на длъжника по изпълнителното дело е било погасено чрез извършени плащания по сметката както на взискателя, потвърдени впоследствие от последния, така и на специалната сметка на ЧСИ.

Досежно искането за прекратяване на производството и твърдение за незаконосъобразен отказ за спиране, прекратяване и приключване на производството от страна на ЧСИ, съдът намира, че искането е основателно.

Съгласно Тълкувателно решение №1/2013 год. по тълк.д. №1 по описа за 2013 год. на ОСГТК на ВКС, т.1: „При проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“ В случая, 4 длъжникът по делото има качеството на потребител съгласно пар. 13, т.1 от ДР на Закон за защита на потребителите, поради попада в категорията лица, за чиито интереси съдът следи служебно. В процесния случай, са налице условията за приключване на производството по чл. 433, ал.2 от ГПК, тъй като гореописаните плащания са достатъчни за пълно изпълнение на задължението и събиране на разноските. Въпреки това, с наложените запори от 07.06.2023 год. и насрочения опис на движимо имущество за 21.07.2023 год. фактически е продължено принудителното изпълнение. Съдът няма правомощие по закон да прекрати изпълнително дело № 20188630403280, на ЧСИ С.Х., с № 863 на КЧСИ на основание чл.