Решение № 3665 от 06.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3665 гр. Варна, 06.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Е. М. при участието на секретаря С. М. Г. като разгледа докладваното от Е. М. Гражданско дело № 20253110108863 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от „Е. М.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: **********, чрез процесуалния му представител – юрк. Д. К., срещу Т. И. К., ЕГН **********, и М. И. К., ЕГН **********, и двамата с адрес: ******, иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД за обявяване за недействителен спрямо ищеца на Договор за дарение на недвижим имот от ******, обективиран в Нотариален акт № ******, дело – ****** на нотариус О. Ш. вписан в СВ – В. с вх. рег. № ***************, по силата на който е прехвърлена безвъзмездно ½ ид. ч. от апартамент № **, с идентификатор ******, находящ се в гр. ******, с площ 45.46 кв. м., при граници: ******, ведно с прилежащото избено помещение № **, с площ 3.60 кв. м., както и 4.2298 % ид. ч. от общите части на сградата с идентификатор ****** и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, с идентификатор ******.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищецът „Е. М.“ ЕООД /след преобразуване „Е. М.“ АД/ излага, че е придобил качеството си на кредитор в резултат на частно правоприемство, възникнало след сключването на следните договори за прехвърляне на вземания, а именно: договори за цесия от ****** и от ******., по силата на които „У. К . Ф.“ ЕАД, в качеството си на цедент, му е прехвърлило взаманията си към длъжника Т. И. К. по сключените между тях договори за кредит от ****** Твърди, че към настоящия момент срещу първия ответник има образувано изп. д. № ****** по описа на ЧСИ С. А., с рег. № **** в КЧСИ, с район на действие – СГС, във връзка с издаден изпълнителен лист за задълженията му по договор за 1 потребителски паричен кредит № ****** от ****** Поддържа, че със сключената на ****** от Т. К. безвъзмездна сделка – договор за дарение на ½ ид. ч. от собствения му апартамент № **, находящ се в ******, е целял умишлено да увреди кредитора си, отчуждавайки недвижимото си имущество и намалявайки размера на имуществената си маса. Разпоредителната сделка е извършена след датите на възникване на вземанията. Счита, макар да е ирелевантно за спора, че за увреждането на кредитора е знаело и третото лице – вторият ответник М. И. К., сестра на длъжника Т. К.. Посочва, че с настоящата молба прилага уведомление до последния за извършените цесии, като цедентът изрично е упълномощил ищеца да извършва уведомяване на длъжниците за прехвърлените вземания. Поддържа, че с оглед и разрешенията, дадени в ТР № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС, цесионерът притежава активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като са възникнали вземанията на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договорите за прехвърляне на вземанията, какъвто е и настоящият случай. По изложените съображения моли исковата претенция да бъде уважена. Претендира разноски.

Ответниците Т. И. К. и М. И. К., редовно уведомени, са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначения им от съда особен представител – адв. А. Ж. Т.. Поддържат становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърдят, че ищецът няма качеството на кредитор, доколкото моментът на възникване на вземането и придобиване на качеството на кредитор от ищеца не съвпадат, тъй като последният не е бил страна по правоотношението, което е източник на вземането, а е придобил същото въз основа на договори за цесия. Датите на сключване на двата договора за цесия са последващи тези на атакуваната сделка. Вземането, което обуславя кредиторовото качество на ищеца спрямо първия ответник, е възникнало в патримониума му със сключените договори за цесия – на ******. и ******, тоест след сключване на „увреждащата“ сделка, която е с дата ****** Посочват, че активната материална легитимация в хипотезата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД принадлежи единствено на лицето, което е кредитор на длъжника към момента на сключване на сделките, тоест в случая това не е ищецът. Считат, че самото разпореждане с един имот не води автоматично до увреждане, а в исковата молба липсват твърдения и доказателства какво имущество е притежавал първият ответник към датата на дарението. Поддържат, че липсват доказателства за действителния размер и изискуемост на вземането. Оспорват изцяло вземанията по основание и по размер, както и че същите съответстват на предмета на договорите за цесия.

Твърдят, че липсва надлежно уведомяване за цесията, а особеният представител не е материалноправен представител на страната, поради което връчването на исковата молба на същия не може да породи материалноправния ефект на уведомяването по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

Посочват, че липсват доказателства за намерение за увреждане, тоест, че към момента на извършване на дарението първият ответник е бил в трайно влошено имуществено състояние, че е бил неплатежоспособен или че е предприемал действия с цел укриване на имущество. Считат, че цитираното от ищеца обстоятелство, че сделката е безвъзмездна, не е достатъчно само по себе си, за да обоснове наличие на намерение за увреждане. По изложените съображения молят предявеният иск да бъде отхвърлен.

В проведеното по делото на 17.09.2026 г. открито съдебно заседание 2 ищецът, чрез процесуалния му представител – юрк. Д. К., депозира нарочна молба, в която поддържа становище за основателност на предявения иск и моли същият да бъде уважен.

Ответниците се представляват от назначения им процесуален представител – адв. А. Ж., който поддържа становище за неоснователност на предявения иск и моли същият да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на така предявения иск е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи: 1) че е кредитор на първия ответник Т. К., тоест, че е титуляр на вземане срещу него, прехвърлено му надлежно от „У. К . Ф.“ ЕАД по силата на сключени договори за цесия от ****** и ******., съответно, че длъжникът е надлежно уведомен за цесията от предишния кредитор; 2) че ответникът Т. К. е извършил действие, с което го уврежда – дарил е ид. част от свой собствен имот на втория ответник М. К.; 3) че вземанията по договорите за кредит от ****** са възникнали преди момента на извършване на увреждащото действие; 4) знанието на длъжника Т.

К., че с това действие уврежда кредитора си.

От материалите по изисканото изпълнително дело № ****** по описа на ЧСИ С. А. се установява, че срещу ответника Т. И. К. е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № ****** по описа на СРС, *** състав, съгласно който същият следва да заплати на ищеца в настоящото производство „Е. М.“ ЕООД сумите 3374.31 лв. – главница за периода ****** – ******, 2437.34 лв. – договорна лихва и 387.04 лв. – мораторна лихва, задълженията за които произтичат от договор за потребителски паричен кредит № ******/******

С исковата молба са представени доказателства, че посоченият договор за потребителски кредит е сключен между кредитополучателя Т. И. К. и кредитора „У. К . Ф.“ ЕАД. Съгласно така сключения на ****** договор за потребителски паричен кредит, чистата стойност на кредита е 40000 лв.

От приложения договор № ******/****** за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта, се установява, че между същите страни - „У. К . Ф.“ ЕАД и Т. И. К. е възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на което кредитополучателят има право да усвоява кредитен лимит до размера на 2000 лв. във връзка и със сключения на същата дата ****** между Т. И. К. и „У. Б.“ АД договор № ****** за предоставяне на платежни услуги чрез използване на платежна карта ****** и предоставяне на услугата за електронно банкиране „******“.

За успешното провеждане на иска с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД вземането на увреденото лице /кредитор/ не е необходимо да е изискуемо и ликвидно /установено по размер/ - в този смисъл са разрешенията, дадени в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 4/26.11.2011 г. по гр. д. № 551/2010 г. по описа на ВКС, III гр. о. Следва да се отбележи обаче, че в случая вземанията по първия от двата посочени по-горе договора за кредит имат именно такъв характер /издадена е заповед за изпълнение и въз основа на нея изпълнителен лист срещу длъжника/.

Вземанията по така сключените два договора за кредит са прехвърлени 3 от страна на „У. К . Ф.“ ЕАД в полза на ищеца „Е. М.“ ЕООД по силата на сключени договори за цесия, а именно: Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ******. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** /с него са прехвърлени вземанията по договор № ******/******./ и Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от ****** към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ****** /с който са прехвърлени вземанията по договор № ******/******/.

С изрични пълномощни цедентът е упълномощил цесионера с правото да уведомява, съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД от името на „У. К . Ф.“ ЕАД всички длъжници по всички вземания, които дружеството е цедирало /прехвърлило/ по силата на така сключените договори за цесия.

Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето. В случая обаче този кредитор изрично е упълномощил новия кредитор да извърши нужното уведомяване – нещо, което законът не забранява и което е допустимо в гражданските отношения. Ето защо следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за извършените цесии с факта на получаване на уведомленията за прехвърлените вземания в рамките на настоящото производство /към исковата молба са приложени съответни уведомления за извършените прехвърляния на вземанията/, в който смисъл са и задължителните разрешения, дадени в постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о. В този смисъл съдът намира за неоснователни направените възражения от страна на особения представител на ответниците относно съобщаването на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.

С оглед посоченото съдът намира, че ищецът има качеството на кредитор спрямо ответника Т. И. К..

Видно от представения нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***/******, Т. И. К. е дарил на своята сестра и съсобственик М. И. К. ½ ид. ч. от следния съсобствен имот, придобит по наследство, а именно: апартамент № **, с идентификатор ******, находящ се в гр. ******, с площ 45.46 кв. м.

Следва да се приеме, че доколкото ответникът се е лишил от активи на своето имущество безвъзмездно, то същият безспорно е увредил кредитора си.

Втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД , а именно да е увреден кредиторът, е налице винаги в случаите, когато е намалена възможността на кредитора за удовлетворяване от имуществото на длъжника.

Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 18/04.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, ІV гр. о. и цитираните в него решения на същия съд, размерът на дълга и/или наличието на друго имущество, от което кредиторът може да се удовлетвори, са без значение за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД. В този смисъл ирелевантни са възраженията на особения представител на ответниците, че липсват доказателства за имущественото състояние на първия ответник.

Установено е и че вземанията по договорите за кредит от ****** са възникнали преди момента на извършване на увреждащото действие – сделката от м. август 2023 г.

Съгласно задължителните разрешения, дадени в Тълкувателно решение № 2/2019 г. по тълк. д. № 2/2019 г. на ОСГТК на ВКС, цесионерът притежава 4 активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135 ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедента, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането.