Решение № 410 от 02.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 410 гр. Пловдив, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Д. Хаджиев

Членове:

Момчил Ал. Найденов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235300601892 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 127 от 01.06.2023 г., постановена по НЧХД № 3906/2021 г., РС - Пловдив е признал подсъдимия К. Р. К. за НЕВИНОВЕН за това, в периода 05.12.2019 г. - 09.12.2019 г. включително, в гр. Х., обл. П., и в с. Ч., общ. К., обл. П., местността „***“, в условията на продължавано престъпление, да е наклеветил частния тъжител П. А. Д. с ЕГН ********** от гр. П., като е разгласил позорно обстоятелство за другиго - П. А. Д., че извършил нерегламентиран лов, както следва:

- На 05.12.2019 г. в гр. Х. пред служители на *** – гр. Х. да е разгласил позорно обстоятелство за другиго - П. А. Д., че извършил нерегламентиран лов, и

- На 09.12.2019 г. в с. Ч., общ. К., обл. П., местността „***“, пред служители на *** „Х.“ да е разгласил позорно обстоятелство за другиго - П.

А. Д., че извършил нерегламентиран лов, и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по предявеното обвинение за извършено престъпление от частен характер по чл. 147 ал. 1 вр.чл. 26, ал.1 от НК.

В съдебното производство не е приет за съвместно разглеждане предявеният от тъжителя Д. против подсъдимия К. граждански иск.

С присъдата първоинстанционният съд се е произнесъл по въпроса за разноските по делото, като е осъдил тъжителя да заплати на подсъдимия направените разноски, на основание чл. 190, ал.1 от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба на повереника на 1 частния тъжител адв. Т. Т.. Присъдата се обжалва с доводи за нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Излагат се съображения, че с присъдата си първостепенният съд се е произнесъл по непредявено от частния тъжител фактическо обвинение доколкото подсъдимият К. е бил признат за невиновен в това на 09.12.2019 г. в с. Ч., общ. К., обл. П., местността „***“, пред служители на *** – Х. да е наклеветил П. А. Д., като е разгласил позорно за него обстоятелство – извършване на бракониерски лов. Сочи се, че датата – 09.12.2019 г., за която е налице оправдателен диспозитив, е била вменена с депозираната частна тъжба, но в първото съдебно заседание обвинението е било прецизирано, като второто инкриминирано деяние, осъществено на 09.12.2019 г., е било изключено от предмета на продължаваната престъпна деятелност. Иска се отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който да се произнесе единствено по поддържаното обвинение.

Доводите в жалбата се поддържат във въззивното съдебно заседание от повереника и лично от тъжителя. Тъжителят П. Д. заявява лично в съдебно заседание, че оттегля частната тъжба и въззивната жалба касателно второто инкриминирано деяние, осъществено на 09.12.2019 г. и поддържа обвинението единствено по отношение на първото деяние, осъществено на 05.12.2019 г., на която дата е бил наклеветен чрез подаване на сигнал за извършване на незаконен лов на 17.11.2019 г., като прави искане в тази част производството да бъде прекратено.

С протоколно определение от 05.10.2023 година и на основание чл. 289, ал.1 вр. чл. 24, ал.5, т.4 от НПК , въззивният съд е прекратил частично наказателното производство по делото в частта относно обвинението за престъпление по чл. 147, ал.1 НК, извършено на дата: 09.12.2019 г. Със същото протоколно определение е отменена Присъда № 127 от 01.06.2023 г. по НЧХД № 3906/2021 г. по описа на РС – Пловдив, XXII н.с. в оправдателната част за деянието на дата 09.12.2019 г., както и в частта относно приложението на чл. 26, ал. 1 от НК. Определението е влязло в сила.

Въззивното производство е продължило по отношение на повдигнатото обвинение за извършено престъпление на 05.12.2019 г.

Жалбата се оспорва от подсъдимия чрез неговия защитник адв. Й. Д., който в съдебно заседание пред въззивния съд изразява становище за неоснователност на искането за осъждане на подсъдимия и желае изцяло потвърждаване на постановената оправдателна присъда. Претендира и присъждане на разноски съгласно договорите за правна помощ.

Подсъдимият не се явява в съдебното заседание на въззивната инстанция.

Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на присъдата съгласно чл. 314 от НПК и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

2

За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е възприел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка, която се възприема изцяло и от настоящия въззивен съд:

Подсъдимият К. Р. К. е роден на *** в гр. П., живущ в с. Ч., общ. К., обл. П., *** № 4, ***, неженен, средно образование, работи като *** на багер в „***“ ЕАД, клон „***“, неосъждан, ЕГН **********.

Подсъдимият и тъжителят се познавали, тъй като и двамата членували в *** с. Ч. към *** - гр. Х.. П. Д. бил председател на тази ловна дружинка до 2019-та година, когато подс. К. К. бил избран за председател на същата. Това се случило, защото членовете на дружинката не били доволни от действията на Д., свързани с извършване на лов през седмицата, което водело до неуспешни ловни излети през почивните дни за дружинката. По този повод се провели няколко общи събрания на *** с. Ч. и на едно от тези събрания било взето решение П. Д. да бъде изключен от сдружението. Това решение на общото събрание на *** с. Ч. било разгледано от Управителния съвет на *** гр. Х.. След изслушване на ръководството на ловната дружинка с. Ч., на П. Д. и на останалите членове на дружинката, на 28.02.2020 г., Управителния съвет на *** - гр. Х. взел единодушно решение да изключи от членския състав на *** – гр. Х., П. Д. за срок от две години.

Именно заради породеното недоволство в дружинката от действията на Д., след неколкократно обсъждане на проведените общи събрания на *** с.

Ч., в качество си на неин председател, подс. К. на 05.12.2019 г., заедно с други членове на ловната дружинка, подали до Т.Х. - специалист по лова и член на управителния съвет на *** - гр. Х., уведомление за извършени нарушения от членове на тяхната дружинка. Уведомлението било изпратено с цел да се изиска съдействие и вземане на мерки съгласно устава на дружеството за недопускане извършване на по-нататъшни подобни нарушения. Сигналът бил против свидетеля Л.А., тъжителя П. Д. и лицето И.А.. В него, конкретно срещу тъжителя се споменавало за извършено нарушение на 17.11.2019 г.

Било отразено, че на 17.11.2019 г., в района на местността „***“, К. К., Д.Ц. и Д.Р. видели П. Д. заедно с Л.А. да извършват нерегламентиран лов в местността „***“ от Ловно-стопанския район на дружинката с пуснати кучета – гончета. Било посочено: „На 17.11.2019 г. ловците Л.А. и П. Д. от нашата дружинка извършват нерегламентиран лов в местността „***“ от Ловностопанския район на дружинката с пуснати кучета – гончета, което е установено на място от председателя на дружинката К. К. и ловците Д.Ц. и Д.Р..“.

Този сигнал бил подаден на 05.12.2019 г. и регистриран същия ден в *** - гр. Х.. На посочената в сигнала дата - 17.11.2019 г., ловно-рибарската дружинка с. Ч. провеждала групов лов на дива свиня, в който лов частният тъжител П. Д. не взел участие. Ловът приключил рано, около 10 ч. Същият ден около обяд подс. К. К. и св. Д.Р., намирайки се в землището на с. Ч., в близост до местността „***“, забелязали две лица с пушки и с пуснати ловни кучета да ловуват. От разстояние около 100-150 метра от тях, те разпознали тъжителя П. Д. и св. Л.И.А.. В близост възприели и автомобила на частния тъжител Д., марка „УАЗ“, зелен на цвят. Подсъдимият и св. Р. решили да не се приближават до ловците и да не разговарят с тях, за да не предизвикат конфликт, който би могъл да ескалира. Свидетелят Д.Б.Ц. не бил заедно с 3 подс. К. и св. Р., но той самостоятелно също забелязал двамата ловци – частния тъжител Д. и св. А., да ловуват в местността „***“.

През 2019 г. тъжителят П. Д. работел като *** в *** гр. П., звено „***“.

Той управлявал ***. Този автомобил се управлявал още и от колегата му св.

А.Г.Д., с когото се редували на смени. Около 25-то число на всеки месец се изготвял графикът за работа за следващия работен месец. Той се изготвял от св. Д.А.У., който бил ръководител на звено „***“ в *** гр. П.. Според месечния график за м. ноември 2019 г. на шофьорите към звено „***“ за датата 17.11.2019 г., тъжителят П. Д. бил на работа по 12-часово дневно дежурство, което се осъществявало за времето от 07.30 ч. до 19.30 ч. Същото обстоятелство, че на 17.11.2019 г. Д. бил на работа и осъществявал трудовите си задължения по управление на *** с рег. № *** било отразено и в Присъствената форма за работно време на звено „***“ към *** гр. П. за м. ноември 2019 г. Тази присъствена форма се попълвала отново от св. Д.У., като според него в нея се отразявало действително отработените дни от служителите в звено „***“ и по принцип били възможни различия с изготвения месечен график.

РС - Пловдив е приел за установена тази фактическа обстановка от събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите Д.В. Р., Д.Б.Ц., Р.А.А., А.Г.Д., Д.А.У. и Л.И.А., обясненията на подсъдимия К., заверено копие на присъствена форма за работно време на звено „***“ към *** гр. П., заверено копие на пътен лист за дата: 17.11.2019 г. за водач П. Д., справка за съдимост на името на подсъдимия, като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност и е изложил мотиви кои и в каква част възприема и кои не и защо.

Правилно ПдРС е кредитирал изцяло показанията на свидетелите – Д.В.

Р. и Д.Б.Ц. като обективни, последователни и взаимно допълващи се доколкото тези свидетели са преки очевидци и на 17.11.2019 г. лично са видели частния тъжител и св. Л.А. да ловуват, възприели ги да носят ловно оръжие и били пуснали ловни кучета – гончета. Изнесеното с техните показания се потвърждава напълно от обясненията на подс. К., който описва познанството му с тъжителя, членуването в една и съща ловна дружинка, влошените отношения между членовете на дружинката и предишния председател Д., в т.ч. относно освобождаването му от председателски функции и подаването на процесния сигнал на 05.12.2019 г.

Показанията на свидетелите, които не са преки очевидци – Р.А.А., А.Г.Д., Д.А.У. – колеги на тъжителя по месторабота са кредитирани в частта им, в която установяват факта, че работните смени в звено „***“ при *** гр.

П. се определят по предварително утвърден график и факта, че св. А.Д. и тъжителя Д. управлявали един и същ автомобил, като се редували на 12 часови смени, който започвали от 7.30ч. сутринта до 19.30ч. вечерта при дневна смяна и обратното от 19.30ч. вечер до 7.30ч. сутрин при нощна смяна, след което следвали два почивни дни. Показанията на свидетелите в тази част с а последователни, логични и взаимно допълващи се, като изцяло кореспондират на останалите гласни и писмени доказателства. Същевременно съдът правилно не е дал вяра на показанията на свидетеля А. в частта, в която сочи, че не било възможно шофьорите да се сменят помежду си при необходимост доколкото в тази част същите са в пряко противоречие с показанията на св. Д.У., ръководител на звено „***“ в *** гр. П., според 4 когото по принцип било възможно шофьорите на линейките да се сменят.

Показанията на свидетелите Р. А. и Д.У. обосновано не са кредитирани и в частта, в която заявяват, че на дата 17.11.2019 г. тъжителят Д. бил на работа и изпълнявал служебните си задължения, тъй като за обективиране на този факт същите не съобщават преките си впечатления, а черпят информация от приетата по делото присъствена форма за работното време на звено „***“ при *** за м.ноември 2019 г.