Решение № 307 от 09.06.2026, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 307 гр. Кърджали, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Гунчева при участието на секретаря Илман Хидает като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело № 20255140101062 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 55, ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Д. М. Н. , с която заявява, че на ****** г.. между нея и ответника бил сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № ******, съгласно който договор бил приложим ЗПФУР. Сочи, че страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 800лева. Съгласно договора, следвало да погаси заема в срок от 30 дни, като следвало да върне сумата с лихва в размер на 27.04 лв. Посоченият годишен процент на разходите бил в размер на 49,66% Сочи, че в чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от „******" в полза на Дружеството ответник. При сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в съдържанието на договора какъв бил размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество. След като усвоила сумата от 800 лв., г- жа Н. установила, че освен заемната сума от 800 лв., й била начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 236.96 лв. Към датата на подаване на иска г-жа Н. погасила задълженията си по договора за потребителски кредит.

Счита процесния договор за недействителен поради следните причини: дължимите вноски по договора за поръчителство не били посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция било задължително условие за предоставяне на кредит. В чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. Твърди, че договорът не бил 1 подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие. Твърди, че не е подписвала договор за поръчителство, както и че такъв не й бил представян. Смята, че процесният договор бил нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга. Твърди, че договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречал на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържал начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как бил формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено било само ГПР в %, но не бил посочен начина на изчисляването му. Сочи, че договорът бил недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК. На следващо място бил посочен грешен ГПР, като сумата по предоставяне на поръчителство не била включена като разход по договора, а това следвало да бъде направено. Сочи, че ответникът не предоставял възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събирал допълнително възнаграждение. С това допълнително плащане се покривали разходи във връзка със задължението за предоставяне иа сумата и следвало да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Посочения в договора годишен процент на разходите и обща дължима сума не отговаряла на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представлявали невярна информация и следвала да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвеждала потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволявала да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. Счита клаузата на чл.5 от договор за предоставяне на потребителски кредит № ***** за нищожна, като неравноправна по смисъла на чл.143, т.9 ЗЗП и като нарушаваща разпоредбите на чл.10, ал.2, чл.Юа, ал.4, чл.19, ал.1 и 4 ЗПК.

Моли да бъде осъден ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с ЕИК: 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н „Младост" ж.к. Младост 3, бул.

Александър Малинов № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, ап. офис 20, представлявано от И.В.В. и Д.В.Н., да заплати на Д. М. Н. с ЕГН: **********, сумата в размер на 5,00 лв. частичен иск , представляващ платена сума при изначална липса на правно основание по договор за потребителски кредит № ******, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане. Моли да й бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, включително адвокатско възнаграждение. В хода на съдебното производство, съдът допусна увеличение на предявения иск от 5 лева на 644 лева /329.27 евро/, или за пълния размер на вземането.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба чрез процесуалния представител на ответника, с който оспорва иска като неоснователен и недоказан и моли същия да се отхвърли.

Съдът, за да се произнесе , съобрази следното:

2

От представения по делото Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № ****** от ******г. се установява, че е сключен между страните за сумата от 800лева, която ищцата следвало да погаси в срок от 30 дни на падежната дата 04.11.2021г. при лихва в размер на 27.04 лв. Посоченият годишен процент на разходите е в размер на 49,85% . В чл. 5 от Договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „*****" в полза на Дружеството ответник. Видно от договор за гаранция /поръчителство/, сключен между Д. М. Н. и „*****", със същия гаранта обезпечава изпълнението на задълженията по Договор за заем № ****** от ******г., като е предвидена такса за предоставяне на гаранцията /поръчителство/ в размер на 236.96 лева , дължима от клиента.

Видно от сключения Договор за заем , при неговото сключване никъде не е било посочено в съдържанието на договора какъв е размера на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество.

Установи се , че след като усвоила сумата от 800 лв., на ищцата е била начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 236.96 лв., съгласно Договор за гаранция /поръчителство/ от ******г. между ищцата и „*****".

Съдът отдели като безспорно обстоятелството , че ищцата Д. М. Н. е заплатила на ответното дружество „Фератум България“ ЕООД по процесния договор за заем следните суми: 800 лева главница, 27.04 лева лихва, 380 лева плащания съгласно тарифата и 236.96 лева възнаграждение за поръчителство.

Ищцата има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 2 от ЗПК, а именно – физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Като потребител ищцата разполага със защита по глава шеста от ЗЗП, за която съдът следи служебно. Съгласно чл. 16 от ЗПК кредиторът следва да оцени кредитоспособността на потребителя към момента на сключване на договора, а с уговорката за избор на предварително одобрен от кредитора поръчител се прехвърля върху длъжника рискът от неизпълнение на горното задължение. Възможността за ползване на професионален поръчител се явява обременително, тъй като неизменно е свързано с допълнителни разходи, а изборът е ограничен от факта, че гарантът е предварително посочен от кредитора. Липсват данни дали алгоритъмът за сключване на договора от разстояние позволява потребителят да бъде информиран предварително за размера на дължимото възнаграждение за поръчителя, за да е в състояние да вземе информирано решение за сключване на договора. Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение № 1 начин, като неспазването на това изискване е скрепено с 3 недействителност на договора за кредит. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В посочения договор за кредит в ГПР не е включен като разход таксата за допълнителна незадължителна услуга по чл. 5 от процесния договор. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, където нормативно е предвиден начина на формиране на годишния процент на разходите по кредита, в него следва да се включат разходите по сключения от ищцата с дружеството– гарант договор за гаранция /поръчителство/. След като съгласно чл. 5 от договора за кредит усвояването на сумата по кредита е било обусловено от предоставяне на поръчителство от „*****“, вследствие на което между ищцата и това дружество е сключен договор за гаранция срещу уговорено възнаграждение , договореното възнаграждение на гаранта следва да се включи като компонент на ГПР по кредита, тъй като се обхваща от легално дадената дефиниция в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК за общ разход, т.е. всички разходи, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Несъмнено заплащането от ищцата на възнаграждение за поемане на поръчителство от „*****“ представлява допълнителна услуга, която произтича от договора за кредит и която е задължително условие за усвояване на главницата. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49,85%, но от съдържанието на договора потребителят не може да направи извод за това кои точно разходи се включват (съответно заплащат) и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за предоставянето на гаранция от „*****“, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. От страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 2, т. 4 от ЗЗП, като в т. 3 от договора е посочена обща сума, дължима от ищцата, без в нея да е включено възнаграждението на поръчителя и стойността му не е включена при изчисляване на ГПР. Кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на потребителя, който бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора за кредит. Доколкото сключването на договора за потребителски кредит, влизането му в сила и предоставянето на заемната сума от кредитора 4 на кредитополучателя е било обусловено от одобряване на подаденото заявление, а предпоставка за одобряването му е предоставеното от ищцата обезпечение, не би могло да се приеме, че кредиторът не е знаел за сключения договор за гаранция. Посоченият от ответното дружество поръчител е финансова институция, свързана с кредитора. Очевидно е формиран бизнес модел за разделяне на приходите от кредита между две свързани юридически лица с цел да се заобиколи изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК в размера на годишния процент на разходите да се включат и тези разходи, към който те несъмнено се отнасят. Целта на чл. 11, т. 10 от ЗПК е потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, като изискванията на посочената разпоредба в конкретният случай не са били изпълнени от кредитора. Следователно договорът за потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в него не е отразен действителният процент на ГПР.