Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 22.12.2022, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
1523/2022
Подписан
22.12.2022

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.112 ал.2 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.113 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.119 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 ал.1 т.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.120 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 и сл. · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.161 ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.175 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.37 ал.2 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.37 ал.2 и ал.3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.102 ал.3 т.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.3 ал.1 и ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.45 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.96 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.11 ал.3 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 2 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.28 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.45 ал.4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.4 ал.1 т.1, 2 и 4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.4 ал.1 т.1, 2 и 4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.4 ал.1 т.1, 2 и 4 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.50 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 80 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл. 8 ал. 6 т. 5 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.228 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.32 ал.2 · Закон за собствеността
  • чл.93 · Закон за собствеността
  • чл.21 · Семеен кодекс
  • чл.24 ал.2 · Семеен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Административен съд Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2497 гр.Пловдив, 22 . 12 . 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Пловдив, VI състав, в открито заседание на първи декември две хиляди двадесет и втора година в състав :

Административен съдия : Здравка Диева

С участието на секретаря Т.Костадинова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1523/2022г., за да се произнесе, взе предвид следното :

Производство по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

П. П.К., ЕГН **********,***, с пълномощник адв.Н.А. обжалва Ревизионен акт /РА/ № Р-16001621004877-091-001/08.03.2022г., издаден от Т.П. – началник на сектор, възложил ревизията и М.К.– гл.инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 214/25.05.2022г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /Д"ОДОП"/ - Пловдив при ЦУ на НАП, с който допълнително е установено задължение по ЗДДС за периода 01.11.2018г.

– 31.01.2021г. в размер на 19 592.13 лв., ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 4 330.14 лв.

- Жалбоподателят твърди, че РА е незаконосъобразен, тъй като ревизиращият екип неправилно е приел, че е извършвал независима икономическа дейност, отдавайки под наем за временно ползване недвижими имоти, попадащи в семейна имуществена общност на двамата съпрузи, поради което и неправилно са начислили допълнителни задължения за ДДС. Посочено е, че не са приети аргументите му затова, че макар приходите от наем на имотите да надхвърля сумата от 50 000 лв., по своя характер тази дейност е използване на лично имущество и реализиране на доходи от него, което не представлява независима икономическа, като в тази насока не е възприета и цитираната практика на ВАС. Счита, че е налице превратно тълкуване на ЗДДС в светлината на директивата и практиката на СЕС по въпроса за понятието „независима икономическа дейност“, поради което облагането с ДДС в случая не е съответно на практиката на този съд по същите казуси, касаещи приходи от отдаване под наем на лично имущество. Поддържа, че макар и отдаването под наем да има системен характер, тъй като имотите са отдавани под наем дълги години, тази дейност е извън обхвата на независимата икономическа дейност, оборотът от която поражда задължение за извършване на регистрация по ЗДДС чрез подаване на съответното заявление. Заявено е, че видно от представените документи за собственост, жалбоподателят притежава идеални части, което го лишава от възможността сам да взема решения относно начина на управление на имотите, като описва начина на придобиването им. Отразено е в жалбата, че в случая няма събрани данни, които да сочат, че доходите, които се получават от отдаване под наем на имотите, са в резултат на дейност, която е независима икономическа дейност, а не представляват обикновено отдаване под наем на имоти, с цел издръжка на съсобствени такива. Според жалбоподателя, подходът, който се възприема в акта, води до това, че извършването на дейност по отдаване под наем на имоти, би се третирало винаги като независима икономическа дейност, въпреки, че реално имотите се отдават под наем с цел тяхното стопанисване, запазване и реализиране на доход за издръжка от страна на собственика на съответния имот. Изтъкнато е, че този доход представлява особен доход, който се облага по ред, различен от облагането с ДОД на лицата, извършващи търговска дейност, т.е. самият законодател при формулиране на текстовете на ЗДДФЛ приема, че отдаването под наем на имоти не е търговска дейност, а дейност по управление на имуществото на едно лице, от която дейност то извлича доходи за своята и за семейството си издръжка. Посочено е, че в обжалвания РА липсва поредица от дейности, както при търговци, насочени към придобиването на ново имущество, т.е. инвестирането на средствата от наемите в нови активи, с цел разширяване на дейността и превръщането й в търговска по смисъла на закона. Тоест, налице е обикновена дейност по управление и стопанисване от съсобственици на имотите по силата на общо решение на всички съсобственици, с цел да се получи доход и издръжка за всеки един от тях, равна на неговото участие в съсобствеността. Ведно с това - имотите се намират и в режим на СИО, и доходите от тях следва да се разделят между съпрузите съобразно идеалните части, които са в режим на СИО, а не да се считат за оборот само за жалбоподателя. Поискана е отмяна на РА с присъждане на разноските по делото.

В писмени съображения по същество адв.А. поддържа, че в случая неправилно е определен и облагаемия оборот за целите на ДДС регистрация на жалбоподателя, тъй като в хода на ревизията не са изследвани и установени коректно всички относими факти и обстоятелства. Посочено е във вр. със събраните при ревизията доказателства, анализирани от приетата по делото ССч.Е, че по делото няма спор за притежавания процент ид.ч. от страна на К. по договорите за наем и останалите съсобственици.

Спорният въпрос в случая е – дали жалбоподателя извършва независима икономическа дейност и дали отдаването под наем на недвижими имоти представлява управление на лично имущество в контекста на тълкуванията на СЕС и ВАС, които приемат, че когато се получават доходи от използването на лично имущество в резултат на неговото управление, това не представлява независима икономическа дейност. Поддържа се, че при сключването на наемните договори жалбоподателят е действал винаги заедно с останалите съсобственици на имотите и с арг. от текста на чл.32 ал.2 ЗС се счита, че при съсобствените имоти е елиминиран елемента на независимост на вземане на решение от съсобственик, освен в случаите, при които тай има повече от 50% ид.ч. Посочено е, че дори формално да е налице получаване на доходи от използване на материално имущество, това получаване на доходи, за да бъде определено като независима икономическа дейност, следва да бъде тълкувано съобразно практиката на СЕС по повод въпроса – дали използването на лично имущество на едно лице /дори и когато доходът от него надхвърля прага за ДДС регистрация/, представлява независима икономическа дейност. В тази насока е направено позоваване на Решение № 3856/2022г. по адм.д.№ 6715/2021г. на ВАС, като в същия см. и Решение № 3981/2021г. по адм.д.№ 11367/2020г., ВАС; Решение № 5684/2021г. по адм.д.№ 11921/2020г., ВАС; Решение № 6817/2016г. по адм.д.№ 11244/2015г., ВАС, както и Решението на СЕС по съединени дела 180/10 и 181/10 – т.36-40. Счита се, че в случая е налице обикновено ползване на наследено и съсобствено имущество, което се управлява по волята на съсобственици и те общо извършват отдаването под наем, от който наем извличат и всички плодове в качеството си на собственици. Извън това е изтъкнато, че приходните органи не са съобразили обстоятелството, че част от имотите, отдавани под наем от жалбоподателя са съсобствени като придобити по време на брака чрез покупко-продажба и с позоваване на чл.21 СК е заявено, че за имотите придобити по време на брака е налице бездялова съсобственост в режим ½ ид.ч. за всеки от съпрузите. В тази вр. е заявено, че по делото отсъстват данни за установено различие в притежаваните ид.части, извън действащата презумпция на СК и действа нормата на чл.24 ал.2 СК. Предвид събраните по делото доказателства е посочено, че в отговор на въпрос 3, в.л. е съобразило всички събрани доказателства и съответните ид.ч. и СИО по отношение всички отдавани под наем имоти, при което жалбоподателят не формира облагаем оборот към 30.09.2018г., колкото е посочено в РА. Изтъкнато е, че при отдаване под наем на имоти в режим на СИО доходът следва да се раздели и за целите на регистрация на ЗДДС /за което има писмени становища на НАП/. В случая жалбоподателят не е регистриран ЕТ и няма преминаване на имотите към ЕТ /по реда на чл.28 ЗДДФЛ/, като е налице грешно деклариране на дохода от наем – следвало е да бъде деклариран като доход при режим ½ ид.ч. за всеки от съпрузите. По отношение искането за прилагане на чл.161 ал.3 ДОПК е посочено, че представените документи, обсъдени от ССч.Е не променят сумите на наемите, за които е установено, че са изплатени по договорите.

- Ответникът Директор

Д ОДОП – Пловдив се представлява от гл.юрисконсулт С.К. и оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като при евентуална отмяна на РА да се приложи хипотезата на чл.161 ал.3 ДОПК с възлагане на разноските изцяло в тежест на жалбоподателя. В писмено становище по същество е заявено, че се поддържат мотивите в Решение № 214/25.05.2022г. на Директор Д ОДОП – Пловдив и констатациите на приходните органи – правилни, законосъобразни и подкрепени с годни доказателства. Счита с арг. от чл.154 ал.1 ГПК вр. с чл.144 АПК, че в хода на съдебното производство не са представени доказателства, оборващи фактическите и правни установявания в обжалвания РА. В тази вр. е правилният извод за получавани от ревизираното лице /РЛ/ доходи от наеми /декларирани по реда на чл.50 ЗДДФЛ/, чийто размер надвишава 50 000лв., поради което жалбоподателят има качеството на данъчно задължено лице, което извършва независима икономическа дейност по см. на чл.3 ал.1 и ал.2 ЗДДС, тъй като отдава под наем недвижимо имущество с цел получаване на редовен доход от него. Заявено е, че не са спорни обстоятелствата относно размера на получения от К. доход от наем на недвижимо имущество, както и тези с отношение към данните за съсобственост и начин на придобиване на имотите по наследство /реституция/, които по силата на закона са негова лична собственост и не е приложим режима на съпружеската имуществена общност /СИО/. Посочено е, че представените писмени доказателства в съдебно заседание от 01.12.2022г. не са относими към правния спор, доколкото според в.л. сумите в договорите съответстват на декларираните от жалбоподателя в ГДД. Поддържа се, че спорният момент се изразява в това – дали извършените от РЛ действия по отдаване под наем на недвижими имоти през 2018г., 2019г. и 2020г. могат да бъдат квалифицирани като независима икономическа дейност по см. на чл.3 ал.2 ЗДДС. В случая жалбоподателят цели да измести премета на правния спор, като твърди индиректно и директно, че получените от него суми, чрез подадените за всяка една календарна година ГДД, не са изцяло получени от него, а следва да се разпределят по равно измежду съсобствениците на процесните имоти, в резултат на което няма да се стигне до облагане по реда на ЗДДС. Предвид посоченото се счита за неотносима приетата ССч.Е – при отговорите на 1 и 2 въпрос в.л. е повторило фактическите констатации на приходните органи, а при 3 и 4 въпрос е приложен неправилен подход, тъй като жалбоподателят в ГДД по ЗДДФЛ за съответния данъчен период е декларирал изцяло получения доход от отдадените под наем имоти, а не само процентно съотношение, съответстващо на ид.ч., които притежава от всеки имот. В случая целият доход от отдаването под наем на процесните имоти е деклариран от жалбоподателя, а не само процент, съответстващ на ид.ч., които притежава. Констатациите на в.л. биха били правилни, ако всеки един от собствениците на процесните имоти бе декларирал своята част от получения наемен договор. С декларирането на пълната сума в ГДД жалбоподателят се е съгласил индиректно да поеме изцяло плюсовете и минусите от това правно действие. По изложените съображения РА се счита за законосъобразен.

- Окръжна прокуратура гр. Пловдив не участва по делото.

1. Жалбата е процесуално допустима : Подадена е на 03.06.2022г. /л.22/. Решение № 214/25.05.2022г. е съобщено по електронен път на 25.05.2022г., л.25.

Упражненото процесуално право е по реда на чл.156 ал.2 от ДОПК.

Ревизията е започнала със ЗВР № Р-16001621004877-020-001 от 26.08.2021г. /л.345, т.2/, издадена от Г.Н.Ч., в качеството му на заместник на Т.В.П., началник сектор при ТД на НАП Пловдив, с обхват задълженията на П.П.К. - данък върху добавената стойност за периода 22.05.2019г. – 31.01.2021г., като е определен срок за приключване на ревизията до 3 месеца, считано от датата на връчването й, което е редовно сторено на 29.08.2021г., видно от удостоверението за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ /л.348, т.2/. Последвало е издаване на Заповед за изменение на ЗВР № Р-16001621004877-020-002 от 26.11.2021г. /л.341, т.2/, ЗВР № Р-16001621004877-020-003/23.12.2021г. /л.337, т.2/, с които срокът на ревизията е удължен, съответно, до 29.12.2021г. и 28.01.2022г., връчени по електронен път /л.344 и л.340, т.2/. Във връзка с постъпило предложение за промяна обхвата на ревизията от 17.01.2022г., направено от главен инспектор по приходите е издадена ЗИЗВР № Р-16001621004877-020-004/18.01.2022г. /л.333, т.1/ - на основание чл.112 ал.2 т.2 и чл.113 от ДОПК, е променен обхватът на ревизията, като ревизираният период става от 22.10.2018г. до 31.01.2021г., като е даден срок за приключване на ревизионното производство до 28.01.2022г., връчена на РЛ по електронен път на 09.02.2022г. /л.336, т.1/.