Решение № 261197 от 22.02.2021, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е

№……..................... гр. София, 22.02.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV – В състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЧОЛЕВА мл.с.ЛОРА

ДИМОВА при секретаря Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от младши съдия Димова въззивно гр. дело № 6142 по описа за 2020 г. на

СГС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.

258 и сл. ГПК.

С Решение № 20085 от 22.01.2020 г. по гр.д. № 42884 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав е отхвърлен искът с правно основание чл. 127, ал. 2 ЗЗД, предявен от К.С.Д. с ЕГН ********** с адрес *** против П.В.М. с ЕГН **********, с адрес *** за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 4 150 лв. Със същото решение К.С.Д. е осъдена да заплати на П.В.М. сумата от 1 000 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение.

Постановеното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за сумата от 3 748, 53 лв. – главница, ведно със законната лихва върху нея, е обжалвано от ищцата К.С.Д. в подадена чрез адв.

И.Б. въззивна жалба. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност на атакуваното решение. Навеждат се доводи, че съдът е приложил неправилно материалния закон, като е квалифицирал предявения иск по чл. 127 ЗЗД, а той е с правна квалификация чл. 55 ЗЗД. Твърди се, че ищцата на отпаднало основание е заплатила процесните суми на ответника по делото. К.С.Д. заплащала суми по сметка на П.В.М., за да погасява дължимите вноски по сключения договор за лизинг за л.а. „Тойота Корола“, тъй като тя била съдлъжник, а и очаквала след сключването на граждански брак с ответника и прекратяване на договора за лизинг двамата да станат съсобственици на автомобила. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част и ответникът П.В.М. да бъде осъден да й заплати сумата от 3 748, 53 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и сторените съдебни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна П.В.М. чрез адв. Т.Я.-С.. Изложени са съображения за неоснователност на жалбата, като въззиваемата страна счита, че първоинстанционното решение е правилно. Намира, че първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация на претендираната претенция и по делото не се установяват предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл. 127 ЗЗД. Твърди, че плащанията, извършени от ищцата по банковата му сметка не са за погасяване на задълженията по договора за лизинг, а във връзка с разходи по съвместното им съжителство. Сочи, че дори да се приеме, че сумите са превеждани за погасяване на вноски по договора за лизинг, то към момента на предявяване на исковата молба с оглед продължаващото действие на договора, не е налице основание за връщането им. Твърди още, че договорът за лизинг на автомобила е сключен по настояване на ищцата и тя е ползва е предоставения автомобил. Отделно ответникът заявява, че бил върнал на ищцата суми, които надвишавали претендираното от нея като заплатено по договора. Сочи, че първоистанционното решение не съдържа произнасяне по искане за присъждане на законна лихва и решението не може да бъде допълвано по този начин пред въззивния съд. Иска се отхвърляне на жалбата, присъждане на сторените разноски.

В открито съдебно, заседание, проведено на 24.09.2020 г. въззивницата К.С.Д. не се е явила, представлявала се от адв. Б., който поддържа въззивната жалба и направените в нея искания, представя писмени бележки. Заявена е претенция за разноски само за държавна такса и е възразено срещу размера на претендираното от адвоката на насрещната страна адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна П.В.М. не се е явил, представлявал се от адв. С., която поддържа отговора, възразява срещу основателността на жалбата, представя писмени бележки. Претендира разноски по списък, който представя.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба с вх. № 2019287/24.07.2019 г. на К.С.Д. срещу П.В.М. за осъждането на ответника да ѝ заплати сумата от 4 150 лв., представляваща сбора от заплатени от ищцата по банкова сметка ***ения по договор за лизинг на л.а. „Тойота Корола“, по който договор ответникът бил лизингополучател, а ищцата е съдлъжник, които суми са изплатени на отпаднало основание поради несключен граждански брак. Ищцата навежда твърдения, че с ответника имали връзка и живеели заедно, като възнамерявали да сключат граждански брак, поради което тя се съгласила да стане съдлъжник по договора за лизинг. Поради това в периода от март до декември 2018 г. изплатила по сметка на П.М. следните сумите: на 14.03.2018 г. – 960 лв., на 15.08.2018 г. – 800 лв., на 14.09.2018 г. – 250 лв., на 11.10.2018 г. – 250 лв., на 13.11.2018 г. – 200 лв., на 13.11.2018 г. – 250 лв., на 11.12.2018 г. – 400 лв., а при сключването на договора 27.04.2018 г. – платила встъпителна вноска от 1 000 лв. Сочи, че ответника се били разбрали да си разделят задълженията за заплащане на погасителни вноски по договора за лизинг, а нейното очакване било след сключването на брак помежду им двамата да придобият собствеността върху автомобила при условията на съпружеска имуществена общност. Твърди, че двамата се разделили, тя спряла да изплаща суми за погасяването на задълженията по договора и на това основание претендирала ответникът да ѝ върне вече заплатените суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото постъпил отговор на исковата молба от насрещната страна П.В.М.. Не оспорва, че с ищцата имали връзка, живеели заедно и планирали сключването на граждански брак. Твърди, че ищцата е съдлъжник по сключения договор за лизинг, но не е заплащала парични задължения по него, при условията на евентуалност твърди, че дори да се установи, че изплащала суми по договора, то те представлявали нейните задължения в качеството ѝ на съдлъжник. Навежда доводи, че посочените в исковата молба суми, преведени по банковата му сметка на посочените дати, не били предназначени за погасяване на лизингови вноски, а са били за погасяване на задължения във връзка с организирането на сватбеното им тържество. Сочи още какви конкретни разходи направил във връзка с общото домакинство помежду им за закупуване на мебели, за снабдяване с хранителни продукти и консумативи, за заплащане на режийни. Освен това с договор за потребителски кредит, сключен от негово име бил закупен мобилен апарат, какъвто искала ищцата, а стойността му била погасявана от него, поради което тя му дължала сумата от 1 249 лв., с оглед на което прави възражение за прихващане с тази сума.

Приет като писмено доказателство е договор за финансов лизинг № 183444530880/11.05.2018 г., сключен между „С.Б.“ ЕООД – клон Благоевград в качеството му на лизингодател и П.В.М.- в качеството му на лизингополучател и К.С.Д.

– съдлъжник, по силата на който лизингодателят се съгласил да придобие от посочения от лизингополучателя доставчик „В.В.Т.“ ЕООД л.а. „Тойота Корола“ с шаси № NMTBN3JE50R083975, който да предостави на лизингополучателя за временно, до изтичането на срока на лизинга възмездно ползване. Лизингополучателят се задължил да заплаща в срок всички лизингови вноски и други плащания, произтичащи или свързани с договора за лизинг. Съгласно определенията в сключения договор „съдлъжник“ е физическо или юридическо лице, което се задължава солидарно с лизингополучателя за изпълнението на всяко едно от задълженията на последния по договора за лизинг. „Лизинговата цена“ представлява общият сбор от стойността на авансовата вноска всички следващи лизингови вноски и остатъчната стойност, „авансовата вноска“ е част от лизинговата цена, платима от лизингополучателя на лизингодателя при сключването на договора и определена по размер в него, „лизинговата вноска“ е периодично възнаграждение, дължимо от лизингополучателя на лизингодателя за предоставеното ползване на лизинговата вещ, състоящо се от главница и съответна лихва по лизинга, „остатъчната стойност“ е сума, различна от дължимите вноски по договора за финансов лизинг и представлява цената, която лизингополучателят следва да плати на лизингодателя за придобиването на собствеността на лизинговата вещ при условията на договора. Страните се споразумели още, че лизингополучателят има право да придобие собствеността върху лизинговата вещ преди или след края на срока на договора от 60 месеца след като заплати всички дължими лизингови вноски в съответствие с приложения към договора погасителен план, остатъчната стойност, както и всички други плащания.

В приетия като доказателство по делото погасителен план било изрично посочено, че цената на придобиване е 14 060, 53 евро без ДДС, авансовата вноска е 1406, 05 евро, сумата на финансиране е 12 654, 48 евро без ДДС, остатъчната стойност е 1406, 05 евро без ДДС, таксата за одобрение е 189, 82 евро без ДДС, лизинговата вноска, която се дължи ежемесечно, е в размер на 204, 53 евро без ДДС. В погасителния план е предвиден падежът на авансовата вноска – 11.05.2018 г. и следващите лизингови вноски.

Прието като доказателство е извлечение от банкова сметка *** К.С.Д. за периода от 01.01.2017 г. – 05.02.2019 г., от което са видни направените банкови преводи на парични суми по сметката на П.В.М. на посочените в исковата молба дати, като основание за плащането е посочено „захранване“. Приложено е и извлечение от сметка на ищцата в „Банка ДСК“ АД, от което се установява, че на 27.04.2018 г. превела по сметка на „В.В.Т.“ ЕООД сумата от 1 000 лв., с основание „аванс-капаро-корола“.

Приложени по делото са писмени доказателства Фактура № ********** от 30.04.2018 г. за заплащане на аванс в размер на 1 000 лв. и кредитно известие № 10000188857 от 16.05.2018 г. за възстановяване на депозит от 1 000 лв., двете издадени от продавача „В.В.Т.“ ЕООД на купувача П.В.М..

Приета е справка, издадена от

„ОТП Лизинг“ ЕООД относно погасяването на лизингови вноски по договор за лизинг № 183444530880/11.05.2018 г. с лизингополучател П.В.М. за периода от 17.05.2018 г. до 13.11.2019 г. От него се установява, че първата сума в размер на 3 995, 51 лв. е платена на каса в Експресбанк с основание „Договор 30880“, а за всички останали суми са платени по банков път с основание „вноска по договор 30880“. Като платец по всички плащания е отбелязан П.В.М..

Прието е извлечение от сметка на

„В.В.Т.“ ЕООД, видно от което на 16.05.2018 г. е направен превод по сметка на К.С.Д. за сумата от 401, 75 лв., представляваща възстановен депозит за автомобил.

По делото като писмено доказателство са приети още нотариална покана с рег. № 4093/21.03.2019 г. от К.С.Д. до П.В.М., ведно с разписка за връчването ѝ, както и отговор от П.В.М. от 22.04.2019 г., изпратен чрез нотариус В.Б., както и извлечение от банкова сметка *** П.В.М., документи, удостоверяващи клиентски поръчки, договор за продажба на от 08.06.2017 г., от 14.06.2017 г., договор за дограма от 29.06.2017 г., договор за стоков кредит, касови бонове, разписки от „Изипей“ АД за погасяване на задължения, които нямат отношение към конкретния казус.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на изслушаните в първа инстанция свидетели: Н.Д.П.,Д.И.Ц., С.П.М.и М.А.М..

От показания на свидетеля Ц.– първи братовчед на ищцата, се установява, че страните по делото възнамерявали да сключат граждански брак, но през месец декември 2018 г. се разделили. Преди това двамата съвместно закупили л.а. „Тойота“, като договорът бил сключен от П., но съдлъжник била К.. Докато били сгодени всеки от тях давал по половината вноска за автомобила. Инициатор на закупуването била К., но тъй като не я одобрили като лизингополучател такъв станал П.. Тя ползвала автомобила. От показанията на свидетелката П.– във фактическо съжителство с Ц., се установява, че страните ѝ споделили, че желаели да си закупят автомобил и в средата на 2018 г. си взели „Тойота Корола“. Доколкото знае си делили разходите за колата, както и всички други разходи, свързани със съвместното им съжителство, спомня си , че и двамата са ползвали автомобила.