Определение № 1006 от 28.03.2013, Софийски градски съд

П

Р О Т

О К О Л

Гр. София, 28.03.2013 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 31-състав в публично съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и тринадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

ДЕСИСЛАВ

ЛЮБОМИРОВ

ВИОЛЕТА ПАРПУЛОВА

Секретар

НЕЛИ ДРАНДАРОВА

Прокурор

ЦВЕТАНКА БОРИЛОВА сложи за разглеждане докладваното от съдия Колева

НЧД № 1197 по описа за 2013 г.

Съдебното заседание е с начален час 11.40 часа поради получен сигнал за взривно устройство в сградата на съдебната палата.

БЪЛГАРСКИЯТ

ГРАЖДАНИН К.Д.П., редовно призован се явява лично и с адв. П.Т. с пълномощно по делото .

БЪЛГАРСКИЯТ

ГРАЖДАНИН - Не правя отвод на съда, секретаря и прокурора.

СТРАНИТЕ

/поотделно/: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че се налице предпоставките за даване ход на делото, поради което ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА

ДЕЛОТО

СНЕМА самоличност на българския гражданин по представено копие на лична карта на лист 22, по НЧД № 1426/12 по описа на СГС – 20 състав.

К.Д.П. – роден на *** година в гр. Сливен, българин, български гражданин, висше образование, женен, безработен, осъждан в Кралство Испания, ЕГН **********.

СЪДЪТ разяснява на българския гражданин правата му по НПК:

БЪЛГАРСКИЯТ

ГРАЖДАНИН – Разбрах правата си по НПК. Когато присъдата ми в Испания беше постановена, заедно с глобата нямаше условия за преследване в България, по сумата на този глоба. Когато пристигнах в България и бе приета от СГС, след по-малко от месец ми бе запориран единственият имот. Твърдо държа на убежденията си, че приемането в България на този глоба е като допълнително утежняване на моята присъда, понеже постановеното от Испания не предполагаше от ТД на НАП, да запорират моя имот.

СТРАНИТЕ

/поотделно/: Няма да сочим доказателства. Нямаме искания по реда на съдебното следствие.

СЪДЪТ като взе предвид изявлението на страните намира, че са налице предпоставките за даване ход на съдебното следствие, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА

СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ

ДЕЛОТО се докладва от представителя на СГП , с прочитане предложението на главния прокурор.

БЪЛГАРСКИЯТ

ГРАЖДАНИН – Разбрах предложението на главния прокурор. Искам да допълня от самата съдия докладчик от ВКС, това което тя е цитирала „ въпросите дали да се изпълнява допълнителното наказание, какъв размер следва да бъде наказанието глоба и дали следва да бъде различен от определения с присъдата от чуждестранен съд, се решават от компетентния съд, когато по предвидения ред осъждащата държава е направила искане за изпълнение на европейско съдебно решение по наказателно дело в частта му относно наложена финансова санкция, съобразно разпоредбите на европейската конвенция”. Становището на съдия докладчика е , че съдът не е компетентен да се произнесе относно промяна на размера на глобата, но в този случай не е налице направено искане за изпълнение по европейско съдебно решение на наказателно дело, в частта му финансовата санкция. Тогава въпросът е дали да се изпълнява допълнително наказание въобще не подлежи от компетенцията на този съд и не може да бъде прието, каквато основа е същността на трансфера. Аз идвам тук и той е направен точно с тази идея, да до изтърпя наказанието „лишаване от свобода”, само в тази част. Частта „глоба” си стои в Испания. Аз идвам от хуманна гледна точка, за да мога да виждам семейството си.

По отношение на самото наказание, тъй като там закона 2/3 при изтърпяване на наказанието, аз щях да бъда свободен. Аз дойдох в България, понеже се подлъгъх, че по нашите закони при добро поведение на 50% имах право на условна свобода. В момента аз щях да бъда свободен, но ние работим по нашите закони. Нашите закони също казват друго. Когато обвиняемия се признае сам за виновен, се минава на съкратена процедура и се намалява 1/3. Аз съм взел минимума на члена в Испания, като шест години и минимума, така че при едно производство в България, предполагам, че също удачното би било минимумът.

АДВ.Т. –

Предложението на главния прокурор, смятам, че е допустимо. Налице са основанията за провеждане на настоящото производство по реда на глава 36 от НПК, същевременно изтъквам, че както и преди една година становището ми е за частична основателност на предложението. Резервите ми на първо място са насочени към тази част от санкциите, която налага глоба един милион евро. Касае се за санкция, която по размера си не съотвества на уредените в аналогичните текстове от Българския НК. Разликата в размера приемам като разлика във въобще предвиденото наказание, доколкото това е един от неговите съществени параметри , макар и да говорим и за допълнителното наказание глоба. Аз споделям и не мога да се дистанцирам от тезата на подзащитния ми , че е дискусионно дали може да се адаптира в тази част съдебният акт по отношение на наказанието глоба, но дори и да приемем основателност и възможност за адаптирането, в съответствие с нашия НПК, то следва да бъде редуциран размера до такива стойности, които да попаднат в границите на предвидената от нашето вътрешно законодателство, аналогична санкция, тоест глобата не може да превишава размера посочен и в отменителното решение на ВКС, с което е възобновено производството, а в този и вид тя е неприложима в нашия правен ред.

СТРАНИТЕ/поотделно:

Нямаме искания за събиране на доказателства Няма да сочим такива.

СЪДЪТ като взе предвид становището на страните намира, че делото е изяснено от фактическа страна

ОПРЕДЕЛИ

ПРОЧИТА и

ПРИЕАМА събраните по делото доказателства.

ОБЯВЯВА съдебното следствие за приключено.

ДАВА ХОД НА

СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

ПРОКУРОРЪТ – На първо място бих искала да уточня, че институтът на екзекватурата на трансфера, има за смисъл и основната му цел е именно приемане на наказание „лишаване от свобода „ на територията на Република България, по присъдата, която е наложена в чужда държава. Действително с отделен закон е предвидено признаване на финансови санкции на територията на Република България, но така както е постановена присъдата е видно, че лицето е осъдено на наказание „лишаване от свобода”, за срок от шест години и един ден и глоба в размер на един милион евро. На основание чл. 457 ал.6 от НПК, е предвидено „допълнителните наказания, наложени с присъдата подлежат на изпълнение, ако такива са предвидени в съответния текст от законодателството на Република България и не са изпълнени в държавата, в която е постановена присъдата”. Нормата е категорична на ал.6. В този смисъл считам, че дотолкова доколкото българския съд, следва да приспособи възможно най-пълно и най-точно присъдата на чуждестранния съд, моля да постановите определение , с което да приспособите решението както е описано в предложението на главния прокурор на гр. Валенсия, Кралство Испания, към изискванията на българското законодателство и да приемете, че по текстовете, които са приложени от НК на Кралство Испания, по изложената фактическа обстановка деянието, което е извършено на територията на Испания, отговаря на чл. 242 ал.2 от българския НК, където е предвидено наказание „лишавана от свобода”, за срок от 10 до 15 години и глоба от 200 000 до 300 000 лева.

Предвид обстоятелството, че наложеното наказание в Испания е по-малко , следва да се адаптира и да се приеме, че именно трансферираното лице, следва да изтърпи наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 години и 1 дени при първоначален „строг” режим на изтърпяване, като на основание чл. 457 ал.5 от НПК, приспаднете времето през което същият е бил задържан и е изтърпявал наказание в Кралство Испания, както и времето през което същият е бил задържан под стража, на територията на Република България по настоящото производство, а именно считано от 24.03.2009 година. На основание чл. 457 ал.6 от НПК, в текста който прокуратурата предлага който най-точно отговаря на наказанието, е предвидено такова допълнително наказание „глоба”, като моля съобразно разпоредбите на българския закон и по специално чл. 242 ал.2 от НК, да редуцирате наказанието глоба , до размера на 300 000 лева. Видно от молбата на осъденото лице, същият иска зачитане на работни дни в размер на 16 месеца и 4 дни и 300 часа обучение. От приложените по делото материали , никъде не е видно и няма доказателства, че това лице е работило и е работило толкова време колкото е посочено, нито пък има приложени доказателства, че такъв период от работни дни е зачетен по испанското законодателство и съответно има значение за намаляване на неговото наказание „лишаване от свобода”. Работни дни в този случай, след като не са посочени категорично, че са зачетени по испанското законодателство, а и изобщо не фигурират като период, като данни по настоящото дело, би следвало да се зачитат само на територията на Република България, от момента, когато лицето е било трансферирано в България и работи на територията на затвора – София, на основание чл. 41 от НК. В този смисъл претенцията на осъденото лице е изцяло не основателна и следва да бъде отхвърлена.

АДВ.Т. – Моля, да приемете, че предложението на главния прокурор се явява частично основателно . Приемам, че обвинението за което е бил осъден в Испания моят подзащитен има свой аналог и в нашата вътрешна правна уредба, съответно в нормата на чл 242 от НК. Няма пречка за приспособяване на наказание „лишаване от свобода” по отношение на осъдения П.. Моля, с определението си , при неговото постановяване да съобразите, че към момента осъденият е изтърпял вече над четири години , или повече от 2/3 от размера на наложеното наказание, даже да не се приеме зачитане на работни дни, при изтърпяването му на испанска територия. Това съотношение предполага възможност за напред режимът на изтърпяване на наказанието да бъде определен , не като „строг”, а като „общ”, в каквато насока правя искане. Моля, да приемете, че по отношение зачитането на работни дни подсъдимия и защитата не разполага с възможности да задължи испанските ви колеги да представят доказателства в по-голям обем, каквото искане сме направили, но е пристигнало единствено представеното от вас писмено доказателство. Действително то не носи категорична информация за работни дни, какъвто е смисъла на нашия кодекс при определяне на тяхното зачитане и редуцирането на размера на изтърпяното наказание. По отношение на наказанието „глоба”, споделям тезата на подзащитния си, че същото не следва да се приема за изпълнение на наша територия, като добавям аргумент, че по делото липсват данни, дали това допълнително по своето естество наказание не търпи действие по изпълнението си на испанска територия, каквото правомощие действително има за специализираната бюджетна администрация изпращащата държава и за осъществяването му не можем да гадаем при липсата на доказателствена информация. Независимо от това и в най-неблагоприятната за моя подзащитен хипотеза , това наказание би следвало да бъде определено към минимума на предвидената аналогична санкция в съответната приложима според вас материално правна норма, така както и са указанията на отменителното решение на ВКС. Моля, с вашия съдебен акт да обезсилите изпълнителния лист издаден в полза на ТД на НАП, доколкото такъв е издаден и получен видно от данните по делото.

Той почива на един вече не съществуващ в правния мир съдебен акт, предвид определението, което е отменено по възобновенето производство от ВКС.

БЪЛГАРСКИЯТ

ГРАЖДАНИН – Искам да добавя относно работеното от мен в Испания, понеже има големи съмнения върху думите ми. Не знам защо не са представени от испанска страна доказателства. Аз дори от социалното им министерство разполагам с писмо за тези 16 месеца, понеже съм работил на трудов договор. Мога да представя в кратък срок такива доказателства, като аз съм ги представил в затвора в гр.

Бургас, но от там се получи същото, някъде потъна и никой нищо не ми признава.

За курса имам диплома, там не пише точно часовете, но по този диплома испанците много добре знаят какъв е курса. Това е най-елитния им курс в цялата им държава, за помощник в болницата. Имам и учебни часове и не знам защо не са представени.