Решение № 508 от 19.07.2023, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 508 гр. Благоевград, 19.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Кристина Евг. Панкова при участието на секретаря Латинка Г. Насина като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно наказателно дело № 20231210200533 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на П. В. Х., ЕГН **********, с адрес гр.Б*******, ж.к.”Е**********, и съдебен адрес гр.Б******, ул.“С********** срещу Наказателно постановление № 22-1116-002834/24.01.2023 година на Началник Група към ОД МВРБлагоевград, сектор „ПП“, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лева.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърдят допуснати съществени процесуални нарушения и липсата на нарушение. Излагат се доводи за приложение на чл.28 от ЗАНН.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен защитник, който поддържа жалбата и иска отмяна на атакуваното наказателно постановление. Подробни доводи излага в писмени бележки.Претендира разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован не изпраща представител и не изразява становище по същество, в придружително писмо моли за потвърждаване на НП и прави възражение за прекомерност на разноски.

Районна прокуратура гр.Благоевград, редовно призовани не ангажират свой представител и становище по същество.

Съдът, след като съобрази доводите на страните, събраният по делото доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:

На 06.12.2022 година актосъставителят К., в присъствието на свидетеля П., съставил на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение № 750833 затова, че на същата дата – 06.12.2022 година, около 09.45 часа в гр.Благоевград по бул.“Св.Димитър Солунски“ с посока от бул.“Св. Св. Кирил и Методий“ към ул.“Марица“ управлявал поверения му лек автомобил „М********“ с рег. № ********, за чието използване няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ . Нарушението е установено от посочените полицейски служители, които спрели автомобила и след извършена служебна справка чрез таблет, при която се установило, че за автомобила липсва застраховка, поради което св.К.

1 съставил АУАН. АУАН бил съставен на място, връчен на жалбоподателя, като същият го подписал без да отрази възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок.

Въз основа на този Акт за установяване на административно нарушение на 24.01.2023г.

Началник Група към ОД МВР- Благоевград, сектор „ПП“, като надлежно оправомощен представител на административнонаказващия орган, упълномощен с МЗ № 244з324/13.02.2017 г. е издал атакуваното Наказателно постановление № 22-1116-002834, с което за нарушение на чл. 638, ал. 3 от КЗ и на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 400.00 лева.

Наказателното постановление е връчено лично на жалбоподателя срещу негов подпис на 09.01.2023 година.

По делото от разпита на свидетеля К.– актосъставител, се установява, че той е съставил АУАН, подписал го е, като актът е бил съставен за това, че жалбоподателят е управлявал автомобила без застраховка „Гражданска отговорност“, чрез показанията си установява по какъв начин е констатирано нарушението и как е установено, че автомобила е бил без застраховка. В тази насока са и показанията на св.П.. Показанията на полицейските служители съдът кредитира, като последователни, непротиворечиви и изцяло кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Показанията на същите се потвърждават от събраните писмени доказателства. Не е спорно, че договор не е представен, пред проверяващите. По делото не е спорно, че към момента на деянието не е имало валидна застраховка, който факт не е оборен в хода на производството.

В хода на съдебното следствие е представена застрахователна полица, от която се установява, че на 06.12.2020 в 10.06 автомобила вече е бил с активна застраховка /л.12/.

По делото е представена Заповед /л.16/ , с която се удостоверява материалната компетентност на издателя на атакуваното НП за нарушения по чл. 638 от КЗ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на свидетелите по делото, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от лице, имащо право да обжалва атакуваното НП пред компетентен съд. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения.

В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от компетентни органи, за което по делото са представени безспорни доказателства, поради което възраженията в обратна насока са неоснователни.При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът намери, че съставеният акт за установяване на административно нарушени и издаденото въз основа на него наказателно постановление, отговарят съответно на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Направено е пълно и точно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено в НП, правилна е и квалификацията на нарушението,тъй като именно цитираните разпоредби вменяват задълженията, които жалбоподателя не е изпълнил. От приложените АУАН и НП се установява, че жалбоподателят е привлечен към отговорност в качеството на несобственик. Съдът приема, че в настоящия случай е налице пълно и точно словесно описание на извършеното нарушение в АУАН и НП , както и пълно съответствие между цифровата квалификация в двата акта, липсват процесуални нарушения, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице.Изхождайки от текста на чл.638, ал.3 от КЗ съдът намира, че сочената норма освен санкционна съдържа в себе си и правило за поведение, поради което правилно е определена като нарушена от наказващия орган, а доводите в обратна насока са неоснователни и са в противоречие със закона. Както съдът посочи в конкретния случай 2 описанието на нарушението в акта и в наказателното постановление е изчерпателно, изложени са всички обстоятелства, относими към очертаване конкретния фактически състав на нарушението. Ясно е означено, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана в качеството му на несобственик на процесното превозно средство, поради което неоснователно се явява твърдяното от защитата, че не било посочено в какво качество е санкциониран жалбоподателя, и в АУАН, и в НП ясно е посочено, че е ползвател. Предвид изложеното съдът намери, че не са налице формални предпоставки за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Не се установява и твърдяната неяснота досежно мятото на извършване на нарушение. Видно от акта за установяване на административно нарушение е, че мястото на извършване на нарушението е точно и конкретно посочено.Точно този текст е възпроизведен и в обжалваното наказателно постановление, поради което не може да се приеме наличието на такова процесуално нарушение от категорията на съществените и неотстраними такива, водещо безусловно до отмяна на разглежданото наказателното постановление.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, нарушението за доказано от обективна и субективна страна.

Фактическите обстоятелства, приети по-горе се установяват по безспорен начин от доказателствената съвкупност по делото. С ангажираните по делото писмени и гласни доказателства по категоричен начин се установи, че на процесната дата и място, жалбоподателя е управлявал поверения му автомобил. Посочената норма на чл. 638 от КЗ регламентира две групи наказателно отговорни лица. На първо място, това са собствениците на МПС, които са длъжни да сключат задължителната застраховка и на второ място, това са лицата, които управляват автомобили, собственост на трети лица, за които няма сключена застраховка към момента на проверката. В конкретния случай правилно е прецизирано и конкретизирано, с оглед на установеното, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, че е нарушена разпоредбата на чл. 638, ал.3 от КЗ, съгласно която лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се наказва с "глоба" от 400 лева за физическите лица. Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било спряно от движение. От обективна страна, на процесната дата и място, Х. е управлявала повереният му лек автомобил без валидна застраховка "Гражданска отговорност", което се установява от гласните доказателства, така и от писмените такива, включително от представената полица, в която е посочено, че е активна от 10.06, т.е след часа на проверката, не се установи и твърдяното в жалбата, че жалбоподателят е представил нужните документи на проверяващите. Независимо от обстоятелството, чия собственост е управляваният автомобил по аргумента на чл. 638, ал.3 от КЗ, лице, което управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се наказва с "глоба" от 400 лева за физическите лица.

Жалбоподателят не е собственик на процесният автомобил, но като водач на същия, при неговото използване, респ. управление не е изпълнил вмененото му задължение да управлява към датата и часа на констатиране на нарушението МПС, за което е била 3 сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", които обстоятелства се установиха по безспорен и категоричен начин посредством представените писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели. Именно този факт обуславя съставомерност на разглежданото нарушение и осъществяването му от жалбоподателя от обективна страна. В тази насока следва да бъде посочено, че когато МПС не е управлявано от неговия собственик, личната административно наказателна отговорност по чл. 638, ал. 1 от КЗ на водача на МПС произтича от управлението, като дейност, спадаща към общото понятие "използване" на МПС, чийто собственик /в случая - друго физическо лице/ не е сключил договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. За водачите - несобственици не съществува задължение да сключват застрахователния договор, вместо собствениците на автомобилите, а върху тях тежи задължението да не управляват превозни средства, за които няма сключен действащ договор. В тази връзка е събраният доказателствен материал .

Съдът намира, че нарушението е доказано и от субективна страна. Действително от събраните доказателства не може да се изведе несъмнен извод, че жалбоподателя е знаел за липсата на действащ договор за задължителна застраховка към момента на проверката.

Незнанието на този факт обаче не изключва всички форми на вината, при които може да се осъществи състава на нарушението. Съгласно установения в чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН принцип деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо; непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В Кодекса за застраховането или в друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл. 638 от КЗ. Следователно това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост.

Незнанието на елемент от обективната страна на състава на нарушението изключва само прекия и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост (самонадеяност), но е съвместимо с несъзнаваната непредпазливост (небрежност). Без съмнение в процесния случай Х. е бил длъжен по силата на закона да се увери, че за управлявания автомобил има действащ договор за задължителна застраховка и е имал тази възможност, отделно и задължение да носи застрахователната полица - чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, като без значение са причините, поради които не го е сторил. Следователно може да се приеме за установено по несъмнен начин, че като е управлявал лекия автомобил, за който не е имало действащ договор за задължителна застраховка, жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност).