Решение № 637 от 10.12.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 637 гр. София, 07.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Бонка Янкова

Николай Джурковски при участието на секретаря Илияна Т. Петкова в присъствието на прокурора Максим Колев като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200903 по описа за 2024 година Производството пред касационната инстанция е образувано на основание чл.

346 т.1 НПК по жалба на подсъдимата Х. Б. М., подадена чрез защитника й адвокат Е.

Н., срещу решение № 113 от 27.06.2024 г. по внохд № 104/2024 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

В жалбата са релевирани касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.1, т.2 и т.3 НПК – че е допуснато нарушение на материалния закон; че са допуснати съществени процесуални нарушения; и че наложените наказания са явно несправедливи. В условията на алтернативност в нея са формулирани няколко искания: на основание чл.

354 ал.3 т.2 НПК да бъде отменено въззивното решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Апелативен съд–Пловдив; в рамките на приетите фактически положения на основание чл. 354 ал.1 т.3 НПК да бъдат отменени въззивното решение и присъдата на първата инстанция и подсъдимата да бъде оправдана; и съществено да бъде редуцирано (намалено) наказанието лишаване от свобода, а наказанието лишаване от право да управлява МПС да не бъде налагано на основание чл. 55 ал.3 НК.

Срещу подадената касационна жалба на подсъдимата в срока по чл. 351 ал.4 НПК е постъпило възражение от частните обвинители чрез повереника им адв. С., в което се оспорват всички доводи и съображения, изложени в подкрепа на заявените касационни основания, и се отправя молба жалбата да бъде оставена без уважение.

В съдебното заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата М. адвокат Е. Н.

1 поддържа касационната жалба и изложените в нея подробни съображения в подкрепа на релевираните оплаквания. Моли присъдата да бъде отменена на посочените в жалбата касационни основания, като акцентира на направените в нея алтернативни искания присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или подсъдимата да бъде оправдана.

В лична защита подсъдимата М. се присъединява към казаното от защитника си, а в последната си дума моли присъдата да бъде отменена.

Представителят на ВКП заявява становище, че жалбата е неоснователна.

Счита, че всички възражения на защитата намират достатъчно ясни, обосновани и основани на доказателствата по делото отговори в решението на въззивния съд, поради което предлага то да бъде потвърдено, а жалбата оставена без уважение.

Частните обвинители Д. Г. Н., В. Л. Н. и Л. В. Н. не се явяват и не вземат становище. Не се явява и повереникът им адв. С.. От последния е постъпила писмена молба, в която поддържа възражението срещу касационната жалба и застъпеното в него становище, че атакуваното решение е правилно, а жалбата на подсъдимата неоснователна. Моли да бъде постановено решение, с което да се остави в сила решението на Апелативен съд-Пловдив.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 57/10.07.2023 г., постановена по нохд № 569/2022 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, подсъдимата Х. Б. М. е призната за виновна в това, че на 22.09.2018 г. в /населено място/, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил марка /марка/”, модел /модел/ с рег. № /рег. номер/, движейки се по /улица/ в посока от запад на изток, при извършване на маневра „завой наляво“ и навлизането в кръстовището с ул. /улица/, е нарушила правилото за движение, а именно: - чл. 37, ал. 1 ЗДвП: “ При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства…”, вследствие на което по непредпазливост е причинила смъртта на П. В. Н., с ЕГН **********, поради което на основание чл. 343 ал.1 б. „в“ пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 пр.3 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 НК е осъдена на лишаване от свобода в размер на една година, като е призната за невиновна в това по същото време и на същото място да е нарушила и правилата за движение по чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП; чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП и по чл. 50а ЗДвП и на основание чл. 304 НПК е оправдана по първоначално повдиганото й обвинение в този смисъл. Със същата присъда на основание чл.66, ал.1 НК е отложено изпълнението на наложеното на подсъдимата Х.

Б. М. наказание лишаване от свобода в размер на една година за изпитателен срок от три години считано от влизането й в сила; на основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК от определеното и наложено на подсъдимата Х. Б. М. наказание лишаване от свобода в размер на една година е приспаднато времето, през което е била задържана по реда на ЗМВР на 22.09.2018 г., като единият ден задържане да се счита за един ден лишаване от свобода; на основание чл. 343г, вр. чл. 343 ал.1 б. „в“ пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 пр.3 вр. с чл. 37, ал. 1, т. 7 НК подсъдимата Х. Б. М. е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години. С присъдата са решени и въпросите относно веществените доказателства и разноските по делото, като на основание чл. 189, ал. 3 НПК последните са възложени в тежест на подсъдимата М..

2

По въззивни жалби срещу така постановената присъда на защитника на подсъдимата М. адв. Н. и на частните обвинители Д. Г. Н., В. Л. Н. и Л. В. Н., упражнили правото си на жалба чрез повереника си адв. С., пред Апелативен съдПловдив е било образувано внохд № 104/2024 г. Същото е приключило с атакуваното пред ВКС въззивно решение № 113 от 27.06.2024 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационната жалба е подадена от лице, имащо право на жалба; срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт; и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите за допуснати процесуални нарушения, тъй като евентуалното наличие на касационно основание по чл. 348 ал. 1, т. 2 НПК би обусловило отмяната на атакувания съдебен акт и би препятствало обсъждането на неговата материалноправна законосъобразност и справедливост.

Неоснователно е лаконично формулираното оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 327, ал. 2 НПК поради непроизнасяне относно необходимостта от изслушване (разпит) на подсъдимата. Не се твърди в резултат на това претендирано нарушение подсъдимата да е била лишена от възможност да даде обяснения пред състава на апелативния съд и по този начин да е било ограничено правото й на защита. В действителност разпоредбата на чл. 327, ал. 2 НПК предвижда задължително произнасяне на въззивния съд по необходимостта от разпит на подсъдимия, като това изискване въплътява идеята за значението на обясненията му като източник на доказателства за разкриването на обективната истина и като средство за защита. Но пропуска на съда в тази насока не винаги представлява съществено процесуално нарушение. То ще представлява такова нарушение само, когато разпитът на подсъдимия, служебно допуснат или по негово искане, е бил наложителен във въззивното производство за установяване на обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК. Като тук следва да се отбележи, че служебната преценка на съда за необходимостта от разпит на подсъдимия не може да се противопостави на правото му по чл. 55, ал. 1 НПК да откаже да дава обяснения по обвинението, доколкото правото му да даде или да откаже да даде обяснения е въпрос на негов суверенен избор. В случая изрично искане за допускане разпит на подсъдимата не е било правено от нея и/или от защитата й нито във въззивната жалба, нито в уточнението към жалбата, нито в друга процесуална форма преди провеждането на заседанието по чл. 327 НПК. С оглед на това и при положение, че такъв разпит не е бил поискан от подсъдимата, упражнявайки лично правото си на защита, или от защитниците й, провеждането му единствено по инициатива на въззивния съд не е било задължително действие, а само такова по негова преценка. И тъй като упражняването на процесуалните права на подсъдимата като средство за защита е възможно само по нейна воля и въз основа на свободния й избор, то след като тя не е упражнила пред въззивната инстанция правото си да дава обяснения по обвинението не поради създадено й от съда ограничение, а по собствено усмотрение, не може да се приеме, че апелативният съд е ограничил по някакъв начин това нейно право. От друга страна, доколкото провеждането на разпит на подсъдимата във въззивното производство не е било задължително, а въпрос на преценка, която в случая е била за отсъствието на необходимост от такъв разпит, то тази дейност на въззивния съд, след като е подчинена на изискванията на процесуалния закон, не подлежи на касационен контрол, доколкото става въпрос за формиране на вътрешно убеждение по въпроса за необходимостта от допълване на доказателствения материал в насока установяване и 3 проверка на факти и обстоятелства, относими към разкриване на обективната истина.

Предвид изложеното в заключение се налага изводът, че с непроизнасянето си по смисъла на чл. 327 ал.2 НПК апелативният съд не е лишил подсъдимата от възможността да даде обяснения и по никакъв начин не е ограничил правото й на защита.

ВКС намира за неоснователно и заявеното в жалбата възражение, че при въззивното разглеждане на делото не е извършен доклад от съдия-докладчика съобразно изискванията на чл. 331 ал.3 НПК. При формулирането на това възражение не е конкретизирано как и по какъв начин твърдяното нарушение (отсъствието на доклад) се е отразило върху упражняването на процесуалните права на подсъдимата, като изложените доводи са в аспект, че е нарушен принципът на публичност. В действителност в протокола от проведеното на 09.04.2024 г. съдебно заседание пред въззивната инстанция само е отразено, че делото се докладва от съдия-докладчика, като не е посочено в какво се състои и изразява докладът. Отсъствието на такава информация в протокола не обосновава обаче наличието на съществено процесуално нарушение, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на страните и в частност на подсъдимата. При докладването на делото съдия-докладчикът в условията на публичност единствено огласява информацията относно съдържанието на атакувания първоинстанционен съдебен акт, жалбите, протестите, възраженията и допуснатите доказателства, без да упражнява каквито и да е правомощия по решаване на повдигнатите пред въззивния съд въпроси. С оглед на това и при положение, че в случая са били спазени всички законови изисквания за предварителна размяна на съответните книжа между страните, процесуалните им права и в частност тези на подсъдимата по никакъв начин не са били накърнени с извършването и протоколирането на по-обобщен доклад, защото, видно от данните по делото, за подлежащите на огласяване обстоятелства всички страни своевременно са били вече осведомени. Освен това нито подсъдимата, нито защитникът й са възразили срещу извършения доклад и съдържанието му.

Оплакването за липсата на самостоятелен анализ на доказателствата и за нарушено задължение на въззивния съд по чл.314 ал.1 НПК за цялостна проверка на присъдата е основано на твърдения, че фактическата обстановка във въззивното решение е пресъздадена на принципа „copy-paste“ от мотивите на първоинстанционната присъда. Разпоредбата на чл. 314 ал.1 НПК е относима обаче само към пределите на въззивната проверка (видно от самото й заглавие) и регламентира ревизионното начало по отношение основанията за обжалване или протестиране на присъдата (че въззивният съд може да отмени или измени присъдата и на непосочено основание), поради което нарушаването й не е обусловено от пороци в дейността по анализа на доказателствата и по установяването на релевантната фактическа обстановка. Отделен е въпросът, че данните по делото не сочат допуснати от апелативния съд нарушения относно пределите на извършената въззивна проверка на присъдата в упоменатата насока.